АРТСЕДМИЦА
Мая ГЕОРГИЕВА
С луксозен пътеводител на европейско ниво Регионалният исторически музей (РИМ) в Плевен влезе в първата европейска за България година. И макар това да се случва 22 години след откриването на музея, изданието е едно от малкото подобни в България. Това съобщи директорът Михаил Грънчаров, като подчерта заслугата на целия екип от специалисти, които са подготвили пътеводителя - от идейния проект, през разработката на структурата, художественото оформление и изпълнение, предпечатната подготовка и снимковия материал до предоставянето на печатницата.
Това, което го отличава от изданията на други музеи, е уводната част, в която са представени историята на Плевен от най-дълбока древност до наши дни, културно-историческото наследство и природните дадености на региона, каквато е и структурата на пътеводителя. В раздел "Археология" могат да се видят уникални находки, датиращи от края на петото хилядолетие пр. Хр., от Античността и Средновековието. Традиционните бит и култура и народното облекло по време на османското владичество са отразени чрез експозиците в следващите зали. В разделите "Възраждане" и "Нова и най-нова история" се дава представа за политическия живот, икономическото развитие, просветата и културата, като специално място е отделено на музикалната слава на Плевен - Катя Попова, Гена Димитрова, Христо Бръмбаров... Един от най-посещаваните и предпочитани от групи ученици раздел "Природа", е съставен от три сбирки - палеонтологична, флористична и зоологическа. В пътеводителя са включени икъщата-музей "Янко Забунов", крепостта "Сторгозия" и античният град Улпия Ескус. Информацията върви на три нива, паралелно на български и английски език - основната тема, залата, в която се намира експозицията, съдържанието на конкретния раздел, всичко придружено с богат снимков материал. Книжката е снабдена и с полезна за посетителя информация за услугите, предлагани от музея, работно време, цени, карта на България, на която са указани възможностите за достъп до историческите обекти в региона. Обемът на пътеводителя е 72 страници, а всеки, който желае, може да си го закупи срещу 5 лв. Това е и себестойността на изданието, уточни Грънчаров, а средствата, с които е осъществен тиражът от 1 000 бройки (засега, с готовност да бъдат увеличени), са целеви, в резултат на дейността на музея и участието на наши експозиции в чуждестранни изложби. Подарък за всеки посетител, който няма възможност да си купи пътеводителя, е диплянка, съдържаща синтезирана информация за музея. Тя се дава със заплащането на входната такса от 2 лв.
Годишно през музея минават около 30 хил. посетители. Все още чужденците са твърде малко с оглед възможностите и богатството на експозициите, макар че в сравнение с 2005 г., когато броят им е бил 141, през миналата година той се е увеличил на 218 души предимно от Сърбия, Испания, Англия и по-малко от Русия. Ръководството на РИМ се надява тенденцията да се запази. Особено сега, след присъединяването ни към ЕС, когато възможностите на Плевен като туристическа дестинация ще нараснат. От музея наблюдават и друга тенденция - броят на индивидуалните посещения нараства, за сметка на организираните, и то след като отпада безплатното групово посещение преди година. Дали е свързано само с парите или е въпрос на народопсихология, но е факт, че при обявянето на безплатни дни за посещение желаниещите са многократно повече.
Вяра ЦЕНОВА
Статуя на Дева Мария от Фатима започна да вае плевенският скулптор Кирил Мескин. Звукът от първия удар на чука му прокънтя в сряда, а работата на известния творец бе благословена от католическите свещеници отец Станислав и отец Ярослав. Подариха му и книга - "Послания от Фатима", която съдържа оригинални текстове-описания на тези явления и документи на папата, които показват, че са признати от църквата. От бял мрамор, над два метра и тежаща повече от тон, композицията от Божията Майка и трите овчарчета от Фатима, на които се е явила преди 90 години, ще краси олтара на католическата църква в Плевен. Избрана е за патрон, защото така се казва и епархията в града - "Св. Дева Мария от Фатима". А защо от този материал? Това е символът на чистотата, на непорочността, всички работи на Микеланджело са направени от бял мрамор, е мнението на Мескин. А то е съгласувано с архитекта Алексей Трифонов и с двамата полски теолози, които с голям ентусиазъм работят тук. Мраморът е набавен от Прилепско, Македония. Кирил Мескин дарява бъдещото си произведение на новата плевенска църква. Защото самият той е от стар католически род в с. Асеново, защото това не е първото му подобно дарение на скулптора с теологична тематика и защото се чувства истински плевенчанин, а не чужденец в собствения си град.
Отец Станислав разказа и легендата за Дева Мария и трите деца. На 13 май 1917-а Франсишку - тогава на 9 години, Жасинта - на 7, и Лусия - на 10, стават свидетели на едно явление, което и до ден днешен продължава да бъде мистерия за католическия свят и със сигурност не е без значение за бъдещето и съдбите на милиони хора по света. От небето над стар дъб слиза фигурата на жена в бели одежди, която им говори. Това, което им казва, е известно като "Трите пророчества от Фатима" - две от тях - относно възхода на комунизма в Русия и света и Втората световна война, се сбъдват... Третото пророчество дълго време беше пазено в мълчание от Ватикана. Оказва се, че касае атентата срещу папа Йоан Павел II, но мнозина ревностни католици смятат, че не всичко е разкрито. Те предполагат, че последното пророчество се отнася за събития около "свършека на света".
Друго важно послание е призивът на Божията Майка да бъдем по-добри, да се обичаме, да се молим и да бъдем по-близо до Господ, припомни отецът. Каквото е и основното мото на всяка религия.
Мая ПАСКОВА
Първата европейска година за България в читалище "Съгласие" започна с две новини. Първата е, както вече "BG Север" писа, че читалнята не е направила своя текущ абонамент. Причината е ясна - няма пари. Ще продължи да получава обаче нашия вестник безвъзмездно. Не за да си правим реклама, а защото е недопустимо библиотека от такъв ранг да не получава нито едно периодично издание.
Втората новина е свързана с промени в ръководния състав на читалището. На мястото на досегашния секретар Стиляна Илиева, напуснала по свое желание, считано от 22 януари на поста застава Емилия Балашкова. Тя е музикант по професия. Завършила е плевенското музикално училище, след това и Консерваторията в София. Дълги години е работила в Плевенската филхармония като музиколог. След това се е занимавала с организаторска дейност в различни фирми в града, така че може да се каже, че управленски и организаторски опит има. Като акценти от професионалната биография на Балашкова могат да се откроят заслугите й за първото посещение на Милчо Левиев в нашия град през 1990 година, няколко спектакъла на Мариус Куркински и още много други събития в областта на културата. Засега намеренията й като секретар на читалище "Съгласие" не са с категорична насоченост. Първо трябва да навлезе в детайлите и подробностите на работата, да опознае колектива, след това ще набележи и конкретни цели. В по-общ план Балашкова е уверена, че трябва да се продължат добрите традиции на читалището, каквито безспорно то е създало през годините. Стремежът й ще бъде да го задържи като духовно средище в нашия град, като много разчита на колегите си от читалището, на техния опит и професионализъм, за да си помагат взаимно при осъществяването на общите идеи. В този смисъл й се иска да се създадат спокойни условия на труд и възможности за повече изяви не само в Плевен, а и извън страната. "Мисля, че като цяло такава възможност има. Качеството и професионалното ниво на съществуващите сега състави към читалището, амбицията ми да се създадат и нови, за да се привлекат повече млади хора, са добър потенциал и реална възможност това да стане", уверена е новата ръководителка на "Съгласие". Привличането на разнородни групи към организираните читалищни дейности е и начинът да се поддържа имиджа на духовното средище - да бъде мястото, където различни хора се срещат с културата. В този ред на мисли Балашкова подчерта, че държи да се запази партньорският дух с другите културни институции в града и съвместно да насочат усилията си към създаването и реализирането на проекти от български и чужди фондации.
По повод конфликтите с разпределението на годишните субсидии (каквото скоро предстои) Емилия Балашкова е сигурна, че всички от ръководството на читалище "Съгласие" ще отстояват интересите на културния институт, особено в ситуации, в които безспорно са прави. Надеждата й е това да става в дух на разбирателство извън съдебните зали.
Мира ГАНЧЕВА
Двойно са нараснали издадените безплатно читателски карти в ловешката библиотека спрямо миналата година, съобщиха от там. За пета поредна година културната институция прави Седмица на безплатната заверка по случай годишнината от рождението на патрона проф. Беню Цонев. Тази година картите са 984, докато през 2006 г. са били 548. По неписано правило четат повече жените - 624 срещу 360 мъже. По възрастови групи преобладават хората над 28 години (500), следвани от учениците до 13 години (190) и от 14 до 18 години (180). Сред безплатно регистриралите се читатели по критерий степен на образование най-много са висшистите - 309. Материали и литература от библиотеката най-често ползват педагози, филолози, историци и философи - 128.
В културния си календар за 2007 г. регионалната библиотека в Ловеч е записала отбелязването на някои кръгли годишнини от рождението на местни, национални и чуждестранни творци. През годината ще бъдат подредени няколко изложби, като първата е на мартеници и пролетни картички, създадени в Дневния център за работа с деца и младежи с увреждания. Сред конкурсите първият отново е за традиционната за България бяло-червена украса и е под наслов "Подари една пролетна усмивка - мартеница". Изработените от деца мартеници ще бъдат дарени на хора в неравностойно положение. По-любопитна предстояща проява е маратонът на четящите хора, който ще се проведе през април, а в последния месец на годината ще има номинации за читател на 2007 г.
Мариана ДИМИТРОВА
Със средствата на смехотерапията да се помогне на габровските управници да преодоляват стреса, който са натрупали при решаването на важните за Габрово проблеми, е решил екипът на Дома на хумора. За целта за кабинетите на областния управител Цветан Нанов и двамата му заместници Николай Григоров и Митхат Алибашев, на заместник- кмета Миглена Пройнова, председателя на Общинския съвет Лена Енева и директора на Териториалната дирекция на НАП Драгомир Кунев Веселата къща е предоставила 21 творби от художествения си фонд "Хумор на народите". Картините, които красят кабинетите на габровските управници, са оценени на 62 хил. лева.
"Шест живописни платна на обща стойност 6 900 лв. украсяват кабинетите в областната управа. Заместник- областният управител Николай Григоров е заложил изцяло на класика Стоян Венев и всекидневно очите му се радват на неговите платна "На реката", "Сред своите герои", "Лято" и "Обед". Енергичният Митхат Алибашев е спрял избора си на картината на Симеон Спиридонов "В атака", докато областният управител Цветан Нанов се наслаждава на габровския символ в творбата на германеца Феликс Бютнер "Градина с котка", обяснява Дарина Маринчевска от ДХС.
Председателката на ОбС Лена Енева е заложила на три платна на габровския художник Иван Христов - Грога "Равновесие", "Птица на прозорец" и "Зона II". С най-много картини срещу антистрес се е запасила заместник-кметицата Миглена Пройнова. Тя е пожелала цели осем платна на утвърдени български художници като Вълчан Петров, Даниела Денчева, Румен Гаргов, Васил Христов и габровеца Георги Каралиев.
Директорът на Териториалната дирекция на НАП Драгомир Кунев пък работи сред живописните картини на Генчо Карабаджаков и Ангел Василев.
Габровските управленци лично избрали от фонда на Дома на хумора картините, които да красят кабинетите им, за да борят стреса чрез изкуството. Екип на Веселата къща пък дизайнерски аранжирал творбите в офисите и приемните им.
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Затвориха се очите, отпуснаха се ръцете, спряха стъпките и енергичните движения на един от най-големите български хореографи - Цветан Тодоров. Месец след като врачанската общественост отбеляза тържествено неговата 75-годишнина, той напусна земния живот, за да пренесе таланта си някъде в отвъдното. Тогава и сега, на 18 януари - деня, в който се простихме с тленните му останки, големият творец получи много цветя и дълбок поклон от стотици врачани, наредили се търпеливо за поклонение на дълга опашка пред читалище "Развитие" във Враца, от негови възпитаници, от състави и дейци на танцовото изкуство от цялата страна. "Цветан Тодоров възкреси българското хоро, затова ще го има и след него, защото той създаде танци, които ще се играят вечно", сподели през сълзи един от неговите възпитаници Иван Новков.
Всъщност през 50-годишния му творчески път най-голямата награда за хореографа е била признанието, което получава от публиката, когато тя аплодира възторжено танцьорите, а това означава и неговия труд. Особено са му скъпи овациите на чуждестранната публика, която открива България чрез тези ритмични танци, музика и красиви багри на костюмите. "България ще влезе в Европейския съюз с българското хоро, то е нашият дух. Без нашите песни, танци и обичаи ние нямаше да сме народ. Където и да отидем, българските хора заемат първо място. Ритмиката им е уникална и неповторима. Затова чужденците толкова се впечатляват и ни аплодират. Не че сме гениални, народът ни е гениален. Вземете Христо Ботев и Дико Илиев. Така, както не може да се замени нищо в стиховете на Ботев, така не може да се промени нищо и в хората на Дико Илиев. Там всичко е виртуозно", казваше Цветан Тодоров.
В половинвековната си творческа дейност големият хореограф постави над 30 авторски танцови произведения и 15 масови композиции. Създаде сценични, сюжетни и тематични танци, които изненадаха и обогатиха хореографската мисъл на България, превърнаха се в образец за народното танцово изкуство. Те донесоха за врачанските танцьори десетки златни медали и лауреатски звания от български и международни фестивали. За цялата му всеотдайна и професионална дейност, наред с многото награди, Цветан Тодоров е удостоен и със званието Почетен гражданин на Враца.
Умно и професионално той гради в репетиционните зали и на сцената танц след танц. Следват неизброими награди и отличия от фестивали и прегледи на художествената самодейност.
Един етап от творческото му развитие е свързан с композитора Владимир Григоров, по чиято музика създава над 90 процента от танците си - сценични, сюжетни, тематични, които изненадват хореографската мисъл на България.
Според експерти в танцовото изкуство творческата сила на Цветан Тодоров е в голямото му въображение и себеотдаване. Толкова силно, че когато обмисля някоя тема, я "прожектира" в съзнанието си като филм, търси най-добрата сценична изява на родения във въображението му танц. Слуша музиката и си представя танцът. Той е целият му живот, верую, съдба. Когато през 1992 г. го "пенсионират" предсрочно, защото направил на стадиона масова композиция с червени макове по любимата песен на Димитър Благоев, животът за него като че ли свършва. Прекършен, безсмислен, горчив. "Оздравява" шест години по-късно, когато общинското ръководство го връща на "сцената" на площад "Христо Ботев" с голяма танцова композиция, посветена на Ботевите дни. Оттогава площадите и сцените във Врачанско и страната оживяват с неговите грандиозни спектакли.
В това надбягване с времето и танците Цветан Тодоров успява да филмира своите постановки, но една част от тях за съжаление вече ги няма, "загубени" в нечии бюра и чекмеджета на чиновници, решили да "помогнат" на хореографа. Една от болките му беше тази, че е ограбен приживе от "приятели".
Цветан Тодоров беше богат и щастлив човек. Богат с всичко, създадено от ума и таланта му, с десетките хора и постановки и стотиците танцьори, тръгнали от неговата школа, запазили в душата и културата си неговия плам и ентусиазъм и неговата любов към народното творчество. Щастлив с голямото си задружно семейство и с любовта на врачани.