АРТСЕДМИЦА
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Две книги, издадени независимо една от друга и посветени на 160-годишнината от рождението на Христо Ботев, защитават една и съща версия, лансирана от години - че Христо Ботев е роден във врачанското село Осен. В своята книга "Пищов за Ботев" Стефка Цветкова отделя цяла глава на тази теза, като сред аргументите, които изтъква, е влиянието на западният напев в поезията на Ботев.
Поетът Цветан Илиев, автор на 12 стихосбирки и публицистични сборници, събира кураж и на 160 страници се опитва да разбули тази загадка и да докаже, макар и с оскъдни документи и спомени, че Христо Ботев е роден в с. Осен, община Криводол. Там, на издигнатия от местните жители паметник, всяка година на 6 януари се чества рождената дата на великия поет и революционер, на "нашия" Ботев.
"На едно такова тържество се роди идеята да съберем в книга колкото е възможно повече от писаното, печатаното, разказаното във вестници, списания, сборници и брошури, съхраненото в спомените като факт и версия от хората в този край, че Ботев е роден в село Осен, споделя Цветан Илиев. Тази книга няма за цел да оборва официалната версия, насаждана с години в народното съзнание. Нейната задача е по-скромна - да обръща народната любов и спомени към това селце дори само от морална гледна точка - нашият народ е толкова велик и талантлив, че и най-великият може да се роди и в най-малкото българско селце, където е имало и училище".
Врачанският лирик, който в своите стихове възпява Ботев, България, българските ценности, традиции и нрави, гордия Балкан, своята привързаност към Родината и родовия корен и болка от нерадостната й участ, и сега се посвещава на моралната кауза без да натрапва местен патриотизъм. Той търси истината в спомени и оскъдни документи, в народната любов и преклонението към Ботев. Тръгва от неговите думи, изречени в "Примери от турско правосъдие": "Такива чувства изпитах, когато влизах в родното си село Осен, до Враца, но там аз, колкото седях, със злобен смях повтарях думите: сен кардаш, бен кардаш - думи на крадливи черкези към врачанския управител..." По-нататък Ботев с поразителна достоверност описва тези села - Осен, Борован, Баница, бита им и географски особености. Възможно е това да е разказано от баща му, а и самият той да ги е посещавал. Дали на врачанска земя не се затваря житейският обръч на Ботев? Роден в Осен и загинал във Врачанския балкан? Случайно ли е поел с четата си към него, а не към друг, като е минал през Борован и Баница? И случайно ли после във Враца идват да живеят брат му генерал Кирил Ботев с майка им Иванка? Случайно ли генералът, приемайки новия набор войници във Враца, запитал има ли някой от Осен и когато разбрал, че са трима, ги изпратил в подофицерска школа? Въпреки че Кирил Ботев винаги е твърдял, че всичките деца на Ботьо Петков са родени в Калофер, той често е посещавал Осен.
Според историята на селото, написана от местен учител, дядо Петко, бащата на Ботьо Петков, се заселил тук, построил си воденичка, отворил бакалничка. След многократните набези на черкезите обаче той решил да замине във Влашко, но на Никопол слязъл от парахода със семейството си и тръгнал за Калофер. След десетина години Ботьо Петков, вече голям и женен, се върнал в Осен, подал молба за учител във Враца, но училищното настоятелство му отказало. Тогава той отворил училище в Осен, където учел децата и от съседните села. Новороденият Христо бил кръстен в цъквата на с. Девене, тъй като в Осен не е имало Божи храм. През есента на 1850 г. Ботьо Петков напуснал Осен и станал учител в Калофер. Христо тогава бил на 2 години и осем месеца.
Така през годините към спора къде е роден Христо Ботев - в Калофер или в Карлово, се присъединява и Осен. Всички известни аргументи и факти за врачанското село може да се намерят в новата книга на Цветан Илиев, написана със страст, вдъхновение и преклонение към делото на великия Ботев.
Цензура имаше и преди, има я и сега
Мая ГЕОРГИЕВА
"Ако се вземе всичко крадено/ и бъде добре продадено,/ ще има пари/ за пенсии и заплати/ и за депутатски салтанати". Тази рецепта предлага плевенският сатирик Трифон Стойчев в новата си книга "Ша са управим".
Втора поред и замислена като подарък за 75-годишния му юбилей, тази книжка не е подредена по схема като първата - "Човек на еди-кой си", видяла бял свят преди две години. "В първата имаше план, бяха избрани епиграми и стихотворения. Тук има и нови, има и стари, но не са подредени по някаква предварително зададена схема", казва сатирикът. И си обещава след време да издаде и един сборник "Събрано", защото много от нещата му стоят в папки и чакат реда си да бъдат публикувани. Истината е, че от големите автори е останало малко. Писатели, колкото искаш - 75 души сме само от Плевен, разсъждава Трифон Стойчев и за пореден път заявява, че по поръчка не пише, още от времето на ТКЗС-тата, когато с думите "за лайна не пиша" се сбогувал с едно издателство, накарало го да сътвори нещо критично за торището в с. Гривица. Цензура имаше преди 10 ноември, има я и сега, категоричен е Стойчев. Всяко време реже по някоя строфа от стихотворенията му или пък изобщо не позволява те да бъдат официално публикувани. Два примера са достатъчни. "Дъра, дъра, два чадъра,/ трийсет души се събраха,/ спориха та се съдраха,/ караха се и се биха/ и накрая се напиха./ Тъй обекта ни във ред/ се прие с оценка пет./ Недоволни няма, даже/ агнето това ще каже." И редакцията отрязала агнето с аргумента: ти против банкетите ли си? Това преди. В съвременната ни демократична действителност дълго време "Общинска тиква" се разпространявала като апокриф, докато Евтим Евтимов не разрешил да бъде публикувана. Аз пиша малко по-остро, не паяшки работи - колкото каламбурът да се върже, а правя социално-политическа сатира, саморецензира се Трифон Стойчев. "Разбира се, пиша и глупости - за свети Валентин например. Но някой път тези глупости се приемат по-добре. В предишната ми книжка се оказа, че епиграмата за телевизия "Планета" продава сборника. На хората вече им е писнало да слушат за политика, проблеми, стачки...", разсъждава сатирикът, докато търси следващата пиперлива тема за нов стих.
Мая ПАСКОВА
Съдебната сага с разпределението на годишните субсидии за читалищата на територията на община Плевен е на път най-после да приключи, след като областният управител Цветко Цветков организира няколко срещи с читалищните ръководства и стана гарант за подписване на спогодба за извънсъдебно уреждане на правен спор между тях. По този начин губернаторът доведе проблема до фино разрешаване извън съдебната зала. Според него враждата като средство за овладяване на конфликти е забравен момент, а диалогът между читалищата в община Плевен е поставен на съвсем друга основа, и то в полза на културните институти.
Така след поредица от срещи, подписаната на 25 януари спогодба гласи, че на читалище "Съгласие" ще бъдат дадени още 7 бройки и ще бъде утвърдена субсидирана численост от 22 бройки през 2008 г., като срещу това председателят на настоятелството Ивайло Атанасов се задължава да оттегли жалбите си в съда, с които се оспорва разпределението на субсидиите за 2006 и 2007 г. Следват подписите на заинтересованите страни: председател на читалище "Съгласие" Ивайло Атанасов, Мария Венкова, представляващ комисията по разпределение на субсидиите и секретар на читалище "Христо Ботев", юрисконсулт Симеон Петранов, представляващ община Плевен, и представители на всички 35 читалища на територията на общината.
В същия ден е оттеглена и жалбата срещу разпределението на субсидиите в Административния съд в Плевен и с определение е прекратено производството по делото.
Така че вече всички би трябвало да бъдат спокойни и доволни - ощетени няма да има, а "Съгласие" като най-голямо сред културните средища ще получи от държавните субсидии приблизително сумата, която е получавало до 2005 г. - годината, в която започнаха да му се режат бройки и стартира съдебната сага.
В резултат няма пречка след законовия 7-дневен срок за обжалване, който изтича днес, 1 февруари, културните средища най-после да си получат парите, преведени от държавата на сметката на общината, но стопирани до сега от съда. Ако оттам не се отметнат от думата си, че чакат читалищата сами да се споразумеят и че това е конфликт между тях, в който общината не е страна. Или ако не открият някаква друга пречка, с която да прикрият недоволството си, че някой друг се намеси, реши спора и обра лаврите вместо тях.
Мира ГАНЧЕВА
С две изложби фотоси откри новия сезон художествената галерия "Вароша" в Ловеч. Традиционно в началото на годината в люляковия град гостува експозиция от Страната на Ботуша със съдействието на Италианския културен център у нас. Тази визита демонстрира желанието ни да се продължат културните контакти с ловешката галерия, заяви новият директор на институцията Ецио Пераро.
Изложбата съдържа фотоси и графични рисунки "Археологически парк Помпей". Експонатите имат повече дидактичен и научен стил, важни са от гледна точка на историята и археологията, тъй като разкопките са много сложни, но в същото време и много представителни.
"През погледа на фотографа Ивайло Станев" е другата фотоизложба в галерия "Вароша". Тя показва снимки от Тетевенския балкан и ежедневието на Виена. Ивайло Станев е фотограф-философ, вкарал в своите снимки понятията пространство и време, представи автора председателят на общинския съвет в Ловеч Милко Недялков. За фонда на изложбената зала Ивайло Станев подари своя черно-бяла снимка - една от стоте най-добри на България. Фотографската работа на твореца се отличава с прости и семпли композиции и чист портрет - предимно монохромни.
Ивайло Станев е роден в Ловеч през 1976 година. С фотография се занимава от 13-годишна възраст. Свои проекти е представял в София, Тетевен, Благоевград, Созопол, Париж, Берлин и Пекин. Като фотограф работи за редица престижни списания, множество музикални и модни агенции.
Дани БОЖИДАРОВА
Стартира проектът "Има място за тебе тук", създаден от дуета "Иво и Дебора" и фондация "Човещина" с президент проф. д-р Връбка Орбецова и частично финансиран от Министерството на културата. Мултимедията съдържа изказвания на видни личности на науката, музиката, изобразителното изкуство, спорта, на работодатели и най-вече на млади хора, които мотивират българите да не се изселват от родината си. Тези мнения са заснети в галерия "Дарение на Светлин Русев" в Плевен и в криптата на храм-паметник "Александър Невски" в София. Представители на Плевен във филма са актрисата Мариета Калъпова и поетесата Валентина Атанасова. В проекта са включени и два уникални клипа на дуета "Иво и Дебора" - единият е към едноименната песен, дала име на продукта "Има място за тебе тук", а другият е към доказалата се във времето в България и по света песен "Слънце мое". "Фондация "Човещина", ние като музиканти и целият невероятен екип от млади хора, с който работихме, доказваме, че въпреки проблемите, които има държавата ни, се случват и много позитивни промени. Разказваме в картини за България. Макар и да не живеем в Плевен, ние пожелахме снимките и на двата клипа да се направят в родния ни град и в началото на януари това стана факт. Режисьор на проекта е Добромир Николов, студент по режисура в НБУ, разказаха за "BG Север" двамата певци.
Премиерата на филма вероятно ще е около Великден в София - по време на раздаването на годишните награди на фондация "Човещина". Представяния ще се състоят и в градовете Трявна и Велико Търново, а в последствие и в други кътчета на страната. Двамата плевенчани настояват да се срещнат и с публиката на родния си град, но до момента нямат подадена ръка от местната власт. Мултимедийният продукт ще бъде разпространен в повечето градове на страната - в културни институции, училища, колежи. Според създателите му той е урок по родолюбие, който трябва да бъде проведен в часа на класния ръководител във всеки клас. Участваме и сме автори на този проект, защото музикантът в България трябва да има своите ясни позиции, чрез творчеството си да дава надежда, смятат плевенските музиканти. За тях това е пореден проект. Повечето от творческите им идеи са реализирани в чужбина, защото в България не се почита и уважава това, което правят, споделят с горчивина възпитаниците на НУИ "П. Пипков".
Реквием
Изминаха много мъчителни и тъжни дни от смъртта на нашия скъп, талантлив и любим актьор Димитър Хаджийски.
Неговата нежна и силно чувствителна артистична душа не можа да издържи на ударите на ужасния ни век.
Дано се срещне в рая с незабравимите си колеги Петър Панков, Владо Филипов, Иван Вълчанов, Марин Дилков, Милко Кулев, Васил Костов и др.
Художествените образи от създадената от Хаджийски галерия са защитени с висок професионализъм. Достатъчно е да споменем Хамлет от "Хамлет" на Шекспир, Жадов от "Доходно място" на Островски, Георги Димитров от "Червено и кафяво" на Иван Радоев, Пьотър Адуев от "Обикновена история" на Гончаров-Розов, Симеон от "Монахът и неговите синове" на Милко Милков.
С тези художествени резултати Хаджийски ще остане един от първите актьори на Плевенския драматичен театър.
Той опази своето творчество от краткотрайните модни влияния и го посвети без остатък на големи граждански задачи.
Той беше актьор с голяма обществена отговорност. Иван Хаджийски гореше на сцената като факла и свещенодействаше.
Илия ЧОДЖУМОВ, дългогодишен художествен ръководител на Плевенския драматичен театър.
Борис Денев
(7.II.1883 - 31.ХII.1969)
125 г. от рождението на заслужилия художник от В. Търново. Представител е на българската пейзажна живопис: "Река Янтра под Царевец", "Зима в Пловдив" и др. В много живописни табла и рисунки заклеймява войните - "Затишие пред буря", "Атаката на Тутракан" и др. Автор на "Перспективата в живописта и архитектурата" (2 кн.)
Виолета Консулова
(4.II.1933 - 1993)
75 г. от рождението и 15 от смъртта на голямата театрална и балетна критичка от Полски Тръмбеш. Драматург в Драматично-музикалния театър - Велико Търново. Преподавателка по история на танцовото изкуство в Държавното хореографско училище - София. Авторка на сценариите на балетите "Кърджалии", "Дъщерята на Калояна", "Слънцето" и др.
Николай Милчев
(1.II.1958 г.)
50 г. от рождението на поета и журналист от Плевен. Зам.-главен редактор във в. "Средношколско знаме"; член на редколегията на сп. "Родна реч"; учител. Стихосбирки: "Висока лоза", "Което ще бъде", "Което остава" и др.
Румен Рачев
(6.II.1953 г.)
55 г. от рождението на видинския актьор, режисьор в куклен театър и педагог. Работи в куклените театри в Пловдив и София. Преподавател по кукловодство и актьорско майсторство за кукли в НАТФИЗ (от 1993 г.). Носител на награди от национални прегледи на куклените театри.
Подбрал: Витан Барашки