АРТСЕДМИЦА

Според музиканта конкуренцията в културата е не по-малка отколкото в икономиката

След 25 години отсъствие диригентът, композитор и пианист Пламен Джуров дирижира концерт на Плевенската филхармония. Интересната и сложна програма включваше съвременно произведение от Георги Минчев, "Концерт № 2" от Лист и "Картини от една изложба" на Мусоргски. В момента Пламен Джуров е диригент на "Софийски солисти" и съветник по музикалните въпроси в Министерството на културата. За читателите на "BG Север" беше любезен да сподели своето мнение по въпроси от областта на музиката, включително по особено дискутираната напоследък тема с възобновяването на Плевенската опера, както и за стратегията на министерството за развитието на културата.

- Работил съм в Плевен шест години във филхармонията, но за първи път от 25 години идвам като диригент тук. Гостувал съм със "Софийски солисти", Ивайло Атанасов няколко пъти ме е канил, но все не намирах време. Сега дойдох и много се радвам.

- В музикалните среди на София се говори, че в Плевенската филхармония се работи много сериозно. Аз подбрах доста сложна програма и не съжалявам за това. Съставът е доста подменен, има много млади, симпатични и трудолюбиви хора. Като време на заетост в плевенския оркестър се работи като в европейските страни.

- Пиесата "Картини от една изложба" на Мусоргски е една от най-представителните симфонични творби. Тя е много странна. Един приятел на Мусоргски, архитект Виктор Хартман, който е обичал и да рисува, направил малка изложба със свои картини. Скоро след това се разболява и умира. Мусоргски е силно впечатлен. В памет на приятеля си написва това произведение. То е изградено от по-малки части, всяка от които носи заглавието и характера на съответната рисунка - Старият замък, Киевската порта, Танцът на новоизлюпените пиленца, Двамата евреи, Катакомби и т. н. От много време издирвам рисунките, но до сега съм успял да намеря пет. И това, което впечатлява, е, че те са много наивни, а направеното от Мусоргски е гениално. Той е човек с огромен талант, въображение и театралност. В началото на ХХ в. Равел прави оркестрация, която безапелационно се е наложила в света. И сега се е получило едно много странно съчетание - пиеса от славянин, пипната с невероятно майсторство и въображение от французин, и то в друго историческо време, с усет за цвят в музиката, за багри, за разнообразие, за финес. Заедно с това Димо Димов изпълни Концерт за пиано № 2 на Лист, което е пък съвършено друг свят. Преди тях "Симфоничен пролог" на Георги Минчев - една виртуозна пиеса за оркестър, макар съвременна, с определени джазови елементи, но, мисля, се възприема лесно от публиката.

- Според изменението на Закона за закрила на културата трябва 10-годишна стратегия за развитието й. Задачата е много трудна. В Европа силно внимание се обръща на творческите индустрии, но у нас това не е обмислено като елемент на националната култура и икономика. В Кан, на изложението на музикалната индустрия MIDEM имах възможността да видя как големи и малки страни с невероятна амбиция се опитват да се наместят в глобалния музикален пазар. Дори Китай прави такава продукция, за която нямаме и представа. И България участваше в щанда на ЕС. Но общо взето, ако се огледаме, това не е музикална индустрия, която може да излезе извън граници. С попфолк не можем да прогресираме, класическата си музика не сме се потрудили да представим по начин, който да е атрактивен. В една стратегия трябва да предвидиш развитието на такава индустрия и да го вкараш в международни обороти, което е много трудно. Конкуренцията на запад е огромна и безумна, тя не отстъпва на конкуренцията в икономиката. И трябва да си дадем ясна сметка за това, да не си пропиляваме качествените хора, които бягат от България, а да им предложим нещо, което да ги задържи тук. Утешението е, че очертавайки ясно проблемите, ще се намери и начин те да се решат.

- Тя трябва да даде общ поглед за развитието на отделните видове изкуства, както и за културната инфраструктура - има райони с много малко културни институти и други, в които има пренатрупване. Европейското законодателство се опитва да наложи равнопоставеност - да има сходни възможности за хората от малкото село и от големия град, за частна и държавна инициатива. Но трябва да има ясна посока, а не всеки да налага собственото си мнение. Например как и кой ще реши дали в Плевен да има опера, или ще бъде съчетание на театър, куклен театър и опера, или пък ще минем на принципа на гостуващите театри, на "откритата сцена". Какво ще струва една опера, какъв ефект се очаква?...Същото се отнася за цирк, за читалищате, за библиотеки, музеи...

- В момента дори Софийската опера има проблеми. Министърът на културата ще сформира работна група, която да направи всички възможни варианти. Според мен са необходими около милион лева само за началото. Не виждам възможност една малка опера да бъде с по-малък щат от 160 човека. А къде е залата? Салонът на театъра е добър, но той е куклен и драматичен, няма възможност. Залата в читалище "Съгласие" не отговаря също на условията за опера. Няма и открита площадка, както е в Пловдивския амфитеатър, Строзагорския форум или Варненския летен театър. Парите са по-малкият проблем, но кадрите - солисти, балет, хор? Когато Ивайло Знеполски е бил министър и се е решавала съдбата на операта, най-популярните заглавия са издържали не повече от 4, 5, 6 спектакъла. Един среден спектакъл струва 60 хил. лв - постановка, декори, гастроли, костюми, авторски и издателски права. Ако дойдат 400 души публика, по 5 лв. билета, са 2 хил. лв на спектакъл, за пет спектакъла - 10 хил. лв. Разликата за чия сметка е? А фонд работна заплата? Доста старателно трябва да се преценят реалностите.

- Аз, ако съм на мястото на местните управници и имам парите, няма да правя опера. Имам си чудесен оркестър, ще си заздравя хора и ще планирам една година напред. Ще си избирам най-добрите солисти и балет от опери и оперети от другите градове, ще ги каня тук, естествено добре рекламирани, да изнесат няколко спектакъла и след два месеца ще поканя екип от друга опера, с друга програма, но с нашия оркестър. Така мога да си позволя най-доброто, дори опера от Букурещ или дори западна. Ако направите сметка, ще се убедите, че готови 50 спектакъла с екипи от други опери са по-евтини от спектакли на местна опера. Всичко е до стратегия и дългосрочно виждане на нещата. Плевен живее според мен малко разпиляно, неорганизирано. Няма целенасочена, дългосрочна програма. Не е естествено да се живее от избори до избори. Развитието на един град трябва да се гледа в перспектива поне от 10 години, а не ден за ден. Това е рисковано. Като част от ЕС тепърва ще усетим заливането с други стандарти, с друга конкуренция, с друго темпо и манталитет. И трябва да сме подготвени. А неподготвеността на Плевен идва от това капсулиране, доста ярко и характерно дори от младежките ми спомени.

Над 21 500 посетители в музея

Мая ЦУЦУМАНОВА

21 592 посетители са прекрачили прага на Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен през 2006 г. Това стана ясно на проведенето миналата седмица годишно отчетно събрание, като в доклада на директора проф. д-р Михаил Грънчаров работата бе представена по раздели. Отчетеното намаление на посещенията е предимно на учащите се. Тенденцията е започнала след премахването на безплатния ден за посещение (четвъртък). Въпреки това в музея с ученици са били проведени десетки занятия, открити уроци, викторини, възстановки на народни обичаи, изложби и др.

През изминалата година фондът на РИМ се е обогатил с 1 731 материала. С висока научно-художествена стойност са 17 икони от ХIХ в. (9 от Тревненската зографска школа), народна носия от с. Новачене, католическо женско облекло от с. Трънчовица, две концертни рокли на Катя Попова.

В раздел "Научно-изследователска работа" най-важната задача е било съставянето и издаването на Пътеводителя за експозициите в музея с паралелен текст на български и английски език. 7 са временните изложби, които са били представени на плевенската публика през 2006 г., като най-голям интерес са предизвикали "130 години от Априлското въстание", "Душата на японската кукла", "Костюми от любими български филми" и др.

Фестивал на камерните театри правят в Свищов

Кремена КРУМОВА

Първо българско читалище (ПБЧ) "Еленка и Кирил Д. Аврамови" в Свищов отново ще бъде домакин от 23 до 25 март на Петия национален фестивал на любителските камерни и кафе-театри. Според статута право на участие имат всички любителски формации без жанрово ограничение. Пред съставеното от професионалисти жури театралите ще представят по един спектакъл с времетраене до 1 час. Ще бъдат връчени специална награда на кмета на община Свищов, награди за спектакъл и индивидуални отличия за мъжка и за женска роля. Срокът за записване е до 1 март, уточняват организаторите на фестивала. Събитието ще се проведе под патронажа на местния градоначалник и ще премине под знака на 150-годишнината от написването на драмата "Добрият син" от Димитър Шишманов, която е първата пиеса с революционен характер, и 195-годишнината от рождението на основателите на ПБЧ "Еленка и Кирил Д. Аврамови" - Александър Шишманов и Димитър Начович. Своеобразният празник има за цел да активизира социалната роля на театъра и неговите малки форми и да приобщи към тях младата зрителска аудитория за повишаване на естетическото й възпитание.

Фестивалът на любителските камерни и кафе-театри води началото си от 1998 г., когато е първото му издание. След двугодишно прекъсване през пролетта на 2000 г. се провежда за втори път и е посветен на 130-та годишнина от Първото театрално представление в Свищов. От 2004 г. се провежда ежегодно в навечерието на 27 март, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на театъра.

На открито

Скулптори подготвят изложба сред панелките в “Сторгозия”

Мая ГЕОРГИЕВА

Четирима плевенски скулптори - Цветослав Преславов, Ренато Николов, Иван Иванов и Валентин Иванов, са решили да направят оригинална изложба. Не затворена между стените на някоя галерия, а на открито. И не в центъра на града, а в един квартал. Като контраст и противопоставяне на сивите панелни блокове наоколо, малък оазис сред боклука и мръсотията. Според Цветослав хората трудно намират време специално за посещение на изложба. А покрай градинката на "Хит кафе" в "Сторгозия" минават всеки ден - отивайки на работа или с децата си на път към училище. Осигурявайки пространство и необходимата атмосфера с ефектно осветление, собственикът Габриел Цветков освен вкус към естетичното показва и внимание към своите клиенти. Чаша кафе, изпита с приятел в интересен интериор, е най-малкото нещо по-различно.

Изложбата ще бъде открита през март и ще бъде от най-представителните творби на четиримата автори, на свободна тема и в разчупен стил.

Младият скулптур Цветослав Преславов е изцяло отдаден на работата си. И това си личи от начина, по който говори за всеки изваян бюст - с цялата биография и най-впечатляващите моменти от живота на човека, който е изобразил, с черти от характера, оставени от безкомпромисното движение на длетото върху студения камък. За да заговорят с очи и с поза. И да не могат да бъдат сбъркани с никой друг. Покрай любимите си образи на Левски и Стамболийски, Цветослав се е заел и с друга амбициозна задача. В момента изработва макет от глина за капители на църква в Гърция. Това е горната част, с която ще завършват 40-те колони на храма. При одобряване на проекта и сключване на договор на плевенския скулптор ще бъде възложена изработката им. Съвършено еднакви, блоковете ще се изваят от бял прилепски мрамор. Огромен труд, който изисква освен издръжливост, и много всеотдайност и любов към професията.

Габрово

На чаша текила представиха книгата “Мексико е близо”

Мариана ДИМИТРОВА

На чаша текила бе направена премиерата на второто издание на книгата на дипломата Момчил Минчев "Мексико е близо". Домакин на културното събитие бе Регионалният исторически музей в Габрово, а благодарение на спонсори габровци опитаха и текила, за чието приготвяне разказва емоционално в книгата си Минчев, който е прекарал осем години в латиноамериканската страна. Екзотика в творческата вечер внесе и издателят на творбата Анго Боянов, а неговата музикална формация "Ango boy Cappella" донесе много настроение на публиката с изпълнението на старинни италиански песни.

В книгата всеки може да намери по нещо интересно за себе си. За едни "Мексико е близо" е интересна заради съпоставката между българи и мексиканци, за други тя е увлекателна както за осемгодишно дете, така и за възрастен човек и всеки има какво ново да научи от нея.

"Мексико е близо" е писана с петте сетива. В нея има нещо за гледане, нещо за пипане, нещо за слушане, нещо за вкусване и дори нещо за помирисване. Там мирише на бензин и на текила, окото се радва на хубост след хубост, дланите се потят и се ръкуват с длани на конкистадори, а наоколо свирят ли свирят мариячите. Момчил Минчев не е от авторите, които прощават. Затова, когато говори за дълбоката почит на мексиканците към техните любими киноартисти, писатели и прочее интелигенти, възкликва: "А ние, българите? На чий гроб на певец или артист слагаме поне веднъж в годината цветя и знаем ли - ако наистина го обичаме - къде е гробът му? И интересува ли ни всичко това? В този смисъл Мексико никак не е близо", сподели на творческата вечер габровският драматург Велизар Велчев.

Дати и личности

Веско Зехирев

70 г. от рождението на актьора от с. Трънчовица, Плевенска обл. Работи в драматичните театри в Кърджали, Добрич, Бургас, Търново и Враца. Роли: Шутът в "Дванайста нощ" от У. Шекспир, Жеронт в "Хитрините на Скапен" от Ж. Б. Молиер и мн. др. Има участия в киното и телевизията.

Емануил Манолов

105 г. от смъртта на българския композитор и диригент от гр. Габрово. Учителства в Казанлък, капелмайстор в Асеновград и Казанлък. Творчество: училищни песни, издадени под името "Славееви гори", песни за хор, аранжименти и разработки на народни песни за духов оркестър, на операта "Сиромахкиня" и др.

Лалка Пантовска

145 г. от рождението и 55 г. от смъртта на голямата народна певица от с. Дерманци, Ловешка обл. Особено ценни от репертоара й са песните, които принадлежат към изчезналия днес угърчински пентатоничен стил. От нея пръв записва песни изтъкнатият фолклорист В. Стоин в сборника си "Народни песни от Тимок до Вита".

Петър Павлов

50 г. от смъртта на родения в с. Лозица, Плевенска обл., живописец. Рисува портрети, пейзажи, композиции. Създава повече от 50 портрета от натура предимно на изтъкнати културни дейци. Някои от своите творби дарява на читалище "Съгласие" - Плевен, на музея "Освобождението на Плевен" и на Градския народен съвет - Плевен.

Захари Недевски

45 г. от смъртта на родения в гр. Севлиево живописец и график. Участва в комисии при Министерството на народната просвета по изработването на програми по рисуване, краснопис и ръчна работа за прогимназиите и гимназиите. В областта на живописта работи предимно пейзаж, натюрморт и композиция.

Любомир Русанов

45 г. от рождението на писателя от с. Мечка, Плевенска обл. Публикува в почти всички литературни вестници и списания. Съчинения: "Двойна орис", "Атлантида" - стихосбирки, "Голямата планина" - роман, и др. Подбрал: Витан Барашки