ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Емилия КАРАБУЛЕВА
За пръв път откакто съществува в този си състав общинският съвет в Плевен направи отчет за дейността си през изтеклата 2006 г., внесен от председателя Георг Спартански. Прогресивните намерения обаче бяха попарени от самия вид на материала. Той в никакъв случай не може да се нарече отчет, макар че отразява някои постижения и положителни промени в работата на общинския съвет. През изминалата година се подобри тонът на дискусиите, вече има редовна посещаемост на сесиите, която обаче някои предубедени люде тълкуват и обясняват с високите заплати на местните парламентаристи и налаганите глоби за отсъствия. Хубавото е и това, че вече и обикновени граждани могат да присъстват на дебатите и да поставят своите проблеми. Полезна придобивка е инсталираната система за електронно гласуване, която спестява време за разисквания в пленарната зала. Нищо, че в други градове тя се появи доста по-рано. Но все пак по-добре късно, отколкото никога.
Обстойният прочит на материала обаче дава основания да се твърди, че той има по-скоро отражателен характер, тъй като само изброява отделните постижения, приети наредби и прогласувани решения. Затова дори и някои от самите общински съветници го наричат ретроспективен и картина на изминалото време в дейността. Липсва конкретика по отношение на решаването на важни проблеми за града, как се е случило това, какъв път е изминат, какви предложения са били внесени. Само изброяването на наредби и планове, както и броят и съставът на отделните постоянни комисии, лишава материала от задълбоченост и анализ. Може би в него трябваше на базата на конкретните събития през миналата година да се извлекат и тенденции за бъдещето, поне до края на мандата на настоящия общински съвет.
Освен това в отчета не се забелязва и нотка на самокритика от страна на старейшините. А има много неща и поле за дискусии по отношение на работата на местния парламент и на постоянните комисии. Например правилникът за работа на общинския съвет е несъвършен, с оглед на законодателната инициатива на местните парламентаристи. Абсурдно е предложения, внесени от един или група съветници, да не могат да достигнат до пленарна зала. С процедурни похвати и плаващо мнозинство се прави всичко възможно "неудобни предложения" изобщо да не се поставят на обсъждане.
Същевременно други предложения на синьото мнозинство влизат за обсъждане и се приемат дори без да са разглеждани в комисиите. А това само по себе си е нарушаване на демократичността в работата на местния парламент. И след като Плевен спечели приз за най-прозрачно работеща община през 2004 г. и това се отчита, то нека да има потвърждение, а не да се роят съмнения, че се налагат решения в услуга на определени лобита в общинския съвет.
Дискусията по обсъждането на отчета също премина под знака на вече познатото политизиране на проблема. То не че имаше нещо конкретно, върху което да се спори, но местни парламентаристи отляво основателно се оплакаха, че информацията и материалите в комисиите им се раздават в последния момент. А това ги лишава от време да помислят върху тях и да дадат рационални предложения. Вече е известно, че постоянните комисии връщат становища за разглеждане от общинската администрация. Така се пораждат съмнения, че някои решения се вземат там, а не в общинския съвет, където е задължително да бъдат обсъдени. Това се извършва дори в случаите, когато проблемите са поставени от обикновени граждани. Така отново се нарушава принципът на демократичност.
По време на обсъждането на отчета бяха посочени някои примери, които налагат мнението, че общинският съвет е рай за синьото мнозинство и ад за инакомислещите (разбирай опозицията). Дори се спореше и по преобладаващата политизация когато се поставят точките за обсъждане, както и при вземането на решения. В крайна сметка, няма нищо лошо предложенията да са политически, това е естествено, защото излизат от определена политическа сила, представена в местния парламент. Но когато се поставят на дневен ред проблеми, които касаят бъдещето на цялата община и на всички граждани, то не може да се играе в полето на тясната политизация. Типичен пример в случая бе предложението на общинския съветник Пламен Дилов за намаляване на таксата за битови отпадъци, което дори не достигна до залата, въпреки своята обоснованост, аргументация и икономическа логика. Та може би работата на общинските съветници ще стане по-ефективна, ако се научат да казват: "Опонентът ми е прав".
Как оценявате работата на местния парламент?
Мая ПАСКОВА
Огромна част от запитаните плевенчани категорично отказаха да изразят мнението си за работата на общинския съвет. Тези, които се съгласиха да говорят, явно не знаят какви са функциите на колективния орган на самоуправление или тотално ги бъркат с правомощията и задълженията на кмета. Малкото граждани, които следят по-отблизо местната политика, са недоволни от своите избраници и са склонни да ги обвиняват в безпринципни пазарлъци и далавери.
Виолета,
Драганова,
55 г., пенсионер
Инвалид съм и нямам представа изобщо какво става в града. По цял ден си стоя в къщи, даже вестници не чета. А и с тези пенсии не мога да си го позволя. Не знам какво е направил общинският съвет. Май само взимат заплати. Това, което ме интересува и искам да направят за мен е да се намали цената на парното. Трябва да има някакъв контрол върху фирмите за топлинно счетоводство, това е мародерство. Даваме пари на вятъра, а стоим на студено. Това е, което ме вълнува най-много сега.
Борис Иванов,
62 г., механик
Оценявам работата на общинския съвет като нулева. Не се прави нищо за града, само пазарлъци. Така например, ако Найден Зеленогорски и групата на СДС иска да прокара нещо, а групата на БСП му се поопъне и му откаже, следват задкулисни преговори - и хоп, работата стане. После обратното - ако БСП иска да прокара нещо, другите се опъват. Абе, далавера! Ама то не е само при тях. Така е и при техните "батковци" и "какички" в Народното събрание. Нищо ново под слънцето. Пък наесен ще се види. Те пак ще се кандидатират, но вече няма балами. Ще има нови - с нови цветове и нови хора.
Георги Пачажлиев,
пенсионер
Не мога да кажа, че не се работи в местния парламент, но дали са свършили работата си докрай не зная, нямам контакт с тях. Бих им препоръчал малко повече усилия и малко повече грижи за хората, които са на моята възраст. Не лошо работят, познавам се с кмета, макар и малко. Доста работа свършиха, но работата е много, а пари няма. Това е ясно за всички. За това трябва всички да се впрегнем, за да подобрим нещо. Дано с влизането в Европейския съюз да се пооправят нещата.
Вергиния
Маринова,
50 г., счетоводител
Според мен в общинския съвет направиха много през изминалата година, но има още какво да се желае. По моите наблюдения Плевен е един много чист град, като разбира се може да се иска и повече. Аз лично бих искала по-бързо да правят плановете на Странджа 1, на всички мобилни райони, защото хората чакат от много години. Работя в бранша с недвижими имоти и виждам как стоят нещата. С това се занимавам и това на мен ми прави впечатление. Аз лично съм доволна и мисля, че си вършат добре работата.
Аделия Тодорова,
35 г., инженер
В последните години явно и видимо откакто е кмет Найден Зеленогорски има коренна промяна в много неща. В момента не мога да се сетя за конкретни примери, но дори една елементарна украса за Коледа по булевардите - това никога не е било до сега. Била съм навсякъде в Европа. Там по Коледа е уникално. Тук е мрачно, сиво и като видях това украшение тази година - просто коренно различно се чувства човек.
Мариян Петков,
46 г., плетач
Какво е направил общинският съвет за града? Питаш ме работи, които не знам. Ходя от къщи на работа и от работа пак в къщи, какво да ти отговоря. А какво искам от тях? Да ми увеличат заплатата, но това не зависи от тях. И да ми асфалтират улицата. И не само моята. Виж колко е кално и мръсно.
Мариана
ДИМИТРОВА
Окръжна и Районна прокуратура в Габрово да бъдат извадени от Съдебната палата и на тяхно място да влезе новосъздаденият Административен съд - това е проблемът, който е на път да скара няколко институции.
На 1 март Административният съд в града на Рачо Ковача трябва да заработи и в момента усилено му се търси сграда. Областният управител, който е стопанинът на държавните имоти, трябваше да огледа възможностите и да избере най-подходящата. Спрягаха се вариантите новият съд да влезе в бившите помещения на "Войнтех", в сградата на Стария съд, в бившето районно полицейско управление. Говореше се обаче и за изваждане на прокуратурата от Съдебната палата. По всяка вероятност този вариант се е видял най-примамлив, опасяват се прокурорите. Основания за това им дала една странна визита след изтичането на работното време. Никой, включително и окръжният прокурор Кольо Колев, не е бил уведомен за въпросното посещение на комисията, занимаваща се с уреждането на материалната база на Административния съд. И то щяло да остане скрито, ако не били двама - трима прокурори, останали да довършат някоя работа.
Към 17,50 часа на прокурорския етаж в Съдебната палата неочаквано пристигнала комисията, в чиито състав били зам.-областният управител Николай Григоров, председателят на Окръжния съд в Габрово Минко Минков, колежката му от Районния съд, новоизбраният председател на Административния съд Светлозар Рачев и представител на правосъдното министерство. Целта им била оглед на базата. Близо час след нашето работно време, за да могат явно спокойно да огледат стаите, които възнамеряват да вземат, възмутен е говорителят на Окръжна прокуратура Александър Александров. Колегите му също били обидени, тъй като и те са част от съдебната власт. Работодател и на едните, и на другите е Висшият съдебен съвет. "Прокуратурата също е държавна институция и защитава държавните интереси. Защо 16-те прокурори трябва да излязат, за да се настанят шестима административни съдии? Проблемът е на областния управител и не е редно да го решава за сметка на прокуратурата", убеден е Александров. Той и колегите му подготвят становище до главния прокурор Борис Велчев.
Нещата вероятно ще се решават на ниво шефове на ВАС, Главна прокуратура и т. н., а не в Габрово, допускат запознати.
Полина ТОНЕВА
Село Голец се намира на около 20-ина км от Ловеч. Близо година 300-та му жители водят отчаяна битка с бюрокрацията в община Угърчин. Причината - от две години селото иска да премине административно от община Угърчин към община Ловеч. Аргументите, които хората изтъкват, са няколко - по-добра транспортна връзка с Ловеч, по-добри административни услуги. Почти на всички хора личните лекари са от областния град. Никой в селото не е доволен от обслужването в община Угърчин, където обаче трябва да се ходи дори за най-нищожното удостоверение. За Ловеч има автобуси няколко пъти дневно, а за Угърчин - само два пъти седмично, казват жителите на Голец. С бастун съм, съпругът ми също е болен, трябваше да взема някаква бележка от общината в Угърчин, няма къде да отседна и цял ден чаках, оплаква се 70-годишната Богдана Цанова. 28-годишната Ася Манолова също е имала такъв проблем. “За да отида в Угърчин, или трябва да си откупувам превоз, или нещо такова. Някога има микробус, някога няма, пеша съм вървяла през Киркова махала и то бременна, за да се прибера в село”, разказва жената.
През 2005 година жителите на Голец искат с подписка отделянето на селото от община Угърчин, но областният управител Зафир Зарков спира процедурата заради формална грешка при събирането на подписите. На 20 август 2005 година в селото се провежда референдум и 92 процента от населението гласуват за присъединяването на Голец към община Ловеч.
Въпреки това обаче тази процедура все още не е факт. Спънка за отделянето на Голец се оказва Киркова махала, според общинската администрация на Угърчин. Махалата, в която има седем постоянно живеещи жители, се води обаче като отделно село от 90-те години на миналия век. Киркова махала няма землище, а по данни на община Угърчин то е разположено в землището на Голец. В списъците на Голец пък махалата е със статут на улица.
Хаосът идва от решение на Министерския съвет от 90-те години, с което всяка махала, дори гара, се превърна в село, без обаче да са налице административните критерии за това. Сега общинският съвет (ОбС) решава, че за да преминe Голец към Ловеч трябва преди това да има разделителна линия между селото и Киркова махала. В масивите на агенцията по кадастър и земеделското министерство обаче в едно землище са и двете населени места, което прави невъзможно поставянето на разделителна граница. Община Угърчин вече две години мълчи по проблемите на двете селища и не ги решава. Без решение на ОбС не може да се задвижи процедурата по преминаването, но общинарите не дават съгласие и продължават да твърдят, че Киркова махала и Голец първо трябва да се разделят, като махалата остане към Угърчин, а пък Голец да се присъедини към Ловеч.
Хората от Киркова махала обаче също не желаят да бъдат към Угърчинската община. Твърдят, че искат да си останат към Голец и към Ловеч. Недоволни са от обслужването на общинската администрация в Угърчин, която ги е оставила без медицинска помощ, без кофи за смет, дори без хляб. Заради хаосът сега хората от Киркова махала нямат скици и не са въведени във владение на земите си, тъй като не фигурират в кадастъра. “Сега, да искам да продам къщата, не мога. Нищо не мога да направя. Дори с хляба се снабдяваме сами, никой от Угърчинска община не е дошъл поне да ни пита как сме. Все едно не съществуваме”, казва Мария Манова, чийто баща живее в Киркова махала. “Проблемът ни е изключително сериозен и един Бог знае вече към кого сме. Нямаме абсолютно никаква връзка с Община Угърчин. За едно просто удостоверение ходим тук, ходим там, и оправия няма”, тревожно шепне бай Ангел от махалата.
Хората подозират, че община Угърчин прави всичко това, за да задържи при себе си поне Киркова махала - може би заради по-голям бюджет и по-високи заплати на кмета и администрацията. Едва ли обаче това оправдава хаосът и проблемите, които са сътворили общинският съвет и кметът на Угърчин в двете малки населени места.
Сега жителите на Голец и Киркова махала са взели крайно решение - ако въпросът им не се реши скоро, да блокират магистралата. Надяват се тогава да ги чуят.