АРТСЕДМИЦА

Видин

Събориха новия театър преди да вдигне завеса

Недостроеният бетонов гигант отстъпва място на модерен МОЛ

Теменужка ИЛИЕВА

Стотици видинчани се спираха през седмицата по улица "Райнина", за да погледат как падат цели блокове дебел бетон от незавършения нов театър на града. Вдиганата близо 10 години култова сграда отстъпва място за строеж на МОЛ. През миналата година общинският съвет я продаде на фирма " Феър плей Интернешънъл" - София, за 600 000 лв. Новият собственик обяви, че ще я събори, за да строи на мястото й нова с друго предназначение. И от няколко дни мощен багер със страшна захапка "гълта" едри парчета бетон. След задължителна почивка за седмична настройка продължаваме къртенето, обявиха от софийската фирма "АТ смарт ", наета да строши огромната сграда.

Мнозина жалят за недостроения храм на Мелпомена и ругаят решението на общинарите за продажбата му. Според специалистите са били нужни 2 - 3 милиона лв., за да бъде завършен.

Първата копка на новия видински театър е направил левият стратег Александър Лилов през далечната 1982 година. За културната сграда е избрано тихо място, което се намира недалеч от Дунава и от центъра на града. Но то не е било свободно - отчуждени са десетина семейства, от чийто имоти е оформен внушителен парцел между улиците "Бдин", "Райнина" и "Стефан Караджа". В него е отредено място за сграда, паркинг и градина. Строежът започва с набиване на 9 метра в земята на пилони, върху които ляга основата. Тя е 2 000 кв. метра, хиляди тонове бетон е налят върху още три нива нагоре. Материал не е жален и за основата на театралната зала, която трябвало да издържа земетресение от 9-а степен. Салонът е бил предвиден за 750 зрители. Стига се до покрив, но покрив не се прави. През 1984 - 1985 година на обекта се работи усилено, доставя се модерно за времето си оборудване. След това темповете спадат поради недостиг на строители, но градежът продължава. Така до 1990 година, когато работата спира. Бюджетът не предвижда и лев за завършването на новия видински театър. Бетоновият скелет изглежда излишен, бързо потъва в бурени и забрава. Държавата се отказва от собствеността си и прехвърля театъра на общината. В нея вече управляват представители на СДС, които решават, че градът няма нужда от толкова голяма и скъпа за издръжка театрална сграда. Бетонът чернее от дъждове и вятър, руши се близо 17 години.

Колко лева са вложени за изграждане на новия театър, не се знае. Но според тогавашния заместник-председател на бившия окръжен народен съвет инж. Тодор Ванков - не по-малко от 13 милиона. Защото освен театрален салон, изградени са камерна и балетна зали, репетиционни, гримьорни, просторни фоайета, три бара, сладкарница, ресторант, столова и кухня за актьорите. Голяма част от оборудването - съоръжения за въртяща се сцена, осветителни тела, кухненско обзавеждане и др., е била доставена. Дори тежката завеса е била готова. Изтъкана е в текстилен комбинат в Сливен по проект на софийска художничка. Вълненият плат със златни нишки е бил като картина, на нея са изобразени символите на Видин - крепостта Баба Вида, житни класове, риба. 30 тъкачки са я тъкали месеци наред. Големината и е била 72 кв. метра. Най-интересното е, че нищо от това оборудване, докарано от Германия, Чехия, Полша, Австрия, не е на лице. Липсва и завесата.

Затова сегашните общински съветници решават, че трябва да се започне на чисто. Новият собственик на бетоновия гигант също започва на чисто. Бута го и си строи каквото иска. Във всеки случай няма да е театър.

Представят българо-испанска продукция на “Макбет” в Плевен

Мая ПАСКОВА

Събитие за меломаните подготвя Плевенската филхармония, обяви директорът Ивайло Атанасов. На сцената на зала "Емил Димитров" за първи път в града ще бъде представено концертно изпълнение на операта "Макбет" от Джузепе Верди. Тази продукция, която се прави съвместно с "Опера 2000" на Испания и е под патронажа на областния управител Цветко Цветков, ще може да бъде видяна на 12 февруари в солистичен състав от България, Испания и Русия и сборна хорова формация от 40 човека. Диригент ще бъде Георги Нотев.

В края на годината завърши поредното успешно турне на Плевенска филхармония в Испания с две заглавия: сарсуелата "Кралят, който се ядоса" от Р. Чапи и "Любовен еликсир" от Г. Доницети, съобщи още Атанасов. Екипът, както в досегашната дългогодишна практика, е бил интернационален в солистичен състав от Франция, САЩ, Румъния, България, Ирландия, Пуерто Рико. Това са десетки програми, играни в големите градове Мадрид, Сарагоса, Бургос, Толедо, Аликанте и в други по-малки - в над 30 града от страната. Факт е, че престижът на Плевенската филхармония зад граница продължава да расте, убеден е Ивайло Атанасов. Доказателство за това е подписаният веднага нов договор и 45-дневното турне с "Макбет" в Испания, за което част от оркестрантите заминават на 15 февруари.

През миналата година филхармонията е реализирала 55 концерта в страната пред 12 035 слушатели. Тази бройка е на база продадени билети, а приходите от тях са на стойност 35 626 лв. 7 диригенти и 20 солисти от България, Италия, Гърция, Корея, Русия, Япония, Испания, са гостували на плевенска сцена. Много силно започна и новият музикален сезон. След първия концерт на 11 януари, в рамките на инициативата на Министерството на културата "Отворени врати", корейски изпълнители съвместно с нашите музиканти, изнесоха интересна програма на плевенска сцена на 18 януари. Под диригенството на Ли Йънг Чил беше изпълнена "Симфония № 5" от Чайковски. Солист на Моцартовия "Концерт за флейта №1" беше младата корейска флейтистка Чо Хе Джин. Сопраното Лий Ми Йонг, която е завършила музикалното си образование в България, изпълни лирична песен и ария от корейски композитори.

Друг от акцентите на музикалната сцена в Плевен е днес, 26 януари, когато диригентът Пламен Джуров ще изпълни на пиано известния шедьовър на Мусоргски "Картини от една изложба" в зала "Емил Димитров" от 19 часа. Солист на концерта ще бъде и пианистът Димо Димов, който ще свири "Концерт за пиано № 2" от Лист.

За 12 март е насрочена премиерата на шестата поред постановка на школата по класически балет към читалище "Съгласие" съвместно с Плевенската филхармония "Приказен бал". В нея за сега ще танцуват 30 деца, а всички малки балерини ще се включат в заключителното представление. Участват още актьорите Мариета Калъпова и Христо Домусчиев. Диригент ще бъде Славей Тинчев, хореографията е на Маня Николова, художник е Иван Велчев, а постановката е на Христо Домусчиев. Организаторите се надяват това да бъде поредния успешен спектакъл, доказан със засиления зрителски интерес към досегашните съвместни продукции на балета с филхармонията - "Приказка за балета", "Грозното пате", "Куклената фея", "Пепеляшка" и "Златното петле".

От восък

Сталин и Хитлер гостуват в Севлиево

Мариана ДИМИТРОВА

Музеят на восъчните фигури от Санкт Петербург гостува в Севлиево. Експозиция от 30 восъчни фигури на исторически личности, политици, актьори, музиканти, филмови и детски герои са подредени в главното фоайе на дома на културата "Мара Белчева". Посетителите на уникалната изложба имат шанса да видят восъчните фигури на участниците в Ялтенската конференция - Сталин, Чърчил и Рузвелт, на Хитлер и Ленин, Фреди Меркюри, четиримата музиканти от "Бийтълс", Мерилин Монро, Чарли Чаплин, Жан Пол Белмондо, Шварценегер, Хари Потър и компания. Важно място в изложбата е отредено на фигурите на Христо Ботев и Васил Левски. Изработването им е финансирано със средства на Николай Тодоров, представител за България на Музея на восъчните фигури в Санкт Петербург. След приключване на обиколката на изложбата в България, фигурите на двамата велики българи Левски и Ботев ще бъдат предоставени на музеите в Карлово и Калофер. Изложбата ще остане в града до 1 февруари.

Санктпетербургският музей на восъчните фигури е открит през 1987 г.

Негов създател е Петър Първи. Той поръчва на западни майстори 12 фигури на династията Романови и на дъщеря си. Нито една от тези фигури не е запазена, тъй като са изгорели при пожар. Съхранена е обаче тази на Петър I, направена от италианския скулптор и архитект Бартоломео Растрели три години след смъртта на императора през 1730 г. Тя се пази в Ермитажа в Санкт Петербург. След загубването на ценни фигури при пожара, музеят трудно функционира като самостоятелен. Възстановен е преди 15 години, но се и разрастнал с бързи темпове. Докато музеят на мадам Тюсо в Лондон, който работи от 1830 г., разполага с 5 000 фигури, то само за десетилетие и половина в Санкт Петербург са събрани 3 000. Такива са правени още по времето на древноегипетската култура. През ХII - ХIII век са изработвани восъчни скулптури на известни пълководци. За основатели на съвременните музеи обаче се смятат Петър I и французина Филип Куртис, предал изкуството племенницата си - мадам Тюсо.

Много от фигурите се правят по поръчка. Има около 3 хиляди, сред които са на политици, актьори, герои от приказки. За да се изработят восъчните фигури, е организирана минифабрика с около 40 човека. Сред тях има представители от различни професии: скулптори, художници, фотографи, историци, шивачи, гримьори, перукери.

Изработката на една фигура може да отнеме и две години. Интересна е ролята на пастижьора - човека, който прави косите, мустаците и брадите. Това става като се вмъква с игла косъм по косъм - изключително трудоемка работа. Материалът не е само восък. Към него са добавени съставки, които се пазят в тайна. Той издържа от минус 40 до плюс 40 градуса.

Очите са човешки протези - това е един от най-скъпите материали. Двете очи струват 700 - 800 евро.Човешки протези са и зъбите. Една восъчна фигура издържа столетия.