ПРАКТИЧНО
Има няколко ключови решения, които трябва да знаете, когато избирате визията на помещениетоС
пециалистите дизайнери ще ви предло-Ако за вас холът е преди всичко уютно пространство за общуване, то на първи план излиза разположението на мебелите, преди всичко на креслата и дивана и тяхното конструктивно удобство.
Ако централно място в хола ви ще заеме системата за домашно кино, то нейното място ще определи планировката. Например екранът трябва се разположи така, че върху него да не падат бликове от прозореца, останалите мебели ще се аранжират според местоположението му.
Тези два варианта за оформлението на хола по принцип често се съвместяват, тъй като не всеки може да отдели толкова пари за домашно кино и отделно помещение за него. От друга страна, вечерно време семейството обикновено се събира около телевизора (дори и да не го гледате, той присъства като шумов “фон”). Затова все по-често в последно време актуален за хола е принципът на трансформацията. Ако подберете мобилна и видоизменяема мебел и организирате правилно осветлението, то една и съща стая може да се превърне от кинозала в салон за танци.
Важно е да запомните, че пространството в хола все пак трябва да служи основно за отдих. Затова е добре да подбирате конструктивно удобни и комфортни мебели, които удовлетворяват потребностите и стила ви на живот. Ако не обичате да седите, а да бъдете в полулегнало положение, то креслото е добре да има подвижна облегалка, а диванът - подлакътници. Ако обичате да похапвате, докато гледате телевизия, добре е до дивана да имате и масичка или пък самият диван да има подвижен плот маса.
Тенденцията е холът да бъде отделен, но свързан с трапезарията и кухнята. Това е подходящо при условие, че се използват и съвременни средства за аспирация. В противен случай важи стария принцип, че свързаните хол и кухня са удобни за ергенски квартири, където се готви рядко и малко.
Сибирската котка е животно, което не създава проблеми. Това е едно чудесно същество, което спокойно си живее както навън, така и вкъщи. А и косъмът му практически не изисква никакви грижи (все пак е добре да бъде ресан с четка по време на линеенето). Има спокоен характер и същевременно е отличен ловец. Способна е да върши неща, които другите котки обикновено не правят - може дори да се научи на малки игри със стопанина си.
Сибирската котка е масивна, с тежка конструкция и създава впечатление за силно животно. Гърбът и раменете й са мускулести, гърдите - широки, а лапите - средноголеми. Черепът й има форма на трапец, а челото е широко и масивно. Котката има слабо очертан стоп. Бузите й са добре развити, а високо поставените уши са изправени и средноголеми в основата си, с леко заоблени връхчета. От ушните миди се показват характерните кичурчета косми. Очите на сибиреца са кръгли, малко косо поставени спрямо линията на носа. Цветът им е в хармония с окраската на косменото покритие. То е полудълго, по-гъсто и по-дълго около врата, като оформя пищна яка и се спуска по крайниците. Структурата му е фина и копринена.
За отбелязване е, че има отчетлива разлика в дължината на косъма на сибирската котка през зимата и през топлите сезони. Зимното космено покритие на животното е много гъсто, но е лишено от подкосъм. За представителите на породата са приемливи всички цветови окраски, с изключение на тези, които явно издават смесване с друга порода (напр. кълърпойнт). Широката публика предпочита острите цветове на сибирката - кафяво или сребристо-тигрово (с или без бяло), защото тази окраска най-вече подчертава дивия вид на тази котка.
Невенът се отглежда у нас в градините из цялата страна, и то не само защото е красиво огнено цвете, но е и билка за лечение на доста болести. Латинското название на растението е календула официалис, като първата дума означава, че е свързано с календите, т. е. с най-тачения християнски празник - Коледа, но навярно още от магическите или езическите времена. Втората дума се превежда като лекарствено или аптечно.
Българските наименования са много: жълта градинска ружа, колибарска ружа, крокон, кубанка, огнец. За лечебни цели се използват цветовете и листата, но без долната част на стъблото. Брането обикновено става в разгара на цъфтежа - през юли или август. Препоръчва се това да става в бездъждовно, по възможност в слънчево време, и то след опадване на росата. Сушенето следва да се извършва в проветриви помещения при подчертано силно въздушно течение. Така приготвената билка е дълготрайна.
Като хубаво и магическо цвете, невенът се споменава често в народните песни, най-вече в любовните. Прието е да се бере още на Гергьовден и китката да се потопи в менче с ненапита вода преди изгрев слънце.
След като се подаде слънцето, момата си наплисква лицето с тази невенска вода, за да е здрава, пъргава и огнена, за да й върви в любовта. Разпространени са и по-сложни магически обреди с вълшебното цвете. Ето един от тях: Момата загребва пръст от следите на своя драговник и я мята в градината с невен и в разпален огън с наричането: "Както невенът вене, тъй да венеш за мене, както огънят гори, тъй да гориш за мене." Невестите също правят любовни магии, за да венат съпрузите по тях, залагайки цветчета под възглавницата им.
Народът вярва безпределно в силата на невена - и при болки в очите също се препоръчва плискане с невенска вода. В народната медицина невенът се използва широко още от времето на Диоскорид (първи век след Христа) при заболяване на черния дроб и жлъчния мехур, а също така и далака. Билката се използвала при ранявания, порязвания и за гаргара при заболявания на устната кухина и глътката.
Съвременната медицина е установила експериментално, че препаратите от невен оказват успокояващо въздействие върху централната нервна система и понижават рефлекторната възбудимост. Притежават също така бактерицидно свойство срещу редица бактерии, особено стафилококи и стрептококи. Но най-важни са постиженията на руските медици: те създават таблетки от невен и никотинова киселина, с които лекуват болни от злокачествени образувания на хранопровода, стомаха и стомашно-чревния тракт. И официалната, и народната медицина използват невена за лечение на т. нар. женски болести. Жените знаят, че той е незаменим като безопасно абортативно средство - и чрез пиене на настойки и чрез залагане на свещи с мед в матката. От растението се приготвят ефикасни лекарства за лечение на трихомонаденколпит и въобще на всякакво бяло течение.
КатъкПродукти: 400 г изцедено кисело мляко, 4 скилидки чесън, 250 г сирене,
100 г разтопено масло.
Начин на приготвяне: В изцедено кисело мляко се настъргва сиренето и счукания чесън. Изсипва се разтопеното масло като се бърка непрекъснато, посолява се. Сервира се в камба или разрязана на две половини чушка, или в разрязан на две и издълбана вътрешност червен домат, или разрязана на две и издълбана прясна или кисела краставица.
Продукти: 1 заек
(около 1кг), 100 мл олио, 2 - 3 моркова, 2 глави
лук,
250 мл вино, чубрица, кимион, 1 с. л. доматен сок, магданоз, сол и черен пипер,
орехи.
Начин на приготвяне: Заекът, нарязан на порции, се поръсва със сол и черен пипер. Запържва се в тиган с мазнината, докато побелее. След това се изважда и в тази мазнина се запържват зеленчуците: морковът и лукът - нарязани на кубчета. Заливат се с чаша червено вино. Добавят се подправките: чубрица, кимион, 1 с. л. дом. сок, магданоз.
Месото от заека го слагаме в глинен гювеч или друг огнеопорен съд, сипваме зеленчуците, заливаме с 1 чаша гореща вода и печем на 200 градуса, за 1 1/2 - 2 часа. Поднасяме поръсен със счукани орехи.
Ябълки
с кремПродукти: 200 мл прясно мляко, 40 г брашно, 2 супена лъжица захар, 400 г ябълки, ванилия, 1 яйце.
Начин на приготвяне: Млякото, брашното и захарта се разбиват и получената смес се вари. В плитък съд се нареждат обелените и нарязани на кръгчета ябълки, заливат се с приготвения крем "Ванилия" и се пекат на фурна няколко минути. Отгоре може да се постави твърдо разбит сняг от 1 белтък и 1 лъжица захар.
Багрите на бегониите ще се запазят само при висока влажност на въздуха и далеч от преки слънчеви лъчи. В природата декоративнолистните бегонии най-често растат на влажни и сенчести места. В Андите и в Хималаите се срещат дори на височина 4 000 м. Листата на повечето видове са коси - кососърцевидни, косоовални или косолентовидни. Тази асиметрия не е случайна. Разположени като мозайка, те не се засенчват един друг и използват оптимално оскъдната светлина. Затова мястото на бегониите в дома трябва да е светло и топло, но не слънчево. Почвата в никакъв случай не трябва да се охлажда. Само при условие, че редовно овлажнявате въздуха, можете да ги поставите над парното. Добре е под саксията да е поставено затоплящо килимче. При поливането на бегониите трябва да избягвате както застояването на вода в субстрата, така и пресъхването му. По време на периода на покой от края на есента до средата на пролетта между поливките повърхностният слой на почвата трябва да засъхва до 1 см дълбочина. Много видове декоративнолистни бегонии може да цъфтят по всяко време на годината, даже понякога цветовете са големи и оригинални, но се смята, че не са особено красиви и се губят на фона на пъстрите листа. Затова истинските любители чупят цветните пъпки още при появата им. Някои видове израстват нависоко и долната част на стъблата им се оголва. За да съхраните декоративната им стойност, чупете дългите стъбла, като оставяте 1 - 2 спящи пъпки. По листата на кралската бегония са си дали среща невероятно разнообразие от багри. Но достигнат ли до тях преки слънчеви лъчи, цветовете ще избледнеят. Белите цветчета напълно се губят на фона на пъстрите листа на тигровата бегония. Затова е добре да ги откъснете, за да не изтощават растението. По листата на бегония мазониана сякаш са нарисувани рицарски кръстове, а тези на олимпика са като морски раковини.
Никога не пръскайте декоративните бегонии така, че капките да попадат директно на листата. Старайте се дори да ги поливате, без да ги мокрите.
При оскъдно поливане или при недостиг на хранителни вещества в почвата, а също и при недостатъчна светлина или излишно ярка слънчева, листата пожълтяват и се обезцветяват.
При много сух въздух или при недостиг на влага крайчетата на листата изсъхват и губят декоративната си окраска. Излишната влага може да предизвика загниване на корените и стъблата. Първият признак за заболяване са бледи и клюмнали листа.
За да получите нова бегония, ще ви е достатъчен един добре развит лист. Отделете го с част от стъблото от растението и с остър нож срежете всички главни жилки непосредствено над местата, където се раздвояват. Поставете листата на повърхността на почвата, а частта със стъблото заровете. Притиснете отгоре на местата на срезовете с малки камъчета. След това покрийте саксията със стъкло и поддържайте равномерна влажност и температура около 25 градуса. Поливайте с топла престояла вода в самия край на саксията и внимавайте да не намокрите листото. След няколко седмици ще се появят първите нежни листенца. Остава да ги отделите и да ги разсадите.
Прахът, който се събира по листата на растенията, е вреден, защото пречи на дишането им и спира растежа. Той е и отровен, защото носи замърсители.
• За да помогнете на растенията си да дишат по-добре, да се възползват от слънчевите лъчи и да се спасят от замърсяване, редовно махайте праха от листата им. Така и цветът им става по-наситен. Ако можете редовно да отделяте време за растенията си, достатъчно е просто да ги изчетквате с метличка от пера или да ги обърсвате с мек парцал.
• Ако прахът се е насъбрал от няколко седмици, има един лесен начин да го отстраните, без да пречите на листата. Натопете сюнгер в хладка вода с малко прибавен сапун и изтрийте листата отгоре и отдолу. Изплакнете с хладка вода, после бързо минете с хладката струя на сешоара, за да отстраните следите от влага. Дръжте сешоара най-малко на 50 см от растенията, за да не ги изгорите.
• Как да махнете праха от кактусите, без да се убодете? Натопете стара четка за зъби във вода с малко сапун и изтрийте внимателно кактуса, като го държите с помощта на парче вестник, после го изплакнете обилно под душа.
• Когато миете или пръскате растенията, използвайте мека, неваровита вода, за да избегнете образуването на неестетични белезникави петна. Някои растения, които изискват пръст от дива метла, например папрати, азалия, камелии, рододендрони, са изрично алергични към варовика и приемат само дъждовна вода или в краен случай деминерализирана (от размразяването на хладилника).
• Когато почиствате растението с вода, го правете сутрин, за да може листата да изсъхнат през деня.
• Не бършете с мокра гъба листата с восъчен налеп, използвайте за тях мека суха четка.
• Мъхнатите растения, като сенполията, не понасят почистване с вода. Но и те могат лесно да се почистват - с миниатюрна прахосмукачка, предназначена за пишещи машини и компютърни клавиатури.
• Ако блестящите листа на растенията ви са почнали да помътняват, не ги пръскайте с излъскващи препарати на базата на силикона, защото те запушват дихателните им пори. Вместо това ги почистете внимателно с парче козя кожа и няколко капки парафин. Не използвайте бира, защото когато изсъхне, задържа прах.
• Внимание! Никога не лъскайте мъхнати листа и листата с восъчен налеп. Обезпрашавайте ги с клечица за чистене на лула.