ПРАКТИЧНО
Йеменският хамелеон е голям, агресивен вид и по принцип се препоръчва за начинаещи ентусиасти. Мъжките достигат до пълна дължина на тялото около 40 - 60 см, а женските - 25 - 35 см; теглото на мъжките индивиди в зряла възраст е около 100 - 200 г, а на женските - 90 - 120 г (теглото им се увеличава по време на бременността). Характерен за югозападните крайбрежни части на Саудитска Арабия и Западен Йемен, този вид хамелеони населява блатистите и селскостопанските земи на този иначе сух регион.
Истината е, че Йеменските хамелеони са интересни домашни любимци, но те не са най-добрият избор за всеки. За разлика от типичните домашни любимци, те не са подвижни и енергични като кучетата или котките например и изискват специални грижи, осигуряващи тяхното съществуване. Най-важни в случая са: подходящата среда на живот (клетка, светлина, вода, растения), правилното хранене и добавки (витамини и минерали). Докато задоволяването на потребностите на вашия хамелеон не представлява особена трудност, всеки по-продължителен период без наличието на някое от необходимите му условия за живот, би предизвикал развитие на заболявания и често смърт за животното. Желателно е да се придържате към насоките, изложени по-долу, за да имате един здрав и нормално развиващ се хамелеон.
* Изисквания и грижи
Клетката, в която държите своят хамелеон, е от особено значение. Добре е поне 2 от стените да са направени от мрежа, за да има добро проветрение (в противен случай е възможна появата на опасни гъбички и бактерии), не трябва да има остри ръбове, на които животното може да се нарани. Ако е необходимо стените да се боядисват, не трябва да се използват токсични бои. Стъклените аквариуми не се препоръчват за отглеждане на хамелеони.
Тъй като тези изумителни същества прекарват по-голяма част от живота си по дърветата, е за препоръчване тяхната клетка да бъде по-висока, отколкото широка (минималните размери са 40х40х60 см). Хамелеоните харесват да са нависоко, затова е добре клетката им да е поставена така, че да се намират над нивото ни на зрение, т. е. да са над нас. Желателно е животното да се намира в среда, където ще бъде възможно най-малко обезпокоявано от шумове или други домашни любимци. Стаята, в която се намира хамелеонът ви, не трябва да е много студена. И най-накрая, но съвсем не без значение - Йеменският хамелеон трябва да обитава клетката сам и освен това не трябва да вижда други хамелеони, тъй като това предизвиква стрес, спиране на храненето и смърт. Изключение правят новоизлюпените и малките хамелеони, които могат да обитават една обща клетка, докато са на възраст 2 - 3 месеца.
Осветлението е изключително важно и ако не можете да осигурите добро осветление, по-добре не си взимайте хамелеон. Неподходящото осветление е един от факторите, причиняващи най-често смърт при домашните хамелеони.
Сред разнообразието от различните видове хамелеони, Йеменският е един от най-издръжливите и може да оцелее при температури, които за другите видове са прекалено ниски или прекалено високи. Препоръчват се температури в рамките на 25 - 35 градуса. През деня температурата под лампата трябва да е около 30 - 35 градуса, а в другия край на клетката - с около 10 градуса по-ниска, за да може хамелеонът да терморегулира, придвижвайки се от единия край в другия.
Освен от светлина като източник на топлина, вашият домашен любимец се нуждае от източник на ултравиолетова светлина. Без ултравиолетови лъчи хамелеонът не може да образува определени минерали и елементи в тялото си и ще умре. В природата тези лъчи идват от слънцето, но при условие, че отглеждате хамелеон у дома, трябва да му осигурите източник на ултравиолетова светлина. За препоръчване е да сменяте ултравиолетовите лампи поне веднъж годишно, тъй като дори и да продължават да светят, те няма да излъчват достатъчно ултравиолетови лъчи след този период от време.
Друга особеност, касаеща осветлението, е, че е необходимо да спазвате цикъла “ден - нощ”, т. е. през нощта трябва да изключвате лампите на терариума.
Храненето на Йеменските хамелеони става главно с насекоми, но не е изключена консумацията на листа от различни растения. Основната съставка в хранителната диета са щурците. Хамелеонът обича да похапва и други буболечки, но трябва да внимавате с какво го храните, не трябва да му се дават жилещи насекоми или други, които се развъждат в райони с висока токсичност и замърсеност.
Хубаво е, ако купувате насекоми, да ги захраните за ден - два с плодове и зеленчуци (маруля, моркови, домати, варен ориз, ябълки, портокали), тъй като не е сигурно, че търговецът, от когото сте ги купили, им е осигурявал необходимите витамини. Не забравяйте, че с това, което храните насекомите, се храни и вашият хамелеон, витамините от насекомите се усвояват в стомаха на вашия домашен любимец.
Много е важно, преди да нахраните хамелеона си с насекоми, да ги оваляте във витамини и минерали за влечуги (продават се в магазините под формата на прах). Периодично може да правите салата, съставена от малки парченца ябълка, банан, маруля, листа от глухарче и др.
Възрастните хамелеони се хранят с 8 - 10 големи щуреца два или три пъти в седмицата. Малките и бебетата хамелеони се хранят с 5 - 6 средни или малки щуреца (в зависимост от размера на хамелеона) всеки ден или през ден. Тези насоки за хранене могат да бъдат променяни. Ако наблюдавате хамелеона си, ще разберете колко яде и как да познаете, че е гладен. Често може да видите хамелеон да не спира да се движи - “ловува” или виси с главата надолу от някое клонче, изчаквайки “плячката” да се появи.
Хамелеоните не пият вода като повечето животни и рядко се научават да го правят от поилка или някакъв съд с вода. Това е така, защото в природата те ближат утринната роса от листата на дърветата. В клетката те правят същото, но възниква въпроса “откъде идват капчиците?”. Необходимо е да намерите пръскаща бутилка (като тези за почистване на стъкла например - в такъв случай трябва да я измиете изключително добре) и да пръскате листата на растенията (не самия хамелеон) в клетката по 2 - 3 пъти на ден. Друг вариант е да пробиете малка дупчица в някаква кутия, да налеете вода в нея и да я поставите върху клетката така, че капчиците да падат върху листата, като този процес трябва да продължава поне 10 - 20 минути по 2 - 3 пъти на ден.
Растенията са нещо, от което хамелеонът силно се нуждае. Освен че ги използва като укритие, той се катери по тях за да регулира температурата на тялото си, приближавайки или отдалечавайки се от източника на топлина. За Йеменските хамелеони е известно, че обичат да похапват листа от растенията (в природата по този начин си набавят вода и храна по време на сухите периоди). Важно е да се отбележи, че някои растения могат да бъдат отровни, също така трябва да се избягва употребата на растения, отгледани с изкуствени торове, тъй като те могат да бъдат токсични.
"Да"
Започнете с тавана. Корнизите поставете възможно най-високо над прозореца. Когато завесите започват от високо, тъканта буквално се "разлива", а погледът се издига нагоре.
Поставете високи библиотеки по стените. Те събират много вещи освен книги и не заемат място от пода.
Акцентирайте върху конкретен атрактивен предмет или зона в помещението с помощта на огледало или стъклени панели.
Отворете стаите една към друга. Например кухнята да е част от дневната или малкият кабинет да е свързан чрез плъзгаща се врата с нея.
Обособете помещенията оптически, като използвате напълно различни цветове за техните стени или подове.
Създайте различен облик на всяка стая. В кухнята например стените може да са боядисани в неутрален тон, а тези в гостната да са покрити с ефектни тапети. Дори и цветът да е идентичен или близък, материята е от значение.
Добре е подовата настилка в целия апартамент да е идентична. Така се създава чувство на непрекъснатост.
Пуснете слънцето във всяка стая. Така тя със сигурност ще изглежда по-просторна. В помещенията, които се нуждаят от интимност (баня, спалня), сложете леки щори, които лесно се вдигат и вкарват светлина в стаята.
Разширете жилищното си пространство навън. Пригодете за изпозлване терасата, а ако живеете в къща - дворчето, верандата.
"Не"
Не се страхувайте да използвате у дома големи обемисти мебели - скринове, сандъци и т. н. Те побират много неща и оптически изглеждат по-спретнато и добре, отколкото няколко по-малки.
Не складирайте у дома ненужни вещи и предмети. Колкото по-малко, толкова по-добре. Стаите трябва да "дишат".
Не се увличайте в дамаските. По-добре изберете тонове от една и съща цветове гама. Действа успокояващо.
Не забравяйте тавана. Наричат го петата стена на стаята. Боядисайте го в същия цвят.
За да ви бъде удобно у дома, преди да купите някоя мебел, трябва да си представите, за колко души приблизително трябва да е пригодено помещението, така че те да се движат и да седят удобно в него. Излишните мебели са винаги проблем.
Избягвайте прекалено претрупаните завеси. Те фокусират погледа твърде много, в резултат на което останалото пространство просто се смалява.
Не превръщайте терасата или двора си в склад за ненужни вещи, а го "напълнете" с леки мебели за почивка.
Сандъчетата е необходимо да имат дупки за отцеждане на излишната вода. Те трябва грижливо да бъдат почистени с разтвор от белина и вода в съотношение 1:10. Подсушете сандъчетата добре преди да ги напълните с пръст.
Използвайте почвена смес в зависимост от нуждите на растенията, които искате да отгледате. Водата, с която ще поливате семената, не трябва да съдържа хлор или сол. За целта напълнете подходящ съд с вода и я оставете да престои една нощ. Не използвайте омекотена вода. Поливайте семената, а после и растенията отдолу, почвената смес ще попие нужното количество.
Някои семена се нуждаят от тъмнина, за да покълнат и затова трябва да бъдат покрити с пръст (житни растения). Други изискват светлина и трябва да бъдат оставени на повърхността на почвата (петунии, декоративен лук). Бобовите пък нямат претенции в това отношение. След като младото растение се появи, то трябва да се постави под флуорисцентна лампа, на разстояние 8 - 10 см за около 14 - 16 часа на ден. Оптималната нощна температура за повечето семена е 15 - 18 градуса, а през деня - 21 - 23 градуса.
Намокрете пръстта преди да напълнете с нея контейнера. Напълнете сандъчето почти до горе и леко притиснете пръстта с ръка. Поставете семената на повърхността и ги покрийте с малко пръст. Напръскайте с вода. Поставете сандъчето или саксията върху равна повърхност и ги покрийте с найлоново фолио, което не бива да се допира до пръстта. Полейте обилно. Повърхността на почвата трябва да е влажна, докато семената покълват.
След като се образуват младите растения, вече не им е нужна толкова влага. Повърхността на почвата трябва да бъде суха на пипане между отделните поливания. За да се развива, разсадът използва енергията, която е складирана в семената. Ето защо подхранване е нужно, едва след като са се образували няколко истински листа. То трябва да става веднъж на седмица с подходящ, разтворим във вода тор.
Ако растенията станат прекалено високи преди да е дошло време да бъдат засадени, можете да намалите височината им. Повечето растения след това ще започнат да се разклоняват настрани. Винаги отрязвайте над листото или клончето.
За да укрепнат младите растения, те трябва да свикнат с атмосферните условия навън. Ето защо е необходимо да започнете да изнасяте сандъчетата през деня в градината или на терасата 1 - 2 седмици преди времето на засаждането им. Поддържайте почвата влажна. Първите няколко дни мястото трябва да е полусенчесто. След това 2 - 3 дни ги оставете на слънце, а две поредни нощи преди да ги засадите окончателно трябва да ги оставите навън.
Плодът е полезен още при главоболие и стомашни болки
Нарът е вид широколистно дърво или храст от род Punica. Растението се среща в Азия, средиземноморските региони, тропическа Африка и югозападните части на САЩ. Отглежда се основно заради ядливия си плод, но има и декоративно приложение заради дългия си период на цъфтеж.
Растението започва да дава плодове на 6 - 7 години и продължава чак до 40. Най-известния сорт е Червено Великолепие. Обикновено наровото дърво живее 50 - 70 години, но отделни бройки достигат до 3 столетия.
Плодът е пълен с полезните и необходими елементи от периодичната таблица. Един нар предоставя 40% от дневната дажба витамин С, необходима на един възрастен, както и витамините В1, В2, В6, В12, Р, белтъци, дъбилни и багрилни вещества, нишесте, целулоза.
Има благотворен ефект при стомашни болки, стомашно-чревни разстройства и главоболие, освен това е един от любимците на народната медицина - употребява се при трескави състояния, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лечение на туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния, отравяния... Или накратко - чаша пресен сок сутрин върши добра работа за зареждане на организма.
Плодовете на нара са подходящи още за десерти или оцветяване на сладкарски и сладоледени изделия. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните месни, птичи и рибни ястия. В Кавказ например именно по този начин се приготвя специфичната подправка "нашараби”. От сока могат да се приготвят също меки сухи вина.
В коктейлите нарът присъства като добавката "Гренадин" - безалкохолен сироп от нар със захар. За да пийнете сок от нар, отберете добре узрели плодове, измийте ги и ги нарежете на парченца. След това блендирайте, пресовайте или центрофугирайте. Добавете захар по желание, ако сокът е с по-кисел вкус. Ако искате да опитате "Гренадинов коктейл", се снабдете с: един - един и половина нара, 3/4 чаша тъмен ром, 1/2 чаша гренадин, 1/4 чаша пресен лимонов сок, 1 чаша сода, ледчета. Нарежете наровете на половини и ги изтискайте на ръка докато получите една чаша сок. После изсипете всичко на едно място.
Пащърнакът е кореноплоден зеленчук, чиято родина е Европа, но в днешно време се отглежда по цял свят. Има дълъг период на растеж. От едно семейство е с моркова, магданоза и целината. Най-добър за употреба е през есента и зимата. Студеното време подобрява неговите кулинарни качества (нишестето се превръща в захар) и му придава деликатен сладък, подобен на ядки вкус. Преди употреба се измива и обелва. Използва се в супи, гювечи, като гарнитура на месо. Може да се задушава, пече, вари и пържи. Съхранява се в хладилника в найлонов плик. При досег с въздуха може да почернее. Пащърнакът е ценен източник на витамин C и фолиева киселина.
Продукти: 2 - 3 корена пащърнак, избелени и нарязани на кубчета или пръчици, 1 с. л. масло, 1 скилидка чесън.
Начин на приготвяне: Изсипете пащърнака в глинен съд. Отделно задушете чесъна в маслото и го изсипете върху пащърнака. Печете 25 - 30 минути на 190 градуса.
Пюре от пащърнак
Продукти: 1 кг пащърнак, избелен и нарязан на кубчета (без сърцевината, ако пащърнакът е по-едър), 3 с. л. масло, разтопено, 1 1/2 ч. чаша вода, щипка индийско орехче, сол и пипер на вкус.
Начин на приготвяне: Зеленчукът се вари до омекване, пасира се и се подправя.
Пюре от пащърнак
Продукти: 1 кг пащърнак, избелен и нарязан на кубчета (без сърцевината, ако пащърнакът е по-едър), 3 с. л. масло, разтопено, 1 1/2 ч. чаша вода, щипка индийско орехче, сол и пипер на вкус.
Начин на приготвяне: Зеленчукът се вари до омекване, пасира се и се подправя.
Супа от пащърнак с къри и лук
Продукти: 80 г масло, 1 голям пащърнак, 1 средна глава лук, накълцана наситно, 1 скилидка чесън, счукан, 1 с. л. брашно, къри на прах, 1 литър телешки бульон, 200 мл течна сметана, стрък зелен лук.
Начин на приготвяне: Избелете и нарежете пащърнака. Задушете го в маслото заедно с лука и чесъна за 10 минути под капак. Зеленчуците не трябва да покафеняват, а бавно да абсорбират маслото. Добавете брашно и кърито, като бъркате непрекъснато. Постепенно добавете и бульона. Варете на слаб огън, докато пащърнакът омекне напълно. Пюрирайте. Добавете сметаната, а ако супата е гъста, още малко бульон. Овкусете със сол и пипер. Гарнирайте със ситно накълцан зелен лук и крутони.