НАСЛУКА
Мая ПАСКОВА
Ловът е игра, състезание на човешката ловкост, умения, знания и на първичния природен инстинкт на животните. Дебнене и преследване, в което не винаги човекът е в позицията на по-силен. Защото понякога животното е някъде там, в тъмното, наблюдава много преди ти го да видиш. То може да бъде нападнато, но може и да напада. При такава равнопоставеност и еднакъв шанс, ловът не е убийство. За разлика от бракониерството.
Във Франция на мода е ловът с лък. За разлика от лова с пушка, при лъка дистанцията е значително скъсена - около 10 метра от жертвата. А оттам емоционалното изживяване пък се увеличава. Според пробвали вече такъв вид спорт, да се убие животно с лък и стрели означава да се уцели виталния кръг, да се измами усетът на жертвата, неговите инстинкти. Когато има ситуация, при която дивечът може да бъде убит, да се изпрати стрела на точното място и точния момент - това е неописуема емоция. Тя е изчистена от детонациите на огнестрелното оръжие или пък от лая на кучетата. Става дума за максимално доближаване до природата и до праотците ни. Този вид ловци се доближават най-много и до моралните ценности. Те не излизат, за да придобият плячка на всяка цена, а търсят контакт с първичното, подобно на индианците.
В България все още ловът
се осъществява предимно с огнестрелно оръжие. Когато говорим за ловен туризъм,
условия за какъвто в страната ни има безспорно,
става въпрос
за едно скъпо
удоволствие.
Което при всички случаи си заслужава цената, зависеща от трофея, който ловецът иска да притежава, и от условията, при които го придобива.
Организираният ловен туризъм в България започва през 1960 година. Тогава за целта са създадени 39 лесничейства, които развъждат дивеч за отстрел. Ловният туризъм остава традиционно силен, макар и не масов. Дивечът е много разнообразен: мечки, благородни eлени, диви свине, дива коза, зайци, яребици, фазани, както и не така често срещащи се животни като зубър, тибетски як, алпийски козирог и дива котка. Трофеите от дивеч, отстрелян у нас, печелят и много международни награди, което е още по-голям стимул за чуждестранните ловци да предпочитат България за ловните си приключения. За всеки отстрелян трофей чужденците заплащат високи такси. Всеки идва с предпочитанията си, но особено привлекателен се оказва ловът на дива свиня заради изключителните й трофейни качества. Офертите за туристите ловци варират средно от 490 евро за 3 ловни дни или 4 нощувки до 1 455 евро за 5 ловни дни (данните са взети от Интернет). Специализираните туроператорски фирми поемат пълна организация на ловните излети в най-хубавите и богати на дивеч български ловни стопанства. Пакетната цена включва трансфер от летището, нощувки в 3-, 4-, 5-звездни дивечовъдни стопанства, храна, организиран лов за 5 ловни дни, ловен водач, преводач, застраховка и ловен билет. В офертата не влизат цените за отстрел на дивеча, ловното куче, което излиза 10 евро на ден, пансион за това куче, който е допълнително 5 евро на ден и ползването на оръжието, чиято цена е 25 евро дневно.
Ценоразписът
се актуализира
всяка година,
съобразен е с другите европейски страни и се изготвя в Министерство на земеделието и горите (МЗГ). На база тези минимални задължителни цени всяко стопанство си прави своите, но те са еднакви за чужди и български туристи. Билетите за международен лов се издават от директорите на лесничействата или горските стопанства. Ловният уикенд за чужденците остава незабравим и заради традиционните ястия и ритуала с българската ракия.
Дивечовото богатство на България е представено от 17 000 благородни елени, 64 000 сърни, 46 400 диви свине, 3 700 елени лопатари, 1 600 диви кози, 800 мечки, 1 200 глухара, зайци, яребици, фазани.
Приоритетна дейност на ловното стопанство е развитието на международния ловен туризъм. У нас ежегодно ловуват над 1 600 ловци, голяма част от тях традиционни посетители на нашата страна, срещу ловен билет за срок от един месец, издаден от Национално управление по горите (НУГ), съгласно изискванията, регламентирани в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Специализираната съвременна база, притежание на държавните дивечовъдни станции, гарантира провеждането на успешен ловен туризъм, прекрасни ловни трофеи и незабравими спомени. Най-добра оценка и вярна атестация за това са изказаните впечатления и добитите трофеи от ловци и ловни партньори, традиционни посетители на страната ни.
Според зам.-директора на Държавна дивечовъдна станция (ДДС) "Русалка" - гр. Априлци, най-добрата реклама за ловното стопанство са доволните туристи. Когато са пропътували 2 - 3 хил. километра и са оправдали очакванията си, чужденците ще дойдат пак. Освен това
ще доведат
със себе си
още свои
приятели.
А от това печели не само ловното стопанство, но и държавата. През миналата 2006 г. нетните приходи на ДДС "Русалка" са в размер на 120 хил. лв. Редовните гости от Германия, Франция, Испания, Швейцария продължават и сега да посещават ловните хижи (според категоризацията на НУГ - резиденции и домове) на станцията в Априлци и Лесидрен. Тя е разположенa на северните склонове на централна Стара планина, зад връх Ботев, с планински и много начупен терен. Основните типове дивеч за отстрел са червен елен,сърна, диво прасе, мечка. Има добри условия за успешен лов на дивеч. Предлага конен, екотуризъм и фото лов.
Един от запалените ловни
фенове е французинът със сицилиански произход Сандрино. С богат опит и
впечатления от лов в не една европейска страна, вече пета поредна година той
избира хижа "Напоя" в горите край старопланинското село Лесидрен. По-интересен е
начинът, по който си избира мястото. С двама свои приятели обичали да посещават
през отпуската с цел упражняване на любимото си хоби Полша. Освен че цените на
трофеите там са по-ниски в сравнение с другите страни от Европа, до там стигали
с колите си. Но една сутрин се събудили и не ги открили на мястото, където са
паркирали. След завръщането си във Франция обсъдили подробно проблема и решили
да поразгледат за друго ловно поле из балканските държави. Пръснали се в
различни посоки и се разбрали на този, на когото най-много му хареса, да покани
останалите следващата година. Уговорката за Сандрино увиснала във въздуха обаче,
когато
още от първия
път го връхлетяла
невероятна
слука.
И така четири години. (Петото му ловуване в България беше тази седмица, но до редакционното приключване на броя разбрахме, че е гръмнал само един голям глиган).
Не така стоят нещата със слуката при двама приятели от Италия, които миналата година ловуваха в същата хижа. Михалико е ловец с дълъг стаж. Домът му е, меко казано, украсен с трофеи - целите стени са окичени с еленови рога, пана от глигански глиги, има дори кожа от огромна мечка. През зимната отпуска на 2005 г. решава да подари едно пътуване, съчетано с практикуване на любимото хоби, на своя другар по изживявания, но запален по птичия лов - Италико. Излизат три вечери подред на различни чакала, за да дебнат подходящия глиган за трофей. Но Михалико няма слука. За да не си тръгне със съвсем чиста цеф на пушката, гръмнал една немалка, но все пак лисица. Посраменият авджия дори не пожелал да се снима за спомен с нея. Затова пък Италико имал невероятна слука за начинаещ в лова на едър дивеч. На него му излиза цяло стадо глигани, от които има възможността да отстреля един, макар и не с най-големия трофей.
Въпреки че организаторите на ловен туризъм, който може да бъде не само за чужденци, но и за българи, се стараят всеки гост да получи това, за което е дошъл, както вече казахме, ловът е игра, изходът от която не винаги е предизвестен.
Има два сценария, по които ловците могат да отстрелят желания дивеч (в Априлци и Лесидрен най-често това е глиганът) за трофей. Изборът е според броя на участниците и според цената.
Вариант 1, подходящ за един ловец (по-евтиния):
Свечерява се. Това е
времето, когато
дивечът излиза
за храна.
Тишината е почти осезаема. Животното не трябва да заподозре, че в чакалото има хора. И не трябва да ги подуши. Всеки полъх на вятъра може да ги издаде. Напрегнато очакване, което може да продължи с часове. Хранилките са заредени от сутринта, но единствено от слуката зависи дали ще се появи глиган. Пропукване на сухи съчки или скриптенето на снега издават приближаването на жива твар. Появява се стадо от десетина глигана, на различна възраст, с големи или по-малки глиги (бъдещи трофеи). Водачът показва на ловеца кое е подходящо за отстрел. Човек, цев и животно се сливат. Миг на съсредоточаване и следва изстрел, който раздробява тишината. Дали е успешен, зависи от точния мерник и от шанса.
При втория вариант, подходящ за по-голяма група от поне 7 - 8 човека, за гостуващите авджии се организира истинско преживяване - с преследване на дивеча, в което участват гоначи и кучета. Денят започва около 7 ч. сутринта с лека закуска и отвеждане до мястото на лова. Следва разделяне на пусии на гостите, а останалите, които участват в организацията на гонката, се разпръскват с кучетата, за да вдигнат глиганите от леговищата и да ги насочат към местата, където ги очакват дошлите за екстремни преживявания ловци. Това понякога може да е много опасно занимание, но нали именно невидимата опасност носи най-голямата тръпка. Всеки ловец знае, ако не го е изпитал лично, че глиганът е един перфектен "боец", който само с външния си вид респектира и предизвиква уважение в своите противници. Опасни са не само мъжкарите, но и женските екземпляри. Макар че не са въоръжени като мъжките с такива страшни оръжия като глигите и бронята по телата,
те са също много
смели и агресивни
при евентуална опасност и атаките им не са никак безобидни. Глиганите като природни "вседеходи" са добре приспособени да се придвижват в гъсти леторасли, по заблатени терени и водни препятствия, по камънаци, сипеи и песъчливи места. Единствено дълбокият сняг намалява тяхната маневреност и устрем. Те плуват много добре. Благодарение на клиновидната форма на тялото си лесно преминават през почти непроходими гъсталаци и други прегради. Преследването на такива животни по пресечени терени, често пъти обрасли с гъста растителност, през редица други препятствия е сложно, трудоемко, опасно и изисква много качества, познания и изградени навици. За деня се организират три гонки - животните се вдигат от определения район, насочват се към пусиите и се отстрелват. Независимо от резултата ловците се местят в друг район и всичко започва отначало. Почивката е кратка за лек обяд, а ловът приключва преди да се е стъмнило.
Според ЗЛОД ловен туризъм може да се провежда във всички ловностопански райони. Пак там се определя броят на животните, които могат да бъдат отстреляни от туристите, дошли за такъв тип забавление и от местните ловни дружинки.
Държавните дивечовъдни станции според ЗЛОД са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Не е редно да се смята, че тяхната приоритетна цел е печелбарството и смъкването на възможно най-високите цени от ловен туризъм. Напротив. Основна цел на ДДС е запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча; изграждане на ловностопански съоръжения и
провеждане на
биотехнически
мероприятия;
възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча; аклиматизация и реаклиматизация; подобряване на екстериорните и трофейните качества на животните; ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен туризъм; ползване на горите от държавния горски фонд за съхраняване качествата на биотипите и подобряване на местообитанията, както и възпроизводство, охрана, ползване, опазване и управление на горите и земите в горския фонд. Според промени в ЗЛОД частници ще могат да наемат на концесия държавните дивечовъдни станции и държавни ловни участъци за срок от 15 години. Те са подготвени от НУГ към МЗГ, под надзора на зам.-министъра на земеделието Стефан Юруков. Доколко това ще се окаже печелившо, ще покаже времето.
Двама ловджии решили за Коледа да си убият глиган. Седнали на варда, чакали един час, няма глигани. На единия му станало много студено, извадил бутилка гроздова и ударил хубав гълток. Предложил на другия, ама оня отказал. Чакали още час, два, три... Първият пич вече яко се бил напил, когато видели един хубав нерез да се задава по пътеката.
Трезвеният вдигнал пушката, прицелил се внимателно и стрелял, обаче не улучил. Прасето обърнало и газ назад в гората. Пияният се понадигнал, хванал небрежно пушката си с една ръка и стрелял след него. Глиганът се преметнал през глава и не мръднал.
Първият се хванал за главата: "Е-е-е-ей, пич, ти си бил страшен стрелец, бе... На седем ракии, легнал по гръб, че и с една ръка... Как го правиш това, бе?"
Другият вика: "Абе, кво толкова... стрелях в сюрията, от толкоз прасета нямаше начин да не ударя поне едно."
***
Един бракониер убил прасе, метнал го през рамо и тръгнал да се прибира. По пътя го среща горският и пита:
- Защо си убил прасе бре, не знаеш ли, че ловът е забранен?
- Прасе ли? Какво прасе? - пита бракониерът.
- Ами това дето е на рамото ти! - отговаря горският.
- Ах, гад мръсна, как ме е полазила! - пуснал прасето и започнал да си изтупва рамото.
***
Един ловец се оплаква на друг:
- Като изляза на лов и стрелям по нещо и не улуча, кучето ми направо почва да се търкаля по земята и да рита с крака във въздуха от смях...
- А ако улучиш какво прави?
- Не знам, имам го само от три години.
***
Мъж тръгва на лов. Решил да вземе със себе си своята съпруга. Докато пътуват в колата, той и обяснява какво да прави по време на лов:
- Главното при лова е не толкова да убиеш елен, а да съумееш да докажеш на ловците, които ще дотърчат от всички страни, че именно ти си застреляла този елен, а не те. Затова трябва да стоиш до убития елен и на всеки, който дойде, да обясняваш, че ти си го застреляла и той ти принадлежи.
Пристигнали те в гората, взели пушките и всеки тръгнал в различна посока. Върви мъжът из гората, никакви елени не се виждат, изведнъж - "Буууум" - наблизо се чува изстрел. Тича мъжът по посока на изстрела и гледа жена си, а до нея един мъж, на когото тя доказва нещо, ръкомахайки. Приближава се човекът и чува как другият й отговаря:
- Добре, добре, този елен, ти си го застреляла... ама... не може ли поне седлото да си прибера...
***
Един ловец отишъл в гората на лов. Чака, чака и по едно време вижда една мечка срещу него. Стреля той с пушката, но не уцелва. Стреля пак - същото. Накрая му свършили патроните, обаче мечката се приближава. Ловецът хвърлил пушката и казал:
- А, мен к’во ме интересува. Аз съм за гъби.
***
Две съботи подред мъж, който не е ловец, става рано сутринта и започва да се приготвя. Жена му сънена го пита:
- Къде отиваш?
- На лов - казва гордо той.
- Какъв лов, ти не си ловец!
- Че то какво му е, бе жена. Те ти наливат, ти само трябва да пиеш!