АРТСЕДМИЦА
Мая ПАСКОВА
2007 г. не отбеляза в плевенския културен афиш кой знае какви значими събития. И то не защото градът няма потенциал да ги осъществи. Доказателство за това са многобройните издадени книги на плевенски автори, самостоятелните, национални и международни изложби на плевенските художници, успехите на театралите, изявите на талантливите деца на Плевен. Но в масовите организирани културни прояви ценители и познавачи не можеха да не отбележат липсата на професионализъм, работата на парче и популисткия замисъл. Като пример за това може да се вземе чудесната идея от страна на общинската управа да създаде конкурс за популярна българска песен на името на Емил Димитров. Организацията и рекламата му обаче, както и наградният фонд, не му помогнаха много да добие стойността на национално музикално събитие. Същото се случи и с 26-ото издание на Лауреатските дни "Катя Попова" - фестивал, който до преди години беше форум с международно значение, а сега се превръща в поредица от музикални вечери, организирани, подредени и селектирани откъм участия от едно читалище. Двете твърдения се доказват не само от специалисти в тази област, свидетели и организатори на предишните издания на фестивала, но и от публиката, която при вход свободен от година на година става все по-рехава.
Почти по същия начин стои въпросът и с възстановяването на плевенската опера. Още в началото на годината кметът Найден Зеленогорски реши, че може да се заделят 500 хил. лв., да се съберат Общинската хорова формация и Плевенска филхармония и хоп! - готово: до края на годината градът ще си има опера. От различни инстанции, но все хора със задължително музикално образование и дългогодишен опит в тази сфера, се опитаха да обяснят на градоначалника, че на този етап и с такива пари това е невъзможно и нерентабилно. Той обаче бе категоричен, че в Плевен опера ще има. Дори в предизборната си програма обяви мястото й - сградата, в която все още се помещават регионалната библиотека "Христо Смирненски", Центърът за работа с деца и където репетира Северняшкият ансамбъл. Откъдето пък тръгна въпросът къде тогава ще се помещава библиотеката. Сагата с преместването й в новата сграда продължава с десетилетия. Тази година бяха нанесени новите стелажи, хората започнаха да изпращат писма и да търсят книги именно на новия адрес. Няколко пъти книгите са подвързвани и приготвяни за преместването, което трябваше да започне всеки момент. Административният съд благодари за предоставените помещения в бившия Студентски дом, които се обитаваха от детския и чуждоезиковия отдел на библиотеката. Оказа се, че освобождаването им е само на теория и в бъдеще време. Но пък държавната филхармония беше набързо изритана оттам от общинското ръководство, след като на 25 януари местният парламент на своя сесия реши офисите й да бъдат преместени от предоставените помещения в бившия студентски дом и то в период, в който тече двустранният договор между общината и филхармонията за безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години. Според решението на местния парламент офисът трябваше да бъде преместен в значително по-малките като квадратура стаички на сграда, намираща се в двора на училище "Христо Ботев", с външна тоалетна. След намесата на областния управител все пак филхармонията получи адекватни помещения в театъра.
Явно рокадите на дейци на културата от сграда в сграда беше една от любимите теми и дейности през годината. Галерия "Дарение на Светлин Русев" най-после стана общинска и Клубът на културните дейци се премести оттам в специално предоставени му помещения. И най-после тук настана мир и равновесие. Но затова пък общинското ръководство създаде изкуствен конфликт между арт школа "Колорит" и читалище "Съгласие". На малките художници беше предоставено безвъзмездно право на ползване на недвижим имот - библиотека, в блок "Скобелев" 3, която всъщност от 1983 г. е предоставена за ползване на читалище "Съгласие".
А договорът за съвместна дейност между читалището и ръководителката на "Колорит" Майя Ананиева не беше изтекъл. Така че това упражнение нямаше много ясен смисъл освен ако не е било с цел създаване на конфронтация и лично отмъщение от страна на градоначалника към отколешния му враг и председател на "Съгласие" Ивайло Атанасов.
До читалище "Съгласие" няма как да не стигнем, но преди това е нужно да се споменат и други личностни вражди на кмета с културни дейци от Плевен. А именно с тези, които в навечерието на местните избори не се отзоваха да сложат подписите си в негова подкрепа и застанаха зад Бойкоборисовата партия - ръководителите на Северняшкия ансамбъл, Хоровата формация и Духовия оркестър. Последваха преобразувания на общински мероприятия в общински културни институти, отпускане на допълнителни бройки за директори, обявяване на конкурси, снемане от длъжност на ръководители...
Най-очевадна обаче си остана враждата на Найден Зеленогорски и Ивайло Атанасов. А най-много от нея пострада нароченото за много искащо и нищо не даващо 130-годишно читалище "Съгласие". На заседанието на Комисията за разпределение на годишната субсидия за читалищата на територията на община Плевен от началото на 2007 г. беше гласувано и прието предложение, в което субсидираните бройки на читалище "Съгласие 1869" бяха намалени с още пет в сравнение с 2006 г. Това са общо 13 бройки по-малко от 2004 г. - последната година, през която културното средище не е оспорвало решението на комисията в съда.
Неведнъж "BG Север" е писал за съдебните саги на читалище "Съгласие", след като последователно, целенасочено и безпричинно му бяха рязани държавни пари (всяка година увеличаващи се като сума и субсидирани бройки, но раздавани на принципа "свои хора" между няколко определени градски читалища и по половин бройка, да не бие много на очи, и на няколко от селските). Не стана ясно обаче какво общо има личното противоборство с 28-те човека, които работят в културното средище. "Съгласие" беше принудено да затвори врати. Библиотеката с 240 хил. тома литература не обслужваше читатели, а работещите там излязоха в неплатен отпуск. Подписката от 3 000 плевенчани се оказа недостатъчна да трогне общинското ръководство. Още по-малко го трогнаха поредицата от решения на различните съдебни инстанции, които обявяваха решението на комисията за незаконосъобразно. Когато проблемът обаче достигна до момент, в който се спря изплащането на парите на всички читалища на територията на общината, напрежението между тях достигна връхната си точка.
Естествено е ситият да не вярва на гладния, но все пак в цялата тази безумна ситуация все някой трябваше да си зададе въпроса и да отговори на хората, че не може "Съгласие" да е толкова криво, щом не е загубило нито едно дело в съда и щом на негова страна застават толкова много родолюбиви плевенчани. Най-малкото, защото вече се е превърнало в символ на града. След случилото се през 2007 г. прогнозата за тазгодишното разпределение на читалищните субсидии би била много трудна. Но при всички случаи няма да протече в спокоен тон и миролюбива обстановка, следвайки тригодишната традиция на тази процедура.
Кремена КРУМОВА
Своя 32-минутен документален филм "Колелото на живота” представи пред търновската публика Камен Воденичаров. Кинолентата, която се разпространява и на DVD, е режисьорски дебют на известния тв водещ, който е завършил кинорежисура при проф. Стайков. Воденичаров разказва хилядолетната история на Преображенския манастир, като главната роля във филма изпълнява игуменът на светата обител отец Георги. Той разкрива тайната на уникалния стенопис “Колелото на живота”, оригинал на Захари Зограф, изографисан на южната част на манастирската църква през 1824 г.
Във филма са разказва как в Преображенския манастир са възпитавани българските царе като деца. Лентата "говори" и за втората съпруга на цар Иван Александър - Сара, която ражда последния владетел от Второто българско царство - също възпитаван в манастира. Децата на цар Фердинанд - Борис III и принц Кирил, също са отрасли в Преображенския манастир. Различни деца влизат в ролите на царските малчугани, за да препредадат историята по-правдоподобно. Великотърновският актьор Сава Димитров е в ролята на цар Фердинанд. Кинолентата проследява и какво се е случило с манастира с идването на комунистите на власт и още как изчезва манастирското съкровище.
Сценарист на филма е Димитър Коцев - Шошо, а Галя Маркова е изпълнителен продуцент и асистент-режисьор. Оператори са Краси Андонов и Николай Илиев. Музиката е на Любо от група “ТЕ”. Бюджетът на филма е 22 хил. лв., като средствата са дарени от благодетели.
Следващият проект на Камен Воденичаров, над който работи, е художествено-документалната поредица “Търновските царици”. Тя ще бъде създадена по книгата на доц. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет. Първите три сценария вече са готови. В 22 серии ще бъде разказана историята на 22 жени, които са били съпруги на владетелите от Второто българско царство.
Тина ИЛОВА
Търновската поетеса Стефка Цветкова представи в Монтана книгата си "Пищов за Ботев". Нестандартното описание на живота на войводата, неговите близки и сподвижинци, предизвика интереса на местната културна общественост.
В изящен стил на разказвач авторката показва поета-революционер в по-различна светлина от традиционните представи за него. Без ни най-малко да принизява образа му, тя го осветлява чрез обикновените му човешки постъпки, душевни вълнения и дори грехове. Разсъждава над малко известни спомени на негови съвременници, отпечатани факти от негово време и дори случайно изпуснати думи от негови близки роднини.
Без претенции за изчерпателност, Стефка Цветкова се намесва в дискусионните въпроси, на които поколения ботевоведи търсят отговор. Като тези коя е рождената му година, къде се е появил на бял свят, кога е написал първото си стихотворение, коя е първата му муза, колко пъти се е срещал с Васил Левски и др. Авторката счита за безспорно 25 декември за рождена дата на Ботев, но недоумява защо продължаваме да отбелязваме датата 6 януари. Според нея не е точна и годината му на раждане - 1848, вярната е 1846. Тя се позовава на няколко факта, между тях и рождената година на Тулешков, който е бил негов съученик. Специална глава е посветена на родното му място. "Загадката Осен" започва с преданието, че на кръщението си момченцето скандализирало цялата църква. Според нея това означава, че не е било новородено бебе, а по-голямо и вероятно е кръстено в църквата на близкото до Осен село Девене, тъй като в Осен няма храм. Авторката вярва на изявлението на Ботев за "моето родно село Осен до Враца".
Стефка Цветкова обяснява по съвпадения, спомени и логически връзки срещата във вятърната мелница (издирвана, но неоткрита от румънски изследовател) с Васил Левски. Покрай Ботев, тя изгражда и образа на Венета - "неграмотничката тя, съпричастната, влюбената в поезията му, знаела я наизуст".
Животоописанието завършва с мисли за държанието и характера на съпругата Венета и малката дъщеря Иванка в Търново след Освобождението, с размишления за славата като бизнес, чужд на близките на Ботев.
Финалът - децата днес знаят повече за "оногова немирник", нежели за Найден Герова, писал някога, че той (Ботев), "не хваща място нийде". Своенравница е пустата му слава, внушава авторката.
Дани БОЖИДАРОВА
До края на януари в художествена галерия "Илия Бешков" в Плевен могат да бъдат видяни четири изложби. Първата е ретроспективна изложба с картини, скулптури, графики, офорт и литографии на автори, творили на темата за Плевенската епопея. Могат да бъдат видяни произведения както на много плевенски автори, така и на творци от различни краища на страната. Тук са графиките на Сидония Атанасова, Кънчо Кънчев, Борис Георгиев, Емил Георгиев, Галилей Симеонов, Иван Бочев, както и цикълът от литографии на Стоян Стоянов "1877 - 1878 г. - Реквием за безсмъртието".
Показана е много представителна живопис от фонда на галерията - Игнат Игнатов, Йоан Левиев, Дионисий Дончев, Тома Трифоновски, Пламен Янкуловски, Сашо Рачев, Вълчин Петров, и естествено скулптура, свързана с боевете край Плевен.
Целият втори етаж е зает от представителната изложба на Вазарели - емблематично име на XX в.
Виктор Вазарели е един от основателите на оп арта (съкратено от optical art) - популярно течение в модерното изкуство, създаващо оптическа илюзия чрез безкрайни вариации на геометрични форми и цветове. Роденият в Унгария художник следва естетическите принципи на немската школа "Баухаус". Най-силният творчески период на Вазарели е в края на 50-те и началото на 60-те години във Франция, когато започва да работи графика в популярния за времето си нефигуративен стил. Оп артът се счита за предвестник на съвременното дигитално изкуство.
Посетителите на ХГ "Илия Бешков" могат да разгледат и самостоятелната експозиция със 180 картини на Илия Милков, който отбелязва 80-годишния си юбилей. С 250 картини пък е представен плевенският автор Юри Буков, който скоро стана на 60 г.
Четирите интересни изложби ще останат до края на януари, след което се зареждат събития от новия календар за 2008 г.
Сред най-значимите от тях са откриването през май на постоянна експозиция по повод юбилейната 50-годишнина от създаването на ХГ "Илия Бешков", а през есента ще се състои третото издание на Биеналето на малките форми.
(7.I.1928 г.)
80 г. от рождението на заслужилия артист-имитатор от с. Росица, Великотърновска област. Участва в предаването "Час за детето" на радио "София" и в Централния куклен театър, в много естрадни програми у нас и в чужбина. Лауреат на Международния цирков фестивал във Варшава.
(4.I.1838 - 15.VIII.1890)
170 г. от рождението на големия възрожденски книжовник от гр. Лясковец. Павел Калянджи е под влиянето на идеите на К. Д. Ушински за използване на образци от народното творчество и от художествената литература като главно средство за възпитание и интелектуално и естетично обогатяване на хората. Съставя "Кратка читанка за българските училища", "Български буквар", и др.
(10.I.1923 г.)
85 г. от рождението на забележителната врачанска диригентка. Диригент в Националната опера - София (1950 - 1973).
Основателка и главна художествена ръководителка на Врачанската филхармония до 1988 г.
(23.VIII 1930 - 6.I.1993)
15 г. от смъртта на театралния критик и педагог от гр. Килифарево, Великотърновска област. Преподавател по театрална критика във ВИТИЗ, професор. Публикува стотици литературно и театрално-критически статии и рецензии, теоретични изследвания и творчески портрети на театрални дейци. Подбрал Витан БАРАШКИ