ПРАКТИЧНО

ДОМАШНИТЕ ЛЮБИМЦИ

Осигурете на прилепите подходяща

клетка, внимавайте с температурата

Зверчетата са капризни, трудно се привързват и почти не се поддават на дресировка

Осигурете на прилепите подходяща клетка, внимавайте с температуратаОтглеждането на летящи мишки у дома не е от най-лесните задачи. Тези удивителни създания са лакоми, но същевременно са много капризни към “менюто”. Трябва да живеят на хладно, но могат да смелят погълнатата храна само ако околната температура е 35 градуса. Не се привързват към стопаните си, трудно се дресират и почти няма компенсация за грижите по отглеждането им в домашни условия. Нощният начин на живот също е пречка за по-успешното опитомяване на прилепите. Естествено тези симпатични летящи мишоци не биха могли да се нарекат истински домашни любимци, въпреки че са в състояние да предложат много вълнения на своите стопани.

Най-сложно е да им се създаде подходящ микроклимат в клетката. За разлика от повечето бозайници температурата на тялото на летящата мишка се изменя в зависимост от околната. Тя е различна по време на сън и бодърстване. За почивка зверчетата имат нужда от прохлада, но същата температура може да убие наялата се до насита летяща мишка, която преди да заспи трябва да преработи изяденото на топло. Ето защо се налага в помещението да се устройват зони, в които се поддържа различна температура и влажност. Така животните могат сами да си избират най-подходящите условия.

Дъното на клетката се разделя на сектори с прегради, дълбоки 10 - 20 см. В единия от тях с помощта на нагревател се поддържа температура от 30 - 35 градуса, а в най-отдалечения “студен” участък се запазва стайна температура. За нагряване може да се използват и обикновени електрически крушки с плътна обвивка. Дървените стени на клетката и дъното се покриват със ситна метална неръждаема мрежа. Краищата й трябва да са завити и обезопасени, за да не наранят животинките. Прилепите се придвижват свободно, като се хващат за мрежата.

Необходимата влажност в дома на прилепите се осигурява с помощта на различни съдове с вода. Те се разполагат в клетката и служат за поилки. Зверчетата, които обичат по-влажната среда, обикновено се устройват над водата. Поилките се поставят край стените и в ъглите на клетката, така че летящите мишки да могат да утоляват жаждата си, като се спускат до поилката, лазейки по мрежестите стени.

За отглеждане на летящи мишки е подходяща клетка с размери 75х200 х75 см, в която са разположени и няколко портативни дървени сандъчета с размери 35х35х35 см. В големите клетки могат да се отглеждат цели колонии прилепи - от 10 до 30 екземпляра. В сандъчетата живеят максимум до 3 животинчета. Подът на клетката се покрива с вестник или друга хартия, които редовно се подменят. Задължително условие за доброто здраве на домашните прилепи е редовният полет. Зверчетата, които обитават малки сандъчета, трябва да имат възможност да се движат активно дори и само по 10 - 20 минути преди всяко хранене. Ако разполагате с достатъчно място, може да устроите на своите летящи мишки голяма волиера с размери 6х2 метра и височина 2,5 м, направена от мрежа, която може да прибирате след използване. Не е препоръчително да се отглеждат летящи мишки у дома без клетка, тъй като тези зверчета обикновено се крият в ъглите, зад мебелите и в други труднодостъпни места, откъдето понякога сами не могат да се измъкнат.

Храненето на прилепите е твърде сложно и изисква много грижи. Основната им храна в домашни условия са брашнени червеи, какавиди и бръмбари. Червеите трябва да са добре охранени. Те се угояват 3 - 4 дни. Поставят се в буркан, в който има зеле, моркови, сурово и варено месо, бял хляб, накиснат в мляко. Преди да се сервират на летящите мишки, охранените червеи се почистват от полепналата по тях храна. Освен брашнени червеи, менюто на прилепите у дома включва и млечни каши, жълтък от яйце, калциеви добавки, мед или сироп от шипки, витамин Е. Периодично в сместа се добавят две таблетки мултивитамини, стрити на прах.

Режимът на хранене на животните трябва да се променя в съответствие с тяхното състояние, видови особености и индивидуално поведение. Ако току-що сте взели летящата мишка, дайте й да пие рядка млечна каша или вода от капкомер, след това я пуснете в клетката, за да си почине и да се почисти. Едва след това я нахранете с брашнени червеи. В началото се налага да храните прилепа в устата. Дръжте животното в нормално за него положение и доближете към устата му брашнен червей. Ако откаже да го лапне, дайте му насила поне няколко парченца от него. Зверчетата, които охотно поемат червеи, могат още от първия ден да се хранят самостоятелно. Личинките и бръмбарите се оставят в плитки съдинки. Болните и немощни животни обаче трябва да се хранят от ръка. Те ядат 2 - 4 пъти в денонощието, докато на здравите им е достатъчно едно хранене на ден.

Нахранените зверчета могат да асимилират погълнатата храна само когато е топло, при температура 30 - 35 градуса. В противен случай вместо да бъде смляна в стомаха, храната започва да гние и предизвиква гибелта на животното. Летящите мишки са много лакоми. Ако разполагат с неограничена храна, те са способни да погълнат на едно ядене порция, която стига до 60% от теглото им. В природата, разбира се, това не може да стане, защото трябва сами да си хванат всяко насекомо.

В плен се налага прилепите да се подлагат на строга диета, особено новодошлите, които още не са свикнали с новите условия на живот. В естествени условия повечето летящи мишки се нуждаят от зимен сън при понижена температура от 3 - 7 градуса. В плен здравите и добре охранени зверчета е добре да прекарат в сън от 4 до 8 седмици. Тази почивка дава възможност на зверчетата да отдъхнат след уморителните опити за дресировка от страна на стопаните им, снема умората и възстановява нормалното им състояние след прекарания стрес.

Три денонощия преди началото на зимния сън прилепите не се хранят и прекарват в помещението за спане 48 часа, като температурата постепенно се намалява до необходимата. По време на сън редовно се проверява здравословното състояние на зверчетата, за което се съди по тяхната поза във висящо положение, по реакциите им при лек шум или въздушно течение. Ако са неспокойни, зверчетата трябва да бъдат събудени. За целта те се пренасят в топло помещение, дава им се възможност да се сгреят и почистят, принуждават се да полетят из стаята и се хранят с млечна каша и малка порция брашнени червеи.

ЦВЕТНО И С ВКУС

Растения от тропиците са подходящи за банята

Спрете се на един или два вида, не прекалявайте със саксиите

Въпросът за наличие на цветя в банята се разглежда съвсем отскоро. Разбира се, те трябва да са с размери по-големи от стандартните. Това са най-влажните и топли помещения в жилището. Ако желаете да ги украсите с растения, то в тях трябва да има поне малко достъп на светлина. Тогава ще трябва да изберете растения, дошли до нас от тропичните влажни гори. Не се престаравайте, спрете се на един или два вида. Задължително те трябва да се влаголюбиви.

Един от най-подходящите е антуриумът (Anthurium). Той е изключително влаголюбив. Температурата винаги трябва да е над 15 градуса. Не понася пряко слънчево греене. Придава изтънчен вид на помещенията.

Листата на калатеата (Calathea) са оригинално изписани. Те са очарователно красиви само при висока въздушна влажност, което в изобилие предлага помещението на банята. Като се прибави и фактът, че калатеата не понася пряко слънчево греене, то със сигурност можете да я включите в списъка на екзотичните цветя със специално предназначение.

Пристигналата от Бразилия маранта (Maranta) у нас се отглежда с успех само в топли, влажни помещения. Често разочарова любителите, ако я изложат на слънце. При поливането и оросяването на листата трябва да се използва мека топла вода. Всичките й капризи с лекота може да бъдат задоволявани, ако я поставите в модерната си баня.

Едрите сърцевидни листа на каладиума (Caladium) са ефектни само при осигурена висока въздушна влажност. Обича светлината, но в никакъв случай пряко огряване от слънцето. Почвената смес да е съставена от чимовка, листовка и разложен оборски тор в съотношение 2:1:1. Трябва да знаете, че наесен листата умират. Растенията се събуждат напролет. Тогава клубените се разделят, засаждат се в нови саксии и се полива изобилно.

В Европа цисусът (Cissus) е известен като “лоза за апартаменти”. От стотиците познати видове се използват само осем. Изискват температура около 10 градуса и много вода. Можете да оформите тази лиана в приказни форми.

За отглеждане в банята подхождат още филодендроните с пълзящи стъбла, всички видове фикуси, болшинството папрати, както и някои видове палми. Правилният избор за подходящ вид за вашата баня ще направите, като се съобразявате с размерите й, както и вашето лично предпочитание. Не прекалявайте с повече от две - три саксии.