Мариана
ДИМИТРОВАЛИЧНА ДРАМА
Мариана
ДИМИТРОВА
Тази история е за едно силно по дух габровско момиче, болно от рак, което от година и половина води неистови битки за оцеляване със страшната си болест, със здравната ни система, със себе си... Петя Кръстева е едва на 24 години, възпитаничка е на Националната Априловска гимназия в Габрово, а в момента живее и работи в София. Диагнозата й е "мезенхимален хондросарком" - рядка форма на агресивен рак на хрущялите в лявото коляно.
Кошмарът за нея започва през юни 2006 г. Открили болестта й съвсем случайно. Тогава момичето е само на 23 години. Петя усещала лека болка в коляното, но преценила, че не е нещо сериозно. Най-сетне се решила да отиде на лекар. Направили й рентгенова снимка, която не показала нищо и я изпратили с рецепта за хранителни добавки на хрущялите. Когато видяло, че болките не отминават, момичето отишло при по-квалифициран лекар. При повторна снимка се видели изменения на тъканите. Препратили я при доцент, който се занимавал с костна патология. След ядрено-магнитен резонанс и биопсия лекарите установили доброкачествен тумор в левия й крак. Казали й, че това се оправяло с много лека операция. При отварянето на крака й лекарите виждат, че туморът е разял цялата кост, което не било характерно за доброкачествено образувание. Обяснили на Петя, че има шанс само ако се ампутира кракът й. След операциите й поставили тежка гипсова шина, но болките не отминавали. Били толкова силни, че без да се замисля и за минута, тя взела решение. Ампутирали кракът й малко над коляното. Петя се надявала, че мъките й свършват дотук...
Няколко месеца по-късно момичето набрало смелост да потърси хора със сходната на нея участ и да разкаже за болката си. Така габровката се включила във
виртуалния клуб
на раковоболните
в Интернет. "Здравейте, за първи път пиша в клуб, не знам какво точно да кажа. Истината за мен е, че преди 3 месеца ми ампутираха левия крак над коляното заради рак на костите. Сега направих скенер и се виждат промени в белия дроб. Бях решила, че ракът ще ми даде малко време да си отдъхна, но той се върна по-скоро от очакваното. Още не съм минала на преглед при специалист по гръдна хирургия, но това ме очаква след няколко дни. Отивам със свито сърце, защото знам какво ще ми каже. Всичко започва отначало. Питам се какъв смисъл има да се боря, ако месеците живот пред себе си ще изживея на един крак", пише Петя. След ампутацията на засегнатия крайник тя изпаднала в пълна апатия. Продължила да изпитва тъй наречените фантомни болки, които чувстват повечето хора след ампутация. "Всъщност това беше най-лесното решение в живота ми, защото нямах съмнение, че ще става по-зле, ако не се ампутира. Когато си погледнах крака, разбрах, че повече няма да оздравея. И така, след ампутацията все едно ми бяха свалили раница с камъни от гърба. Направо полетях. И долетях вкъщи. Изкарах подобие на депресия, после започнаха да ми пращат работа от офиса", разказва тя.
Бързо се съвзела и решила колкото и време живот да й остава, да не се предава и да живее пълноценно. Настояла да й сложат протеза, колкото се може по-бързо. Отпуснали й безплатна, но тя се оказала не много качествена, била тежка и неудобна. Позволявала движение на крака до 90%. Надолу продължавала с метална тръба, обвита в дунапрен, която е неподвижно свързана с ходило. За изработването на качествена протеза били нужни много средства. Най-доброто, предлагано в момента, е
електронно
коляно, което
струва 20 000 евро,
и то без останалите части на протезата. Но с нея Петя ще може да изкачва стълби. За нея сега това коства много усилия и двойно повече време. Надеждата й е, че ще успее да се сдобие с протеза, която да й спести безкрайните неудобства.
Въпреки тежкото си положение смелото девойче не се отчаяло. В момента тя е студентка в София, специалност "Маркетинг" в Университета за национално и световно стопанство. Едновременно с това работи, за да се издържа.
Успокоена малко след това положение, съдбата й стоварва нов удар. Оказва се, че три месеца след ампутацията, има метастази в белия дроб. За да ги премахнат, лекарите отворили гръдния й кош. Операцията била доста болезнена и всяко поемане на дъх й коствало голяма болка. След като преживяла и това изпитание, габровката разбрала страшната истина. Оказало се, че нейният тумор е изключително рядък вид и за него няма лечение. Момичето се заровило в Интернет, за да разбере повече за болестта си. Узнала, че за нея няма никакво лечение - няма подходяща нито химиотерапия, нито лъчетерапия или друго медикаментозно лечение. Медицината била безсилна пред това заболяване. А вероятността за появата на нови метастази е голяма. За целта на всеки три месеца тя ходи на профилактични прегледи. И досега нито Петя, нито лекарите са разбрали каква е причината за заболяването, за да може тя да бъде отстранена.
Габровката е наясно какво я очаква и знае, че
болестта й
е нелечима.
Лекарите я щадяли и не й казвали нищо конкретно, но тя разбрала за какво става въпрос. В Интернет прочела черни прогнози. 50 на сто от хората с тази диагноза живеят до 5 години, едва 30 процента доживяват до 10 години.
Въпреки това смелото
момиче не е отчаяно. Опитва се да не мисли за рака, а продължава да учи и да
работи. Завършва магистратурата си по маркетинг в УНСС и работи по специалността
си в престижна компания. Родителите й са пенсионери и живеят в Габрово. Петя
живее на квартира в София сама с котката си. Въпреки несгодите си, тя проявява
силен дух, но е огорчена от поредния абсурд в държавата ни. Оказва се, че тъй
като има по-малко от една година трудов стаж, нямала право да получава
едновременно инвалидна и социална пенсия. В момента тя получава само социална,
която се свежда до мизерните 75 лева месечно. Грижи се сама за себе си, за
домакинството - готви, чисти колкото може, справя се, макар и трудно, и с
пазаруването. Доволна е, че има отзивчиви колеги в работата си.
"Мечтата ми е да сложа добра, качествена протеза, за да мога да съм напълно ефективна. Сега съм тромава, ходя бавно, разливам разни неща, бутам разни неща, ритам без да искам, понеже не мога да си контролирам протезата изцяло - така е направена, че нямам пълен контрол над движението й. Но колегите ми в офиса са безкрайно търпеливи и отзивчиви. Чувствам се в тежест на самата себе си, но съм си поставила много високи цели - през повечето време живея сама, отглеждам и котка, уча и работя, което си е гърч дори за здрав човек", споделя Петя.
Трогнати от незавидната й съдба, борбеност и оптимизъм, габровци
подеха
благотворителна
кампания
за набирането на средства за закупуването на качествена протеза за Петя. Инициативата тръгна от Народно читалище "Габрово" и местната структура на Българския червен кръст. В нея се включиха местни фирми, частни лица и бившето училище на габровката - Националната Априловска гимназия.
За своята съгражданка в беда те събраха до момента 10 000 лева, а са нужни още 14 000 лв. Когато разбра за дарението, майката на Петя едва сдържаше сълзите си и бе толкова развълнувана, че успя само да каже: трудно ми е да предам благодарността на дъщеря ми, която отново ще се изправи на крака. Жената припомни, че само преди няколко години Петя бе една от най-добрите танцьорки в известен габровски танцов ансамбъл.
С надежда за съпричастност към тежката съдба на младата габровка е открита дарителска сметка за всички онези, които забравят за собствените си грижи и са готови да откликнат на чуждата болка, за да могат да се съберат и останалите средства за протеза, с която Петя ще изживее достойно и пълноценно живота си. Колкото и да продължи той...
Петя има
отворена
дарителска
партида
към фонд "Милосърдие" за набирането на още 14 000 лева, необходими за закупуването на протеза. Всеки, който има възможност и се чувства съпричастен към нелеката й участ, може да помогне със средства:
Банка ДСК - Габрово
IBAN:
BG05STSA93000004959222
BIC: STSABGSF
за Петя Маринова
Кръстева
Какво
представлява
хондросаркомът
Хондросаркомът преставлява злокачествен тумор на костите с хрущялен произход. Това е много рядко срещано заболяване и данните за него са малко. Причините за развитието му не са изяснени. Злокачествеността се изразява в бурен растеж на тумора, проникване в меките тъкани около костта и ранно разпространяване - метастази в други органи бели дробове, черен дроб и други. Злокачественото заболяване е съпроводено с болка в тазовите кости, в областта на коляното и в раменния пояс, която се усилва нощем, в покой.
Лечението зависи от вида на тумора, неговото разположение, възрастта и състоянието на болния, наличието на метастази или на друг първичен тумор и т. н.
Най-често се прави комбинирана терапия - хирургично лечение, лъчетерапия (вид рентгенови лъчи с особена характеристика) и химиотерапия (лечение с лекарства, които унищожават приоритетно туморните клетки, но също така и много от нормалните бързорастящи клетки в организма като покриващите храносмилателния тракт, клетките на космите и т. н.).
Хирургичното лечение включва ампутация на засегнатия крайник или ако е възможно представлява тъй нар. крайник - запазваща хирургия. При нея засегнатият крайник не се ампутира, а се премахва само засегнатата от тумора тъкан, като получения дефект се запълва с кост (най-често чужда) или с метални протезни части, заместващи дадена става и частта от костите около нея (това са т. нар. изкуствени стави). При подрастващите обикновено се налага да се предприемат повторни операции, съобразени с растежа на костите. След ампутация обикновено се изработват външни протези, които изискват специално обучение за ползването им.
Понякога на хирургично лечение могат да се подложат и метастази от костен тумор в белите дробове.
Тези стихове са написани от едно момиченце,
което умира от рак в една болница на Ню Йорк,
когато лекарите й дават 6 месеца живот.
SLOW DANCE (Бавен танц)
Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого "как си"
чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за
стотици грижи?
По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си "това ще го направим утре"?
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне.
Защото никога нямаше време да се обадиш
и кажеш "здравей".
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който
не отвори.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката
преди да спре песента.