ЗИМНИ МАРШРУТИ
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Докато зимата в България отминава без сняг и курортите ни търпят огромни загуби от неизпълнени туристически резервации, в Алпите, макар и при не толкова дебела снежна покривка като минали години, кипи истинска ски-ваканция и скиорска надпревара. На над 1 400 метра надморска височина стотици фенове на зимните спортове разпускат под звуците на валс или пързаляйки се с шейни по осветени с факли писти, или на кънки сред феерична ледена пързалка, или на каляска с приказни фенери и весели звуци с чаша пунш в ръка и медени бисквитки.
Всичко това може да се
из
живее
сред австрийските Алпи и по-точно в Тирол, където са най-известните зимни
курорти - Инсбрук, Ишгъл, Кицбюел и Галтюр. Този район на Австрия е прочут като
Елдорадо за скиорите. Хиляди туристи идват тук, омаяни от красивата алпийска
природа, от възможностите за всякакъв вид спорт и туризъм, от модерните писти и
хотели, от гостоприемството на австрийците. Начинаещите могат да се спускат
редом с шампиони. Любопитните - да се докоснат до кино- и попзвезди, дори до
кралски особи, облечени в маркови скиорски костюми.
Районът на
Инсбрук има
8 зимни курорта
с 520 км писти, 210 лифта и влека и многобройни туристически маршрути. Най-старият е Кицбюел, където според документи още в древността жителите му са правили опит да се пързалят с шейни и ски, изработени от дъски и парчета дърво. Той предлага 160 км писти и 60 влека и лифта. За любителите на сноуборда има специални писти под връх "Кицбюелски рог", а най-изящните си умения сноубордистите могат да покажат пред публика във Фунпарка.
В Ишгъл (1 376 м), живеят 1 500 души, но градът разполага с модерни хотели с 10 000 легла. Миналата година са регистрирани 1,8 милиона нощувки. Този много известен курорт, подходящ и за семейства, и за млади хора, е любимо място за туристи от Германия, а в последните години и за руснаци. Тук са изнасяли концерти Тина Търнър, Бон Джоуви, Енрике Иглесиас. Ски-районът на Ишгъл има 200 км писти и 42 лифта. Всяка година той е домакин на световни състезания по сноуборд.
Хиляди туристи се събират и в малкото градче Галтюр с около 800 души население. Някои се шегуват, че в него има повече хотели, отколкото жители. Освен с 40-километровите си писти и всичко подходящо за зимен спорт, то привлича с по-спокойната си атмосфера.
Инсбрук, столицата на Тирол, лежи в долината Ин, обгърната от приказна белоснежна пелерина. От това местоположение идва и името му "мост над (река) Ин". Старият град е един от най-забележителните в Австрия. Дори и днес много от жителите строят къщите си в готически стил. Обявен е за град през 1239 г. По това време се строи и отбранителната крепост, която е
сред най-посеща-
ваните забележи-
телности.
През 1964 и 1976 г. е домакин на зимните олимпиади, за които са построени всички модерни зали, писти и лифтови съоръжения.
Една от големите атракции на града е алпийската зоологическа градина, която е най-високо разположената в Европа. В нея има над 2 000 животни от 150 вида, които са типични за този регион. Тук е и най-големият в света аквариум със студена вода. В него плуват 50 редки видове риби от студените места на планетата.
Но опознаването на Инсбрук няма да е пълно, ако не отидете с лифт до известните подводни езера. Те представляват пещерна верига, която може да се разгледа с лодка. Наблизо има ресторант със забележителна гледка от 1905 м височина, а на терасата може да хванете зимен тен.
От Инсбрук тръгват много туристически маршрути. Най-добре е запалените скиори да си купят карти за транспорт, които включват всички лифтове и влекове, пътуването от хотела до пистата и до близките курорти. Дневните струват 20 евро, а седмичните - 100. Те служат и като "талон" за намаление в разположените близо до пистите чайни и ресторантчета. В хотелите се предлагат маршрути за алпинисти и алпийски туристи. Повечето пътеки са предварително утъпкани, но за по-смелите и издръжливите има маршрути сред девствената природа, където могат да си доставят удоволствието да прокарат сами пъртини през преспите. Една нощна зимна разходка в курортите на Инсбрук с шейна струва 10 евро и е незабравимо изживяване сред снежните гори. Много популярни са и спусканията с шейни на лунна светлина. Един от новите спортове, който в последните години завладява млади и стари, е
карането
на колело в снега.
Където и да се намират туристите в австрийските Алпи, няма да останат гладни и жадни. Наденички могат да се купят само за едно евро от "капанчета" до самите писти, а чаша пунш е 1,50 евро. Най-известни са така наречените "Апре ски" - чайни и ресторанти, където среднозаможният турист намира всичко, за да възвърне силите си след дълго спускане. Но ако искате само да се затоплите и да се подкрепите, може да си вземете печени картофи и кестени.
Не по-малко известни от тиролските са и белите алпийски писти над Залцбург, където в близкото градче Радщат е роден световният шампион по ски Михаел Валхофер. Вторият по големина австрийски град беше кандидат за зимните олимпийски игри през 2010 година, дори стана фаворит преди вота, но загуби в съревнование с Ванкувър, както и за игрите през 2014-та година. Той представи няколко сериозни коза за домакинството си - невероятно красивата природа с многобройни чисти огледални езера, хубави писти сред вековни гори, обновяващата се спортна и хотелска база и безкрайната гостроприемност на местните хора.
Ако човек е тръгнал към Залцбург специално за зимна почивка и ски-туризъм, има голям избор. Само на 25 км западно от него се намира град Берхтесгаден с едно от най-красивите езера - Кралското. Над тях се издигат планинският масив Ватцман и забилият връх в небето Орлово гнездо (1 834 м). Ако имате предварителна информация, че от него се открива невероятна панорама на разстояние около 200 км, сигурно ще съберете смелост да тръгнете по стръмния близо 7-километров път с пет тунела, пробити в скалите. Той бил прокаран по искане на Хитлер. Диктаторът идвал често тук на почивка, омаян от дивната красота на Алпите. На изток от Залцбург на няколко минути път е Залцкаммергут -
районът
с най-много
езера.
Край езерата Траунзее, едно от най-дълбоките в Европа (214 м) и Мондзее са разположени като бисерна огърлица красиви курортни градчета, привличащи през лятото европейския бизнес и артистичния елит. Любителите на зимния спорт обаче предпочитат да тръгнат към град Пинцгау. Над него се издига най-високият връх в Австрия - Голямата камбана (3 798 м).
За немския пътешественик и географ Александър Хумболт околностите на Залцбург (наред с Неапол и Константинопол) са най-красивото нещо, което са виждали очите му. Защото пейзажът, сътворен по волята на Бога и историята между езерата Трумер на север и Алпите на юг, е удивителен. Пръснат на три хълма край виещата се през града сребърна лента на река Залцах (Солената река), съчетал невероятната архитектура с музика, защитен от средновековни порти и възвеличан от разкошни дворци, омагьосан от вкуса на многобройни гостилнички и кафенета, Залцбург изглежда приказно красив. Гьоте го нарича "Перла в короната на Европа". Точно тук, в подножието на Алпите, на 300 километра от Виена и на 100 км от Мюнхен, между Тирол и Бавария, от двете страни на река Залцах, се ражда малкото селце, известно със своето "бяло" злато - солта. Наред с този символ в емблемата му са вплетени детето чудо Волфган Амадеус Моцарт и маестро Херберт фон Караян,
музикалните
и театралните
фестивали,
които всяка година
събират тук световния елит.
За да го усетите истински обаче, трябва да се разходите край река Залцах в пространството между трите хълма - Капуциненберг (Хълм на капуцините), Мьонхенберг (Хълм на монасите) и Ирайнберг (Хълм край реката). И да го погледнете отвисоко, от кулите на най-големия средновековен замък в Европа - Хоензалцбург. Римляните полагат основите му. През 798 г. получава статут на архиепископство и оттогава е един от десетте главни градове на Европа.
Заради непокорството на градската управа през 1176 година император Фридрих Барбароса обявява Залцбург извън закона, изгаря го до основи, но не успява да превземе крепостта. Големия си разцвет градът достига при управлението на архиепископ Волф Дитрих (1578 - 1612), когато е наречен "Истинската столица на Европа..." Оттогава са шедьоврите на световната архитектура като Старото кметство, Резиденцията на архиепископа, Бароковата катедрала, Манастира на капуцините, Главната градска порта.
Толкова много са забележителностите на Залцбург, че е трудно да бъдат видени за ден - два. Сред тях са двете къщи-музей на Моцарт - родната на "Гетрайдегассе" (Житната уличка) и втората, на другия бряг на реката, в района на парка "Мирабел" с величествения дворец. Още - първата обществена фурна, първата аптека, първата спестовна каса, градската порта "Гщетентор", край която са били разположени старите гостилници и живописният денонощен пазар "Кранцелмаркт", пълен винаги с много хора и глъч. Не могат да бъдат отминати златните Кралски конски къпални, където туристите
хвърлят монета
за здраве и любов,
изложбената зала "Рупертиниум" (оформена от най-великия архитект на ХХ век Хундертвасер), дворецът Леополдскрон, фонтаните на Хелбрун, Храмът на францисканците, Манастирът на капуцините, Катакомбите, университетът Моцартеум. Доста време трябва да се отдели на двата фестивални комплекса, които всяка година през ноември отварят врати за многобройните си прочути гости.
Когато настъпи умората от разходката из този удивителен свят, Стария и Новия град от двете страни на Залцах, забелязвате все по-ясно многобройните кафенета и гостилнички. Но търсите най-атрактивното, "Томазели", най-старото в Европа, основано през 1705 година. Тук са идвали често Моцарт, Хайдн, Рихард Щраус, Райнхардт. Заедно с кафето ще ви предложат сладкиши от собствената сладкарска работилница. Сещате се за червените кутии и кутийки с лика на Моцарт - бонбоните "Моцарткугелн", сътворени още през 1890 г. от залцбургския сладкар Паул Фьорстер. Те се предлагат на всяка крачка в града. Но докато червените са познати на целия свят, то от сините, направени на ръка, може да си купите само в Залцбург, и то доста скъпо.
Трудно ще е да решите и в коя от многото гостилнички да влезете. Защото всяка носи своя индивидуална атмосфера. Където и да седнете обаче на масата веднага ще се явят немските "вюрстхен" - кренвиршчета, унгарският гулаш и шницели по виенски. Залцбургските граждани, наречени бюргербаур - "бюргери с коремчетата", обичат да си угаждат. И ако немците обичат бирата, ако във Виена предпочитат виното, то в Залцбург се пие "цу цвай" (по две) малка чашка ракия, с голяма халба бира. Тя непременно е "Еделвайс" - бяла бира или "Вайценкорн" - пшеничена, създадена преди 500 години. Всъщност за Залцбург като че ли годините нямат значение. Той стои под Алпите все така средновековен и вечен, призрачен и реален, романтичен и модерен, нежен и музикален, бял Замък от сол.