КОНФЛИКТИ
Мая ПАСКОВА
Управляващите в Плевен за пореден път показаха своето "позитивно" отношение към сериозната култура, като на 25 януари местният парламент на своя сесия реши офисите на Плевенската филхармония да бъдат преместени от предоставените й помещения в бившия студентски дом. Това става две години след сагата с изгонването от единия етаж на същата сграда и свиването на обитаваните помещения до оптималния размер за протичане на нормална дейност в тях. И в период, в който тече двустранният договор между общината и филхармонията за безвъзмездно право на ползване на помещенията за срок от 10 години. Решението на местния парламент, за което директорът на симфониците Ивайло Атанасов научил от радиото, гласи, че офисът трябва да бъде преместен в значително по-малките като квадратура стаички на сграда, намираща се в двора на училище "Христо Ботев", а на 1 март в Студентския дом да започне работа Административният съд. Безспорен факт е, че сграда за Административния съд трябва да се намери. Никой няма и нищо против той да се нанесе именно в тези помещения. Тъжен е фактът обаче, че това се прави по подобен начин. И то след като кметът Найден Зеленогорски и председателят на общинския съвет Георг Спартански непрекъснато говорят за диалог, за култура на общуване и спазване на закона. Тук Атанасов задава няколко въпроса. Защо след като клауза в гореспоменатия договор гласи, че "страните се съгласяват всички спорове, възникнали от неговото изпълнение да се решават в дух на добра воля и конструктивно сътрудничество, по пътя на взаимните преговори, а когато това е невъзможно, по реда на ГПК пред компетентния съд", той не е бил уведомен писмено за решението на общинарите. Или защо въпросът кога, къде и как да се изнесе филхармонията не е поставен по-рано и не е обсъден с ръководството й предварително. Или поне докато течеше сесията да е бил извикан директорът и решението да се вземе в негово присъствие. Нищо подобно не се е случило и до тук с конструктивния диалог.
Твърдението за законност също е под въпрос. Договорът съдържа еднозначни клаузи, очевидно безапелационно нарушени. Прекратяването му може да стане само с изтичане на срока или при виновно едностранно неизпълнение на договорните отношения от страна на ползвателя. А задълженията на същия са да стопанисва имота, да заплаща всички разходи за консумативи и ремонти, да уведомява учредителя за всяко посегателство и да не извършва строителни работи без писмено съгласие на наемодателя. Условия, които очевидно не са нарушени, и клаузи, които още по-очевидно са пренебрегнати от същия общински съвет, взел решение за подписването на този договор. За който явно не помни.
От друга страна стаите, които се предоставят за ползване от филхармонията в двора на училище "Христо Ботев", са неравностойни като квадратура (и условия за работа), което пък нарушава чл. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, който гласи: "При възстановено право на собственост върху недвижим имот, предоставен за ползване на държавен или общински културен институт, областният управител или общинският съвет предоставят по съответния ред друг равностоен имот - държавна или общинска собственост". Въпреки извършения основен ремонт, в новата база на филхармонията за да се стигне до тоалетната, трябва да се излезе навън и да се слезе в мазата, обяснява Атанасов. Тук вече не става въпрос за каприз, а за държавна филхармония, която е известна не само в България, но и в доста страни по света. Непрекъснато гостуват чуждестранни солисти и диригенти, такива се очакват и на 12 февруари за операта "Макбет". Никой не си е задал и въпроса как ще се осъществи преместването за такъв кратък срок. Това няма как да стане дори при огромно желание, коментира Атанасов. Трябва да се опише нототека от над 2 000 нотни единици. Освен това на 15 февруари музикантите тръгват на 45-дневно турне в Испания.Това е феодализъм в действие, е неговото заключение.
Черешката на сладоледа в този конфликт е разговорът на Георг Спартански с Ивайло Атанасов, в който старейшината му заявява, че е нахалство от негова страна да не е доволен и че те не били длъжни да му дадат дори това!? За справка - виж пак чл. 4 от закона. А също и договорът. А ако въпреки това те все още не са длъжни, то имат много интересни разбирания за отношенията в такава ситуация. Сервирано по този начин, решението на общинския съвет носи послание: на теб все не може да ти се угоди (разбирай на директора на филхармонията). И създавайки такава ненормална обстановка, въпросът се свежда до правото на избор - щом не ти изнася, напусни. Демокрация! Оттам насетне обаче кой ще носи отговорността за Плевенската филхармония?
Теменужка ИЛИЕВА
За скандалния случай през март 1994 година на контрабанден превоз до сръбското пристанище Прахово по вестниците са изписани хиляди страници. Дори книга се пише за него. Накратко - тогава Комитетът по санкциите при ООН налага забрана на Югославия да получава отвън няколко вида стоки, между които и петролни продукти. Ембаргото е заради войните, които се водят между бившите югорепублики. Известна тайна е, че съседните държави подпомагат сърбите кой как може - българите прекарват бензин в резервоари на леки коли и мотоциклети, румънците опъват маркучи до сръбски кораби или до отсрещния бряг. Но единствено българи организират и осъществяват най-дръзката афера, която за 13 години и съдът не разкри.
В началото на март 1994 г. двама души - Румен Стойков, президент на фирма за пластмасови изделия в Петрич, и Димитър Шутов, негов шофьор и помощник, наемат кораба на държавния тогава драгажен флот във Видин "Хан Кубрат", натоварват го с гориво, взето, но неплатено от "Плама" - Плевен, и потеглят на запад. При Видин корабът е спрян и заради товара си - 5 000 т дизелово гориво, е върнат. Наредено е, вече не се знае от кого, да се върне на пристанището в Сомовит и да разтовари горивото. Корабът наистина се връща, но не разтоварва нищо. Изчаква няколко дни и на 6 срещу 7 март приближава към Видин. Вместо да спре за изходна гранична ревизия, той преминава на засилен ход и продължава движението си към сръбския участък на реката. На палубата ясно се виждат петима въоръжени мъже и членове на екипажа, вързани с ръце назад, които очевидно диктуват на капитана какво да прави. Контролните органи - българските гранични власти и представителите на Комитета по санкциите при ООН, които разполагат с катери, не спират принудително кораба. Мотивът им е опасност от пожар на борда и екологическа катастрофа по реката. Така "Хан Кубрат" стига до сръбското пристанище Прахово и разтоварва горивото. След два - три дни с 22-ма души на борда - екипаж и съпруги, се прибира във Видин.
Случаят е скандален. С него България влиза в световните новини. Обвинена е, че тя единствена от съседите на Югославия не спазва наложените санкции. Оправданието на официалната власт е, че това е криминален случай, който ще се разследва.
И разследване започва. Трупат се 36 тома доказателствен материал, 4 тома експертизи. Двамата обвиняеми са ту арестувани, ту се издирват.
През 2000 г. се стига до съд, но съдебното дирене тръгва тромаво и бавно. Трябва да бъдат разпитани 111 свидетели. Едни се явяват, други ги водят принудително след отлагане на поредица от заседания. Между свидетелите са и бившият вицепремиер Александър Томов, шефът на видинската митница Недялко Йолов, сръбски професор, капитанът на кораба, моряци. През 2003 г. окръжният съд във Видин издава присъди - Румен Стойков и Димитър Шутов да лежат в затвор по 15 години. Защитата им обаче обжалва. И Софийският апелативен съд връща делото за ново разглеждане във Видин.
На 26 януари т. г. председателката на съдийския състав Виолета Сиракова произнесе нови присъди. Тя обяви, че съдът признава двамата обвиняеми за виновни за нелегално излизане и влизане в страната, за въоръжено отвличане на кораба и за контрабанден превоз на 5 000 т гориво. Но от това престъпление е минало много време и процесът е изиграл своята възпитателна роля върху двамата и обществото. Затова им наложи условни присъди: на Стойков - тригодишна, а на Шутов - двегодишна. Изпитателният срок е съответно 4 и 3 години. Двамата ще трябва да платят и глоби от по 200 лв. Най-сериозното им ужилване е горивото, което ще трябва да си платят на "Плама". Неговата цена тогава е била 50 милиона неденоминирани лева, сегашни 50 000 лв. (т. е. по 10 лв./тона!). И с това аферата "Хан Кубрат" свършва. Като детска игра.
В андрешковската философия битува едно правило, че дело се печели с отлагане. В случая то проработи. В началото всички смятаха, че ако се открият виновниците, ще хвърчат глави. Днес малцина се интересуват от това дело. Времето е свършило своето - за превъзпитанието на двамата виновници - едва ли, но за обществото със сигурност. То е забравило за какво става дума. И че някой е взел много пари от контрабандния износ. Съдът обаче не се заинтересува колко е пораснала стойността на това гориво в ембаргова Сърбия, не са издирени дори петимата въоръжени лица, "отвлекли" кораба. Като нищо са могли да бъдат от миманса на екипажа, но и това не стана ясно.
Поуката по-скоро е друга - ако сега някой наложи петролно ембарго близо до нас, тръгвайте с корабите. Малко разтакаване, но целта си заслужава. Също като с аферата "Хан Кубрат". Защитата дори е недоволна. Тя ще обжалва и нищо чудно следващият съд да оневини Стойков и Шутов. Поне горивото да си платят на "Плама", но засега и това не изглежда вероятно.
Симеон НИКОЛОВ
Дребни присъди от по няколко месеца затвор условно и глоба до 1 000 лева получиха трима измамници, взели незаконно компенсаторни бонове за чужда земя.
Окръжният съд в Монтана осъди 50-годишния бивш секретар на поземлената комисия в Брусарци Емил Иванов Цветков на 9 месеца лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок. Неговата присъда е по чл. 282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба. Димитър Георгиев Николов (на 31 години) от видинското село Тияновци бе осъден на глоба от 1 000 лева, а с две години по-младият Румен Павлов Барболов от Лом - на глоба от 300 лева. Техните присъди са по член 212 от НК за документни измами.
Тримата подсъдими се признаха за виновни по повдигнатите им от прокуратурата обвинения и заявиха, че много се разкайват. Делото протече по условията на т. нар. "съкратено съдебно следствие", която позволява да се налагат наказания под минимално предвидените в наказателния кодекс. Поради това присъдата на Цветков е под долната граница от една година затвор, а на Николов и Барболов са глоби, тъй като в чл. 212 от НК не е предвидена долна граница. Това обясни прокурорът по делото Лиляна Илиева.
В периода от февруари до май 2002 г. Димитър Николов подал в поземлената комисия в Брусарци множество заявления от името на бивши собственици на земя или техни наследници. Заявления, но по-малко на брой, подал и Румен Барболов. Двамата се представяли за пълномощници на собствениците и заявявали от тяхно име, че се отказват от възстановяване на земята в реални граници и вместо това искат обезщетяване с компенсаторни бонове. Експертиза по делото установила, че пълномощните на Николов и Барболов били фалшиви. Те подправяли саморъчно подписи и печати на различни нотариуси от София, Видин и Монтана.
В нито един от случаите собствениците на земята и техните наследници не са знаели, че някой е подал от тяхно име документи за искане на компенсаторни записи и за отказ от реално връщане на земята. Установено е още, че от поземлената комисия в Брусарци са съдействали на измамниците да видят карти на върнатите имоти и да установят кой още не си е поискал бащината земя. Така били подбирани хора, повечето от които живеят в София, Монтана или са в чужбина и до този момент не са се интересували от наследените земи.
Секретарят на общинската поземлена комисия в Брусарци Емил Цветков приемал исканията на Николов и Барболов и издавал т. нар. поименни компенсаторни бонове. Той е бил упълномощен за тази дейност от председателя на комисията. Вероятно умишлено Цветков не се е усъмнил в редовността на представяните от двамата измамници пълномощни.
В хода на делото бе установено, че само на Николов са издадени бонове за 884 648 лева. Той е успял да продаде част от тях и е получил в брой 240 000 лева истински пари. Барболов също е продал бонове и взел кеш 96 000 лева. Двамата не успели да продадат всичките, тъй като прокуратурата се намесила и блокирала останалата част от ценните хартийки.
Заради измамата 16 собственици на общо 1 167 дка земя в община Брусарци са били лишени от възможността да си я получат и ползват. Няма как да вземат и някакви компенсации за тази земя.
Макар и малки, присъдите са осъдителни и дават възможност на ощетените собственици въз основа на тях да заведат граждански искове за парични компенсации срещу Николов и Барболов, коментира прокурор Лиляна Илиева. В момента главният организатор на измамата Димитър Николов е в затвора за друга далавера.
Нов съдебен парадокс сътвори Окръжният съд в Монтана. Той наложи глоба от 1 000 лева на човек, спечелил с измами 240 000 лева. Негов съучастник, прибрал в джоба си 96 000 лева по същия начин, "отнесе" глоба от 300 лева.
Този път всичко е редовно и не остават съмнения за някакви сделки на съдията с престъпниците. Новата вратичка в закона, наречена съкратено съдебно следствие, им дава възможност да се признаят за виновни и да получат наказание под минимално предвиденото по дадения член от НК, по който се води делото срещу тях. Така например в чл. 212 от НК, който касае документните измами, е записано, че за такива деяния наказанието е до 8 години затвор. Законодателят обаче не е сложил долна граница. Това дава възможност, ако обвиненият се признае за виновен и каже, че се разкайва, да получи незначителна присъда от няколко месеца условно или глоба от 200 - 300 лв. Излиза, че може престъпникът да фалшифицира всякакви документи, да подправя подписа на който си поиска, да го хванат, да се признае за виновен и да мине с дребна глоба!?
Системата на съкратеното съдебно следствие има и своите плюсове - рязко се качва броят на издадените осъдителни присъди, делата приключват бързо (щом обвиняемият признае вината не е нужно да се разпитват свидетели, да се правят експертизи, делата да се точат с години, прокурорите да протестират присъдите и т. н.), дава се възможност един престъпник да получи бързо няколко присъди - след първата следващата трябва да е по-голяма...
Големият недостатък на тази система е, че присъдите са незначителни. Рязкото покачване на броя на осъдените може и да създаде впечатление пред ЕС, че съдебната система работи, но няма да вкара в затвора престъпниците. Ако съкратеното съдебно следствие остане да действа, то трябва минимално допустимите наказания да се увеличат, за да няма такива абсурдни присъди. Подобен подход има в много правораздавателни системи в демократични страни, но наказанията не са толкова леки.
Даването на възможност на престъпника да признае вината си и да избегне затвора ще обезсмисли усилията на полиция, следствие и прокуратура да го поставят на подсъдимата скамейка. При сегашния нисък размер на минималните наказания няма как да окошарят някой дилър, хванат с дрога. Той ще признае, ще каже, че била за собствена употреба и ще го глобят с 300 лева. И ще отиде на вятъра трудът на полицаите, проследили канала му за доставки, организирали обиск в дома му, водили поемни лица за доказване... И на всички по веригата. Няколко такива дела вече преминаха през съдилищата, ефектът от присъдите е само медиен.