СЪДБА

Вълшебните звуци на фолклора връщат

Надка Томова в Северняшкия ансамбъл

Дългогодишната солистка посвещава
живота си на българската народна песен

Даниела ДОЧЕВА

Наскоро в Северняшкия ансамбъл се върна дългогодишната му солистка Надка Томова. Известната народна певица носи магията на българския фолклор в сърцето си още от своето детство. В гените й също е закодирано да пее - наследница е на музикален род. Българската народна песен я владее цял живот. Магическите звуци я спасяват психически и физически след тежко боледуване. Отваря уста, запява и вече нищо друго не съществува - няма болка, грижи, страхове. Едва преборила се са за здравето си, Надка Томова бърза да се върне в любимия ансамбъл. Тя е част от него от самото му създаване. Тук се изгражда като певица и диригент.

Скоро предстои да видим обичаната от публиката изпълнителка в предаването на БНТ "Иде нашенската музика" с редактор Даниел Спасов. Има покана и от Милен Иванов, диригент на "Ева квартет", за участие в предаването "Български уроци" по Сателитния канал.

Надка Томова е родена в с. Бъркач на 9 юни 1949 г. и като повечето хора зодия Близнаци носи няколко дарби у себе си. "От малка обичах да пея, защото съм от музикално семейство. Баща ми свиреше на окарина, дудук, кавал, по-късно на баритон в местния духов оркестър", разказва тя. Научава стотици песни от гласовитите си майка и баба, от други възрастни хора в селото, от радиото. След като завършва основното си образование, заминава да учи в Техникума по фина и битова керамика в Троян, тъй като в плевенското Музикално училище все още не съществува фолклорен профил.

Отдава се на

художествената

си дарба,

но песента я съпътства навсякъде. Участва в много концерти по различни поводи. Спомня си, че в часовете по практика нейният любим учител Байо Добрев я подканял всеки път: Наде, я запей някоя нашенска, северняшка, та да ни е спорна работата. Гласът й се сливал с песента на грънчарското колело, а ръцете й извайвали красивите троянски стомни. Завършва средно образование и се връща в Бъркач. Тогава разбира, че в Плевен е създаден самодеен ансамбъл - Северняшкият. Явява се веднага на конкурс и още същия ден специално за нея от главния художествен ръководител Иван Вълев е създадена солистична песен, с която вечерта участва в концерт. Маестрото веднага оценява таланта й по достойнство - забелязва както красотата на гласа й, така и широкия му диапазон. Това е началото на сериозния творчески път на 19-годишната Надка Томова - годината е 1968-а. През 1971 г. ансамбълът става професионален. Малко преди това тя се явява на конкурс в ансамбъл "Пирин" в Благоевград и е една от двете одобрени от над 60 кандидати. В последствие обаче надделява желанието да остане в родния си край и близо до семейството си. Назначена е на работа в Държавния Северняшки ансамбъл за народни песни и танци и започва солистичната й кариера - ансамбълът има много концерти, участия, турнета. Не след дълго става помощник-диригент на хора. "Аз нямам музикално образование, но завърших Националната школа за художествени ръководители в Пловдив, специалност диригент на народен хор (1980 г.). А най-голямата школа за мен като певица и диригент беше тази на Иван Вълев, при когото практически съм усвоила нещата", прекланя се пред огромното дело на маестрото тя.

С ансамбъла

обикаля цяла

Западна Европа,

съседните страни на България, Сирия, Йордания, Канада, САЩ и др. "По времето на маестро Иван Вълев ансамбълът много пътуваше. Всяка година имахме турнета в чужбина поне по 2 - 3 пъти. А концертите в България не мога да изброя. Жънехме големи успехи навсякъде, защото бяхме на много високо ниво", разказва за златните години на Северняшкия ансамбъл тя. В репертоара на Надка Томова има песни от родния й край в обработка на композиторите Иван Вълев, Ангел Шопов, Коста Колев. Всички те са записани от БНТ и БНР.

Дългогодишната певица остава в ансамбъла до 1990 г. След това започва работа като преподавател в музикалната паралелка в СОУ "Георги Бенковски" в гр. Тетевен. На младите таланти посвещава 8 години от живота си. "Там бяхме създали много добър ансамбъл. Имахме изяви в Швейцария и в Гърция, които бяха на много високо ниво", спомня си тя. След това се прибира в Плевен и се пенсионира по болест. През цялото това време паралелно работи с народни хорове. Вълев я изпраща да помага на различни състави. Ръководи едновременно хора към Културния дом на работниците от селското стопанство и хранителната промишленост и хор "Мизия". На 6-ия републикански фестивал на художествената самодейност се явява с двете вокални формации и печели златен медал и звание "Представителен" за хор "Мизия". С хора на Окръжния кооперативен съюз - Плевен, пък печели награда за изключителни постижения през 1982 г. в Слънчев бряг. Ръководила е хор в училище "Климент Охридски".

За известно време Надка Томова спира да пее заради боледуване, но не спира да мечтае за момента, в който ще се върне отново на работа в Северняшкия ансамбъл. Огромното й желание се реализира в края на миналата година.

Щастлива съм,

защото отново

съм в музикалния

бранш,

в любимия си състав, сред колегите, споделя тя. Освен това неуморната певица ръководи вокална група "Вълшебни звуци" към читалище "Зора" в с. Победа. Певиците я поканили и тя приела. Горди са, че миналата година на фестивала "Богородична стъпка" в Стара Загора завоюват първо място. Надка Томова и съпругът й Величко Мочков - танцьор и хореограф, се отзовали и на покана на читалищното настоятелство в родното й село Бъркач. Преди 5 години създават танцов състав. В последствие тя открила и певчески талант у повечето от децата и започва да ги обучава. "Направихме една концертна програма около час и половина с танцови и хорови изпълнения на състава "Децата на Бъркач" - името е идея на председателката на читалището д-р Веселка Дойчинова, която е много амбициозна. Дизайнер на костюмите за единия танц е Вероника Игнатова, създател на Къщата на занаятите в Плевен. И аз се включвам в концертите. Помага ми една моя ученичка - Цветелина Атанасова, която в момента е в 10-и клас на НУИ "П. Пипков". С нея пеем дуети. Тя е моята гордост и се надявам да продължи да се развива. Настоящият кмет Вътко Петков помага много на състава. Бившият министър на земеделието Венцислав Върбанов също ни подкрепя", разказа Томова. В най-студените зимни дни спират репетиции, но скоро ще започнат отново. "Децата на Бъркач" се представят достойно на фестивал в с. Рибарица, на събор в с. Черни Вит през миналата година. Ръководителите му се надяват тази година да ги заведат на по-престижен фестивал в България, а мечтата на председателката на читалището е да се представят и в чужбина. Надка Томова е убедена, че

малките певци

и танцьори

заслужават изяви

на престижни сцени, но ще трябва да намерят спонсори, защото почти всички те са социално слаби. За заниманията малчуганите не плащат такса, а ръководителите им получават минимални възнаграждения за всеотдайния си труд.

Народната певица и съпругът й се включват с отворени сърца и в друг проект. През 2007 г. са поканени да работят в Дома за деца, лишени от родителски грижи в с. Тотлебен. Италианско дружество отпуска пари за творчески занимания в различни модули. Събрал се хубав екип от професионалисти, който работи една година. Томова с готовност заявява, че ако ги поканят, ще се отзоват пак - на доброволни начала, защото тези деца копнеят за майчина ласка, за отношение, за семейство. А между двете страни се получила много добра спойка. Направили чудесна kоледна постановка и фолклорен театър. Имало много подаръци и станал един хубав празник, удовлетворена е певицата.

Наскоро я поканили от с. Крушовица да ръководи вокална група към читалището. Помага и на читалището в с. Брестовец. "Като ми се обадят, хващам автобуса и отивам за 2 часа. Срещам се с жените, работя, давам им репертоар - ей така, на доброволни начала. За мен това е удоволствие, не всичко е пари. Като виждам, че съм полезна на хората, се чувствам удовлетворена", споделя Надка Томова.

Народната певица още от началото на творческия си път се занимава индивидуално с много ученици. Подготвила е много даровити деца да кандидатстват в специализираните училища по изкуствата или в музикални паралелки. Има доста ученици, които вече са се реализирали в най-големите ни фолклорни ансамбли - "Филип Кутев", "Пирин", "Мистерия на българските гласове", Северняшкия ансамбъл, някои са в чужбина. Първата й ученичка, с която започнала да работи индивидуално - Елка Недялкова, сега е преподавателка в Националното училище по изкуствата "П. Пипков" в Плевен. При нея също има доста подготвени деца.

Паралелно с многобройните си ангажименти

Надка Томова

успява да

реализира

прекрасен дует

със своята колежка и приятелка, народната певица Атанаска Димитрова. Дуо "Анастасия" се оказва много успешно. Двете народни певици са поканени през 90-те години на миналия век да запишат албум със стари градски песни. Благодарение на спонсори издават аудио касетата "Докато сме млади". Аранжиментите са на Никола Ваклинов, който е създател на първия "Пиринфест". За съжаление по ред причини звукозаписната им дейност приключва до тук. Остава нереализирана идеята за видеокасета и компактдиск. "Участвали сме в много телевизионни предавания - на БНТ, на телевизия "Евроком". Бяхме поканени от ген. Михо Михов да пеем в зала 1 на НДК на Гергьовден", спомня си звездни мигове Томова. "Бог ни е дарил с талант и трябва да помагаме на хората, да обучаваме и да предаваме дарбата си на младото поколение. За мен най-голямото удовлетворение е да виждам резултат от моята работа", признава дългогодишната певица.

Съпругът й Величко Мочков (Вили) е роден на 3.11.1947 г. в с. Ленково. Още от дете играе във фолклорна танцова трупа. По-късно става солист на местния танцов ансамбъл. Докато отбива военната си служба, сформира танцов състав, с който стават лауреати на преглед на армейската самодейност. След уволнението си постъпва в Северняшкия ансамбъл като любител и повече от 24 години е негов солист. Тук се запознава с Надка Томова, за която се жени. Завършва хореографска режисура и педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Той е създател и солист на множество фолклорни ансамбли. Пенсионира се през 1995 г.

В момента преподава в хореографска паралелка в гр. Пордим - заедно с Михаил Денев. Същевременно ръководи в гр. Летница детски танцов състав. Работи в Бъркач. Все още има търпението да се занимава с деца. Произведенията, които играят съставите му, са по негова хореография. Допълваме се взаимно, казва Надка Томова за съпруга си.

През 1973 г. Надка Томова ражда син и дъщеря близнаци - Мартин и Теодора Мочкови.

Децата тръгнали

по пътя

на родителите.

Е, майката имала желание някое от тях да пее, но явно генът на баща им се оказал по-силен. Започват да танцуват съвсем малки. В началния курс се записват във фолклорния ансамбъл "Мизия" при Михаил Денев, който става техният първи учител. Въпреки че Теодора не усъвършенства уменията си във висше училище, се отдава на танца и до ден днешен работи заедно с родителите си. Брат й, Мартин, пък се отказва от едната си любов - футбола, заради другата - танците. Въпреки че имал данни за световни успехи на игрището, съдбата така го завъртяла, че предпочел семейната традиция. Той танцува една година в Северняшкия ансамбъл. След това е приет в Академията за музикално и танцово изкуство, специалност хореографска режисура и педагогика в Пловдив. Още във втори курс кандидатства в ДФА "Тракия" и е приет. Това е трамплинът му. Започва и да твори. Явява се на фестивала "Златен трандафил" в гр. Казанлък и взема първа награда за най-добър хореограф с камерния хумористичен танц "Запасняци". Оригинална е и постановката му "Мътене" във фолклорния ансамбъл "Добруджанче" в Силистра. Участва в много спектакли и концерти в България и чужбина - Азия, САЩ, бившия СССР, Полша, Унгария, Люксембург, Италия, Франция, Белгия, Чехия, Турция, Израел, Сингапур и др. Играе и на сцената на Бродуей.

Личният живот на Мартин е свързан с ансамбъл "Тракия". През 2000 г. се жени за своя колежка - Мариана. Щастие е това, че и двамата са в тоя бранш. А пък и родители на Мариана са хореографи. Въобще събрахме се две музикални семейства, доволна е майка му. В годината на сватбата си Мартин решава да направи поредна важна творческа крачка. Нешка Робева провежда кастинг за създаване на трупа. Мартин е одобрен и започва да работи с популярната треньорка. Тя го усети като творец, гласува му доверие и му даде възможност да изяви таланта си, разказва Томова. В първия спектакъл "Два свята" Мартин е автор на 3 от танците. Във втория - "Орисия", танцът за Самуиловите воини - много силно емоционален момент, за гаргите са негови авторски произведения. Съпругата Марияна също започва да танцува при Нешка Робева, но забременява и се прибира в Пловдив.

Мартин също

се отказва

от кариерата

в столицата и се връща в ансамбъл "Тракия". "Нешка Робева много съжаляваше за него. Наскоро го покани отново да работят заедно, но той отказа, защото няма жилище в София и би било много трудно да се установи там. Но си запази чудесните отношения с нея, уважават се", разказва Томова. Наскоро Мартин е поканен в Северняшкия ансамбъл да постави танц по музика на композитора Георги Андреев, диригент на оркестъра на ансамбъл "Филип Кутев". Смята да кръсти танца с нестандартното име "Чуда" (б. р., с ударение на последната сричка). Предстои да се доработи и да се направят костюми за него. Има покана и от детски състав във Варна. В момента талантливият хореограф ръководи ансамбъл към Синдикалния дом на културата в Пловдив. Има много интересни и нестандартни идеи за танци, които иска да осъществи.

Петгодишната днес Надежда е кръстена на баба си Надка, която мечтае да я вижда по-често, за да я научи да пее народни песни. Но тъй като това все още не се случва, тя се успокоява с факта, че малкото момиченце ще спази поне едната от двете родови традиции - да се занимава с танци, тъй като вече развива таланта си в частния ансамбъл на другата си баба.