АРТСЕДМИЦА


 

65 вековни народни носии ще обикалят страната и чужбина

 

Българката предпочитала среброто, защото имало магична сила

 

Даниела ДОЧЕВА

След четиригодишни усилия Регионалният исторически музей в Плевен най-после успя да откупи уникалната колекция от 65 български народни носии от нейния създател Митко Иванов. Близо 40 години фолклористът събирал част по част старите дрехи, за да сглоби традиционните облекла за всички фолклорни области. Много от одеждите са на повече от 100 години, което ги прави на практика безценни. Още повече, че в България вече трудно се намират традиционни стари костюми. Най-често те са от по-ново време, когато са доста бедни и с по-европейски вид, обясни фолклористът.

Плевенският е единственият регионален музей в страната, който е собственик на подобно богатство. Директорът Михаил Грънчаров вече има идеи колекцията да бъде показана не само в цяла България, но и в много културни средища в Европа.

Любимите ми носии са лазарските и булчинските от Софийско и от Плевенско, сподели Митко Иванов. Рядък и много красив костюм на булка шопкиня е намерил и съхранил той. Бялата риза е украсена с бяла бродерия. Мъжкият пояс, преметнат през рамо, и съшитата от мъжки колан престилка на булката подсказвали, че за пръв път й предстои близък контакт с мъж. След първата брачна нощ, когато обявявали със специален ритуал, че невестата е "честна", на главата й се слагала т. нар. каица - голяма шапка, украсена с определен брой сребърни пари и изкуствени цветя (признак на заможност). Фолклористът призна, че не харесва родопското женско облекло заради турските орнаменти по ръкавите. Освен това родопчанката била най-мързеливата българка - тя си купувала изтъкан плат и го носела на терзия да й ушие костюма. По него липсват сложните и красиви бродерии, с които шарели облеклото си българките от другите краища на страната. Най-богатият фолклор е в Тракия, Шоплука и Северна България, категоричен е фолклористът. Малко известно е, че най-старите славянски костюми били без престилка. Първоначално тя се появила като част от облеклото с чисто практична функция - да предпазва от изцапване. Постепенно момите започнали да украсяват и престилката, докато станала богата и пъстра. Среброто е металът, с който по традиция се кичела българката. В народностните ни вярвания той има магична сила, носи добро и пази от злини. Златото не се възприемало с добро око - смятало се за еснафска прищевка. Традиционните вековни облекла освен с изумителната хармония на багри, форми и материали, впечатляват и с интензивността на цвета си. Митко Иванов опазил натуралните багрила на дрехите чрез специални грижи, тъй като светлината ги повреждала безвъзвратно. Не се знае какви растения и други добавки са използвали старите българи, за да получат толкова ярки цветове. Повечето от тях не са фиксирани, затова пускат при пране. Единствено населението от Плевенския край използвало специална билка, която правела оцветителите устойчиви. Никой от изследователите не знае каква е била тя, сподели любопитна подробност Иванов. След като се раздели с 65-те костюма от цялата страна, фолклористът продължава да съхранява в дома си много плевенски носии, защото ансамбълът за автентичен фолклор, който ръководи, ги използва при участията си из страната.

 

 

Изневери, гейове и фолк в Кабаре за мухльото

 

Лара АНГЕЛОВА

Гошо Мухльото е пиян и хленчи пред вратата на любовницата си, която го изхвърля по гащи пред апартамента си. "Отвори ми, муцинко", стене неудачникът, но без резултат. След констатацията "Тъпа патка!" Гошо си тръгва полугол от изгората си, но не стига далеч - просва се пред вратата на съседния апартамент в алкохолен транс.

Така се завързва интригата в първата за годината премиера на Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен. "Кабаре за мухльото" изследва любовта във всичките й форми и разновидности на българска почва.

В драмата на кръшкача, разкъсван между законната си проловинка, с която ги свързва 26-годишен брак и син непукист, и любовницата си блондинка режисьорът Веселин Бояджиев не се съмнява, че много мъже в публиката ще разпознаят себе си. Без да има претенции за висока художественост и нравоучителност, целта на драматургичния текст на Анна Петрова не е само да провокира смях, но и аналогии с ежедневието ни. Пределно ясни и достъпни, изпъстрени с жаргонни и дори цинични изрази, монолозите на отделните персонажи са взети директно от живота, което ги прави изключително въздействащи и заличаващи невидимата бариера между актьори и публика.

Безпаричната и пренебрегната съпруга на Гошо Мухльото страда заради изчезналата през годините любов, заради мизерната си учителска заплата и абсолютната незаитересованост от страна на сина й, решил да се спасява в чужбина. Терзанията й приключват с генералното решение да си хване любовник и да направи всичко оново, за което до сега не е имала смелост.

Кварталната фризьорка също е недоволна от живота, с който се бори сама. Въпреки усилията й да задържи вниманието на любовника си, тя е пренебрегната. С дълбокомисленото: "Ох, мене ако не ми пукаше, хич нямаше да ми дреме" тя все пак слага точка на мъката и продължава напред.

Емблематичната за мъжете с нетрадиционна сексуална ориентация песничка "Ти-ри-ри-рам" на Мариус Куркински прозвучава с нов текст в устата на персонаж с ляв уклон. На върли балкански фолк ритми се вихри актрисата Ива Николова в ролята на гореща циганка, възползвала се от слабостите в здравната реформа, за да предлага лечебни и... други услуги на отчаяни пациенти.

"За богатите всичко живо плаче. Бедните сме в неизвестност, но за сметка на това сме много", прозвучава на финала на кабарето. А истинското послание към всички е: "Ние се обичаме, обичайте се и вие." Всеки както както го разбира.

 

 

Театрално студио "Реплика"

 

Ученически и учителски бисери във Фиаското тийнбрадър

 

Тийнейджърите защитават българското училище от нихилизма

 

Дарина БОГДАНОВА

Отново в жанра сюжетна публицистика е издържано новото заглавие на плевенското театрално студио "Реплика" - "Фиаското тийнбрадър". Пак по традиция тийнейджърите играят със собствените си имена, за да са по-ангажирани и да звучат по-убедително, обясни режисьорът Светослав Каменов - Даки. Този път младите актьори ще защитават българското училище от нихилизма, настанил се през последните 15 години у нас.

В пиесата са включени текстове на тийнейджъри - не само от Плевен, но и от други градове. Общото дело на режисьора и актьорите вече е ферментирало и ще бъде показано пред публика в края на февруари. Мястото е зала "Катя Попова", участниците са 17 - от IХ до ХII клас, а музиката е на Енио Мориконе. Спектакълът не е зрелищен, предупреждава режисьорът.

Като контрапункт на ученически бисери в пиесата ще бъдат включени и автентични учителски словесни гафове. Основната цел на постановката е самите ученици да защитят училището си. Актьорите не отричат, че има тийнейджъри, които са аутсайдери във всяко едно отношение, както и учители, които не са си на мястото, но не приемат тоталното отрицание.

Емблематичен за пиесата е диалогът: "- Брадър, на кого да вярваме? - За сега май само на мъртвите." В хода на действието се установява разбирането, че мъртвите са по-живи от нас днес, издава предварителна информация режисьорът.

Тъй като със своите млади колеги са си дали дума каквато и пиеса да правят, винаги в нея да кънти и темата за дрогата, на финала на "Фиаското тийнбрадър" става въпрос за покровителството на дилърите, което е очевадно.

Театърът като изкуство не е нищо друго освен рефлекс. В една постановка трябва да се търсят съвременните послания, не само зрелища. Публицистиката е черновата на историята. Когато тя бие точно в целта и навреме, има оздравителен характер в обществото. Поднесена по един заразителен художествен начин, тя става оръжие, убеден е Даки.

Петима от младите актьори на "Реплика" вече са студенти в театрални вузове. Освен да ги подготви за професионалния театър, студиото има и друга функция - в процеса на работа да се изгражда гражданска позиция у младите хора.

През март актьорите са поканени да участват в театрален форум във Варна, а през април - на Националния фестивал на ученическите театри в Шумен. Извън програмата ще играят постановката "Рикошетът на Морфей", която вече 4 сезона се аплодира из цялата страна. Със същото представление през май ще участват в националния афиш по повод 150 години от първото представление в Лом. В рамките на 2 седмици там ще гостуват много театри, включително и Народният.

Паралелно с гастролите студиото започва работа върху нова постановка. Тя са казва "Лятно време", а действието тече върху музика на Гершуин.

 

Пингвините атакуват пазара с 15 хил. заглавия

 

Дани БОЖИДАРОВА

От две седмици в културното пространство на Плевен категорично се настани книжарница "Пингвините". Мощната верига малко позакъсня с инвизията в града, тъй като търсела най-подходящата сграда за представителство, обясни управителят за Плевен Олег Георгиев. Когато попаднал на сградата и идеята "Съгласие", той знаел, че е открил правилното място.

Тук, на площ от 200 кв. м на два етажа, книжният център разположи 15 000 тома литература - българска и чуждоезикова, речници, справочници и учебни пособия. На първия етаж могат да бъдат открити по-популярни заглавия, а на следващия са специализираните, философските и езотеричните.

Светъл и уютен е вторият етаж на книжарницата, където е оформен читателски кът. В него на спокойствие всеки може да общува с предпочитаната книга, без да е задължен да си я купи след това. Комплимент към постоянните клиенти на "Пингвините" е клубната карта за отстъпка в цената. За тях е и чашката безплатно кафе, докато избират следващото заглавие за личната си библиотека. В детския кът малчуганите, съпровождащи родителите си, могат да оцветяват книжки или да се занимават по друг начин.

Най-претенциозните и информирани читатели ще се срещат с всяка новоизлязла книга само 2 дни след като се е появила на столичния книжен пазар. Освен с всички български издателства, "Пингвините" си партнират и с най-силните книгоразпространителски фирми в Европа и САЩ, което им дава възможност да доставят заглавия и от чужбина.

Всяка седмица предлаганото разнообразие в книжарницата се обогатява със 7 до 12 нови заглавия от всички области.

Концепцията на "Пингвините", която ще бъде лансирана и на плевенска територия, е книжарницата да не е просто търговски обект, а културно средище, обясни Георгиев. Съвместно със "Съгласие" книжарницата ще реализира промоции на книги, срещи с известни български и чужди автори и нестандартни проекти.

 

 

Етърът край Габрово вече няма да е музей, а комплекс

 

Мариана ДИМИТРОВА

Етърът край Габрово вече няма да е "етнографски музей на открито", а "архитектурно-етнографски комплекс". Това решение взе общинският съвет на свое заседание. Всъщност местният парламент възстанови старото наименование на Етъра. Причината за смяната на името е, че "етнографски музей на открито" не отговаря на структурата на музея, тъй като архитектурните обекти са основата на музейната експозиция.

През 1971 г. Етнографски парк-музей е обявен за паметник на културата, категория национална под името Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" и с това име музеят влиза в държавната музейна мрежа.

Историята с името на Етъра започва през 1997 г. с решение на общинския съвет. Тогава съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация се преименува Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" в Етнографски музей на открито "Етър" - Габрово. Внесеното предложение е прибързано и не са съобразени последиците от това решение.

Освен това предложението за промяна на името на Етъра не е съгласувано с Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства, са мотивите за връщането на името на уникалния музей.