ПОДари надежда

Кремена КРУМОВА
Деветгодишният Иван Василев от Велико Търново е едно от децата на Българската Коледа. Той се ражда с детска церебрална парализа и страда от епилептични припадъци. Живее неподвижен цели 6 години, докато през 2003-та баща му доктор Любомир Василев не се среща с плевенската пророчица Вера Кочовска. Без да го познава, тя му се обажда по телефона и му казва, че има надежда за детето му. "Покани ме да се видим. Като лекар не съм свикнал да се доверявам на ясновидки или екстрасенси, но тя каза няколко думи за живота ми, след което прецених, че мога да й се доверя. Попита ме дали съм чувал за лечение със стволови клетки. Замислих се и започнах да търся информация по Интернет, направих проучване".
"Ти си лекар, сам прецени. Но това е бъдещето на медицината", казала Вера Кочовска и хвърлила в дълбок размисъл отчаяния баща. Така се започнало всичко. Направили кампания за набиране на средства. Много хора се отзовали. Два пъти момченцето било дете и на Българската Коледа. В края на 2003 година започнали лечението в Москва в клиниката по онкология "Неуровита" с първа операция с ембрионални стволови клетки. Те са най-силни, но са чужди, с ниска антигенна активност, затова беше много страшно и сложно при първата операция, споделя д-р Василев. Проф. Андрей Брюховедски казал, че въпреки всичко ще продължат бъдещите интервенции със стволови клетки. Досега малкият Иван е претърпял шест операции по присаждане. Методът е революционен и според лекарите дал резултат при деветгодишното момченце. То имало видимо подобрение. От напълно неподвижен и неадекватен преди години човек, днес той вече имал нормален поглед и реакции, направил първите си стъпки. Проявявал и своите детски желания и капризи. Виждаме радостта в очичките на нашето момченце от това, че може да стъпва, да осъзнава и разбира много повече неща и тази негова радост се пренася и върху нас, казват майката и бащата на Иван. Според проф. Брюховедски заболяването е сложно, но прогнозата е обнадеждаваща. Направили сме за сина си всичко, което може да бъде направено, и вярваме, че един ден ще може да стане и сам ще посреща гостите на вратата, споделят родителите.

Семейството на Деана и Любомир Василеви е едно от малкото, които отглеждат своето дете в домашна обстановка. Досега операциите на малкия Иван са стрували близо 70 - 80 хиляди долара. За всяка следваща плащат около 5 - 6 хиляди долара. "Синът ни има много приятели от цяла България, доста влиятелни хора го уважават. Това много ни крепи, за да продължим да лекуваме детето си в Москва, където са клетките му. Там се чувстваме като вкъщи. Пътуваме 12 часа до клиниката. Крепи ни и прогнозата, че вероятно след лечението момчето ще се обслужва само, ще може да се изправя на крака. Той и сега всичко разбира, слуша, чува ни какво си говорим. Аз си подбирам думите специално за него, а той се усмихва. Знае кога говорим за него", емоционално продължава разказа си бащата.
2 350 лева са събраните за Иван средства от традиционния коледен бал на община Велико Търново през 2005 година.
Причините за
тежката болест
Не обвиняваме никого, но определено имаше недоглеждане спрямо състоянието на жена ми, когато беше бременна, от страна на служителите в детското отделение, разказва д-р Василев за състоянието на съпругата си Деяна преди 9 години. Двамата са били студенти в пети курс в Плевен, когато се появява новината, че ще стават родители.
Не отричат, че добре са се грижили за бъдещата майка, но имало и някои малки нередности, на които никой не обръщал внимание. В последния девети месец от бременността се получило кървене и отлепване на плацентата. Така плодът не можел да диша и иначе здравото бебе не можело да приема кислород. Изключителна бързина и професионализъм се изисквали, за да се реагира навреме, защото това е рисков момент както за майката, така и за детето. Целият екип на реанимация на университетската болница в Плевен реагирал и направил всичко по силите си, за да спаси родилката и детенцето. За щастие и двамата останали живи, но единият загубил здравето си. Иванчо се ражда с детска церебрална парализа (ДЦП) и е с пареза на 100%.
"Знаехме какво е ДЦП, но не бяхме вникнали и свикнали с това. Започнаха се грижите за детето, ходене по рехабилитации, детегледачки, отделно имахме и изпити", разказва д-р Василев. Като млади специалисти и двамата имали амбицията да се реализират в професията, но обстоятелствата наложили те да се върнат в родния град на Деана Велико Търново, където да работят и да продължат грижите си за Иванчо. "Трябваше да изясним нещата за себе си. Казах си - това е мое дете, мога да го изоставя, но ако реша да го настаня в институция, значи да го осъдя на смърт, да му кажа - аз бях до тук, от днес ти вече не си наше дете, и да се обърна и да си отида", казва бащата д-р Василев.
Сами се борят
за оцеляването
на детето им
Родителите на 9-годишното момче отдавна се справят чудесно и сами. Те са мама и татко герои, устояли на трудностите и несгодите, родители достойни за възхищение заради огромната си и непоколебима вяра, че единственото им дете ще оздравее. Те вярват в чудото, че то ще проходи някой ден, защото са виждали чудесата с другите малчугани в клиниката в Москва. От две години Деана учи китайска медицина, за да може чрез рефлексотерапия да стимулира отделни пътища в организма на малкия. Разчитаме признаците, които Иван ни дава, казват с усмивка родителите. Сами му поставят инжекции, дават лекарства, правят масажи, понякога се налага да стават и стоматолози. Сега като му никнат зъбки получавал епилептични припадъци по-често от обичайното, защото растежът провокирал болката, а тя пристъпа. Тогава детето се нуждаело от специализирана помощ. Д-р Василев изказва огромната си благодарност на "Спешна помощ", педиатричното отделение и реанимацията на областната болница във Велико Търново за бързата им и адекватна реакция в моментите на пристъп на болния член на семейството им. Бащата предложил общината да финансира квалификацията на детски невролог, защото в цялата област няма такъв специалист. Проблемът е, че Иван проявява гърчове и трябва да бъде транспортиран до спешен център, в който обикновено стои два часа и после се прибира вкъщи, защото липсват именно такива специалисти, които да консултират и лекуват болните от епилепсия, мотивира предложението си бащата. Повече от 1 000 деца страдат от епилепсия в областта, а трябва да ходят в специализираните клиники в София, Плевен и Варна. Медиците казват, че едно такова пътуване може да бъде и много рисково заради честите спазми. Нерядко се получавала и дихателна недостатъчност. Метаболизмът при епилептичен пристъп се нарушавал, а подобряването трябвало да се извърши с реанимационна болнична помощ.
Стволовите клет-
ки връщат отнето-
то от природата
"Надеждата е, че със стволовите клетки ще поправим това, с което природата го е ощетила за осем минути. Това е времето, когато цунамито е минало през мозъка му - при липсата на кислород всичко загива. Сега ние ще се опитаме да посеем трева в пустинята. Клиничното поведение на детето ни дава надежда", казва бащата на малкия Иван. Той има над 150 пациенти, за които се грижи независимо от ангажиментите със сина си. Успява да се справя еднакво добре и вкъщи, и на работното място, където подготвя на всеки от пациентите си индивидуално електронно досие на английски език. В него описва диагностики, снимки, извършени прегледи.
Около 25 хиляди са болните от церебрална парилиза деца в цялата страна, показва статистиката.
Поля ТОМОВА
10-годишната Мария Минкова от Червен бряг е едно от децата на Българската Коледа. Благодарение на инициативата детето е на път да се спаси от тежко онкологично заболяване. Мария се разболява преди две години. Лекувана е в "Пирогов" и Александровска болница, но без резултат. Момиченцето не може да бъде оперирано заради близостта на тумора до важни центрове в мозъка. Единствената възможност да се спаси животът на Мария е лечение със скъпоструващи медикаменти, които обаче могат да се доставят само от чужбина. Цената на лекарствата е абсолютно непосилна за семейството. Тогава майката на Мария научава за Българската Коледа и решава да кандидатства. Подава документите на детето и за нейна най-голяма изненада получава 5 000 лева дарение. С парите успява да купи не само лекарства за Мария, но и специални хранителни добавки, които са й необходими. "Преди да получим парите, детето беше слабо, едва 15 кг, не можеше да ходи. Благодарение на помощта Мария е по-жизнена, ходи по 700 - 800 метра без да се изморява и вече е 27 кг", признава майката Ани Минкова.
Последните прегледи показват, че туморът е намалял и може съвсем да изчезне, казва майката. Тя не може да намери думи за благодарност към президента Георги Първанов и към всички българи, присъединили се към благородната инициатива.
Заради болестта си от две години Мария е на индивидуално обучение. За нея се грижат две учителки от училище "Д-р Петър Берон" в Червен бряг. Според тях детето има добра памет, логическо мислене и богато въображение.
Българската Коледа помогна и на детската клиника и на отделението по неонатология в Плевен. Със събраните средства лечебното заведение получи най-съвременна апаратура - ехограф, кувьоз и четири инхалаторни апарата. Благодарение на дарението в местната клиника вече могат да се лекуват деца, претърпели тежки хирургически операции, като например поставяне на клапа на дете с хидроцефалия.
Отделението за недоносени също получи модерни кувьози, които спомагат за отглеждането на новородените.

Мариана ДИМИТРОВА
Любомир Анчев от Габрово е едва 4-годишен и страда от рядко заболяване на бъбреците - нефротичен синдром. Бил едва двегодишен, когато открили болестта му, а причината за нея лекарите все още не са открили. Детето не изпитвало болки, но ако веднага не започне лечение, момченцето се подувало. Цяла година малкият Любо пил кортизон и от него само за седмица наддавал между 7 и 10 кг. Имало моменти, когато не можел дори да стои прав. Тогава семейството му разбрало за лекарството неорал или както го наричали "златното" лекарство. Родителите на Любо набавяли медикамента от чужбина чрез познати. Неорал не се плаща от здравната каса, а струва между 150 и 200 евро. Една опаковка стигала за 50 дни. Само за една година семейството дало за лекарството 3 200 лева. Затънало е в заеми, кредити и едва свързва двата края единствено със заплата на бащата на Любо. Майка му Росина вече не работи, за да се грижи за сина си. Единствената помощ, която държавата отпуска, е 120 лева за инвалидност на детето. Дълго време на Росина й било неудобно да се обади на Българската Коледа, но осъзнала, че от скъпото лекарство зависи животът на детето й.
Сега габровчето е добре, благодарение на неорала. Според лекарите шансът момченцето да оздраве е голям, ако още година - две пие от "златното" лекарство. Това е и голямата мечта на родителите му и на 11-годишната му сестра Моника.
За да може да спаси своя малък гражданин, община Габрово организира благотворителен концерт на 30 януари с цел да се наберат средства, за да се помогне при лечението му. В концерта ще участват детски състави от двете габровски читалища. Цената на билета е символична - 1 лев. По време на благородната инициатива ще бъдат поставени и благотворителни кутии. Освен това от Габровската община ще разговарят с фирми за по-стабилна помощ.
Непосредствено преди концерта ще бъде показан и филм за съдбата на малкото габровче. Благотворителната кампания е под наслова "Моята воля е да даря".