КОНФЛИКТИ

Лекарите надигнаха глас отново. И то по същите причини, по които изразиха недоволство и през миналата година - недостатъчното финансиране на здравната система. За да демонстрира сила обаче Българският лекарски съюз (БЛС) силно преувеличава размера на протестите, установи екипна разработка на "BG Север".
В Плевен
протестните действия стартираха по-рано, отколкото в страната - на 16 януари. За един час спряха работа част от специалистите в Университетската болница за активно лечение (УМБАЛ) "Георги Странски". Проверка показа, че повечето от общопрактикуващите лекари обаче не затвориха кабинетите си в часовете, обявени за протест. Те се мотивираха с многото чакащи пред вратите им пациенти. И тази година няма подписан Национален рамков договор между Българския лекарски съюз и Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), затова и според някои протестите са напълно безсмислени.
Позициите на регионалната съсловна организация на БЛС и ръководството на болницата в Плевен се различават по няколко основни тези. Има обаче и обща болка за състоянието на системата.
Съсловната организация на БЛС в Плевен твърди, че парите за здравеопазване в размер на 1,6 млрд. лева са крайно недостатъчни. Вече трета година се неглижират нуждите на българското общество от качествено здравеопазване, заяви д-р Любомир Бешев. Според БЛС нормалната работа на системата ще се гарантира при бюджет поне от 2,7 млрд. лева. Плевенските лидери на съюза са и против делегираните бюджети, тъй като според тях за местната унивеситетска болница са дадени 4 млн. лв. по-малко. Следващото основание за недоволството на лекарите е фактът, че НЗОК въвежда два договора на лекарите специалисти - един в болничната и още един в доболничната помощ (досега те имаха право на три договора с различни лечебни заведения). Това ще доведе до липса на специалисти в малките болници, от тук те няма да получат клинични пътеки за част от заболяванията и ще страдат пациентите от малките населени места, които трябва да пътуват километри, за да се прегледат при специалист, заявяват протестиращите.
В системата на здравеопазването са необходими повече средства, заяви и шефът на плевенската болница доц. Васил Тодоров. Той обаче изрази и несъгласието си с действията на лекарския съюз, като каза, че те са закъснели, тъй като бюджетът е гласуван от НС и решението на НЗОК е излязло. "Още от началото на 2000 г. се обезпечи 100% финансово покритие само на доболничната помощ, но не и на болничната. Освен това, от началото на 2006 г. финансирането на болничната помощ премина изцяло към НЗОК, което доведе до намаляване на приходите на болницата", потвърди доц. Тодоров. Той не пропусна да напомни и факта, че УМБАЛ - Плевен, продължава да приема неосигурени пациенти, за които никой не плаща. Само за миналата година те са 2 000. Малките болници пък препращат всичко по-тежки случаи също към УМБАЛ, сега това правят и частните клиники. Така бюджетът на болницата се натоварва допълнително и лечебното заведение търпи загуби. "Предприемането на стачки въвлича изпълнителите на доболничната и болничната помощ в повече или по-малко неморални действия. Недоволството от политиката на която и да е институция не може да се изразява за сметка на пациентите", смята директорът на плевенската болница. По повод твърденията на лекарския съюз за делегираните бюджети той каза, че това не е вярно и че болницата ще получи толкова пари от РЗОК, колкото си изработи. Няма и лимит на пациенти.
Според ръководството на УМБАЛ протестират активно двете хирургии, но не и другите клиники в лечебното заведение. Според проф. Пенка Илиева повечето медици не желаят да стачкуват, а искат да се намери решение по друг начин.
Доц. Васил Тодоров не пропусна да отбележи факта, че към края на 2007 г. УМБАЛ - Плевен, вече няма дългове. Той съобщи още, че миналата година от Министерството на здравеопазването са отпуснати 4 млн. лева за подобряване на материалната база.
Във Враца
лекарските протести съвпаднаха с визитата на здравния министър проф. Радослав Гайдарски. Според предварителната информация от д-р Бисер Тодоров, заместник-председател на Регионалната колегия на БЛС, медиците трябваше да протестират по един час през деня. Но това не се случи. По-късно стана ясно, че нито един лекар от болничната и доболничната помощ не се е присъединил към протеста.
Проф. Гайдарски обяви, че започналият национален протест по решение на БЛС не среща подкрепа в лекарското съсловие. Успяхме да се преборим за 400 милиона лева повече за здравеопазването през тази година в сравнение с предходната и да се твърди, че здравната система е изправена пред фалит, е несъстоятелно, заяви министърът.
При откриването на обновеното отделение "Уши, нос, гърло" във врачанската болница проф. Гайдарски каза още, че няма да се закриват болници в по-малките населени места заради липсата на специалисти и по тая причина е невъзможно да се сключат договори за работа по клинични пътеки, защото не отговарят на условията. Той посочи, че няма да отпадне новото изискване лекарите специалисти да работят на един трудов договор в болнично заведение и на още един договор в доболничната помощ. Изключение ще се прави за много редки специалности, като разрешението по места ще се дава от районните центрове по здравеопазване.
Проф. Гайдарски обяви, че в момента се готви нова наредба, която да позволи на специалистите по вътрешни болести да работят по друга придобита специалност. Съществуващата в момента забрана трябва да бъде премахната, особено за лекарите в малки населени места, където има недостиг от специалисти, уточни здравният министър.
Във Видин
на 21 януари малък брой лекари от МБАЛ "Света Петка" излязоха на протест. Няма причини за безспокойство, заяви управителят на здравното заведение д-р Лъчезар Блажев. Според него протестите не са основателни, тъй като здравната каса гарантира, че ще финансира болницата. В зависимост от обема на извършената работа се определя и заплащането. Болничният шеф предлага на колегите си да изчакат 2 - 3 месеца, да се види как ще бъде финансирана дейността им, и тогава да решат дали да протестират.
През миналата година здравното министерство отпусна над 1 млн. лв. за ремонт на отделенията.
През седмицата няколко пъти на протест срещу ниските си заплати излизаха медицинските сестри от общинската болница в Белоградчик. Никой не дойде да ни види, никой не ни чу, оплакаха се недоволните.
В Монтана
излязоха противоречиви данни за лекарските протести на 21 януари от директорите на болници в областта и от Регионалната лекарска колегия. Според шефовете на лечебниците в Монтана и Берковица нито един лекар не е обявил официално, че протестира, а според председателя на колегията д-р Пламен Блажев са се включили мнозина. Той твърди, че протестите били символични - лекари обяснявали на пациентите по време на преглед или визитация каква е ситуацията в системата на здравеопазването и какви са техните искания, други ги запознавали с предварително договорените цени на лекарските услуги и наложените по-късно еднолично от касата, трети не приемали всички пациенти, а само спешните. Блажев отказа да уточни кои лекари в кои звена са протестирали, тъй като това щяло да насочи директори на болници и медицински центрове да наложат административни наказания на недоволните. Така протестът стана почти таен и не стана ясно кой протестира и кой не.
И директори на болници и лекарска колегия обаче са единодушни, че в Монтанско ефективна стачка не е имало и никой лекар не е спирал работа. От болницата в Лом съобщиха, че са протестирали символично, като и ръководителите на заведението подкрепили протеста.
Във Велико Търново
медиците от най-голямата болница - МОБАЛ "Ст. Черкезов", се отцепиха от протеста и пасуваха в първия ден на недоволството.. Шефът й д-р Даниел Илиев изказа съчувствие към проблемите на съсловието, но обяви, че работещите в областната болница здравни специалисти не протестират. Лечебницата в Свищов също не протестира, защото нямало за какво.
От районната колегия на БЛС обаче обявиха, че близо 80% от медиците от региона са изразили своята позиция против грубото администриране и бюрократизиране на здравеопазването от страна на НЗОК. Тези правила застрашават нашите пациенти, ограничават техния свободен достъп и не гарантират качествено здравеопазване и достойно заплащане на труда на лекарите и медицинските екипи, се казва в декларация на БЛС във Велико Търново. Според председателя на местната организация д-р Мариана Кирилова от решенията на НЗОК ще пострадат болниците в Елена, Горна Оряховица, Полски Тръмбеш и Свищов.Екип на “BG Север”
Мая ПАСКОВА
- Д-р Михов, защо според вас точно сега започнаха лекарските протести?
- Формално се използва приемането на решението на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. вместо подписването на рамков договор. Като не признава вината си за поредното му проваляне, ръководството на Българския лекарски съюз (БЛС) измива ръцете си с ненавременни и нескопосани лекарски протести. Но това не оправдава неучастието им в преговорите по Националния рамков договор (НРД) в защита на интересите на лекарите. Обвиненията срещу НЗОК за вече приетия в Народното събрание бюджет са некоректни.
- Напрежението отново е за пари, по-точно заради въвеждането от НЗОК на фиксирани бюджети и лимитирани месечни разходи на болниците.
- Като говорим за пари, трябва да стане дума и за медицинската услуга (по-човешко е да се казва помощ) срещу тези пари. Първо да изясним терминологично въпроса. Няма фиксирани (заковани) бюджети и лимитирани (лимес - граница) разходи за болниците. Има делегирани бюджети на районните каси за дейностите за болнична медицинска помощ (делегирам - предоставям пълномощия).
Годишната първоначална обща стойност на разходите за болнична помощ за всяка РЗОК е определена в зависимост от броя на здравноосигурените лица, избрали личен лекар на територията на съответната РЗОК и отчетеното в предходната година лечение на пациенти от райони на други здравни каси. Тези бюджети се разпределят чрез определена методика по месеци и лечебни заведения за болнична помощ. Болниците ще си знаят прогнозните бюджети, с които разполагат. Разходите ще се наблюдават по отделни лечебни заведения. Ежемесечно ще се отчитат диспропорциите в очакваното и реализираното усвояване на средствата. Сумите ще се коригират всяко тримесечие според броя на лекуваните пациенти по клинични пътеки. Плащанията ще се осъществяват за реално извършени и отчетени дейности. Парите за лекувани пациенти - жители на други области, ще се приспадат от бюджета на техните каси и ще се изплащат на лечебните заведения, в които са лекувани, на принципа "парите следват пациента".
Делегираните бюджети не бива да притесняват лекарите. Те ще се прилагат от здравната каса само за наблюдаване на отклоненията при отчитане на дейностите.
Приходите на болниците през 2008 г. няма да намалеят, защото бюджетът на НЗОК е увеличен с 215 млн. лева - над 13% спрямо миналата година, от които за болничната помощ със 150 млн. лв. От тях 50 млн. лв. отново ще бъдат делегирани на районните каси за разпределение между лечебните заведения, а останалите 100 млн. ще се разпределят от УС на НЗОК след анализ на отчетените разходи. Това ще даде възможност на успешните, отговорни мениджъри да управляват по-добре лечебните заведения, чиито директори са.
- А как стоят нещата със забраната лекарите да работят по изпълнение на два договора в болничната помощ?
- В стремежа си да отчетат повече дейност пред касата, някои директори на лечебни заведения сключваха договори за клинични пътеки, за които нямаха съответните специалисти. Наемаха се лекари от големите болници, които понякога със седмици не лекуваха пациентите си в малките общински болници. Отчитани са и пътеки не само без реални изпълнители, но и без пациенти.
При наши проверки в две общински болници лекарите, които са на основен договор в университетската болница и на втори - в тези две лечебни заведения, не се явиха на работа, въпреки че по график трябваше да са там. Друг пример - в две лечебни заведения самите специалисти са хоспитализирани по спешни пътеки, изискващи интензивно лечение, а едновременно с това оперират болни и подписват медицинска документация. Често медици, които са в отпуск, водят историите на заболяване на пациентите и подписват направленията за хоспитализация, най-вероятно без въобще да са ги видели. В някои болници цели семейства се отчитат по една и съща клинична пътека по едно и също време. При извършване на проверка на едно лечебно заведение от 7 - 8 анкетирани пациенти петима декларираха писмено, че не са били хоспитализирани и не им е извършена отчетената оперативна процедура. Единият от тези пациенти дори беше отчетен два пъти в РЗОК - Плевен, а по това време той въобще не е бил в България. Тези случаи, както и случаите на несъответствие между отчетените диагнози и лечебни процедури, не остават незабелязани от контролните органи на РЗОК - Плевен.
За да не отсъстват или да присъстват фиктивно при лечението на пациентите, работейки на няколко места едновременно, лекарите не трябва да участват в изпълнението на повече от един договор за болнична помощ на пълен работен ден. Ще се допускат изключения при някои общински болници за лекари по специалностите клинична лаборатория, микробиология, вирусология, патоанатомия, които са недостатъчни в областта. В други случаи ще са необходими двама лекари по втори трудов договор в болница на половин работен ден. Заради това изискването за един договор няма да се отрази на лечебните заведения, които имат недостиг на специалисти. Няма да се стигне до фалити и закриване на болници. Но договорите по някои пътеки ще бъдат прекратявани, ако изпълнителите на лечебния процес не бъдат намерени на работните им места.
- Понякога лекарите в болниците се оплакват, че колегите им от извънболничната помощ не са си свършили работата?
- И основателно. Ненавреме откритите заболявания и закъснялото лечение се отразява и на изхода от заболяванията, за съжаление, понякога фатално. Когато настъпят усложнения, ефектът от приложеното лечение е много по-нисък, отколкото ако се реагира навреме. Ще засилим обема и качеството на контрола и в извънболничната помощ, където неизпълнените задължения на общопрактикуващите лекари и специалистите по отношение на профилактичната и диагностична дейност рефлектират върху разходите на здравната каса.
- А вие как се чувствате в тази "здравеопазна" зима?
- Не сме самотни на "здравеопазната пързалка", но само ние теглим шейната. Ако представителите на ръководството на лекарския съюз са по-конструктивни при договарянето, отговорни при изпълнението на задълженията си, резултатът за пациентите, в които всички се кълнем, ще бъде по-добър. Убеден съм, че в това отношение все още има неизползвани резерви.