ЖЕНАТА

Балканската жена - яде люти чушки, но е като от витрина

Сръбкините и черногорките са най-разкрепостени, хърватките обичат да си пийват

Йордан ГЕРГОВ, специален пратеник

 Дамската половина по Балканите адски много си прилича. Сръбкини, черногорки, хърватки - можеш спокойно да объркаш коя каква е, ако не заговориш някоя. Уверявам ви - те няма да имат нищо против! За балканска прелест обаче може да се спори с часове. Българката - и тя влиза наравно в класацията. Оказва се, че нашенката с нищо не отстъпва на жените от съседките ни. За разлика от мъжете по изброените места, които по мои наблюдения освен с доста нисък среден ръст са и откровено немарливи към външния си вид, жените веднага правят впечатление. Те са стройни, приятно облечени, грижещи се за своята външност. И въпреки че например албанките са на светлинни години от българките, смело бих заключил, че мъжете им има на какво да се радват.

Сръбкини

и черногорки

Отдавна подозирах, че сръбкините и черногорките са доста разкрепостени. Не става дума само за стила им на обличане. Доколкото от време на време ми се мярка по някоя пищна певачица по каналите, си мисля точно това. Като че ли на тези дами не им дреме и си живеят живота, а ако нещо ги тормози, теглят едно “еби га” и продължават да си сърбат кафето. Докато сновях из сърбо-черногорските земи, останах с впечатление, че там кръвта на жените кипи ли, кипи. В същото време дамите, които са се подпрели по спирките, или пък тези, които киснат по тамошните кафани след работа, на пръв поглед ми се струват спонтанни, непринудени. Не е изключено да видиш люти разправии или попръжни насред голям площад, защото балканката е мощна, здрава и хич не си поплюва.

Винаги си казва “право куме в очи” какво й харесва, какво - не. Предполагам и че крие по една “сочна” точилка зад вратата на дома си, но тази догадка си остава само в сферата на предположенията.

Сръбкините и черногорките не печелят кой знае колко повече от българката. Да не им завиждаме много. Средната заплата в Сърбия е 300 евро, в Черна гора е 370 евро. Освен това шокират последните данни, според които в Сърбия и Черна гора от 900 000 работещи жени 57 на сто работят в частния сектор, а от половин милион безработни жени 20 000 са с висше образование, докато 32,6 на сто са без квалификации. Ето защо наскоро помощник-министърът на труда в страната Радмила Букумирич-Катич заяви, че жените в Сърбия са по-малко активни от мъжете и далече по-бавно напредват към ръководни постове в предприятията. По думите й, процентът на безработица при жените е 27 на сто, което е с 10 процента повече, отколкото при мъжете. Представителките на неправителствената организация “Сръбско женско правителство” направиха оценката, че жените в Сърбия са дискриминирани, защото при конкурс за работа им се поставят въпроси за възрастта, семейното им положение, външния им вид и имат ли деца - въпроси, които са забранени със закона за заетостта.

Но важното е, че на сръбкините не им пука. За тях нещата винаги вървят към по-добре. Упорито си вярват. Затова и рано или късно успяват по пътя. Жените в Сърбия са заети с обществени задачи. Голяма част от тях работят по общините, в банките. Създават и дружества на майката, на детето, на закрилата на живота - всевъзможни табелки срещам по маршрута си. Там явно главите им са заети с въпросите, как да са по-добри съпруги, майки, как да се чувстват по-щастливи. Именно в това отношение ние, българите, все още сме на хилядолетия назад.

Освен това в Нови Сад, да речем, май са открили равенството между жените и мъжете доста отдавна. Ще почна малко по-отдалече. Не знам дали знаете, ала сърбите са страшно, ама страшно красиви. Сръбкините са толкова красиви, че направо ще останете без очи. Дори и местната преса отбелязва, че сръбските дами са “суперлепотици” (“красавици” на сръбски). Знам го от доста време, казвали ми го бяха. Сега съм още по-убеден. И искам да подчертая, че българките са вън от класацията, защото приемам като даденост, че са суперяки по презумпция. А мъжете в Сърбия са пичове. Както се изрази една приятелка, сръбските “мужкарци” (сиреч мъже) са като изписани.

Но сръбските жени са не само красиви. Те са и талантливи. Драгиня Урошевич, Лиляна Джурджич, Любица Милетич, Дубравка Джурич, Мария Миджович, Ясна Манилова, Елена Маринкова, Злата Коцич. Тези женски имена звучат за българите напълно непознати. Но това са имената на цяло едно поколение, израснало сред войната и разрухата. Жените сръбкини, занимаващи се с изкуство, десетилетия наред бяха напълно “отцепени” от живота в Сърбия. Във времената на размити естетически и морални ценности те биваха цензурирани. Можеха да публикуват единствено в оредяващи и зорко контролирани вестници и списания. Днес вече не е така. Войни няма, свобода - да. В момента във всяка сръбска книжарница лежат томчета на Изидора Болича, Неда Тодорович и Жасмина Михайлович. Най-свободните сръбски жрици на словото.

Не можем да пропуснем и топракетите в женския тенис на Сърбия Йелена Янкович и Ана Иванович. Съвсем наскоро двете бяха застигнати от различна съдба на “Уимбълдън”, след като първата изненадващо отпадна, а поставената под номер шест продължи напред. Макар във въздуха да витаят слухове за нескритата вражда между дамите, те са сред най-желаните жени според мъжките издания в страната.

Най-яко е да гледаш черногорките на 40 - 50 години, които говорят за нещата от живота. Интересно от гледна точка на народопсихологията е следното. На няколко пъти станах свидетел на подобни разговори и не чух нито в един да се говори за болести, за това, колко е скапано всичко. Темите са обвързани с това, какви “ципеле” (разбирай обувки) са видели или са купили, кой с кого излиза, какво прави дъщерята, около двадесет пъти се споменава думата “Бога ми”. Навярно заради набожността на сръбкините. Да не забравяме, че все пак тази страна изобилства от манастири.

Освен верни на морала, както упорито настоява местната легенда, черногорките са красиви и високи жени. Поради тези причини руските князе редовно ги взимали за съпруги - да облагородят гена си. Италианският крал Виктор Емануил Савойски пък се влюбил в една от дъщерите на крал Никола I Ниегуш - принцеса Елена. Именно тяхната дъщеря Йоана се омъжва впоследствие за българския цар Борис III.

Бой и секс

Близо пет процента от жените в Сърбия на възраст между 15 и 49 години вярват, че техният съпруг има право да ги бие. Като основна причина за боя те сочат слабата грижа към децата си, показа проучване на сръбското министерство на здравеопазването. Едва 1 процент от сърбите сключват брак, преди да са навършили 15 години. Приблизително такъв е и процентът на хората, които на тази възраст имат сексуални отношения, сочи още проучването. Данните показват също, че 40 процента от децата на възраст от 2 до 14 години поне един път са били изложени на психическо или физическо наказание, а близо 3 процента - и на по-жестоко наказание. По-малко от процент от децата в страната не живее с биологическите си родители, а близо пет процента имат по един или въобще нямат родител.

Феноменът Цеца

Цеца Ражнятович-Величкович безспорно е най-популярният символ на сръбската музика, а и на балканската изобщо. Наречена “прима на турбофолка”, Цеца успя да засенчи дори иконата Лепа Брена и колежката й Дара Бубамара. Цеца създаде този жанр. През 90-те години сръбските радиостанции говореха за две неща - войната и Милошевич и турбофолка. Кралицата се превърна в неустоим синоним на диаманти, кожи и оръжия. По улиците на Белград все още се продават видеокасети от сватбата й с Аркан през 1995 година, най-известния паравоенен в Сърбия. Той бе търсен за престъпления, а преди четири години бе застрелян. Цеца бе арестувана от полицията по време на операцията след убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич през март 2003 година. Въпреки тези превратности Величкович удари десетката с албуми като “Decenija” и “Gore od Ljubavi”, направили феноменални продажби в Сърбия. “Гърците слушат гръцка музика, италианците - италианска. Сърбите слушат мен. Има нещо общо с националната идентичност. Бритни Спиърс и Мадона никога няма да имат моя успех тук”, коментира Цеца с присъщото самочувствие на сръбкиня.

Хърватката

Деловото облекло в Република Хърватска за жените е консервативно. Затова не е лоша идеята, ако ви се наложи да гостувате на хърватско семейство, просто да последвате стила на вашите домакини. Хърватката също се слави с гостоприемността си. Обядът и вечерята за нея са съществен елемент и обикновено са твърде продължителни - от два до четири часа. Кухнята е разнообразна и вкусна, а консумацията на алкохол - сериозна. Местните жени тук казват, че най-подходящият подарък за домакинята е бутилка коняк или уиски.

Не се стряскайте от това - хърватката обича да си попийва. Другата нейна характерологична странност е пристрастеността й към лютите чушки, каквато впрочем имат и останалите балканки. Само че, макар и да хрупа люти чушки, почти всяка е като от корица на “Vogue” или “ELLE”. Толкова изпипана - до съвършенство!

Освен това хърватките държат може би първите места за най-дълги крака в света. От километри личи. За тях външният вид е най-важният приоритет. Независимо на каква възраст е, изглежда, че всяка дама тук е убедена, че красотата я дърпа напред.

Дамите на 30 - 40 години правят впечатление с изключителна финост, елегантност. Като ходят по калдаръмените улички на столицата Дубровник, приличаща на същинска Венеция, хърватката - независимо от килограмите си - стъпва гордо. Под нея лежи хилядолетна история. А като решиш да ги снимаш, със страст и подготвени поглеждат към обектива ти. Без нито грам тежък макиаж.

Втора Стефка

Една от популярните хърватки в спорта е Бланка Влашич. Тя е на път да пребори световния рекорд в скока на височина, който постигна лекоатлетката ни Стефка Костадинова. 23-годишната спортна надежда извоюва миналата година победата на международния турнир по лека атлетика в Стокхолм от категорията “Супер гран при” с най-добрия резултат в света от 19 години насам - 207 см. Талантливата хърватска лекоатлетка сега е само на 2 см от върховия резултат на планетата - 209 см, поставен от Костадинова на 30-и август 1987 година в Рим. За последно също световната рекордьорка е скачала толкова високо - 207 см, на 3-и септември 1988 година в София. След като си осигури поредния успех, Влашич отново дръзна да атакува световния рекорд. Тя обаче направи три неуспешни опита на 210 см.