ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ


 

Само в "BG Север"

 

Семейство Палаузови - недолюбвани и при социализма, и при демокрацията

 

Братът на най-малкия партизанин разказва истината за трагедията

 

Паметникът на Митко Палаузов в ГабровоМариана ДИМИТРОВА

Всеки е чувал историята за най-малкия партизанин на България Митко Палаузов. Как заедно с майка си Ганка Палаузова на 1 април 1944 г. в землянка, обградени от жандармерията, са разстреляни зверски. Тогава Митко Палаузов е бил едва на 13. Близо 65 години след тази трагедия името на най-малкото партизанче, което сякаш беше позабравено в най-новото ни време, наречено демокрация, отново изскочи от историята. И то по един доста нелицеприятен начин.

Жители от габровски квартал в центъра на града искат паметникът на Митко Палаузов да бъде демонтиран от кварталната градинка, защото "подбуждал агресия в децата". На монумента малкото партизанче е изобразено с пистолетче в ръка. Барелефът на детето-герой е издигнат на площад "Бесарабия" в градинката до училище "Неофит Рилски" в Габрово. Причината е, че Митко е учил в това училище. Паметникът е издигнат там през 1961 г., а негови автори са скулпторът Ива Хаджиева и някогашният дългогодишен кмет на Габрово архитект Карл Кандулков. Сега състоянието му е плачевно - бронзовите барелефни пана в основата на статуята на партизанина са изтръгнати и вероятно предадени за вторични суровини, а постаментът е издраскан със спрей.

От известно време в града на Рачо Ковача е тръгнала подписка с искане

монументът да

бъде преместен,

а градинката там да бъде ремонтирана и добре оформена. Инициатор на тази идея е скулпторът Адриан Новаков, който живее в близост до паметника на Митко Палаузов. Именно според него изображението на малкото партизанче с пистолет в ръка подбуждало агресия сред децата в квартала. Подписката все още не е стигнала до габровския кмет Томислав Дончев, но той е категоричен, че по казуса ще се произнесе oбщинският съвет. Най-големият резил обаче се случи преди няколко дни, когато делегация от Димитровград начело с кмета, зам.-кмета и председателя на тамошния местен парламент посети габровския градоначалник. Ръководството на Димитровградската oбщина е поискало да прибере нежелания от някои габровци паметник на Митко Палаузов, тъй като там изграждали музей с монументи от социализма. Според Дончев "няма хипотеза да си тръгнат с паметника сега или в последствие".

Далеч по-дълбоки обаче са човешките измерения в цялата тази ситуация. Пред "BG Север" проговори братът на Митко Палаузов - също Митко Палаузов, който досега избягваше да дава изявления за медии. Всъщност той е син на Трифон Палаузов от втория му брак. След като разстрелват жена му Ганка и сина му, след 1944 г. Трифон се жени втори път, а роденият от втория му брак син кръщава също Митко - на името на първородния. Той е единственият жив роднина на известния като партизанин Митко Палаузов и в момента работи като строителен предприемач. Преди няколко дни

братът

на детето-герой

се срещна с габровския кмет, за да обсъдят вариантите за бъдещето на спорния паметник. "Две са възможностите. Едната е паметникът да си остане там, където е в момента. Другият вариант е да бъде поставен до музея", обяснява Митко Палаузов.

Къщата-музей на Митко Палаузов се намира на 10 метра от къщата, в която живее сега брат му. Музеят е в окаяно състояние, ако може въобще да се нарече музей. Преди двайсетина години национални музеи разграбили всички експонати, а сега къщичката, където се е помещавала експозицията, е олющена, с пропаднал покрив и обрасла в храсталаци. Братът на партизанина разказва, че нарочно е оставил храстите, за да прикриват постройката и да не бъде разфасована тотално. Преди няколко години хванал цигани да се мъчат да крадат керемиди от покрива.

"Аз държа паметникът да си остане на мястото, където е в момента - до училище "Неофит Рилски", по простата причина, че брат ми е учил там. Според мен по доста некоректен начин се инициира тази подписка за преместването на паметника. Разбрах, че с нея се обикаля, за да се подписват хора. Коректно би било тя да бъде организирана на централната градска улица и в нея да се включат освен габровци, които са против сегашното място на паметника, и тези, които нямат против. Ако аз сега тръгна да правя подписка за оставането на паметника, ще събера два пъти повече подписи. Недоумявам

Къщата-музей на Митко Палаузов е разграбена и в окаяно състояниес какво

паметникът

развращава

младите.

Ами телевизията и интернет не ги ли развращават като показват толкова много насилие?! Кой се бори срещу тях?! Ако габровци желаят паметникът да бъде преместен, ще помогна и аз да бъде монтиран до къщата-музей. Макар че за този музей се боря вече 20 г. Ако не го бях заградил, досега нямаше да остане нищо. Изнесоха всичко отвътре и нахвърляха едни боклуци там. Аз съм го затворил и съм го заградил откъм пътя. Искам да го възстановя, защото за други може да не е важно, но за мен е важно", разказва братът на Митко Палаузов.

Всъщност интересен е и фактът, че той развенчава мита за най-малкия партизанин на България. "Тогава такава беше пропагандата. На тогавашната власт й трябваха герои. Баща ми Трифон трудно преживяваше това. Последните години избяга от Габрово. Той се махна от тук, защото по никакъв начин не се разбираше с властта, но нямаше и какво да му направят, тъй като синът му е национален герой, а той самият партизанин. И затова го търпяха до последно. През последните пет години отиде в рожденото си село, построи си една вила и в Габрово идваше отвреме навреме", споделя вторият син на Трифон Палаузов. И разказва истината около трагедията с брат си Митко Палаузов. "Когато жандармерията разбира, че баща ми - партизанинът Трифон Палаузов е в Балкана, започват да малтретират съпругата и сина му. Привикват ги в полицията, почват побоища. Баща ми се вижда в чудо и взема и ги вдига в Балкана. Около седмица са стояли там с отряда, докато ги прехвърлят в землянката-болница да стоят при болните партизани. При битката при Балван трима човека само са знаели къде е тази землянка-болница - един студент по медицина, който всъщност е бил докторът на партизаните, баща ми и командирът на отряда. Пленяват доктора,

Братът на партизанина Митко Палаузов - Митко Палаузовизмъчват го

много жестоко

и той казва къде

е землянката

- на Осеникова поляна. Жандармерията се вдига, обгражда мястото, хвърля бомби. След два дни баща ми ги намира всичките, които са били в землянката, накъсани на парчета и оставени така. Това е цялата истина. Никой не може да каже, че едно дете на 13 години може да бъде партийно ориентирано. Толкова чудесии се изписаха през годините! Всичко се цензурираше. Трябваха им герои - намериха си герои. И баща ми беше против това и затова властта не го долюбваше. Фактът, че аз никога не съм бил партиен член, трябва достатъчно да говори. Но една камара драскачи си изкарваше хляба от тая работа", възмущава се Митко Палаузов.

От това си е изкарвал хляба и писателят Марко Марчевски, който през 1951 г. написва книга за малкия партизанин Митко Палаузов. Близък до Трифон Палаузов разказвал навремето как Марко Марчевски отишъл в дома му и казал следното: "Бай Трифоне, ако знаеш колко пари ще спечелим с тая книга за сина ти! Големи тиражи ще има!" При тези думи бай Трифон се причервил целия и извикал: "Ти от смъртта на сина ми пари ли ще правиш, бе?! Вън от тук и да не си стъпил повече в дома ми!"

В последствие, когато пише книгата си, заради този случай Марчевски злобно описва в нея Трифон Палаузов като пияница, отреждайки му третокласна роля. "Баща ми съди Марко Марчевски, но тогава това нещо не се чу, защото тогава такива неща не се чуваха и не можеха да се чуват. Тези неща аз ги чувах тук, у дома. Но Марко Марчевски почина и всичко се потули и прекрати. После баща ми Трифон Палаузов писа една книга, вземаха я, цензурираха я, редактираха я, преправиха съдържанието й и я пуснаха от печат от негово име. Тогава баща ми съвсем се отдръпна и реши, че

повече няма Депутатът Николай Григоров пита дали да махнем пушките на опълченците на Шипка, защото и те насаждат агресия

смисъл да

доказва истината

за брат ми. Не можеш да се пребориш. Сега слушам много хора, които се изкарват репресирани. Имах шанс да работя в три предприятия в Габрово, но след смъртта на баща ми, ми бяха забранили. Въпреки че аз навремето не бях мирен, бях доста буен, посбивахме се. Но за музея и паметника ще се боря докрай, поне докато имам сили. В края на краищата Митко Палаузов ми е брат и искам паметника му да се запази. Или, ако ще го местят, поне да се направи както трябва, защото монументът вътре е кух - ще го бутнат, ще падне и ще стане на парчета", категоричен е живият брат Митко Палаузов. Споделя, че е запазил някои от личните вещи на легендарния си брат, но ги съхранява старателно опаковани, тъй като са стари. По тази причина не пожела да ги извади, за да снимаме нещо от тях.

На въпроса дали това, че носи абсолютно същото име като героизирания си брат му е помагало, Митко отговаря, че това по-скоро му е пречело. Дори предпочита вместо Митко Палаузов, да се представя с бащиното си име - Трифонов. И най-ужасното е, че фамилия Палаузови е била недолюбвана от социалистическата власт и семейството е било под натиска й, а в демократичните години са наричани "комунисти" и също са в немилост. Митко Трифонов разказва, че през последните

месеци не е

оставян на мира

от медии дори в собствения си дом, макар, че за "BG Север" сподели тъгата си именно там. Преди дни видял журналисти от две национални телевизии да крачат безпардонно из двора му и се принудил да се заключи в къщата си и да спусне щорите, за да се скрие. Иска просто да бъде оставен на мира.

Колкото до паметника на Митко Палаузов, независимо от това, че брат му развенчава мита за най-малкия партизанин на България, за детето-герой, едно е сигурно - момчето загива зверски убито от фашистката власт. И това е достатъчен повод да има паметник, който да напомня за подобно безумие, защото паметниците не са само за това да красят нечии градинки, а да ни напомнят за миналото ни. Защото народ, който не уважава миналото си, има лоша карма.

Впрочем голяма част от габровци смятат, че монументът на Митко Палаузов не пречи на никого. В подкрепа на това с позиция излязоха и габровските организации на БСП и Българския антифашистки съюз. "Категорично възразяваме срещу премахването на паметника на малкия партизанин Митко Палаузов. Ние възприемаме това намерение на общинската власт като грубо незачитане на историческия факт на жестокото и безсмислено убийство на едно дете и погазване на историческата памет за този насилствен акт, който би трябвало да служи за поука на всяка власт. Освен това, след като всеки един от нас се допита до своето семейство, приятели, колеги и познати, стигнахме до извода, че обществеността на Габрово не е участвала в обсъждането на подобно предложение. Не са изказали своето становище музейни работници, историци, архитекти, учители, скулптори, различни сдружения на гражданското общество,

чието мнение е

изключително

важно

преди внасянето на подобно предложение за разглеждане в общинския съвет в Габрово. В цивилизованите държави на европейското общество, на което и ние сме член, всички паметници са запазени и поддържани, без значение от историческия период, в който са създадени и последвалите политически промени, като пример на толерантност и уважение към собствената история на народите. Ето защо, настояваме за съставянето на комисия от специалисти и представители на заинтересованите граждански структури, която комисия да проучи общественото мнение относно настоящото предложение за премахване паметника на Митко Палаузов, както и да повери изпълнението на всички решения на общински съвет - Габрово, относно съдбата на историческите паметници на територията на община Габрово", гласи позицията. Още по-категоричен в мнението си бе габровският депутат Николай Григоров: "Това е обида за нашата историческа памет! Какво значи да правим инициативен комитет, за да махнем един паметник?! Да изтрием историческата памет?! Като махнем паметника на Митко Палаузов, значи ли това, че него не го е имало? Че не е имало такива като Митко Палаузов, като ястребинчетата, като другите деца, които са загинали в борбата срещу фашизма?! И ние ли бяхме най-големите антикомунисти, ние ли бяхме най-големите специалисти, ние ли бяхме най-големите патриоти, че отрекохме собствената си история?! Мотивите, които са изтъкнати, са жалки. Бил с пистолет?! Ами срещу фашизма са воювали с оръжие! Ами опълченците на Шипка са с пушки! И на тях ли да махнем пушките, щото насаждат агресия?!"

През последните години по отношение на антифашистките паметници бяха взети няколко решения от габровския местен парламент, но по тях няма почти никакво развитие. В Габрово все още на местата си са няколко паметници на антифашисти. Част от тях са демонтирани на склад в общинската фирма "Благоустрояване". Сред тях са монументите на Георги Генев и Васил Коларов. От няколко години има идея в парк "Маркотея" в Габрово да се изгради

алея на

тоталитарните

паметници,

където да бъдат поставени всички монументални скулптури и пластики с идеологическа "окраска". Не се знае обаче дали това намерение ще съвпадне с интересите на бъдещия концесионер и паметниците от недалечното ни минало ще продължат да стоят като ненужни трофеи в нечий склад.