БИЗНЕС
Ралица ПЕТРОВА
От началото на февруари се очаква да стартира програмата за развитие на селските райони, която официално бе одобрена от Еврпейската комисия в средата на декември 2007 г., съобщи за "BG Север" Преслав Гайдарски, управител на консултантска къща. След като Министерството на земеделието и продоволствието (МЗП) публикува обявите, всички, които отговарят на условията, ще могат да кандидатстват по три оси. Първата ос, касаеща подобряване на конкурентноспособността на земеделските стопанства, е насочена към типичните земеделски производители. От нея стопаните ще се възползват най-вече по три мерки, смята Гайдарски. Това са модернизиране на земеделските стопанства, създаване на стопанства на млади фермери и полупазарни стопанства.
Втората ос, по която ще се набират проекти, е екологичната. В нея влиза и биологичното земеделие. Тук е включена и самата мярка за т. нар. агроекологични плащания, които в края на 2007 г. бяха разяснени на плевенските стопани на специален семинар. За подобряване качеството на живот в селските райони (ос 3), включващо предимно подобряване инфраструктурата, средата на живот, както и селския туризъм, ще могат да кандидатстват по-скоро общини, неправителствени организации, както и малки собственици на частни хотели, семейни къщи за отдих и т. н. "Трябва да се знае, че по ос 3 нямат право да кандидатстват всички общини. Например няма да бъдат одобрени Долни Дъбник, Червен бряг, Долна Митрополия, защото тези населени места се водят т. нар. агломерационни центрове. Тези общини ще имат възможност да кандидатстват не по програмата за развитие на селските райони, а по мерките на оперативната програма "Регионално развитие", разясни Гайдарски.
Въпреки че Плевенския регион не е типичен за развитие на селски туризъм, вече са се появили мераклии да се пробват в тази сфера. Всички от областта, които имат намерение да развиват подобен бизнес, могат да кандидатстват обаче с проекти не по стартиращата през февруари програма за развитие на селските райони, а по специална мярка, която е насочена към стимулиране на т. нар. неземеделски дейности. Т. е. регистрирани земеделски производители, които имат намерение да превърнат дома си в семейна къща за отдих, могат да направят това като предлагат на гостите си произведена от тяхното стопанство продукция. Това ще е хитът на нашия типично равнинен район за привличане на туристи, смята Преслав Гайдарски.
Албена Симеонова от Никополското село Любеново, която се занимава със зърнопроизводство и лозарство, ще бъде първата в Плевенски регион, която ще се регистрира за производство на биологична продукция (грозде) по програмата за развитие на селските райони. "Биологичното земеделие сякаш е някак в сферата на невъзможното. В същото време България има уникален шанс много лесно да премине от традиционно към биологично земеделие, защото през последните 17 години поради безпаричие нашите земи останаха чисти, нетретирани. Стопаните нямаха средства да внасят необходимото количество торове, препарати, инсектициди, пестициди и т. н.", казва Преслав Гайдарски. Според него тригодишният преходен период на премминаване към биологично земеделие на едно стопанство (период на сертификация) може да се премине много лесно, защото земята не е отровена. За разлика от други страни в Европа, у нас този проблем не съществува.
За да премине към биологично земеделие, един стопанин първо трябва да разговаря със сертифицираща организация, която ще му даде необходимата за стартирането информация. Стопанинът, който има намерение да кандидатства за агроекологичните плащания (те се отпускат на всички, занимаващи се с биологично земеделие), трябва да премине курс на обучение. След това сключва договор със сертифициращата организация и започва да тече тригодишният преходен период.
Производителите трябва да са наясно, че екоземеделието намалява добивите, но продукцията е няколко пъти по-скъпа, казва Гайдарски. Той допълва, че не бива да има притеснения относно пазара, защото сертифициращата организация разполага с необходимата информация и ще насочи производителя към съответните изкупвачи.
Всеки екопроизводител ще получава от Европейския съюз регламентираната в договореностите сума. За агроекологичните плащания не се изисква бизнес план. Достатъчно е стопанинът, когато подава заявлението за директните плащания, да подаде още една молба декларация, че произвежда екологична продукция. Сумите за различните типове продукция са: при полските култури, включително и фуражните, ще се получават 155 евро на хектар, а за стопанствата в преход ще се отпускат 180 евро/ха. За ливади и пасища в преход се отпускат по 82 евро/ха. За зеленчуци, включително гъби и картофи, ще се получават 418 евро/ха за биологичните производители и 483 евро/ха за стопанства в преход. При трайните насаждения - лозя и маслодайни, за биологичните стопанства помощта е 418 евро/ха, а за тези в преход - 505 евро/ха. За пчеларството се отпускат по 11,5 евро на пчелно семейство както за биологичното производство, така и за това в преход.
Тина ИЛОВА
От Коледа до Ивановден роми от видинския квартал "Нов път" въртят търговия с прясно свинско месо. Те го предлагат на десетки импровизирани сергии по улиците на гетото. Колят животните в дворовете зад сергиите и веднага ги насичат на парчета. Килограм се продава по 5 лв., независимо какво се иска - бут, ребра или глава. Ако клиентът купи над 10 кг, търговците правят отстъпка до 1 лв. за кг.
Месото не е проверено от ДВСК, но нали ще го печете, обясняват търговците годността на стоката си. Малко от закланите почти на улицата животни са отгледани от тях. От средата на декември предприемчивите роми обикалят селата на областта и изкупуват от дворовете живи прасета. Дошли им на крак, стопаните ги продават по 2 лв./кг живо тегло. Затова и при 5 лв. за месото търговците са на сметка. Купувачите са главно измежду 10-те хиляди жители на квартала, но специално за месо пристигат и роми от Дунавци, Арчар, Белоградчик и Лом. Пазарът се отваря всяка година преди Коледа и трае до след Ивановден и щом още съществува, значи никой не го забранява, твърдят касапите-търговци.
Кремена КРУМОВА
Пунк за изкупуване на мляко имат вече 20-те млекопроизводители от горнооряховското село Поликраище. Той заработи официално на 1 декември, но в началото на януари ще бъде осветен от свещеник. Това се похвали доц. Георги Георгиев, който с неистови усилия обедини хората от Поликраище и отстоя позициите на потърпевшите пред некоректните изкупвачи. Фирмата, която ще взема вече млякото и чийто пунк е вече факт, е дружеството за млекопроизводство "Лактима”. Предприятието произвежда кисело мляко, сирене, извара, кашкавал и различни десерти на млечна основа. Преди време "BG Север" писа за проблема на 20-те млекопроизводители от горнооряховското село, които три месеца бяха принудени да предават млякото си на друга фирма, а не на тази, с която са сключили договор. Те недоволстваха от това, че пунктът за предаване и изкупуване на продукцията от кравите им бе затворен без някой да им обясни защо. И започнаха да търсят друг вариант. Наложи се един от най-продуктивните стопани - доц. Георги Георгиев, собственик на пет крави, да събира млякото на животновъдите от Поликраище и да го кара в близкото село Самоводене със собствената си кола, за да не го изхвърлят или оставят да се развали. 20-те млекопроизводители от Поликраище имаха сключен договор с фирма “ЧЕХ 99”, изкупвач на сурово мляко с представител Цанко Цанев. Оказва се обаче, че между хората от селото и фирмата изкупвач имало трето лице Йордан Тодоранов, който държал пункта, собственост на кооперацията. Земеделското стопанство го отдало под наем за 20 лв. Млякото се изкупувало на различни цени - ту за 27 ст., ту за 33 ст., после пак паднало на 28 ст. на литър, разказваха хората. Те решили всеки от тях да подаде отделна молба за откриване на млекосъбирателен пунк. Така след ходене по мъките млякото най-накрая ще се изкупува от директен изкупвач в съвсем нов пунк.
Цветана АТАНАСОВА
На последното си заседание преди Нова година общинският съвет във Враца одобри принципно вземането на заем от 5 милиона евро за съфинансиране на интегрирания проект за водния цикъл на града. "За" решението гласуваха 23-ма от общо 37 общински съветници. Местният парламент упълномощи кмета на общината да започне процедура по вземане на кредита чрез поемане на дългосрочен дълг по Закона за общинския дълг, както и да проведе обществено обсъждане на проекта.
Общият размер на проекта е 69,7 млн. евро, като безвъзмездното финансиране от Кохезионния фонд е 49,2 млн. евро, а съфинансирането от републиканския бюджет - 15 млн. евро. Исканият кредит от 5 млн. евро е за покриване на недостига за реализиране на проекта чрез съфинансиране от община Враца като бенефициент по проекта, обясни пред общинските съветници кметът Тотю Младенов. Той уточни, че интегрираният проект за водния цикъл на град Враца е готов и е включен в оперативна програма на ЕС "Околна среда". По него се предвижда реконструкция на водопровода от язовир "Среченска бара" до града, реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с дължина 77, 749 км, реконструкция и разширяване на канализационната мрежа, реконструкция и модернизация на градската пречиствателна станция за отпадни води. С това ще се постигне обновяване на водопроводната мрежа и намаляване на загубите на питейна вода, напълно ще се изгради канализационната мрежа на града и ще се предотврати изливането на непречистени отпадъчни води в река Дъбника.
След общественото обсъждане проектът ще бъде внесен за окончателно одобрение от общинския съвет и вземане на решение за кредита от 5 млн. евро, каза още врачанският кмет. Финансовата институция, която ще го отпусне, ще бъде избрана след обявяване на обществена поръчка.
Емилия КАРАБУЛЕВА
Близо три часа продължи работната среща на експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с потенциални бенефициенти по програмата "Регионално развитие" в лицето на представители на общините и неправителствени организации от Плевен и областта. На срещата фактически бе обявен стартът на процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по направлението "Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, която допринася за развитие на устойчиви градски ареали". Веселка Иванова, експерт от МРРБ, обясни пред присъстващите в зала "Плевен" заинтересовани страни, че целта на вече откритите схеми за безвъзмездно финансиране е да подобрят, да обновят и да модернизират образователната, социална и културна инфраструктура в градските ареали и да осигурят социално включване и равен достъп за групите в неравностойно положение. По-конкретно, в рамките на вече стартиралата процедура за финансиране са обособени три компонента, по които общините и неправителствените организации от Плевен и областта могат да кандидатстват, обявиха от МРРБ.
Първият компонент "Образователна инфраструктура" разполага с общ размер на безвъзмездна помощ в рамките на 147 978 552 лв., с него могат да се финансират дейности, свързани с ремонт, реконструкция и обновяване на образователни институции. Парите ще се използват за доставка на оборудване, за повишаване на енергийната ефективност, за монтаж на инсталации, основани на алтернативни възобновяеми източници, както и за подобряване на достъпа на хора с увреждания до образователните институти - детски градини, училища, университети и др.
По втория компонент "Социална инфраструктура" общият размер на безвъзмездните средства възлиза на 43 845 498 лв., с тях ще бъдат финансирани дейности, свързани с ремонт и подобряване на общото състояние на сградите, където се предоставят социални услуги и на специализираните институции.
"Културна инфраструктура" се нарича третият компонент по схемата за безвъзмездна помощ, за него са отпуснати 53 436 700 лв. Парите се предвижда да бъдат изразходени за обновяване на театри, читалища, библиотеки, както и за подобряване на достъпа на хора с увреждания до тези културни институти.
Общият размер на средствата по схемата е 245 260 750 лв., като минималният размер на безвъзмездното финансиране е 200 000 лв., а максималният достига до 6 млн. лв., обявиха експертите от МРРБ по време на срещата в Плевен. "С приоритет ще се ползват проектни предложения с интегриран характер, които включват комбинация от няколко дейности в рамките на един компонент", обясни Веселка Иванова. Продължителността на разработките не може да надхвърля 24 месеца, бе едно от посочените условия за кандидатстване.
В Плевен и областта вече са готови първите работни проекти по програма "Регионално развитие", конкретни заявки за усвояване на средствата има от Червен бряг, Никопол, Долни Дъбник. С парите от горната схема ще се извърши газификация на някои социални сгради в Гулянци, а в Долна Митрополия ще се правят ремонти на училищата, похвалиха се домакините на срещата от областната управа в Плевен.
По някои от направленията си оперативна програма "Регионално развитие" ще действа до края на 2015 г. Пред аудиторията в зала "Плевен" бяха разяснени процедурите за кандидатстване, за оценка на проектните предложения, както и някои конкретни стъпки за справяне с формите за попълване. Заедно с общините и неправителствените организации, бенефициенти по програмата могат да бъдат Министерството на вътрешните работи и фонд "Републиканска пътна инфраструктура", поясниха експерти от МРРБ.
Caddy EcoFuel намалява производствените ви разходи. Новият 2,0-литров двигател, който развива мощност от 80 kW(109 к.с.), е пригоден за използване на природен газ. Той изразходва това изгодно гориво ефективно и същевременно икономично.
Това превръща Caddy EcoFuel в истински специалист в икономичността. С Caddy EcoFuel вие не само пестите пари, но и разполагате с голямо товарно пространство: товарен обем 3.2 куб. м; полезен товар 500 кг.
Мощност. Силен двигател с 80 kW (109к.с.)
С Caddy EcoFuel можете да си поставите по-високи цели: с "моновалентния" 2-литров двигател на Caddy EcoFuel, разработен за използване на природен газ, вие пристигате изключително бързо - с максимална скорост от 169 км/ч. "Моновалентен" означава, че двигателят може да работи както с природен газ, така и с бензин: въпреки това 13-литровият бензинов резервоар служи основно като допълнение.
Пробег. До 580 км.
С Caddy Ecofuel можете да си поставите по-високи цели. 26-те килограма природен газ, които се събират в резервоара, стигат за разстояние от 430 км. Запасът от бензин увеличава пробега още веднъж с близо 150 км. Това прави около 580 км, без нито едно зареждане на бензиностанция.
Икономичност. Спестяване на до 40% от разходите за гориво.
Caddy EcoFuel е нов капацитет в икономичността. Защото природният газ е значително по-евтин от бензина или дизела. Двигателят с 2 литра работен обем изразходва това изгодно гориво изключително пестеливо и ефективно. Комбинираният разход на гориво възлиза на 6 кг/100 км. Струва си да използвате EcoFuel.
Всеобхватна концепция за безопасност.
В собственото тегло от 1,529 кг са включени всеобхватни системи за защита на водача и товара. Стоманените резервоари за метан са изключително издръжливи на температура и в екстремни тестове са доказали своята невероятна здравина. Тройно електромагнитно подсигурени вентили предпазват от неконтролируемо изтичане на гориво при ПТП. Това превръща Caddy EcoFuel в едно от най-сигурните работни места. PR материал