БИЗНЕС


 

Видинското летище възкръсва,искат го на концесия за 30 год.

 

Необходими са огромни средства за възстановяването на аеропорта

 

Теменужка ИЛИЕВА

Ако някой иска да пипне с ръка поразиите на българския преход, може да дойде до някогашното летище на Видин. Гледката е отчайваща - цели участъци от оградата липсват, суха трева се подава от пукнатините на пистата, до която пасат животни. В летателния район някой е посял жито, друг оре нивата си за слънчоглед. Аерогарата е овехтяла, зеят счупени прозорци, полуразбита е и кулата на управление на полетите. През последните години не е служила за нищо, ако не се брои престоят в нея за известно време на скандалната местна циганска фамилия Зрънкови. За да бъдат спасени от линч от своите в квартала, членовете на фамилията са подслонени в салона за излитащи пътници. Управляващите тогава не са имали под ръка друга свободна сграда. И Зрънкови си поживели нашироко точно на летището.

Поисках тридесетгодишна концесия за порта, обяви областният управител Кръстьо Спасов. Българска фирма проявява интерес и трябва да му обърнем внимание, мотивира се той. За възстановяването на въздушния порт са нужни милиони, но нямало да ги дава държавата, щял да ги вложи концесионерът.

Видинското летище има две истории. Първата е приятна. Открито е през 1973 година и сбъдва мечтата на видинчани да стигат до столицата само за 30 минути. 18 години БГА "Балкан", чието поделение е летището, поддържа редовна линия до София с два курса дневно. Чиновници се изсипват сутрин в столицата, свършват работа и вечер се прибират. Все едно, че са си били в града. Лете самолетът вози курортисти до Варна и Бургас. За час - час и половина. Разкош. Билетът е струвал само 11 лева до София и 22 до Бургас.

Така до 5 февруари 1991 година, когато "Ан - 24" си тръгва полупразен. Започва другата история. Няма пътници, цената от 11 лв. става невъзможна. Поне 2 000 лв. са били нужни, за да оцелее линията. Закриват я.

За някоя година след това оставят летището да обслужва кацащи и излитащи санитарни и частни самолети, но за три години приема само пет. През 1999 година го закриват официално. Бивши собственици на имоти връщат в реални граници нивите си в района на летището. Колчета забиват и по пистите.

Мястото на видинското летище е уникално. То може да обслужва голям район около Видин, но и съседните области на Румъния и Сърбия. Би могло да се използва за превози на селскостопанска продукция до страните на Европа или за междинна станция по дългия път от Изтока към Западна Европа. Очаквам министерството на транспорта да се произнесе по искането ми и да започне процедура за възстановяване на летището, надява се областният управител Спасов. На първо време от района трябва да бъдат изведени собствениците на ниви, за които ще се намерят други площи или компенсаторни записи. След това думата ще има концесионерът. Във всеки случай той ще трябва да започне почти отначало. Полуразрушената писта е и къса за съвременни самолети. 2080 на 38 метра е пригодена за "Ан"-ове и "Як - 40". За многотонните е нужна 2 500 на 55 метра. Овехтелите сгради едва ли могат да отговорят на съвременни изисквания за организация и управление. И те ще отидат в историята.

На ход е новата - трета история на видинския порт. Дано да е по-добра от втората, надяват се видинчани.

 

 

Селските казани спуснаха кепенци

 

Момчил ИВАНОВ

Повечето казани за варене на ракия в монтанските села и в градските квартали хлопнаха врати от началото на тази година, установи репортерска проверка на "BG Север". Високият акциз от 2,20 лева на литър до 30 килограма и 4,40 на литър над това количество гони клиентите ни, обясни казанджията Кирил Геновски от село Габровница, което е едно от най-големите по население в областта. Той коментира, че акцизът няма да откаже българите от домашната ракия - вместо в селския казан всеки ще си вари вкъщи.

След 1 януари т. г. Ломската митница прави ежедневни проверки на казаните за ракия. Всеки ден влизаме най-малко в 3 - 4 в различни селища. Установихме, че повечето от тях са затворени, съобщи началникът на отдел "Митническо разузнаване и разследване" Дончо Трашлиев. За първите две седмици на годината са открити три нерегистрирани казана, които в момента на проверката изварявали ракия. На отговорниците им са съставени актове за нарушение по Закона за акциза.

Ломската митница е получила списък с броя и местонахождението на казаните в региона от данъчните управления, които преди това са ги проверявали. Митницата обаче няма списък на казаните в домовете на хората, а и няма правомощия да влиза и да ги проверява, заяви Трашлиев. Той предположи, че заради затворените казани в момента стопаните изваряват ракия в малки количества в домовете си със самоделни съоръжения. Митническият служител коментира, че в района на Северозападна България домашнaтa ракия се вари предимно есенно време, когато се събират плодове, и през пролетта, когато стопаните изваряват джибрите от бъчвите с вино.

От Нова година казана на кооперацията в Смоляновци, което е най-голямото село в община Монтана, е затворен. Това съобщи кметът Младен Младенов. Той обяви, че въпреки това ракия в селото се вари, тъй като половината от местните жители си имат собствени казани в домовете, а останалите вземат на заем от роднини и приятели. Край Смоляновци се отглеждат около 500 декара лозя. Правенето на домашно вино и варенето на домашна ракия в селото е традиция от векове, обясни Младенов. Той коментира, че не очаква местните хора да се откажат от отглеждането на лозята и от производството на домашна ракия заради високите акцизи, наложени след влизането на България в ЕС.

 

 

Кметове въстанаха срещу акциза на ракията

 

Мира ГАНЧЕВА

31 от всичките 34 кметове и кметски наместници на селата в Ловешка община подписаха протестно писмо срещу акциза на ракията и го изпратиха до министър-председателя Сергей Станишев, до председателя на Народното събрание Георги Пирински и до народните представители от Ловеч Донка Михайлова, Янаки Стоилов и Йордан Петков (БСП) и Лидия Шулева и Даринка Станчева (НДСВ). "Общото ни впечатление е, че това е един необмислен закон, несъобразен с даденостите в момента. Вероятно замаяни от приемането ни в ЕС, водени от мисълта за слугинаж на всякаква цена, голяма част от вас не знаят или не искат да знаят какво е финансовото състояние на голяма част от населението, с чиито проблеми ние живеем и се сблъскваме всеки ден", се казва в емоционалното писмо. Кметовете обаче уточняват, че не са против акциза над алкохола въобще, а против необмисленото, некомпетентно и прибързано приемане на закона, както и срещу размера на налога. Те искат да се срещнат с избраните от Ловешки район депутати, за да ги попитат защо, след като се знаеше, че ще има отпор по проекта за този закон, народните представители не са поискали становището на избирателите си.

 

 

Стартираха публичните  търгове за разпродажба на “Нова Плама”

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Разпродажбата на плевенската рафинерия "Нова Плама" започна в понеделник, 15 януари, със старта на публичните търгове за осребряване на имуществото. Първоначално на тезгяха отива собствеността на дружеството, за която вече има направена оценка от консултантската фирма "Амрита" ООД, информира пресаташето на окръжния съд в Плевен Силвия Кръстева.

Активите, обявени за продажба, са извън производствената площадка на рафинерията, те ще сменят собственика си съгласно решенията на Събранието на кредиторите от юли м. г. Именно на това събрание бе взето решение за цялостна продажба на производствената база, а останалите активи да се търгуват на парче.

След продажбата сумите постъпват в особена сметка на синдиците, от там се прави разчет за разпределението им за обезщетение на дружества, банки, работници, разноски и др. Редът се определя по чл. 722 от Търговския закон, поясни Силвия Кръстева.

Процедурата за продажба чрез публично обявен търг предвижда в началото обявяване на търга, минава определен законов срок, явяват се участниците, които трябва да се регистрират. Те се запознават с търгуваните активи, а след това се извършва самият публичен търг. После се издава постановление за възлагане на този, който е спечелил търга, но то може да бъде обжалвано пред съда от други участници. Едва когато влезе в сила постановлението за възлагане, може да се каже, че съответното лице е купувач. То внася сумите по сметки и законът допуска удовлетворяването на кредиторите, сред които и работниците, да започне. Не е необходимо всички продажби в рафинерията да бъдат извършени, за да започне обезщетяването на кредиторите, защото законът предвижда и ползването на частични сметки за разпределение, обясни Силвия Кръстева.

Пълният списък с оценките на "Амрита" за имуществото на "Нова Плама" все още не е внесен в окръжния съд в Плевен. Има запорирани активи на дружеството, за тях в момента текат дела във връзка с обжалване на запорите от Агенцията за държавни вземания. Тези дела се гледат в русенския окръжен съд, каза още съдия Кръстева.

В момента в рафинерията се извършват само дейности по поддръжка на инсталациите, синдиците имат задължение за следят за спазване на екологичните изисквания, назначени са охранители за опазване на имуществото.

 

 

Експерти ще обсъждат спасяването на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”

 

Цветана АТАНАСОВА

Кръгла маса за спасяването на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" ще се състои на 1 февруари в София. Инициативата е на столичния кмет Бойко Борисов и градоначалника на Козлодуй Милко Торбов.

За участие в кръглата маса няма да бъдат канени политици, а само граждански сдружения за защита на централата, международни експерти в областта на ядрената енергетика и посланици на страните членки на Европейския съюз, съобщи Рашо Първанов, главен технолог на спрените блокове. Покани са отправени към президента Георги Първанов и към докладчика на ЕС за България Джефри ван Орден, както и към кметове от балканските държави, засегнати от спирането на мощностите. Работещите в АЕЦ "Козлодуй" се надяват, че подобен род срещи ще привлекат вниманието на Европейския съюз и ще спомогнат за преразглеждане на решението за спиране на блоковете, допълни Рашо Първанов.

Съдбата на 3-ти и 4-ти блок трябва да се разглежда от позицията на пълноправното ни членство в Европейския съюз и от гледна точка на сигурността на доставките на електроенергия в региона и Югоизточна Европа, заяви бившият изпълнителен директор на атомната централа Йордан Костадинов, заместник-председател на парламентарната комисия по енергетика. Енергийната криза, която се задава на Балканите, ще даде възможност на правителството да предоговаря условия за повторното пускане на 3-ти и 4-ти блок, но този проблем трябва да се постави и от премиера Сергей Станишев в Европейския съюз, за да може да се потърси цялостно решение, смята Костадинов.

Въпросът със спрените блокове не трябва да се обвързва със строителството на АЕЦ "Белене". Този проект е реален и до края на март ще бъде подписан същинският договор за изграждането на втората българска АЕЦ. Според Костадинов новите мощности са важна част от цялостното развитие на икономиката и независимостта на енергийните доставки, но не трябва да се пренебрегват и възобновяемите източници за производството на електроенергия. Костадинов припомни, че България е поела ангажимент пред ЕС, че до 2010 г. около 10 процента от общото електропроизводство ще бъде от алтернативни източници.

Според Костадинов не бившите директори на атомната централа са виновни за спирането на блоковете, а политиците. Той поясни, че е влязъл в политиката с голямото желание като народен представител да разясни безопасността на ядрените мощности и да се бори за тяхната по-дълга експлоатация. Но щом затвориха 3-ти и 4-ти блок, значи не съм успял, макар че направих всичко възможно, което беше по силите ми, допълни Костадинов и посочи, че не е оценил колко е силно лобито срещу ядрената енергетика, което е попречило и за приемането на по-гъвкав подход при спирането на реакторите.

 

 

Испанци свалят цената на Дунав-мост 2

 

Тина ИЛОВА

Испанският консорциум "ФСС Конструксион" изненадващо обяви, че е спечелил търга за проектант и изпълнител на Дунав-мост 2. Той бил предложил най-ниска цена за съоръжението - само 105 млн. евро. Досега стойността на проекта за изграждане на мост над Дунав при Видин и отсрещния румънски град Калафат се оценяваше на 226 млн. евро за българската част и 48 млн. евро - за румънската. Действителната стойност ще зависи от окончателния вариант на конструкцията, която ще избере проектантът и изпълнителят, обясниха експерти. Но и според тях 105 милиона евро е твърде ниска и труднопостижима цена.

Офертите бяха подадени през септември и оттогава досега официално още не е обявен победителят сред фирмите кандидатки за изграждането на моста. Те бяха пет, но заради забавянето на тръжната процедура една - белгийският консорциум "Билфингер-Бергер", се отказа. Така за изграждането на европейския обект останаха да се състезават четири консорциума. Освен обявилата се за спечелила фирма, в търга самостоятелно или обединени в консорциуми участваха и "Хохтийф" - Германия, "Ванси" и "Айфел" - Франция, OXL - Испания. От България оферти подадоха "Главболгарстрой", "Мостстрой", "Трансстрой" - Варна.

Испанците обявиха, че техният проект предлага мостът да има 1971 м дължина и три участъка, два от които - с ж. п. линия. Предварителните планове предвиждаха съоръжението да бъде с четири пътни ленти и една ж. п. линия. На българския бряг трябва да се изградят обща гранична гара със стопанства и съоръжения за съвместен контрол на железопътния трафик, ГКПП и дезинфекционна станция, пътни надлези. На румънския бряг се предвиждат общ шосеен терминал със съоръжения за съвместен граничен контрол на автомобилния трафик, пътни и железопътни връзки, ГКПП и дезинфекционна станция. Обектът от българска страна се финансира от държавния бюджет на страната, европейската програма ИСПА, Европейската инвестиционна банка, германската кредитна институция за възстановяване и френската агенция за развитие. Малка част от средствата за изграждане на инфраструктурата на румънската страна се финансира от държавния бюджет на Румъния, 36 милиона евро й се отпускат от програма ИСПА.

В средата на седмицата Министерството на транспорта още не бе обявило кой е победителят в търга. Заместник-министър Весела Господинова, която е съпредседател на смесения българо-румънски комитет за моста, обаче обяви за пореден път, че строителството ще започне през 2007 година и ще завърши през 2010.

 

Махнаха от “Натура 2000” спорните територии в Балкана над Берковица

 

Симеон НИКОЛОВ

Спорните територии в Стара планина над Берковица са извадени от европейската екологична мрежа "Натура 2000". Това съобщи монтанският депутат от НДСВ Борислав Великов.

Решението за изваждане на 1 470 000 декара гори, ливади и пасища в зоната под връх Ком от мрежата било взето на заседание на съвета на управляващата коалиция. На него депутатите Борислав Великов и Борислав Ралчев, които участвали по покана на лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски, предложили да бъде приет варианта за "Натура 2000" на община Берковица, а не този на Българското дружество за защита на птиците. Старейшините на коалицията приели това предложение. Така в крайна сметка Министерският съвет ще разгледа и вероятно ще утвърди по-малко територии за "Натура 2000", отколкото искаха орнитолозите.

На спорните ливади, пасища и гори акционерното дружество "Ком 2016" ще строи от пролетта на тази година голям спортно-туристически комплекс с хотели, ски-писти, лифтове, пътна инфраструктура, площадка за парапланеризъм, улей за спускане с шейни и т. н. Комплексът трябва да е готов през 2016 г., но първите съоръжения в него трябва да заработят още през следващата зима.

Според Българското дружество за защита на птиците спорните територии в района на връх Ком в Стара планина са местообиталищата на защитени от изчезване в световен мащаб видове като полубеловрата мухоловка, ливаден дърдавец, скалеласка, осояд, скален орел, ловен сокол, царски орел, пъстрогуша завирушка, вечерна ветрушка, на няколко вида сови и кълвачи и на други птици. Защитниците на хвъркатите твърдят, че ако местообиталищата се застроят или превърнат в ски-писти, то и самите видове щели да изчезнат. Те заплашват да обжалват през Европейската комисия евентуално решение на българското правителство срещу техните искания. От общината в Берковица, която е съакционер в "Ком 2016" заедно с фирма "Гловболгарстрой", изразиха задоволство от решението за изваждането на спорните територии от "Натура 2000". Берковица има чудесни природни дадености и ние нямаме право да проиграваме този шанс за инвестиции и много нови работни места в общината, заяви кметът Милчо Доцов.

 

 

Общините сами решават за размера на данъците след промени в закона

 

Еми СТАЛЕВА

Видовете данъци да се определят от Народното събрание, а размерът им да бъде фиксиран от общинските съвети по места, гласят подготвяните промени в законодателството, обявени от шефката на ПГ на НДСВ проф. Анелия Мингова на пресконференция в Плевен. Видовете местни такси вече ще се определят от старейшините, общините ще имат право да избират кои налози ще плаща населението сред изброените по предварително подготвен списък, предвиждат измененията в законодателството. Общинските съветници по места ще определят и размера на избраните такси, обясни проф. Мингова. "Тези законодателни промени се налагат заради процесите на децентрализация, които започват в страната. Чрез тях се дава по-голяма свобода на местната власт да решава кой и какви налози да плаща", обобщи парламентарната шефка на жълтите.