Момчил ИВАНОВАРТСЕДМИЦА
Мая ПАСКОВА
След разигралия се пореден епизод на сагата с читалищните субсидии през миналата седмица, фактите категорично показват, че скорошно разрешение на проблема не се очаква. Внесеното от председателя на "Съгласие" Ивайло Атанасов предложение в комисията по култура към общинския съвет временно да бъдат изплащани по 1/12 от субсидиите за 2007 г. на всички читалища предизвика бурни и емоциални спорове и след като не се стигна до консенсус, вносителят го оттегли. Освен това становището на правния отдел на общината и на финансиста Панко Генов е, че по никой начин сега пари няма да бъдат дадени. Аргументът е, че Административният съд е спрял предварителното изпълнение на решението на комисията по разпределение на субсидиите. На 18 януари същият съд потвърди решението си, въпреки иска от останалите читалища (т. е. без "Съгласие", в чиято полза е това решение), то да бъде отменено поради промяна във фактологическата обстановка. След проверка обаче съдът е установил, че приложените доказателства по делото не отговарят на истината и потвърди предишното си решение.
Единият лагер - всички читалища без "Съгласие", обяви пресконференция, в която да даде повече информация за проблема със съдебната сага и безпаричието, което е станало причина 10 от тях да затворят врати. Читалищните лидери Михаил Шишков, председател на "Развитие", Николай Маринов - на "Парашкев Цветков" и Катя Божикова - на "Лик", обявиха, че "търсят разумния компромис с представляващия читалище "Съгласие" Ивайло Атанасов, но не могат да приемат неговото предложение за увеличение на щата му с още 6 или 8 бройки, които да се имат предвид при разпределение на тазгодишната субсидия, за да изтегли иска си". Интересно обаче защо на тази среща не присъстваше представител на обвиняваното читалище, щом се търси комуникация с него.
И тъй като във всеки спор има две страни, от "Съгласие" дадоха светкавичен отговор в последваща пресконференция. Оттам предложиха да се говори с факти, а не с емоции. Освен изгнилите от влагата стелажи, затрупали книгите в читалнята, беше предоставена и таблица, от която става ясно, че за три години от взетите от "Съгласие" 13 субсидирани бройки 12 са се разпределили между градските читалища и само една е отишла в селата, където наистина читалищата са единствените центрове за правене на култура. Така че лансираната от гореспоменатите читалищни лидери идея, че "Съгласие" иска да унищожи по-малките читалища, някак си не върви. В същото време на нито едно друго читалище на територията на общината не е рязана бройка. В такъв случай е нормално да има два лагера, коментира Ивайло Атанасов.
Кой е прав и кой е крив определя все още съдът. Призованото да вземе отношение Министерство на културата пък е узаконило Механизъм за разпределение на субсидиите. Там има основни показатели, които в плевенска реалност се изразяват в следното - фондът на библиотеките на всички градски читалища взети заедно нямат и 1/2 от този на "Съгласие". Същото се отнася и за местата в залите, за читалните и за школите. Парите, които им е отредила комисията, обаче са три пъти повече.
Във вторник областният управител Цветко Цветков проведе среща с председателя на Общинския читалищен съюз Наталия Минкова, председателя на комисията за разпределение на субсидиите за 2007 г. Мария Венкова и председателя на "Съгласие" Ивайло Атанасов. В присъствието на губернатора читалищните дейци са постигнали договорености за взаимни компромиси при решаването на проблема с разпределението на средствата, съобщи участник в срещата, който не пожела да конкретизира параметрите на постигнатото предварително споразумение.
Момчил ИВАНОВ
Изработени от глина уникални битови предмети са показани на изложба "Митове за глината" в историческия музей във Вършец. Повечето от екземплярите са единични бройки, направени от местни занаятчии по повод някакъв празник. Сред експонатите са сватбени крондири (стомни) от края на XIX век, от които по стара местна традиция младоженците са пиели едновременно греяна ракия по време на церемонията си. Показана е и стомна с отлята върху нея мартеница, която е направена от вършецки майстор за местен младеж, тръгнал да ухажва девойка на 1 март, като й подари пълен с минерална вода битов съд и с мартеница на него. Могат да се видят малки глинени котлета, в които преди повече от 100 години се поднасяло първото вино на Трифон Зарезан. Част от изложбата са бърдучета за минерална вода, които преди 150 години се оставяли пълни под червен трендафил в нощта срещу Гергьовден и се вярвало, че водата става лечебна, ръкатки (подобни на канчета съдове, които служели за носене на храна на нивата), шулета (характерни за Вършец вид стомни), чиния от 1885 г., изобразяваща съединението на Княжество България с Източна Румелия, глинен поднос за пита и т. н. Античната епоха е представена с керамични лампи, глинени тежести за тъкачни станове, елементи от римска канализационна система, парченца от под на някогашна минерална баня и др. На изложбата са показани и снимки от преди 120 години на моми и момци със стомни с минерална вода, направени около извори във Вършец. Изложени са изработени от глина антични монети. Те са дело на момичетата и момчетата от местния детски комплекс, които ги отлели в предварително подготвени калъпи.
Директорът на музея във Вършец Йорданка Костова заяви, че изложбата на характерни за града глинени предмети е един начин за популяризирането му сред туристите, които пребивават целогодишно в него заради лечебната минерална вода. Тя коментира, че Вършец е сред селищата, в които дълго след Освобождението са се запазили характерните местни обичаи и занаяти.
Мира ГАНЧЕВА
Работна среща със зам.-кмета на община Ловеч Пламен Петков проведоха шефовете на културни организации и институции в града. Възможно ли е библиотеката да се включи в проектите на общината за кандидатстване по оперативната програма "Регионално развитие" за осигуряване на достъп на инвалиди вътре в сградата, попипа директорката Марияна Иванова. По думите й сградата има нужда от асансьор за придвижване на хората с физически увреждания. Шефът на Регионалния исторически музей Иван Лалев посочи, че са нужни близо 6 хил. лв., за да приключи в срок обновяването на експозицията в музея "Васил Левски". Има нужда от промяна на осветлението в залата на художествената галерия, подчерта пък директорът й Спас Дочев. От своя страна зам.-кметът Петков предложи на ръководителите на културните институции да внесат писмено предложенията си, за да се преценят възможностите и начините за финансиране на подобни дейности.
На срещата беше обсъден още културният календар на Ловеч за тази година. Традиционните събития и празници са честването на 130-годишнината от Освобождението на България, Цветница, Деня на Ловеч - 11 май, 13-ият младежки балкански фестивал "Нека бъдем приятели", пленерът на художниците от сдружението "Синя зона", международният бардфест и др. Ще се запазят националният конкурс "Люляков Ловеч", както и пленерът на парковата скулптура.
И тази година община Ловеч ще връчи наградите си за изявен деец в областта на образованието в Деня на българската просвета и култура, за медици на 19 октомври - Деня на св. Иван Рилски, за научни работници и дарители, както и персоналната награда за творчество "Ловешки меч".
Дарина БОГДАНОВА
В Драмата в Плевен започнаха репетициите на трагикомедията "Паметта на водата" от Шийла Стивънсън. Режисьор е Веселин Бояджиев, костюмите изработва Зоя Минева, а сценографията ще реализира Иван Велчев - Йово. Според режисьора постановката ще докосне много зрители чрез съвременния английски хумор и пъстрата палитра от характери, чрез проблемите и нравствеността на героите, които са много близки до нашите. Те до такава степен са адекватни на случващото се в страната ни, че ако им бъдат сменени имената с български, по нищо няма да се различават от нас, смята творческият екип. "Паметта на водата" третира една страшна болест на века - разпадането на човешките връзки. Три сестри се събират, за да погребат майка си. Не са се виждали отдавна, отчуждили са се, всяка има своя живот и своите лични драми. Трагичното събитие става повод да си кажат много премълчани истини. Чувството за хумор, с което е изведен перфектният диалог, остротата и непримиримостта на взаимоотношенията по време на действието, правят катарзиса на героините на финала колкото неочакван, толкова и разтърсващ. Тезата, че водата има памет и пази всичко, отвежда и героите, и зрителите отвъд думите - там, където се събира цялата памет за всичко.
В ролите ще видим актрисите Ирина Танева, Мариета Калъпова, Красимира Игнатова, Нина Илиева, Сергей Константинов и Емил Николов.
Пиесата се е радвала на голям успех на сцената на Младежкия театър в София. Шийла Стивънсън е сред най-играните днес в цял свят британски автори. През 1996 г. тя пише първия си текст за сцена - "Паметта на водата", поставен в "Хемпстед тиътър" в Лондон и в "Манхатън тиътър клъб" в Ню Йорк. През 2000 г. получава престижната награда на името на великия английски актьор Лорънс Оливие за "най-добра нова комедия", а през следващите месеци пиесата вече се играе в цяла Европа, Америка, Япония. Театралният текст е екранизиран през 2001 г. под заглавие "Преди да си тръгнеш".
Тина ИЛОВА
Сега е модерно младите да живеят отделно. Било европейско. По телевизия нашумяла водеща не можеше да се начуди на събеседника си - 30-годишен мъж, че живеел още с родителите си. Явно, не е чела книгата на колегата си от Велико Търново Недялко Чалъков. В началото на 2008 г. издателство "Фабер" пусна второ издание на книгата му "Моята тъща". Изненада! Защото авторът, известен поет, вади толкова хулената съпружеската майка от блатото на иронията и я поставя на пиедестала на уважението и чистата обич. Преживял 32 години със своята тъща, той я представя като съвършено създание - нежна, отзивчива, състрадателна, нужна.
Възниква въпрос: дали всяка жена, станала по воля на съдбата негова тъща, би му била толкова приятна, добра и обичана. Отговорът е: не. Недялко Чалъков просто е имал щастието да стане зет на една от старите достолепни гражданки на Лом - Мара Тетевенска. Тези, които са създавали атмосферата на някогашния буден и изискан град. С външността си, с общуването си с другите, с постъпките си , с европейските си маниери.
Нещо европейско има и в дома й, в който всеки ден е празник. В него не се яде върху вестник на масата или смрадлива мушама, а всеки обяд и всяка вечер непременно се опъва бяла покривка, редят се сребърни прибори, чаши с изящен обков. В тях и виното искри по-особено, и разговорът потръгва, подхванат умело от домакинята. Не е случаен и съпругът й - рано отишлият си от света Борис Тетевенски. Само ломчани знаят какво значи техен съгражданин да бъде избран за председател на легендарното им читалище "Постоянство" или да пее в самодейната им оперета. А Тетевенски е бил всичко това.
Та в такова семейство влиза селското момче-поет Недялко Чалъков. И понеже е имал верни сетива за доброто, усетил е душата на своята тъща. И е изживял с нея щастливи години. Когато вече я няма, обезсмъртил я е в книга.
Книгата има по-голямо значение за ломчани, защото те познават тази забележителна жена и им е приятно да си спомнят за нея. Характерна личност, създавана по законите на едно друго време, в което се е държало на етикет, съвест, морал. Завършена, улегнала, с природен интелект, с качества, които внушават респект и възхищение. И когато се отдава на любимата си кулинария, и когато търси легла за младото семейство, и когато отменя в гледането на децата съседката си, за да иде на бал, и когато раздава каквото има на децата-сираци. Чалъков не разкрива какви лични радости е имала тя, но става ясно, че грижите за зетя, дъщерята, внучетата, са нейната лична радост. Всеки ден готви, чисти, посреща гости и разстила маси, но никога не изпитва досада, отчаяние, умора. Нейното щастие е да доставя радост на другите.
Разказът за преживяното с тъщата е разказ за виталността на една жена, за добродетелите на хората от нейното време, за родовата отговорност за бъдещето, за семейните ценности, които трябва да се предават от поколение на поколение. За онези неща, които не се учат в училище, но задължително се усвояват от баби и дядовци, от родители. Читателят прелиства последната страница и го обхваща тъга, защото знае, че днес такива тъщи не се срещат...
Даниела ДОЧЕВА
В началото на февруари хор "Звъника" ще участва в концерт-спектакъл в памет на Ботев, който ще се състои в зала "Катя Попова", информира диригентката Ваня Делийска. Вокалната формация подготвя няколко песни по стихове на гениалния ни поет. Тя сподели, че за нея подготовката на събитието е много интересна, тъй като е открила произведения, които са по-малко известни, но са изключително стойностни. Между тях са "Обесването на Васил Левски" и "На прощаване". "Дано много млади хора проявят интерес към спектакъла. Наше хрумване е да подготвим рецитал от стихотворения на Ботев, които ще бъдат изпълнени от абитуриентите на хора. Тази година те са седем. Концертът вероятно ще мине под мотото "Жив е той, жив е", допълни Делийска.
Специален гост на честването на 160-ата годишнина от рождението на гениалния български поет, неповторим публицист и революционер ще е правнукът на неговия брат - Боян Ботьов. Той, като пазител на родовата памет, ще разкаже от сцената интересни и малко известни факти, свързани с Ботев. Чрез мултимедия пък ще бъдат показани интерсни фотоматериали.
Децата от "Звъника" приели този творчески проект с голям интерес и реагирали по много достоен начин. Възхитена съм и съм горда от това. Тези момичета и момчета ми дават вяра, че те имат желанието и ще направят така, че да живеят в ново и различно от нашето време, сподели още диригентката на хора. Самите тийнейджъри пък признаха, че Ботев е един от любимите им поети и много се радват, че чрез тази инициатива ще имат възможност не само да си припомнят някои от стихотворенията му, но и да ги научат като песни, които ще останат в репертоара на хора и след като те го напуснат. Христо Ботев е един велик човек - не само поет и революционер, но и пример за всички българи. Ще направим всичко възможно да представим прекрасните му стихотворения, така че да въздействаме силно на публиката, амбицирани са те.
След това честване емблематичната за Плевен вокална детска формация продължава работата си по интересна творба - хорал на Тодор Попов по стихове на Димчо Дебелянов. Произведението било много силно и тежко, но младите певци подхождали изключително сериозно към него, горда е Делийска. Както всяко лято до сега, и за идното хорът има покани за участия зад граница, но още не е решено кои ще бъдат реализирани.
Стоян Андреев
(30.I.1948 г.)
60 г. от рождението на изтъкнатия майстор на художествени занаяти от гр. Габрово. Участва в много наши и чуждестранни изложби: в Китай, Индия, Полша, Русия, Орешак, Пловдив, Русе, София и др. Представя свои творби и на панаира в Троя, Франция. Носител на много награди.
Алекси Начев
(1863 - 28.I.1908)
145 г. от рождението и 100 от смъртта на големия български архитект от Лом. Проектира къщата на Йордан Мирчев и църквата "Св. Георги" в София в неовизантийски стил с романски елементи и с красива аркатура на фасадите. Един от първите архитекти, допринесли за преустрояването на София в европейска столица.
Пламен Пенов
(29.I.1958 г.)
50 г. от рождението на известния художник от Павликени. Взема участие във всички общи и представителни художествени изложби. Организира самостоятелни изложби в страната и чужбина. Носител на награди от биеналетата във Варна (1987, 1989) и Габрово (1987, 1989), както и от националната изложба в София 1989 и др.
Христо Дудевски
(28.I.1928 г.)
80 г. от рождението на литературния историк и критик от Троян. Книги: "Емануил Попдимитров, литературно-критичен очерк", "Ана Ахматова в българската критика", "Михаил Шолохов" и др.
Подбрал: Витан БАРАШКИ