ПРАКТИЧНО
Когато купуваме обувки или някаква
храна, можем да се запознаем с материала или продуктите, от които са създадени.
Но когато трябва да подмените старите мебели с нови, малко хора разпознават
доброто качество и вида дърво, от който са изработени.
Първото, за което трябва да се информирате, е от какво са изработени мебелите по каталог, проспект и др. Това ще е единствената гаранция да избегнете рекламация след това. Разгледайте мебелите внимателно от всички страни.
* Масивното дърво се различава по очертаните жилчици. Например върху една етажерка или рафт от библиотека очертанията се удължават вертикално върху двата противоположни края и хоризонтални при другите два.
* Червеникавото дърво, букът, дъбът, черешовото са материали, които най-много издържат на удар.
* Елата, смърчът, тополата са по-слаби.
* Преди да закупите шкаф или гардероб, отворете вратите. Уверете се дали са достатъчно дебели, за да не се деформират, а пантите и бравите дали са добре заковани.
* Ако вратите са плъзгащи, закупете онези, които имат релси навън, което улеснява почистването, а и по-рядко блокират.
* Проверете здравината на лостовете (прътите), върху които се окачват дрехите, ако става въпрос за гардероб.
* Обърнете внимание дали са солидни чекмеджетата. Широките и по-малко дълбоки се деформират по-лесно от по-тесните и по-дълбоки.
* Никога не бива да забравяте, че всяка мебел ще ви служи по-дълго време, ако не е изложена на пряка слънчева светлина, близо до радиатори или печки.
Ако имате свободни от мебели стени, може да изрисувате по тях фалшиви ниши. В тях се закачват картини или се поставят огледала, а може просто да украсяват стената.
Необходими материали: отвес, молив, триъгълник, боя в контрастен цвят на основата (стената), тънка четка, хартиено тиксо, боя с цвета на основата (за корекции).
1. Определете местата, на които ще рисувате. След това начертайте на стената с молив рамката.
2. Залепете хартиеното тиксо по края на очертанията (пробвайте на скрито място дали лепенката не вдига мазилката от стената). На ъглите кръстосайте тиксото. За да получите по-тънка и дебела ивица, залепете тиксото на различно разстояние.
3. С тънка четка боядисайте участъците между тиксото с контрастен на този на стената цвят. Махнете тиксото, след като боята засъхне, за да не размажете. Ако има кривини, поправете с боята в цвета на стената.
Който иска да си направи
леха или ъгълче с рози, то времето след преминаването на студовете е
най-подходящо. Трябва да се избере място, където преди това не е имало рози. Ако
имате старо насаждение, пръстта около корените им трябва да се подмени, като
горните 40 см пръст се сменят с нова, хранителна пръст.
Издълбава се дупка с размери 40x30 см. Корените на растението се подкъсяват и трябва да легнат удобно в дупката. Мястото, където розата е облагородена, трябва да бъде на 2 см под почвата. Дупката се запълва с пръст и след това с крака се „натъпква. Полива се обилно с вода. След като водата попие, около главното стъбло и издънките се натрупва пръст.
Това е необходимо, за да има възможност растението да се вкорени, а не да се развие. Когато времето се затопли, пръстта около розата се изравнява.
за градината, балкона и вазатаМомината сълза е еднакво подходящо цвете за градината и за вазата. Не се колебайте да я засадите в градината на сенчесто място, там, където тревата не расте. Тя ще го покрие с красивите си зелени листа в гъст килим.
Цъфти през пролетта с красиви, ароматични бели цветове. Достига до 15 - 20 см височина. Размножава се по вегетативен път чрез разделяне на коренището през есента или рано напролет. По коренището се образуват два вида пъпки: листни, които са тънки и остри и дават само листа на следващата година след засаждането, и цветни, които са дебели и тъпи. Тези пъпки се образуват на втората или на третата година след засаждането.
Почвата трябва да е влажна и богата на хумус, да е чиста от плевелни семена и от коренищата на многогодишните плевели, тъй като при всяко окопаване около растенията се унищожават повърхностните корени, а от там и кълновете, разположени по тях. Момината сълза изисква полусенчести места. Засажда се под храсти и дървета на по-влажни места. По-добре се развива при прохладно лято.
При пресаждането новото растение се засажда в дупка 20х10 см. На дъното се поставя 5 см от торф, в който се слага коренът, и отгоре се покрива с 10 см песъчлива пръст, полива се. Растенията се засаждат на 20 см разстояние. През 3 - 4 години те се разсаждат, за да дават качествени цветове.
Внимание!
* На сухи почви момината сълза расте бавно, цъфти слабо и не така продължително.
* Можете да отглеждате момина сълза и на балкона в кашпи.
* Почвата трябва да е от равни части песъчлива пръст, пясък и торф.
* Растенията се засаждат на 10 см разстояние. Ако в края на март внесете кашпата на тъмно и хладно място и щом листата се покажат на повърхността, я поставите на светло при на 20° С, ще имате ранни момини сълзи.
* Красиви, но и опасни! Растението съдържа отровния алкалоид конваламарин. Малките червени красиви плодчета трябва да се обират, ако имате малки деца, или да се изрязват и изхвърлят цветните стъбла след прецъфтяване.
Сладките плодове са полезни и при болни бъбреци и жлъчкаЗаедно с лозата смокинята е едно от най-старите растения на земята. Предполага се че родината й е Югозападна Азия. В Египет е била отглеждана още преди 2000 години преди Христа. И днес смокинята не е загубила очарованието си на ароматен екзотичен плод.
Химичният й състав е много богат. Сто грама пресни смокини съдържат 71 г вода, 1 г белтъчини, 0,4 г мазнини. 16 г въглехидрати и доставят на организма 65 калории. Смокините са сладки плодове. В тях преобладава глюкозата. Следва я фруктозата. Най-малко е количеството на захарозата. Освен това смокините съдържат редица биологично активни вещества като витамини, минерални соли, органични киселини, В пресните смокини има големи количества лимонена и ябълчна киселина. По-малко са винената и оксаловата киселина. В сравнение с другите плодове високо е съдържанието на белтъчини, предимно от семената.
Смокинята доставя на организма витамин С и витамин А. Богата е и на целулоза. Пектинът в нея има добри желиращи свойства и подобрява качествата на сладката и конфитюрите. Смокините са особена богати на калий, калций, магнезий, желязо, фосфор, сяра. Установено е, че само 200 г сушени смокини могат да задоволяват всекидневните нужди на организма от калиеви соли, 300 г - от желязо. Заради големите количества калий смокините са предпочитана храна в менюто на сърдечно болните. Богатството на витамини от групата В прави ароматните плодове изключително полезни за нервната система, а съдържанието на желязо ги превръща в целебна храна за страдащите от анемии.
Сушените смокини, поради голямото си количество на плодова захар - до 70 процента, се запазват добре. Съдържат още каротин (провитамин А), витамини от групата. В и витамин С. По количество на минерални вещества сушената смокиня се нарежда на първо място сред другите сушени плодове, включително и стафидите. Преобладават калий, натрий, калций, магнезий, желязо, фосфор, йод. При пътувания и туризъм сушените смокини са много подходящи. Преди употреба е добре да се измиват. Нарязани на ситно, са успешен заместител на стафидите в плодовите суфлета.
Смокинята има ценни лечебни свойства независимо как се употребява - в пресен или в изсушен вид. Като диетична храна намира широко приложение. Смокинята подобрява храносмилането, повишава отделянето на урина, особено при бъбречно-каменна болест. За лечение се използват зелените, зрелите, пресните и сушените плодове. Отварата от зрелите плодове се използва при кашлица, ангина, заболяване на дихателните пътища. Неузрелите плодове могат да причиняват хранителна алергия и не се препоръчват на склонните към това заболяване. Поради голямото си количество алкални соли сушените смокини имат способността да променят алкалното равновесие в организма.
От сушените смокини може да се приготви лечебно кафе, което се употребява при коклюш, остри бронхити, пневмонии и др. Лапи от зрели плодове се използват за лечение на циреи (улесняват пробиването им), както и на ангина. Плодовете, сварени с прясно мляко, се пият против пресипнал глас. Пресни или сушени смокините са добро лекарство при затегнат стомах. Ако вечер преди лягане похапваме по две-три смокини, ще си осигурим добро храносмилане на следващия ден. За това допринасят концентрираните захари, съдържанието на целулоза и специфичните разхлабващи вещества в тези плодове.
Наличието на магнезиеви соли прави смокините подходяща храна при жлъчно-каменна болест и нервни увреждания. Многото целулоза обаче е причина смокините да са противопоказни при остри възпалителни заболявания на стомаха и червата. А сладките плодове не са подходящи за болни от захарен диабет. Смокините могат да навредят и при подагра поради своята оксалова киселина. Заради нея не се препоръчват също при пясък и камъни в бъбреците и пикочните пътища.
Вземат се 500 узрели или сушени плодове, 500 мл вода, захар или мед. След като водата кипне, в нея се поставят нарязаните зрели смокини и съдът се покрива с капак. Отварата се вари двадесетина минути, сваля се от огъня и се оставя да изстине, без да се отхлупва. Прецежда се и към получената течност се добавя захарта или медът (количеството е според вкуса). Втори вариант - студената смокинена отвара се смесва с равно количество прясно мляко. Поднася се подсладена с мед или захар, топла или студена.
Ана трескаБолките в мускулите след тренировка вече имат още един враг освен аспирина. Кофеинът се оказа също добро "обезболяващо” или поне така твърдят американски учени от университета в Джорджия. Специалистите са установили, че малки дози кофеин, равни на две чаши кафе, намаляват мускулната треска след тренировка с 48 процента. Ако използвате кофеина за намаляване на болката след тренирова, първата седмица тренировки няма да ви изглежда толкова тежка и няма да загубите мотивацията си, обяснява д-р О’Конър, ръководител на изследването.
До сега се знаеше, че кофеинът увеличава издръжливостта и концентрацията. Изследването на екипа на д-р О’Конъл прибавя още едно преимущество на кафето. Нашите проучвания показаха, че кофеинът блокира рецепторите в мозъка, които дават сигнали за възпалителни процеси в организма, обясняват учените.
Положителното влияние на кафето обаче не действа на всички. Най-вероятно хората, които пият кафе по принцип, едва ли ще усетят това обезболяващо действие на напитката, защото те са привикнали към ефекта й, казва д-р О’Конъл. Според екипа на д-р О’Конъл горчивата напитка действала по-добре срещу мускулна болка дори и от някои болкоуспокояващи.
Все пак лекарите припомнят, че кафето има и неблагоприятен ефект върху тялото - повишава кръвното налягане, усещането за тревожност, ускорява сърдечната дейност и т. н. Те препоръчват да се пият не повече от три чаши кафе на ден.
Продукти: 250 г зрял фасул, 250 г ориз, 4 средно големи глави лук, 2 - 3 моркова, 2 - 3 пиперки, 7 - 8 лъжици олио, 1/2 връзка джоджен, 1 лъжичка червен пипер, сол.
Начин на приготвяне: Сложете фасула да заври. Прибавете 1 глава ситно нарязан лук, пиперките, морковите, нарязани на колелца, малко от олиото и оставете да ври на бавен огън. В по-голямата част от олиото задушете останалия лук, една пиперка, прибавете червения пипер, джоджена, измития ориз и в подходяща тавичка смесете с фасула. Поставете в предварително загрята фурна и печете докато се поеме водата.
Продукти: 3 средно големи моркова, майонеза, 3 - 4 скилидки чесън.
Начин на приготвяне: Морковите се настъргват - на ситното ренде, ако са твърди, чесънът се обелва и се смачква.
Всичко това се смесва с майонеза колкото поеме, за да стане хомогенна смес.
Продукти: 500 г кайма, 1 филийка сух хляб, 2 глави лук, 20 г маргарин, черен пипер, червен пипер, 20 мл олио, 500 г картофи, 2 супени лъжици брашно, 1/4 бульон, 200 г сметана, 100 г настърган кашкавал, галета.
Начин на приготвяне: В купа поставяте каймата и накисната и изстискана филийка. Обелвате лука - едната глава я нарязвате и пържите с 10 г маргарин. Опърженият лук прибавяте към каймата, подправяте със сол, черен и червен пипер. Омесвате добре и оформяте 6 кюфтета. Изпържвате ги в сгорещеното олио.
Намазвате с мазнина огнеупорен съд и нареждате по средата кюфтетата. Картофите сварявате, обелвате и нарязвате на филийки. Подреждате около кюфтетата. Маргарина го разтапяте в съд, запържвате в него брашното, добавяте нарязаната на дребно втора глава лук. Разреждате с бульона и сметаната. Подправяте със сол и черен пипер и заливате картофите и кюфтетата. Поръсвате с настъргания кашкавал и галета, отгоре поставяте няколко парченца маргарин. Печете в предварително загрята фурна 20 - 30 минути при 200 градуса. Гарнирате с магданоз и салата според сезона.