АРТСЕДМИЦА
Мая ПАСКОВА
Плевенската филхармония ще освободи помещенията, с които досега разполагаше в бившия студентски дом, и ще се настани в адекватни стаи в драматичния театър "Иван Радоев", заяви на пресконференция директорът на симфониците Ивайло Атанасов. Той подчерта, че това става, както не за първи път в Плевен, благодарение на навременната намеса на областния управител Цветко Цветков. На среща с всички заинтересовани страни, след конструктивна дискусия с директора на драмата Илко Иларионов и представители на областната администрация, са обсъдени всички възможни варианти и е взето решение офисите на филхармонията да се преместят в три стаи на последния етаж на плевенския театър.
Както "BG Север" писа в предния брой, общинският съвет по предложение на кмета Найден Зеленогорски едностранно взе решение да изгони Плевенската филхармония от студентския дом заради районния административен съд и да я настани в три стаички с външна тоалетна в двора на училище "Христо Ботев". Ивайло Атанасов категорично възрази срещу подигравката, която бе и в нарушение на договора между филхармонията и общината и в противоречие и с чл. 4 от Закона за закрила на културата.
Естествено областният управител е предприел тези действия, след разрешение на Министерството на културата, тъй като сградата на драматичния театър "Иван Радоев" е държавна собственост и филхармонията няма да плаща наем (културната институция е на стопроцентова държавна издръжка), каза още Ивайло Атанасов и добави, че финализирането на този казус именно по споменатия, най-труден начин, показва само едно - държавата поема и спазва своите ангажименти за разлика от плевенското общинско ръководство. Нототеката от 2 000 нотни единици ще се съхранява в читалище "Съгласие".
Наред с огромната работа по преместването на офисите тече и подготовката на операта "Макбет" от Джузепе Верди, чието концертно изпълнение ще прозвучи на сцената на зала "Емил Димитров" на 12 февруари, понеделник, от 19 часа, съобщи още Ивайло Атанасов. Диригент ще бъде Георги Нотев, а в главната роля ще се изяви руският баритон Игор Гаврилов. Сред останалите общо осем солисти ще бъдат и вече познатите на плевенската публика лауреати от Първия национален конкурс за млади оперни певци на името на Гена Димитрова Петър Бучков и Биляна Данаилова, както и вече известната ученичка на оперната прима Елена Баръмова. Сборна хорова формация от 36 изпълнители от София, Стара Загора, Бургас, Варна и Плевен също ще участва в представлението. Билетите ще бъдат със символични цени от 3, 4 и 5 лева. На 15 февруари същите солисти заминават на 45-дневно турне в Испания, припомни директорът на филхармонията. В най-големите градове на страната Бургос, Сарагоса, Мадрид, Толедо ще бъдат изнесени 28 представления на прочутата Вердиева опера.
Резбарят трябва да усеща душата на дървото
Мая ГЕОРГИЕВА
Кръжокът по дърворезба към читалище "Съгласие" започва работа от пролетта на миналата година под ръководството на Николай Серафимов. Тук всички са различни по възраст и по интереси. Има ученици от техникума по дървообработване, лекар, хора, на които дърворезбата им е хоби. Всеки е със собствен стил и виждания. При майстора идват за съвет, заедно коментират начините, по които работата може да стане по-добра, научават тънкости, усъвършенстват някои техники. Серафимов твърди, че дървото може да се обработва и да се накара да проговори по различни начини. Материалът е бял бор, бяла мура, орех, череша. Важно е да е напълно изсъхнал, за да може да се обработва по-нататък. Може да се тонира, да се запазва естественият цвят, където е нужно, да се използват допълнителни елементи за допълване на общия замисъл. Пламен Рачев например много успешно съчетава дървото с метал, Николай Начев в своите кукерски маски на мъж и жена е вмъкнал канап, Антоанета Къчева, единствената дама в кръжока, е оцветила своето пано в зелено... Изключително фина е дърворезбата на гинеколога Димитър Иванов в двете му творби "Житейски сцени" с библейски мотиви. Същевременно Николай Серафимов продължава да вае своите любими икони - задължително по канона. Защото всеки, застанал пред тях, трябва да познае изобразения светец. Това предполага, че дърворезбарят освен майстор в своята професия, трябва да бъде и добър художник. Естествено творческият момент и художественото виждане на автора не се изключват, но те са в орнаментите, изражението на лицето, тонирането на материала, което може да създаде впечатление за автентичност, умереното използване на позлата, за да не се стигне до кич и т. н.
Идеята за създаване на школа по дърворезба възниква още през 70-те години на миналия век. Николай Серафимов заедно с още двама свои колеги - Радослав Горненски и Светослав Петков, правят такъв кръжок в Плевен. След това отиват заедно да работят в едно троянско село и те остават там, а Серафимов се връща отново тук. Поканен е да работи като художник и аранжор в Дом на книгата. През 1978 г. кръжокът отново започва дейността си като Ателие за монументална украса с 12 души - ученици и хора със свободни професии, които искат да се научат на дърворезба. Средствата са отпуснати от общината. Ателието просъществува до 1989 г., когато е закрито. Работещите там са прехвърлени към общинска фирма "Акварел". През всичките години Серафимов не е преставал да твори. Участва в изложби на приложните изкуства, има и постоянна експозиция в с. Орешак.
Тина ИЛОВА
Авторът на романа на 2005 година "Стъклената река" Емил Андреев представи във Видин новата си творба "Проклятието на жабата". Залата на областната управа се изпълни от почитатели на българската литература, колеги на писателя, негови познати. И в новата си творба Емил Андреев ни отвежда в своя свят, от който не ни се излиза, каза в началото Красимир Гeтов от издателство "Сиела", издало новия роман.
За сюжета на произведението - една невероятна история, случила се в провинциалния град Олм, съм взел истински случаи и живи образи, които съм срещнал и във Видин, призна на публиката авторът. Той е роден в Лом, но от 14-годишна възраст живее във Видин. Пристига, за да се учи в английската гимназия, и след следването си отново се връща в този град. Работи няколко години като учител и журналист. В момента живее в София и се занимава само с литературна дейност. През 2005 година получи първа награда за най-добър роман на български автор.
Красимира ВАСИЛЕВА
Невербалният спектакъл на младия режисьор Богдан Петканин, сценография Зоя Минева, впечатлява с богатството на изразните средства, намерени от режисьора и актьорите, за да може да замести словото с пълноценен пълнеж от други разновидности. Тук не може да не спомена опита на друг млад режисьор в областта на подобен невербален театър - Боян Иванов, чиито постановки с такъв подход се играят в момента в Пловдив и Варна. Може би и това много добро постижение на Богдан Петканин в областта на тези търсения ни казва, че днешният ден изисква подобна динамика на историите и образите, с каквито се срещаме в "Черна приказка". Действието се развива на въртящ се кръг, в който почти шеметно преминават пред очите ни съдбите на майка и любима, на убиец, на юпи-самотник и др. Цветовете са червено, сиво и черно и разбира се, имат символно значение. Петканин не се бои да бъде дори драстичен, като показва завиден психологизъм и познаване на човешката природа. От вманиачения пианист с червен халат, с който започва спектакълът, ние стигаме към финала и появата на малкото момиченце, което като че ли за броени минути израства пред зрителите. На няколко пъти се появява и Смъртта с черна качулка, която безцеремонно отнася жертвите си. В семейството на пияницата се разиграва драмата на този тип нещастни и бедни семейства, която става чудесна почва, за да израсне на нея непоправим убиец. Малкото момче съзерцава със завист "другите" - тези, които ядат даже по две захарни петлета, а на него не му се полага нито едно. Чудесна е и футболната сцена - в нея има повече комизъм и ирония, отколкото случки. Тя е и най-богата откъм участници - тук режисьорът си е позволил да бъде малко по-подробен, но и доста язвителен по отношение на футболистите.
Иван Добрев, Веселин Плачков, Сергей Константинов, Цветомир Нечев, Адриан Филипов, Александър Димитров, Цвета Радушева и Ива Костова играят в плътен ансамбъл и показват блестящо владеене на психофизиката в блиц-образите, които очертават пред публиката за броени секунди.
"Черна приказка" е спектакъл, наситен с много енергия, динамичен, съвременен, по време на който зрителят не може да си поеме дъх - до такава степен е приковано вниманието му към бързо протичащото сценично действие. В него има и много тъга, негативни чувства - сарказъм, ирония, директно показване на злото, но и много хумор. При всички случаи това е един подчертано съвременен спектакъл, с търсене на нови гледни точки и непознати за зрителя пътища.
Мариана ДИМИТРОВА
От февруари до април в зала 7 на Дома на хумора и сатирата (ДХС) ще бъде представена първата изложба от цикъла "Бащи на българската карикатура". Тя е част от поредицата изложби, посветени на 35-ия рожден ден на Веселата къща - 1 април 2007-а. Тогава ще се покажат значими произведения от фонда "Хумор на народите". В нея са включени 90 хумористични и сатирични рисунки, шаржове и карикатури на 11 български майстори в жанра, които с право са наречени "бащи на карикатурата" - Александър Божинов, Стоян Венев, Чудомир, Райко Алексиев, Илия Бешков, Борис Ангелушев, Александър Добринов, Никола Тузсузов, Александър Жендов, Стефан Сърмабожов, Марко Бехар.
Художественият фонд "Хумор на народите" на ДХС съхранява общо 407 оригинални творби от изброените 11 карикатуристи. Най-мащабни са колекциите от карикатури на Стоян Венев - 144 на брой, на Илия Бешков - 124, на Борис Ангелушев - 61, на Марко Бехар - 24 и на Александър Жендов - 22.
Настоящата изложба е допълнена с малка колекция от издаваните в началото на миналия век български хумористични и сатирични вестници, с които е свързан творческият път на всеки един от художниците и които връщат към динамичното време от първите години на ХХ век.
Посетителите на изложбата имат възможност да се запознаят с житейския път на художниците, да ги видят през погледа на техни колеги, сподвижници и ученици, да останат насаме с колоритния словесен хумор на мнозина от карикатуристите, оставили трайна диря и в литературата.
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Повече от впечатляваща е научната и творческата дейност на ст. н. с. Иван Райкински - директор на Регионалния исторически музей във Враца. В продължение на 40 години той изследва в широк периметър новата и най-новата история на Врачанския регион, който в някои години е включвал цяла Северозападна България, и подрежда старателно мозайката на времето. Така се раждат книгите, посветени на историята на Враца, на театъра, на врачанската партийна организация, посещенията на Георги Димитров във Врачанско, за Септемврийското въстание, за антифашистката борба. На Христо Ботев Райкински посвещава изследванията, свързани с първия паметник на Войводата, с паметниците на лобното му място и на връх "Околчица", съставя летопис на Ботевата чета. Той изважда от забрава големия общественик, писател и изследовател на българщината Васил Кънчов и издава съчиненията му в три тома. Последната му книга отново е посветена на Враца - на икономическия и политическия живот между двете световни войни.
Едновременно с авторската си дейност, с работата си като уредник, старши научен сътрудник, а от 1989 г. и директор на музея, Райкински оглавява от 1976 г. поредицата "Известия на музеите в Северозападна България", от която са излезли 30 тома, и от 1991 г. библиотеката "Български Северозапад" - научни изследвания в 29 тома. В тях се публикуват статии, студии, открития, съобщения и монографии на музейните специалисти от Враца, Плевен, Монтана и Видин.
Още с назначаването му за директор през 1989 г. Иван Райкински започва люта битка за връщането на новооткритото Рогозенско тракийско съкровище във врачанския музей. Един министър на културата - Георги Йорданов, го подарява на Националния музей, друг - Емма Москова, го връща на врачани през 1998 г. след продължителната битка на директора на музея и общинската управа, която съдейства то да се експонира в една от най-модерните музейни зали.
На гребена на своята 40-годишна творческа дейност и в навечерието на 65-годишнината си, Иван Райкински твърди, че със своите експозиции, в които се съхраняват едни от най-ценните археологически открития и тракийски съкровища, с богатата си художествена галерия и издателска дейност, врачанският музей е сред най-добрите в България. Неуморният работохолик чувства у себе си сили и енергия да продължи своята историческа мисия и да завърши поне част от десетината проекта, които е започнал и по които работи.
"Дълбоко в мен е заседнала мисълта, че се раждаме голи и си отиваме голи. Не мога да разбера желанието на хората да трупат богатства, материални неща. Ако трябваше да избирам пътя си, пак бих дошъл да работя в музея. Но съжалявам, че управляващите не могат да разберат смисъла на опазването на културно-историческото наследство. Повтаряме непрекъснато, че историята е учителка на живота, но не я уважаваме, не се поучаваме от нея", твърди Иван Райкински.
(13.02.1932)
75 г. от рождението на българския писател сатирик от с. Марча (днес квартал на Дряново). Завършва българска филология в Софийския университет през 1954 г. Бил е редактор на вестник "Народна култура", "Стършел", издателство "Народна култура" и др. Автор е на: "Марсиански възторзи", "Второ пришествие" и др. Превежда произведения на Сергей Смирнов, Вилхелм Буш.
(14.02.1922)
85 г. години от рождението на изтъкнатия архитект от Горна Оряховица. Завършва Държавна политехника в София и работи като проектант на значими обществени сгради. Има осъществени проекти и в Русия. Носител е на висши държавни отличия.
(15.02.1942)
65 г. от рождението на оперната певица от Мездра. Завършила е Музикалната академия при Цветана Дякович. От 1987 г. живее и работи в Италия. За 25 години има над 1 000 спектакъла от репертоар, който обхваща 50 опери и оперети. Носител е на награди от конкурси в Швейцария, Холандия и др.
(10.02.1962)
45 г. от рождението на талантливия художник, живописец и скулптор от Берковица. Завършва Художествената академия през 1989 г. при проф. Д. Добрев. Представя самостоятелни и групови изложби в Белгия и Швеция. Негови творби са притежание на много художествени галерии в страната и частни сбирки в чужбина.
(12.02.1932)
75 г. от рождението на писателя сатирик, журналист, математик и физик от Червен бряг. Завършва Софийския университет. Първо от 1955 до 1968 е учител по математика, след което работи като журналист в кюстендилския печат. Член-учредител е на Съюза на независимите български писатели. Автор е на книгите "Горчиви хапчета", "В строя", "Заешко сърце" и др.
(15.02.1922)
85 г. от рождението на скулпторката от Видин. Завършва Художествената академия при проф. Иван Лазаров. Работи в областта на монументалната скулптура. Нейни творби са паметниците "Осми март" във Видин и други в селата Градец и Волуяк. Създава и много битови паметници. Подбрал: Витан Барашки