АРТСЕДМИЦА
Всички можем да летим
Цветана ЕВГЕНИЕВА
С
лед двете книги "Мира нямам" и "Вяра имам", които пожънаха голям успех, един от най-известните психотерапевти в България Мадлен Алгафари издаде и трета - "Всички можем да летим". Докато в първите описва в проза и поетична форма много от случаите по време на терапевтичната си практика, новата й книга е изцяло поетична, посветена на корените, детството, сърцето и любовта. Посвещава я и на своята 40 годишнина. "Някои празнуват годишнини като подреждат албуми със снимки на лика си през годините. Аз реших да си направя съвременен аудиовизуален албум, но със снимки на душата. Независимо дали изповедите са мои или са облечени в поетична дреха от мен разкази на мои пациенти, те са минали през мен, мои рожби са. Всичко това съм аз! Дано ме направят по-жива и по-близка до теб! Надявам се гласът и музиката да помогнат за това, като изразят по-живо настроението на всеки стих. Дано така ми повярваш по-лесно, че, макар и понякога нозете ни да са натежали от умора или скръб, все пак наистина всички можем да летим", казва в обръщението си към читателите Мадлен Алгафари.На 200 страници в книгата, издание на "Джуниър партнърс" ЕООД, са събрани нови и стари стихове. Продава се в комплект с диск, на който са записани някои послания на човека, терапевта и поета Мадлен. Тя чете стиховете си, сякаш разказва приказки в рими, и то на фона на природни звуци. Завършва с една песничка за деца и с посланието, че всички можем да летим, стига да вярваме в това.
В първата глава "За корените" посвещава стихове на своята майка, дядо и баба Добрена, която не познава, на своето детство без край.
"Дърво без корен е орисано
да го поваля всеки полъх рязко.
Най-силните - дърветата с дълбоки корени,
растат на ветровито
място!"
Детството й преминава във Враца, където завършва езиковата гимназия "Анри Барбюс", но често ходи и в родното село на майка си и баща си. "Помня на баба Мара вретеното как пееше в ръцете й, как се закачваше по напуканите й пръсти нишката. Помня с най-малките подробности шарките по чинийките за сладко в къщата на баба Цеца и мириса на забраненото за пипане чекмедже с десетки дребни, любопитни нещица в него. И на шарените черги в скрина, които баба пазеше за мой чеиз. Няма друга такава миризма - опияняваща, любовна! Помня как точно изглеждаха на дядо Стайко ръцете, смеха му, как ми свиреше на цигулка, на хармоника и после на гребен", изповядва Мадлен. Не обича девизи и максими, но от дете носи съвета на дядо си: Прави всичко с внимание, както и на майка си: Любовта е по-добрата част на живота.
На голямата, разкрепостената, свободната, лекуващата любов посвещава втората глава на новата си книга " За сърцето". И най-силното стихотворение "Мира нямам, че те обичам" в характерния за нейната поезия стил на противопоставянето.
"Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?
...
Разпъна ме на кръст
И ме обрече на възкръсване"
"Любовта е Голгота. Тя е дрога - да се довериш на някого докрай, да му позволиш да те познава, както ти се познаваш. Всички болести - и духовните, и телесните, са от липса на любов. От неумение да обичаш и да получаваш любов, да простиш и отново да обичаш. Нося страшно много любов в себе си. Ако можех, бих я раздала на целия свят", изповядва Мадлен Алгафари.
Такава се разкрива в третата глава "За мен".
"Била съм птица преди да се родя.
Сънувам го и нощем, и наяве.
Понякога ръце като крила
разпервам и забравям,
че всъщност аз не мога да летя".
Четвъртата глава "За теб" започва с изповед. "Ако имаш очи за танца на листата, ако имаш уши за симфонията на дъждовните капки, ако сърцето ти пърха възторжено от срещата с дивото, ако си разбрал какво си чирикат птичетата, сгушени под мокрите шумки, значи си от нашето ято!" Така стига до Света на летящите хора.
"Всички можем да летим!
И да правим чудеса!
Всички можем да летим,
ако вярваме в това!
Любов, доброта и екстаз без умора
осмислят света на летящите хора".
Мадлен Алгафари твърди, че писането на стихове при нея се случва от само себе си. "Никога не решавам сега ще пиша. Стиховете идват самички, през нощта или дори когато шофирам. Изразявам това, в което вярвам, което обичам. Вярвам в себе си, в хората, в доброто, в любовта. Следвам онова, което ми идва отвътре. Всеки от нас има едно позитивно зрънце у себе си. В него вярвам. Уча хората да си белят черупките, които ползват като защитни и да извадят това добро зрънце. Уча ги да летят. Да вярват в полета и в мечтите си".
Даниела ДОЧЕВА
До 14 януари ще остане в Общинската галерия изложбата на две интересни авторки - Ася Велизарова, живопис, и Николета Йорданова, керамика. Те се запознават преди година и решават да се представят пред публика с обща експозиция. Всяка от тях има интересен път, довел я до тук.
Николета Йорданова е родена през 1975 г. в Плевен, но живее в Червен бряг. Завършила е техникум по каменно обработване в с. Кунино. Преди две години търси работа в керамичния завод "ТЕРРА - 2000". До тогава не е пипала глина в живота си, но убедително обяснява, че изработва керамика. Щом се докосва до материала обаче, резбрала, че това е призванието й. Започва да прави копия на тракийски и римски съдове. Работата така я омагьосва, че си носи глина вкъщи - да създава нови неща. Сънува съдове или ги вижда във въображението си. В някои случаи се оказва, че е направила точно копие на съществуващ древен предмет, без да го е виждала. Всичко изработва на ръка, но пази в тайна техниката си. Споделя, че много хора са й пречили да осъществи изложбата заради завист. А от завистта тръгва всичко лошо, нали, риторично пита тя. Въпреки това с помощта на Данаил Вълев, бившия й началник и настоящ кмет на Червен бряг, на Иван Иванов, шеф на керамичния завод, и на Кирил Христов, скулптор, експозицията става факт. Показва 100 неща, изпълващи по оригинален начин пространството. Особено впечатляващи са цар и царица, направени по нейна идея. Планува да изработи голям керамичен шах. След изложбата се надява Бог да й посочи пътя. Решила е да покаже работите си в Гръция, където се ценят антиките, и да рисува.
Ключова е тази изява и за другата авторка - Ася Вилизарова. Тя е родена през 1967 г. в Плевен и до момента има няколко самостоятелни изложби, както и много участия в общи експозиции. Сега се показва с 27 работи - масло, акварел и пастел, след известен период на преосмисляне на нещата. Започва да излиза от творческата криза благодарение на колеги. Така се ражда "Малката кибритопродавачка". Следват и много други картини - "Леда и лебедът", "Танцът", поредица слънчогледи, много цветя, възрожденски къщи. Често работите на Ася са като оживели приказки, които тя сама си измисля. Тя пише стихове, в които описва приказните сюжети, а после ги изобразява върху платното. Така стиховете преливат в картините.
Мариана ДИМИТРОВА
Експозиция с атрактивното име "Една усмихната Русия" стъкна габровският Дом на хумора и сатирата. Това е третата проява на Веселата къща, която е посветена на Годината на Русия в България.
В изложбата са подбрани 55 карикатури на 42 автори, които представят типичния руски хумор от последните три - четири десетилетия. Карикатурите са собственост на ДХС и са част от фонда "Хумор на народите", попълван през годините от дарения на самите автори.
"Една усмихната Русия" е поглед от Габрово към руски реалии - не случайно изложбата започва с матрьошка, която като се "разтвори" открива един весело-безгрижен, на моменти заразяващ с настроение пъстър свят. На едно място са събрани големи имена от страниците на хумористичното списание "Крокодил" - Евгений Гуров, Борис Старчиков, и известните със своя езопов език творци Валентин Розанцев и Михаил Златковски. Техните алегорични и философски карикатури връщат към недалечното време на разцвет на иносказателните сюжети.
В експозицията е посветено място и на най-малките посетители - децата, които също ще се посмеят над руската действителност чрез веселите творби на Виктор Игнатиев, Дмитрий Заруба, Василий Волков.
Много от представените автори са носители на различни награди от Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата "Габрово", имената на други пък са тясно свързани с изкуството на анимацията, с които габровската Весела къща има дългогодишни контакти.
Колекцията запознава само с част от най-добрите постижения на руската карикатура, а притежаваните творби са комплимент за всяка престижна галерия, обясняват стопаните на Дома на хумора.
Теменужка ИЛИЕВА
Видинските депутати решиха да покажат на колегите си в парламента своя град, но през погледа на художниците. Миналата седмица те подредиха изложба с няколко платна от фонда на градската художествена галерия "Никола Петров". Откри я председателят на парламентарната група на "Коалиция за България" Михаил Миков.
Избрани са картини от художниците Никола Петров, Владимир Мански, Йордан Гешев, Александър Поплилов и др. Интересът е голям, тъй като на платната е запечатан старият Видин, който впечатлява с уют, красота и лиризъм през всички сезони.
Видинската галерия разполага с 1 300 произведения на изкуството. Тя има във фонда си оригинали от Иван Мърквичка, Златю Бояджиев, 13 платна на Владимир Димитров - Майстора. Създадена е през 1961 г., а първите картини са дарени от художниците, участвали в специален пленер за нейното създаване. Сред тях са Стоян Венев, Илия Петров, Александър Поплилов, Панайот Панайотов. Сградата, в която е настанена галерията, е строена през 1892 г. върху основите на турски конак. Намира се на метри от брега на Дунав в градския парк. Била е военен клуб, но от 1961 г. приютява стотици картини на наши и чужди художници. Превърнала се е в място за среща на творци. До нея се намира открита естрада, от която извисяват гласове певци от всякакви жанрове.
Тина ИЛОВА
Видинският краевед Генади Вълчев издаде книга за бялата руска емиграция във Видинско. Авторът представя тъжната им история през погледа на документите - протоколи от заседания на общински съвети, характеристики на руските лекари, учители, свещеници от съответните служби, полицейски донесения, извадки от регистрите за ражданията, гражданските бракове и смъртните актове, надписи на надгробни паметници и оскъдни публикации в печата.
"Бялата руска емиграция във Видинска област" е първата книга у нас, с която се прави опит да се каже колко са, какви са били и как са живели белогвардейците и наследниците им в България от 20-те години на миналия век до наши дни. Съседна Сърбия е преброила своите руски емигранти - 70 000. У нас не се знае точно колко са дошли, но се знае, че из Европа след 1917 г. са се пръснали близо 2 млн. души. Много от тях са високообразовани специалисти - военни, учители, лекари, свещеници, художници, музиканти. Казашките полкове на генерал-майор Курбатов пристигат заедно с полковите си военни музики. Военни изграждат през 1923 г. ж. п. линията Димово - Видин. Атамани, дворяни, графове изведнъж се оказват най-обикновени жители на Видин и селата около него. Населението ги приема със съжаление, подпомага ги. Властта плахо предприема мерки за задоволяване на нуждите им. В летописната книга на едно видинско училище е записано, че през 1921 г. учениците били пратени да учат в друго училище, защото в тяхното били настанени руски емигранти. Най-интересна се оказва ролята на църквата. И светият синод, и митрополиите по места, са се обръщали с възвания към населението да ги подпомага да оцелеят и живеят. Църквата ги е представяла като наши кръвни братя, объркани от събитията, случващи се в тяхната страна и затова потърсили убежище в България. Много випуски ученици от видинската гимназия помнят учителите си Потоцки, Грунини, Галкина, жителите на Кула - главният лекар на болницата д-р Панталеймон Иванов. В историята на видинската църква е останал грижовният за вярата свещеник Николай Куколев, който проявявал изключително музикално дарование. Спомени се разказват за полковника от царската армия Николай Андреев, един образован и високо ерудиран мъж, принуден във Видин да се прехранва с вехтошарство. Изумителна е историята на Павел Кудинов, герой с истинското си име от романа на Михаил Шолохов "Тихият Дон". Двамата са съселяни от станица Вишенска, Кудинов е един от ръководителите на въстанието по Дон срещу новата съветска власт. Живее дълги години в Димово, през септември 1944 г. съветски разузнавачи го арестуват и връщат в СССР, където имал да излежава 15-годишна присъда. Излежава 10 - 11 години и отново се връща в Димово, където умира.
Интересна е съдбата на генерал-майор Анатолий Курбатов. Син на актьор от московския "Малый театър", през 1935 г. го назначават за директор на видинския драматичен театър. За открита пропаганда срещу Германия заради войната й с Русия, е изпратен в затвора. Излиза от него на 8 септември 1944 г. заедно с политзатворниците. След това царският генерал остава да края на живота си член на БКП.
Книгата изненадва с факти от биографията на известни видински личности. От нея става известно, че секретарят на КТ "Подкрепа" д-р Евгени Душков е внук на казашкия атаман Петр Рябухин. Още няколко видински лекари са внуци или правнуци на руските емигранти.
Тази книга не можеше да се появи преди 15 години, твърди авторът. Той благодари на потомците, които са му помогнали да събере богат фактологически материал за техните предци и да я издаде.
(10.II.1923 г.)
85 г. от рождението на оперния певец (тенор), народен артист от гр. Брусарци, Монтанска област. От 1953 г. е артист в Русенската опера. Роли: Пинкертон в "Мадам Бътерфлай" от Дж. Пучини, Надир в "Ловци на бисери" от Ж. Бизе, Балдуин в "Цар Калоян" от П. Владигеров и мн. др.
(12.II.1948 г.)
60 г. от рождението на великотърновския художник. Преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". От 1973 г. участва редовно в общи художествени изложби. Организира самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска галерия и художествени галерии в областните градове на България.
(9.II.1943 г.)
65 г. от рождението на поетесата и журналистката от с. Божурлук, Плевенска област. Работи във в. "Народна младеж", сп. "Лада" и др. Стихосбирки: "Трябва да те има", "Бюлетин за времето", "Аз" и др.
(14.II.1943 г.)
65 г. от рождението на художника от с. Уровене, Врачанска област. Участва редовно в общи и колективни художествени изложби у нас и чужбина. Носител на награди от национални конкурси. Подбрал Витан БАРАШКИ