ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Теменужка ИЛИЕВА
На заседанието си от 11 януари т. г. кабинетът е трябвало да вземе решение за промени в т. нар. райони за планиране. Подготвеният документ за новите икономически зони обаче е бил изваден от общия пакет с материали и обсъждането му е отложено. Това съобщи областният управител на Видин Кръстьо Спасов, който е очаквал решението. В момента Видин е център на Северозападния район за планиране, в който влизат областите Видин, Враца и Монтана. Според Спасов в подготвения материал не са били посочени центровете на районите, а само настъпващите промени в някои от тях. За да се покрият европейските изисквания за районите, в тях трябва да живеят поне 1 милион души. Трите северозападни области не събират такова население, затова към тях се прибавят Плевен и Ловеч. Петте области вече покриват изискванията. Но кой от градовете ще е център, това не е обсъждано.
Ние запазваме статута си на център, дори и друг град да бъде обявен за централен, допълни областният управител. Специалистите, които досега работеха за района, остават по местата си. С други думи - и вълкът сит, и агнето цяло.
Не е тайна обаче, че определянето на центровете на районите поражда напрежение. Всяка от администрациите пуска в действие всички възможни аргументи в своя полза, търси лобита. Така беше и при избора на град-център на сегашните райони. Депутати от различни партии се обединиха, за да лобират и настояват за техния град. Изборът на Видин разсърди Монтана и Враца, но в крайна сметка бе приет. Борба - открита и задкулисна, ще има и сега. Според запознати, тя ще се води главно между Плевен и Видин. Видин няма да се примири да му бъде отнето централното място, а Плевен - с това да получава задачи от Видин. Градът ще заложи на водещото си място в областта на икономиката в тази част на страната, развитата инфраструктура и съществуващия потенциал от кадри. Изборът на град-център може да зависи и изцяло от тежестта на лобитата. Ако хората в тях са на такова място, че не може да им се отказва - приемат се тези аргументи, които са в полза на техните градове. Останалите се игнорират.
Видин ще разчита най-вече на двама души - на председателя на парламентарната група на "Коалиция за България" Михаил Миков и на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски. За Видин ще лобира и царската депутатка Нина Чилова, за която се знае, че има заслуга за сегашното водещо място на дунавския град, определено от предишното правителство. Но кой от градовете ще бъде избран, ще се разбере на следващо заседание на кабинета.
Тайно за център на района се надяват и другите градове. Монтана бе областен град от 1987 година до създаването на сегашните области. Враца е била областен град на Северозапада още по времето на царска България до 1959 година. Монтана има силно лоби в лицето на бившия председател на Народното събрание доц. Борислав Великов. Враца ще разчита на депутатката си от НДСВ Христина Христова. Бившата социална министърка има солидни връзки сред чиновниците и току-виж обърнала нещата.
Петте града обаче са близки по географски, икономически и социални показатели. Свързани са и с общи структури. Електроразпределение, Басейнова дирекция, чиито седалища са в Плевен, и сега обслужват и трите области на Северозапада.
Администрациите не случайно се борят за центъра на района. Този град, който стане център, определено печели. В момента във Видин работи регионална дирекция по планиране, в която са назначени 10 души. Само по двама техни колеги работят във Враца и Монтана. Дирекцията е на подчинение на областния управител на Видин. Управлението на междуобластния съвет за регионално развитие се извършва на ротационен принцип. В момента тече 6-месечният мандат на областния управител на Монтана Тодор Върбанов. Мина мандатът на губернатора на Видин, предстои управлението да поеме колегата му от Враца - д-р Антонио Георгиев.
Регионалната дирекция по планиране свърши много работа около изготвянето на областната стратегия и на регионалните планове за развитие, твърдят в областната управа. А това, че един град става център на район за планиране, води след себе си и други ползи. Много от държавните структури откриват свои звена в тях, а това е шанс за специалистите. Предполага се, че с усвояването на структурните фондове тази тенденция ще се засили. Във Видин има няколко служби на МРРБ, за малките и средни предприятия, на Асоциацията по туризъм. Всичко това създава апетити към града-център. Кой ще бъде той, решава правителството. Ще се съобразят ли министрите с тежестта на града на националната карта или ще решават както през 1987 година? Тогава областни центрове изненадващо, по неясни критерии, стават градове като Монтана, Ловеч, Разград. Които дори и не са очаквали такава милост свише.
Емилия КАРАБУЛЕВА
Плевен има всички реални шансове да се бори за лидерска позиция при определянето на центровете на икономическите райони в страната. Около тази теза се обединиха политици, общественици, представители на бизнес елита в града, които припомнят миналите неблагополучия на региона. Но се надяват сега, със съсредоточаването на няколко инфраструктурни проекти с национално значение в областта, градът да заеме полагащото му се водещо място върху картата на Северозападния икономически район.
Всъщност новото райониране се наложи заради стратегията на ЕС "Европа на регионите", т. е. те да имат същата роля при формирането на политиката, административните единици, потенциала, както централната и местната власт - общините. Т. нар. второ ниво на управление в лицето на регионите ще заеме своето съществено място и във връзка с децентрализацията. Една такава автономност би дала възможност за директни контакти на българските региони с европейските, приток на инвестиции, обмен на информация и най-важното, като следствие - повишаване на жизнения стандарт на хората. Не бива да се забравя обаче, че в България този процес на райониране протича по-бавно и е по-сложен заради отсъствието на установени исторически, икономически, дори етнически предпоставки, както е в Германия, Франция или Испания.
Българското правителство взе решение за райониране, а Евростат одобри проекта. Сега предстои да се приеме Закон за регионалното развитие, където ще залегне въпросът за районирането, за административните центрове. Специалисти по регионално развитие посочват, че тук не бива да се търсят конфликти и противопоставяния, тук не става въпрос за титуловане на един или друг град, а решенията трябва да са резултат от трезва преценка. Или по друг начин изразено, това означава съсредоточаване на административен, управленски, икономически потенциал в един естествен център.
Още през септември м. г. при посещението си в Плевен министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов подхрани надеждите на местната общественост, че градът най-сетне ще се установи като естествен център на новия Северозападен район за планиране. Като основание за това Гагаузов посочи възходящото икономическо и културно развитие на града, както и съсредоточаването в региона на основни за страната инфраструктурни проекти. В лобирането за Плевен като център на икономически район се включиха министърът на вътрешните работи Румен Петков, областният управител Цветко Цветков, депутатите от партиите в управляващата коалиция.
Спокойни в изчакване на решението на правителството за определяне на Плевен като център на Северозападния район са областният и общинският лидери на БСП в града - Васил Антонов и Любомир Петков. На специална пресконференция те посочиха основанията за претенциите на града като естествен център на региона. Три са инфраструктурните проекти, които имат наднационално значение и са стратегически не само за България, но и за целия ЕС. Като европейски енергиен център ще се оформи районът след изграждането на АЕЦ "Белене". Директен излаз към Европа ще осигури ферибота Никопол - Турну Мъгуреле, а най-важната пътна артерия - магистрала "Хемус", минава само на километри от Плевен, обясни пред журналисти Любомир Петков.
Едва ли има плевенчанин, който да не застава зад идеята, че градът трябва да бъде център на икономическа зона, смята лидерът на ОбС на БСП. Затова той определи организираната подписка от СДС като безполезна и ненужна, като хабене на обществена енергия. А изявленията на кмета Найден Зеленогорски, че не може Видин - град, голям колкото един плевенски квартал, да бъде по-достоен за център на икономически район, Петков определи като опит да се създаде конфликт там, където реално няма такъв.
Не бива да се създават настроения на противопоставяне у хората от двете области, все пак скоро те ще бъдат обединени в един район, допълни темата областният лидер Васил Антонов. Освен споменатите аргументи в полза на Плевен, той изтъкна още няколко важни предимства. Областта разполага с голям административен капацитет; географското й положение, изградените сухопътни и железопътни комуникации я правят достъпна за останалите региони в икономическия район; има най-добри демографски показатели; Плевен е безспорен културен център с многобройни културни събития и изяви с национално и международно значение; регионът съхранява изключителни паметници на културно-историческото наследство, които са предпоставка за развитие на туризма; през последните 10 - 12 години са стабилизирани контактите и са осъществени нови с редица побратимени градове от Европа и други континенти - Ростов на Дон, Кайзерслаутерн, Агадир, Битола и др.; областта е най-голямата в района и добре балансирана по територия и население със своите 11 общини и 121 населени места; в Плевен се намират над десет държавни институции и предприятия, покриващи и други региони - БНБ, РИОСВ, Басейнова дирекция, Далекосъобщителен район "Дунав", "Електроснабдяване", ж. п. управление и т. н.; в областта са разположени научни институти с национално значение - по лозарство и винарство, по фуражите, по царевицата, както и Медицински университет и университетска болница; областта е с най-голям капацитет за усвояване на чуждестранни инвестиции и добри перспективи за съживяване и развитие на икономиката.
Подкрепа за Плевен и лобиране в негова полза обещаха и депутатът от ДПС Митхат Метин и областният лидер на движението Енгин Кючуков. Шефката на парламентарната група на НДСВ проф. Анелия Мингова също декларира, че работи в тази посока.
Любомир ПЕТКОВ, председател на ОбС на БСП
Коалиционната политика на областния председател на СДС Найден Зеленогорски добива доста интересни измерения. Не бих коментирал тезата "Да се обединим всички срещу БСП", защото аз не съм политик от началото на 90-те години на миналия век, където очевидно са останали сегашните деятели от СДС в Плевен.Тази политика е носила достатъчно печални резултати за дясното, но очевидно в тази част от политическото пространство има осъзнат стремеж да се повтарят и задълбочават провалите. Мен обаче регресът на СДС и в национален и в местен мащаб не ме занимава. По-интересно е да се разтълкуват три въпроса, които аз си задавам, след като разбрах, че от СДС се протяга ръка за коалиране с "Атака". Първо се питам следното: след като Найден Зеленогорски вижда потенциал за партниране в местните избори с "Атака", счита ли той като виден радетел на демократичните ценности тази партия за политическа сила, която отстоява същите ценности? Второ, след като заявява, че ОДС ще търси партньорство в дясно и в центъра, към коя част от политическия спектър причислява "Атака"? И трето, как ОДС ще намери в себе си потенциал да бъде движещата сила на тази коалиция, след като в последните два вида избори ОДС е трета политическа сила в община Плевен с около два пъти по-малко гласове от "Атака"?
Най-логичните и естествени отговори поне според мен са следните.
На първия въпрос: вероятно Найден Зленегороски счита партия Атака за формация, която защитава ценностите на съвременната демокрация, или поне на тази демокрация, която самият той смята за съвременна.
На втория въпрос: вероятно председателят на СДС в Плевен определя "Атака" като демократична дясноцентристка партия заради вота на десните избиратели, които на президентските избори предпочетоха Волен Сидеров пред силния общ десен кандитат.
На третия въпрос за обединителния потенциал на СДС има само една логика: водещ във всяка коалиция е най-силният. В случая - "Атака". Така че стремежът на Зеленогорски за партниране с формацията на Сидеров би изглеждал дефакто като прибиране на СДС под крилото на "Атака" като втора политическа сила в Плевен.
Изкушавам се да разсъждавам по този начин, защото само политически лица със сериозен опит, и то негативен, могат да родят такива мащабни идеи. А за мен като млад политик е важно да познавам и най-порочните и уродливи политически практики, за да не ги прилагам никога.
А какво диктува тази практика?
Според мен тази протегната ръка за партньорство с всеки и на всяка цена е протегната ръка на удавник. Явно "повишеното" самочувствие на Найден Зеленогорски в битността му на кмет и десен лидер в последните години и след изминалите две изборни кампании го кара да търси спешно спасителен пояс. Не разбирам иначе на какво би се основавало едно такова партньорство между СДС и "Атака" - дали на общи политически ценности или на принадлежност към демократичния спектър в българската политика, или на съвместимост по остта ляво - дясно. Аз някаква еволюция от страна на "Атака" не съзирам, така че вероятно СДС се е развил в посока към "Атака". Ако не е така, остава да мисля само, че тук става въпрос единствено за провинциално политическо търгашество.
Ясно е, че тези 6 или 7 хиляди гласа на дясното в община Плевен ще наредят ОДС и техните кандидати на почетното трето или четвърто място на следващите избори през 2007. Затова възможната цел е онзи ресурс, който "Атака" успя да покаже и на парламентарните, и на президентските избори.
Търсенето на средства за спечелване на този ресурс за дясната кауза е естествено политическо явление, но начинът, по който го прави Найден Зеленогорски, е най-общо казано позорен и за неговата партия, и за ръководството като такова. В политиката и компромисите се правят на някаква основа. В случаи като плевенския обаче според мен не става дума за политика, а за търговия на дребно.
Да не говорим по идеята на областния председател на СДС за общи листи. Зад тази идея личи чиста проба политическо шмекерство. Пожелавам успех на авторите на този нов десен модел на местно ниво в преговорите с "Атака", която на базата на досегашни резултати трябва да претендира за два пъти повече места в една обща листа от ОДС. Като се прибавят и претенциите на останалите съществуващи и несъществуващи партньори, за които Зеленогороски говори, може да се окаже, че ОДС ще ходи на избори без кандидати на ОДС и може би това ще е отражение на действителното състояние на тази партия и нейното лидерство.
Моята скромна прогноза е, че ако това партньорство се осъществи, то едва ли ще е най-продуктивното и за СДС, и за "Атака", но определено ще бъде най-комичното. Ние ще се придържаме към по-консервативни подходи за печелене на доверието, като например предлагането на аргументи, решения и качествени личности в предстоящата предизборна работа.