ПЪТЕШЕСТВИЕ

Слънчевият остров на френските Алпи

примамва с екзотика и ниски цени

Ски-комплексът Алп д'Юез е разположен в околностите
на историческия Гренобъл

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Седмична почивка във френските Алпи звучи доста примамливо и екзотично, още повече, че е в околностите на един от най-красивите алпийски градове - Гренобъл. Той беше домакин на Десетите зимни олимпийски игри през февруари 1968 г., останали в историята и като първата олимпиада с талисман - малкото човече на ски Шус. Това, което е било направено тогава, не само е запазено, но и е десетократно увеличено и модернизирано. Така, както умеят французите. И тук е мястото за аналогия с нашите не по-малко красиви планини и възможности за зимен спорт. Природата и в това отношение щедро ни е дарила. Но ние като стопани сме далеч от това, което правят другите народи от своите природни дадености.

Разположен на брега на реките Драк и Изер, в подножието на Алпите, Гренобъл с население над 150 000 души е важен туристически и икономически център не само на регион Рона-Алпи, но и на Франция. В старата част се намира една от главните му забележителности - Palais de Justice (Дворецът на юстициите), зад който се издига църквата “Свети Андрей (XIII век). Тук са още криптата “Свети Лоран” (VIII век) и църквата “Нотр-Дам” (XI - XIII в.) Тесните улички на стария град съседстват с широки магистрали и модерни сгради - новото кметство, Дворецът на изкуствата, Леденият дворец, построен за олимпиадата.

Историята на Гренобъл е свързана с един от най-драматичните мигове в живота на Наполеон Бонапарт. На 7 март 1815 г. напусналият остров Елба френски император, на път за Париж, за да си върне короната, се озовава пред вратите на града с няколко десетки войници. Срещу него бил изпратен артилерийски полк. Императорът застанал пред войските и попитал: “Познавате ли ме? Кой от вас иска да стреля в мен?” Самотната фигура в зелен редингот чакала. Никой не стрелял. Войниците плачели. С огромно въодушевление под звуците на полковия оркестър се наредили зад него, за да завладеят отново за 100 дни (20 март - 20 юни) Париж.

В Гренобъл са родени големият френски писател Стендал (Анри Мари Бейл) на 23 януари 1783 г и един от най-великите майстори на симфоничната музика Хектор Берлиоз (11 декември 1803 г.). Техните родни домове сега са превърнати в музеи, посещавани от хиляди туристи. С алпийския град свързва своя живот и българският общественик, писател и художник Константин Величков. Съхранил в себе си възрожденския идеализъм, огорчен от обществено-политическия живот в България, Величков напуска страната и заминава на лечение в Южна Франция. Умира в Гренобъл на 3 ноември 1907 г. След две години костите му били пренесени в София. Паметна плоча, поставена по инициатива на обществеността на Пазарджик през 2007 г. в центъра на Гренобъл, по случай 100-годишнината от смъртта му, напомня за неговия богат творчески и обществен живот.

Най-приятните кафенета тук са на Place Grenette. Докато пиете ободрителната напитка, може да се запознаете и с историята на друга забележилност на алпийския град - трамваите. Появата на първите трамваи в Нант и Гренобъл през 80-те години предизвиква промени в градската среда - постепенно се извършва цялостна реконструкция на улиците с трамвайно движение, за която дават своя принос урбанисти, архитекти и дизайнери. По този начин трамваят се превръща в средство за модернизиране на града, символ на напредък и икономически възход.

Но крайната цел на нашето пътуване е курортният комплекс Алп д’Юез, известен още като “Слънчевият остров”. Името му идва от 300-те слънчеви дни в годината, на които се радват не само местните жители, но и хилядите туристи. Разположен на високо плато, той прилича на облян от слънцето остров сред мъглите в низината. От най-високия му връх Пик Блан, разположен на 3 300 м надморска височина, освен невероятната гледка към италианските Алпи и Мон Блан при хубаво време се вижда около 1/5 от територията на Франция. До Великолепната панорама може да се стигне с кабинков лифт. Макар да се намира дълбоко във френските Алпи, Алп д’Юез е лесно достъпен, тъй като е на по-малко час път от Гренобъл. Малката авиоплощадка позволява тук да кацат аеротаксита от летищата в Милано, Женева и Лион.

Курортът е създаден през 30-те години на миналия век и е разположен на 1 860 м надморска височина, над градчето Юез, на южния склон на масива “Ле гранд Рус”. През 60-те години започва интензивното му развитие най-вече като ски курорт, за да получи през 90-те международно признание. Сега Алп д’Юез е един от петте най-големи ски курорти във френските Алпи. Тук е построен първият ски лифт в Европа през 1936 г. Тук се намира най-дългата писта в света “Ла Сарен", 16 км, която тръгва от “Пик Блан" с 2 230 м денивелация. През лятото 21-те серпантини до Алп д’Юез са един от митичните етапи на колоездачната обиколка “Тур дьо Франс”. Предаван директно по десетки телевизионни канали по света, този етап събира над милион запалянковци, обградили плътно от двете страни сивия асфалт, който се вие като змия нагоре към билото. Тук идват катерачи, алпинисти и естествено любители на велоспорта. През зимата, свързан с още пет курортни селища в планината (Орис ан Оазан, Ла Гард, Оз ан Оазан, Вожани и Виар Рекюла ), той дава възможност на скиорите да се пързалят по един огромен терен от 10 000 хектара площ. Алп д’Юез разполага с 84 лифта и влекове с капацитет 93 000 скиори на час и 115 писти с обща дължина 240 км. Тук са изградени още два ски парка (за начинаещи и напреднали), един бордеркрос, един халф пайп, писта за нощно каране, две специално обезпечени пространства за начинаещи скиори, 30 км маркирани пътеки (за пешеходци и снегоходки), 50 км писти за бягане. Макар и височинен курорт в Алп д’Юез работят 700 оръдия за сняг. 26 машини поддържат пистите така, че те са винаги в идеално състояние. За начинаещите и по-напреднали скиори и сноубордисти се грижат 350 ски-учители, сред които има и българи.

За скиорите, които не обичат да губят времето си по влековете, се предлагат маршрути, достъпни без въжени линии. Многобройните писти са разпределени равномерно според “майсторството” на скиорите - тук има място и за начинаещите в този спорт, и за любителите на силни усещания. Нощното каране и атракциите в “Снежния парк” са само част от удоволствията, с които домакините омайват туристите. Към това се прибавя и голямото разнообразие от карти за ски съоръженията - сезонни, седмични, почасови, и такива, които осигуряват достъп до почти всички развлечения в курорта - от ски и кънки, през плувните басейни, курсовете по степ или бадминтон до музеите в околността.

С многобройните си хотели и шалета Алп д’Юез може да приюти десетки хиляди туристи, и то не от най-заможните. Седмична почивка през януари излиза от 150 до 200 евро на човек. Цената включва нощувки в апартамент с кухня, закуска и карта за лифтови съоръжения и спортни занимания, която дава достъп до всички писти от масива на "Ле гранд Рус", до нощната писта, пистата за бягане, откритата пързалка, двата басейна с топла вода (открит и закрит), 26-те спортни и развлекателни дейности в Двореца на спорта и конгресите, до музеите в Алп д’Юез и в Оазан. Според директора на курорта Жан Луи Леже Матей това се дължи на пакетната цена “Виза-Алп”, предлагана само тук и уникална по характер, която включва различни спортове и развлечения. Системата “Виза-Алп” позволява на всеки скиор безпроблемно да циркулира по всички писти в района и да се възползва от още 25 вида развлечения. Жан Матей счита, че понякога запълването на свободното от ски време е по-важно от шестте часа, които средно на ден се прекарват на пистите. Затова курортът разполага с плувни басейни, тенискортове и зимна пързалка. Тук може да се научите да карате кола и мотор по заснежени и заледени терени, да поиграете скуош или да послушате орган в катедралата. Нощното каране е също една от предлаганите атракции. “За да се получи наистина добър продукт, е нужна пълна хармония между местни власти, курортна управа и частните инвеститори. Даже и най-малката промяна се обсъжда от специална комисия, в която влизат представители на всички субекти, които оперират на територията на курорта. Старанието на всички е ски-съоръженията да се изграждат така, че да не се забелязват и да осигуряват максимална безопасност”, каза още Жан Матей.

Курортът се предпочита предимно от източноевропейци - чехи, словенци, хървати, напоследък унгарци, поляци и българи. След посещението на френския президент Жак Ширак в Китай през 2004 г. се появяват и първите китайци. Руските туристи са най-претенциозни, затова окупират предимно четиризвездните хотели, които са най-високата категория, уточни Матей. В своята страна той е считан за един от големите експерти в тази област. Управлявал е комплекси в Швейцария, създал е най-елитния зимен курорт в Андора, минал е през Тин и Куршевел. Амбицията му е да направи от Алп д’Юез един по-различен ски-курорт, в който е приятно не само времето за спорт, но и оставащите часове.

С него ни запозна колежката журналистка Ани Драганова, която от няколко години идва да кара тук ски. Според нея самата планина обуславя добрите условия за този спорт - рядко съчетание между лесните писти, които се намират в ниското, и завидната височина, на която са “черните писти” при наистина респектираща денивелация - 2 210 метра е разликата между финала на най-ниската писта “Ла фар” и старта на “Ле гранд Рус”. Тук много лесно се научаваш да караш ски, защото пистите са естествено разположени в градация според трудността, каза още Драганова. Добрите скиори предпочитат най-дългата писта “Серен”. За любителите на екстремните усещания е задължително спускането по “Шато ноар” и “Ла фар”, защото час и половина не се налага да ползваш лифт. Двадесет маршрута са подготвени за любителите на “карането извън писта”. А за да няма търкания между скиори и сноубордисти, за последните са изградени “скокчета” и улеи, които само те използват. Всяка нощ 35 огромни ратрака заглаждат терена така, че планинските полицаи, които наблюдават за реда по пистите, да имат по-малко работа, вметна Ани Драганова.

Инфраструктурата на комплекса е съобразена изцяло с екологичните изисквания - паркингите на хотелите са подземни, а прихождащите скиори оставят колите си извън комплекса. Идеята е през целия престой да нямаш допир с цивилизацията - изчезнали са от полезрението всякакви превозни средства. А хотелите са изградени така, че само като излезеш, слагаш ските и си в непосредствена близост до първия лифт. Това е едно от главните предимства на курорта - придвижването става само със ски. Но то не означава, че тук идват само любители на този спорт. Не, много хора предпочитат да почиват на това място заради природата, тишината, красивата зимна картина и чистия въздух. Затова преобладават семейни туристи с децата си.

Според специалистите в бранша категорията на един ски-курорт се определя от съотношението между легловата база и капацитета на извозване за 1 час на лифтовете. Този коефициент за Алп д’Юез е 1:3, иначе казано - 32 000 легла и 93 000 туристи на час. Пак според Жан Луи Лежер Матей друг критерий са удобствата и не на последно място къде за какво се плаща. “При нас например в целия комплекс имаше две места, където тоалетната се плащаше и това се оказа минус в сравнение с другите, защото туристите обръщат внимание и на такива “дреболии”, каза Матей.

През зимния сезон, който продължава до края на април, освен множеството спортни събития - международни състезания и срещи, за развлечението на туристите и почиващите се грижат музиканти и актьори. Най-голямата културна проява, международният фестивал на комедийния филм “Звездата на смеха”, е през януари. За истинските почитатели на ски спорта абсолютна атракция е Музеят на ските и фабриката на Rossignol, в която може да се насладите на цялата продукция на гиганта в тази индустрия - от първите дървени ски до най-съвременните модели, използвани в състезанията за световната купа.

Като във всеки истински курорт има достатъчно много ресторанти и барове. Основното ястие, което се предлага навсякъде (включително и в снек-барчетата), е “Крозе” - типичните за региона ръчно правени макаронени изделия, поднесени най-често само със сирене. В кухнята неизменно присъства огретенът, а също така и “кайети”-те - наденички от свинско месо и зеленчуци. Непростимо е да стигнете дотук и да не посетите ликьорната “Шартрьоз”. Любопитството ви така или иначе ще бъде провокирано предварително, тъй като тук навсякъде сервират прочутия ликьор (най-често примесен в горещия шоколад). “Еликсирът за дълъг живот” се произвежда по стара рецепта и включва 130 билки, които придават характерния му изумрудено зелен цвят. И до днес в ликьора не се добавят никакви химически съставки, поради което е и толкова ценен.