ПРАКТИЧНО
Страницата подготви Ралица ПЕТРОВА
Дълго властваща строителна практика в панелното строителство бе върху подовата бетонна плоча да се лепне някакъв мокет и толкова. Бързо, лесно, евтино и далеч от всякакви санитарни норми решение. Така подовата конструкция няма никаква топло- и звукоизолация.
Находчивият обаче може и недостатъците да превърне в предимство. Такъв именно случай е възможността върху стария мокет да се положи модерен ламинатен паркет. Това, от една страна, спестява много труд и мръсотия, свързани с отлепването на мокета, с изстъргването на остатъците от лепилото и закърпването на разкъртената тук-там циментова замазка.
От друга страна, мокетът ще изпълнява ролята на сравнително добра звукоизолираща преграда срещу преминаване на ударния шум, породен от ходене и удари върху твърдата подова настилка. В известна степен така ще се подобри и топлоизолацията на подовата конструкция.
Отгоре на всичко жилището ви ще се сдобие с елегантна и функционална подова настилка. Условието за това е мокетът, макар и износен, да бъде здраво залепен към основата и да не бъде с дълъг косъм. Друго важно условие е повърхността, върху която е залепен мокетът, да бъде равна. Да се надяваме, че тук поне майсторите не са си оставили ръцете.
Това се проверява с
двуметров мастар, като големината на пролуката под него не бива да надхвърля 2
мм. В противен случай може да се наложи подравняване, като в случая е най-удобно
да се работи със суха смес за подравняване, която се разстила върху мокета.
Качествените ламинатни паркети имат специална защита по повърхността на кантовете си, така че в дъските да не се просмуче евентуално проникнала през фугите вода. Подобна защита има и откъм долната част на дъските срещу овлажняването им от избила от пода влага.
Типичен размер на дъските: 1290x199 мм и дебелина 8 мм или повече.
Кантовете на всяка дъска са обработени на нут и перо, при това размерите им са напълно еднакви, така че се съединяват с лекота, без да остават видими пролуки.
Посоката за полагане на
дъските зависи от формата на помещението и разположението на вратите и
прозорците в него. За предпочитане е дъските да се полагат по посоката, от която
пада светлината. Същевременно при дълги и тесни помещения настилката се реди
по-лесно, когато дъските се поставят напречно на по-дългата страна.
Решението
трябва да се съобрази и с остатъка, който ще се изрязва в краищата на дъските.
Паркетната подова настилка е изградена от здраво слепени по цялата дължина на кантовете паркетни дъски, но като цяло е свободно положена върху мокета. За да може да поеме евентуални термични разширения, тя не бива да опира плътно до стените, а помежду им се оставя фуга широка поне 8 мм.
Лепилото се нанася на непрекъсната ивица по цялата дължина на нутовете (по-добре и върху перата). Лепилото е достатъчно, когато избие равномерно по цялата дължина на фугата. Дъската се намества и притиска към предната с почукване през подложно трупче. За да се получи качествена настилка, без каквито и да било фуги, слепените дъски трябва силно да се притиснат една към друга, докато лепилото стегне.
След пристягане на дъските една към друга през фугите неминуемо ще избие лепило, което трябва своевременно да се почисти с влажна и след това със суха кърпа. Краищата на паркетното покритие откъм отвори за врати или при преход към друг вид подова настилка трябва да бъдат защитени със специални декоративни метални лайсни, каквито се предлагат на пазара в доволно богат асортимент.
Тесни фуги между паркета и плочките около камината, например, може да бъдат запълнени и с подходящо оцветена спрямо цвета на паркета силиконкаучукова паста.
За монтирането на паркетната настилка са необходими още: качествено лепило за дърво, прободен ножов трион, чук, приспособления за пристягане на слепените дъски, дървена подложка за предпазване кантовете на дъските при почукване върху тях, дървени клинчета и молив.
Първият ред дъски се поставя успореден на стената, като с помощта на мастар или канап дъските в него се подреждат така, че кантовете да лежат на една права линия. Откъм стената с помощта на клинчета се оставя фуга, широка 9 - 10 см.
Вместо клинчета между стената и първия ред дъски може да се подложи една цяла паркетна дъска, която след това се маха. Лепилото се полага в непрекъснат, равномерно дебел шев върху горната повърхност на перото на дъските от първия ред. Челните фуги във всеки следващ ред трябва да са разместени спрямо челните фуги в предния ред на разстояние поне 20 см. За целта първата дъска в реда съответно се отрязва. При дъските от всички следващи редове лепилото се поставя не само върху перата, а в нутовете, за да се получи здраво слепен и непропускащ влага общ блок.
Всяка следваща дъска се причуква внимателно, за да прилепне плътно към съседната и дъската от предния ред. Чука се върху дървено трупче с издълбан в него нут, така че да не се поврежда перото на дъската. Вместо трупче може да се използва и отпадъчно парче паркетна дъска. За да се получи разместване на челните фуги, първата дъска в реда трябва да се скъси. По време на рязането лицевата страна лежи отдолу, за да не се нащърби по линията на среза.
На местата, където преминават тръби за отоплителната инсталация, в дъските се прави прорез, като от всяка страна на тръбата се оставя лифт около 5 см. За целта линията на рязане се очертава върху гърба на дъската. Отличният инструмент за целта отново е прободният трион. След като така изрязаната дъска се постави на мястото й, изрязаното парче се скъсява на дължина, равна на диаметъра на тръбата, и внимателно се залепва на мястото му.
След като настилката е готова, се изчаква около денонощие за окончателно втвърдяване на лепилото. Клинчетата откъм стените се махат и остава да се приковат первазните летви. В ъглите летвите се срязват под ъгъл 45°. Преходът между паркетната настилка и настилката от керамични плочки в коридора, например, се оформя с помощта на декоративна метална лайсна. Тук показаната се състои от две части, като долната се закрепва към пода с помощта на винтове и пластмасови дюбели.
Долната част на шината е вече монтирана към пода с винтове.
Горният профил се изрязва според касата на вратата (прави се изрез за фалца в рамката) и с натиск се закрепва към долния профил. Предимството на този, съставен от две части профил е, че главите на винтовете не се виждат. На пазара се продават и метални профили с опростена конструкция, при които обаче главите на винтовете остават видими.
Където е необходимо, фугата покрай паркетната настилка може да се запълни със силиконкаучукова паста. Отстрани на фугата предварително се залепва защитна лепенка, за да не се зацапат съседните повърхности.
Виолетови, сини, бели, жълти, перуниките са едни от най-красивите цветя във ваза или засадени в градина. Произхождат от семейство Iridaceae, преруникови (ирисови). Родината им е Мала Азия. На височина достигат до 20 см. Листата са тревисто тесни и надминават цветовете. Цветовете са виолетови, сини, бели, жълти. Перуниката цъфти през май и юни. Размножава се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа. Ако имате засадени ириси от минали години, може да увеличите броя им, като внимателно разделите с ножче корена и го засадите отделно.
Това растение вирее на слънчево до полусенчесто място. Не обича много влажни почви, затова поливането след като израсте, трябва да е умерено. Тори се два пъти в периода на израстване. Може да използвате пресен оборски тор, малко калий и фосфор.
Отглеждане
в саксия:
Ирисът много добре се адаптира към стайните условия на отглеждане, цъфти през януари - февруари. Луковици могат да се закупят от цветарските магазини. Продават се три вида за отглеждане в домашни условия: I. histrioides major (тъмнолилав), I. reticulata (виолетов с жълти ивици) и I. danfordiae (жълт). Малките луковици се засаждат в сандъчета през есента, а през пролетта вече са поникнали растения. Разстояние между растенията трябва да е 10 см, дълбочина на засаждане - 5 - 8 см.
Засадените сандъчета се поддържат леко влажни до поникване на растенията. От началото на поникването до пожълтяването на листата се поливат редовно. Да не се допуска задържане на вода поради опасност от загниване. В периода на израстване се наторяват два пъти. След като пожълтеят листата, се поддържат по-сухи.
Съвети
за оформление:
Растенията се използват за засаждане в цветни групи, край водни басейни, в скални групи, а също и за отрязан цвят. В последния случай цветовете се берат в момента преди отваряне на пъпките. Може да се използват и за укрепяване на шкарпи, където плътните, почти повърхностно разположени коренища, не позволяват измиването на почвата от дъждовете.
Внимание:
* Най-големият враг на перуниката са малките сиви насекоми, които се движат заедно със своите ларви. Добре е да напръскате с подходящи препарати, за да ги унищожите. Прецъфтелите цветове се изрязват.
* През есента жълтите листа се отделят, не се откъсват.
* Ирисът може да съдържа иридин, лютиво на вкус отровно вещество.
Продукти: 2 големи глави лук, 300 г замразено бутер тесто, 150 г бекон, З яйца, 2 с. л. масло, 200 г заквасена сметана, сол, пипер, индийско орехче, по 1 ч. л. ким и кимион.
Начин на приготвяне: Тестото се размразява. Лукът се нарязва на шайбички. Беконът се нарязва на тесни лентички, запържва се в маслото и се изважда от тигана. В останалото масло около 10 мин. се пасира лукът. Яйцата се смесват със сметаната, поръсват се със сол и пипер и се добавят към лука. Фурната се загрява до 200° С. Форма с диаметър 26 см добре се намокря със студена вода. Пластовете тесто се слагат един върху друг и се разточва кръг с диаметър 30 см, прехвърля се във формата и отгоре се изсипва луковата маса. Посипва се с лентичките бекон. Пече се 25 - 30 мин. Подправя се с ким и кимион.
Продукти: 700 г картофи, 4 глави лук, 3 - 4 с. л. сос от печено месо или силен бульон, 60 г краве масло, 3 - 4 с. л. олио, черен пипер, сол.
Начин на приготвяне: Обелваме картофите и ги пускаме за 10 мин. в кипяща подсолена вода. Изваждаме ги, нарязваме ги на кръгчета и ги посоляваме. Нарязваме лука на ситно и го запържваме в сгорещеното масло до златисто оцветяване. Изваждаме го с решетеста лъжица и го оставяме да се отцеди. Към същата мазнина прибавяме олиото и изпържваме картофите. В подходящ пръстен съд нареждаме на пластове изпържените картофи и лук. Към мазнината от пърженето добавяме соса или бульона и кипваме. Изсипваме получения сос върху картофите, захлупваме съда и след около 15 мин. гарнитурата е готова. Поднася се към месо от птици и риба.
Продукти: 1,5 кг моруна или сом, 200 г печурки, 1 глава лук, 50 г масло, няколко стръка магданоз, черен пипер, сол.
За соса: 2 с. л. масло, 1 с. л. брашно, 1,5 чаша рибен бульон, 1/4 чаша бяло вино, 1/2 чаша сметана, 3 жълтъка, лимонов сок.
Начин на приготвяне: Рибното филе се почиства от костите и се реже под наклон напряко на влакната. Всяко късче се балира на мокра дъска. Соли се и се добавя черен пипер. В средата се поставя гъбената смес. Краищата на филето се завързват от всички страни и се набива на тръбичка. Така приготвените сърмички се нареждат в тава с навитата страна надолу. Добавя се малко от сварения от главата и костите на рибата бульон, покрива се с капак и се вари на тих огън. Когато са готови, сърмите се подреждат в порцеланов съд и се сервират заляти със сос.
На гъбената смес: Ситно нарязаните печурки се запържват заедно със ситно нарязан магданоз и лук. Добавя се сол, черен пипер, 2 - 3 супени лъжици вода и се бърка.
На соса: 1 с. л. масло и брашното се посоляват и се разбъркват в дълбок тиган. Постепенно се влива рибен бульон и се кипва.
Добавя се бялото вино и сметана и се вари на пара до сгъстяване. В отделен съд се разбърква 1 с. л. масло последователно с 3 жълтъка, после се влива постепенно приготвения сос и отново се вари на пара до гъстотата на сметана. Добавя се сок от лимон на вкус.
ЗДРАВЕ ОТ ПРИРОДАТА
Мащерката е една от най-широко използваните билки у нас. Използва се и като подправка. Тя спокойно може да бъде наречена лек за всичко. Използват се цъфтящите й части. Поради богатото съдържание на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие. Тя има и болкоуспокояващо действие.
Използва се като дезинфекциращо средство при хроничен бронхит коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, при белодробни заболявания. Освен това има благотворно действие при хронични гастрити и язва на стомаха, колики, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити. Идеална е за успокоение при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Може да се използва за гаргара при зъбобол и възпаление на устната лигавица. Добре действат бани с отвара от мащерка при ставни и нервно-мускулни заболявания, радикулит, неврит, миозит.
Мащерката е известна още като бабина душица, бяла мащерка, овчарски босилек и др. Тя е многогодишно растение, което расте на туфи и предпочита каменисти почви и е широко разпространена у нас. Може да достигне до 20 см. височина. Събират се стъблата с цветовете и листенцата по време на цъфтежа - май и юли и се сушат на сенчесто и проветриво място.
Използва се предимно изсушена, като листата и цветът се оронва и стеблата се отстраняват, защото съдържат повече танин и придават стипчив вкус. Листата на прясната мащерка може да се използват в доматена салата, зелена салата или шопска. Слагайте не-повече от половин чаена лъжичка мащерка за цялото количество, за да не добие салатата горчив вкус.