АРТСЕДМИЦА
Мая ГЕОРГИЕВА
-жа Стихийно бедствие" - пиесата на Алдо Николай, специално режисирана и поставена за голямата Стоянка Мутафова, взриви публиката в салона на плевенския театър. На 85 години, 60 от които на сцена, "осмото чудо на света" се развихри с цялата мощ на неизчерпаемата си енергия, заразителен хумор и младежки ентусиазъм. Като че ли само преди броени дни (на 2 февруари) беше навършила не 85, а 18. Ролята: 90-годишна старица с тенденция да надживее всичките си роднини и дух, който безапелационно заявява именно това. Дъщеря й (изиграна от Андриана Андреева), безкрайно критикувана и зорко следена от критичната си майка, се опитва да изживее една позакъсняла, голяма любов. Единствен, който внася поносимо равновесие в женското царство, е нежният съсед Шуши (Николай Атанасов, който е и режисьор на постановката). "Меката китка" следи всички сериали и до болка познава чувствителната женска същност. Той е и най-добрата приятелка на всяка от двете вечно конфронтирани дами. Семпъл сюжет, на фона на който стихийното бедствие Стоянка Мутафова максимално може да импровизира и да разгръща таланта си. И тя го направи.
Публиката е изправена на крака. Цветя, поздравления и пак бурни аплаузи. Директорът на плевенския театър Илко Иларионов й подарява пиеса - специално писана за нея. За да има повод отново да се върне тук. Следват благодарности към публиката за сърдечното отношение и отново ръкопляскания. Раздялата е почти невъзможна. Защото това е Стоянка Мутафова - актрисата, за която има най-много определения. Наричат я "г-жа Стихийно бедствие", "лудетина", "хулиганката на българския театър". Най-близките й хора често я сравняват с Ниагарския водопад, а актьорът Коста Цонев признава в едно интервю, че Стояна е неговата виагра. Диагноза, лекарство против лошо настроение или ураган, насочил величествената си сила именно в театъра и затова градивен, Мутафова си остава една, непроменена и независима от възрастта.
Актрисата е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва Консерваторията по изкуствата в Прага, Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност класическа филология и Държавната театрална школа в столицата. Известно време играе в Прага, после в Народния театър "Иван Вазов". Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", където работи до пенсионирането си през 1991 г. През 2001 г. получава наградата "Паисий Хилендарски", а през 2002 г. - орден "Стара планина" I степен. Снимала се е и в много филми, сред които "Точка първа", "Специалист по всичко", "Привързаният балон", "Кит", "Топло", "Пантуди", "Големите игри", "Стъклени топчета", "Рапсодия в бяло".
Че ще стане известна й предрича една циганка. Стояна я среща докато била студентка. Гледайки на ръката й, циганката казала: "Да знаеш, един ден ще бъдеш герой на мегдана. И кучетата даже ще те знаят".
Стоянка Мутафова официално е обявeна за осмото чудо на света, когато празнува 50 години на сцената през 1999 г. Притежава и нотариален акт за собственост на 50 кв. сантиметра от сцената на Сатиричния театър.
Мариана ДИМИТРОВА
Проект за виртуална изложба е направил уредникът в регионалния исторически музей в Габрово Добромир Търновски. Разработката му е посветена на 80-годишнината от първата габровска Мострена изложба, която се е провела от 16 до 20 януари 1927 г. по инициатива на тогавашния габровски кмет Илия Кожухаров. Жителите на града на Рачо Ковача по онова време за първи път са имали възможността да видят събрани на едно място произведенията на своя труд. Изложбата е била експонирана в новопостроената тогава Втора прогимназия и е посрещната с огромен интерес. Според някои от вестниците е била посетена от над 15 хиляди души, а една трета от тях не били габровци.
Целта е да се популяризира местното производство, да се намерят клиенти - един сериозен опит на габровци за модерна промишлена реклама. По-интересното е, че според рекламната брошура за изложбата, издадена тогава, в Габрово са регистрирани 96 индустриални предприятия и близо 440 занаятчийски работилници, които на практика покриват спектъра на цялото промишлено производство. Има представени барутни фабрики, 17-те тексилни фабрики, кожарски фабрики, пивоварна, няколко електроцентрали - едно огромно разнообразие от дейности, заради които не напразно Габрово е заслужило правото да носи името промишлената столица на България по това време или както още са наричали града Българския Манчестър.
Според Добромир Търновски целта е да се представи събитието "мобилно". Изложбата е "виртуална" и досега се е получил 8-минутен клип със снимки от откриването, от павилионите, построени в училището, и множество реклами на габровски фабрики. Уредникът ще продължи да прибавя към този проект още снимки и кратки разкази, за да се получи едно по-цялостно представяне на габровската промишленост в миналото. А "изложбата" ще излиза извън сградата, ще се качи на интернет-страницата на музея, за да се гледа онлайн и да популяризира забележителната габровска история.
Кремена КРУМОВА
Поетична вечер с лириката на Велизар Велчев организира Регионалната народна библиотека "П. Р. Славейков" във В. Търново. В проявата участва и цигуларят Христофор Михайлов. Велизар Велчев е роден през 1952 г. в с. Хайредин, Врачанско. Завършил е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Работил е в Дома на хумора и сатирата в Габрово, бил е редактор в литературно-художествения алманах "Зорница", драматург в драматичен театър "Рачо Стоянов", редактор в сп. "Габрово 5300", главен редактор на сп. "Черна котка", художествен директор в рекламно-издателска къща "Давид", журналист. Автор е на книгите "Колелото на живота" (сборник народни анекдоти, пословици и поговорки, 1987), "Други самотности" (стихове, 1995) и "Съдържание" (стихове, 2001). Живее и работи в Габрово. През 2006 г. печели първа награда за поезия на фондация "Буквите" в конкурса "Жени и вино, вино и жени" със стихотворението си "Мигът на чашата”. Тогава бяха получени 112 произведения от 84 автори.
Мая ЦУЦУМАНОВА
На община Плевен безвъзмездно ще бъде предоставено управлението на художествената галерия "Дарение на Светлин Русев" в областния център, съобщи правителствената информационна служба. Имотът, който е публична държавна собственост, се намира на площад "Възраждане" и е с площ 975 кв. м.
Галеристката Маша Мескин изрази огромната радост на целия екип от това решение. В момента в галерията е изложена колекция от произведения, дарена от акад. Светлин Русев, а това е едно съкровище за нашия град, с което всички трябва да сме горди. Амбициите на академика са да открие графичен кабинет, какъвто няма никъде в България. Освен това още над 100 творби стоят на депо и чакат да се освободят помещения, за да бъдат изложени. В галерията не спират различни изяви от местно значение - концерти, литературни четения. Красивата сграда в центъра на града отдавна се е утвърдила като един оазис на изящните изкуства.
Когато през октомври беше подписан новият актуализиран договор между Светлин Русев и кмета Найден Зеленогорски, стана ясно, че пълноценен живот галерията може да има едва когато общината получи законови основания да влага средства в собствеността си.
Тогава градоначалникът обяви, че е получил пълното съдействие от страна на областната управа за узаконяване на общинската собственост върху Старата баня. Губернаторът Цветко Цветков и кметът са постигнали общо виждане и по преместването на Клуба на културните дейци в Дома на учителя и така цялата сграда на "Дарение на Светлин Русев" ще може да се ползва изцяло за колекцията.
Мая ПАСКОВА
Очаквано голям интерес и публика, която не можа да се събере в зала "Емил Димитров", белязаха първото за Плевен концертно изпълнение на Вердиевата опера "Макбет". Под диригентството на Георги Нотев Плевенската филхармония, сборна хорова формация и солисти от България и Русия блестящо пресъздадоха класическото произведение. Същият състав заминава и на 45-дневно турне в Испания, където оперният спектакъл ще бъде игран в най-големите градове на страната. Културното събитие беше под патронажа на областния управител Цветко Цветков.
Един от солистите - баритонът Игор Гаврилов от Русия, който се превъплъти и в главната роля на Макбет, за първи път пее в България. Убеден е, че звездният му миг все още предстои. Но като най-важен период в творческата си кариера определя дипломирането си в Петербург, с което поставя и началото. После заминава за Прага, където пее и досега. Изнасял е концерти в целия свят и намира, че публиката, въпреки че е обединена от любовта си към оперното изкуство, е твърде различна като емоции, преживявания и темперамент. И ако в Русия и Испания тя възторжено посреща класическите спектакли, то в Германия е твърде сдържана, въпреки дългогодишните традиции на страната. Руският баритон не скри и удоволствието си от работата с българския екип - великолепният диригент Георги Нотев, оркестърът на Плевен и българските изпълнители, с които за първи път пее заедно. Игор Гаврилов смята, че България притежава една много добра певческа школа, но трябва да положи повече усилия за популяризиране и рекламиране на оперното изкуство.
А що се отнася до самия творчески процес, младият талант твърди, че наистина трябва много дълга професионална подготовка, усъвършенстване на техниката и много труд, за да станеш наистина добър. Но най-важното е съпреживяването на ролята, усещането на музиката и пресъздаването на емоцията по най-въздействащия начин.
Вяра ЦЕНОВА
Пета самостоятелна изложба с графики подреди плевенският художник и писател Светозар Матев в Общинска галерия. Експозицията е посветена на влизането на България в Европейския съюз, като в нея са подбрани 21 графики с туш от общо 50-те, участвали в юбилейната му изложба миналата година.
Светозар Матев е роден през 1936 г. в с. Изгрев. Завършва Търговската гимназия в Плевен, но още от дете има афинитет към изкуството. Стимул да започне да се занимава с писане и рисуване му дава неговата преподавателка по изобразително изкуство. Още тогава започват и първите му изяви - с картини в училищни изложби, с първия роман, изпратен до издателство "Народна младеж"... И той напълно се отдава на своето хоби. На първо място сред идолите си поставя Николай Райнов, който по най- добрия начин съчетава изящното слово със свои илюстрации. Така прави и Светозар Матев - 25-та му книга "Дворци за хората" е претърпяла второ издание, обогатено с още негови графики към разказите.
Писателската си дарба започва да изявява като кореспондент на вестници и списания - в. "Народна младеж", списания "Родопи", "Мизия", "Андромеда" и мн. др. В жанрово отношение произведенията му са научна фантастика, приказни повести, разкази, хумор. Сред любимите си писатели поставя Оскар Уайлд, Шарл Перо, а сред художниците гениалните Микеланджело, Леонардо да Винчи, Тициано.
Светозар Матев е член на дружеството на писателите в Плевен и на есперантско дружество "Етерна амикецо". Екземпляри от неговия учебник по есперанто за най-малките в две части са изпратени в Ротердам, където е централата на световната организация на универсалния език.
Кера СТОЯНОВА
След 10-годишно отсъствие от духовния живот на Велико Търново Клубът на културните дейци (КДК) отново се възроди. С изложба на проф. Никола Хаджитанев - график, и доц. д-р Цанко Петров - изкуствовед, на по чашка ракия и бира творците от старата столица се събраха да възстановят дейността на онази бохемска институция, събирала през годините най-добрите в бранша. Поети, писатели, музиканти, художници, историци и археолози са се срещали преди години доста често за творчески спорове, дискусии, четения и лекции. Почти всички премиери на търновския театър са отпразнувани в този неформален център на културния живот в града. Прожектирали са се филми, провеждали са се камерни спектакли.
КДК е било любимо място и на известните български писатели като Емилиян Станев, Антон Дончев и Николай Хайтов, на артистите Невена Коканова и Коста Цонев. Клубът съществува от 42 години. Сега "старият” елит разчита на младите да възраждат и развиват дейността му.
В изложбата проф. Хаджитанев участва с 12 свои графики илюстрации по стихове на Яворов, а доц. Петров - с пейзажи и акварели.
Мира ГАНЧЕВА
Художествената галерия "Вароша" в Ловеч откри новия сезон с две изложби. Със съдействието на Италианския културен институт в София творбите си в града край Осъма показва младата художничка Андреа Манети. Това е шестата изложба на италиански творец, представена в Ловеч, за което галеристът Спас Дочев лично благодари на културния аташе Алберто Риналди. През април предстои експонирането и на седмата изложба - съвременна италианска графика. Любопитното в творбите на Манети е, че са смесени две техники - фотографската и живописната, защото в много от произведенията си тя е използвала за подложка фотокопия на ренесансови картини. Върху тях е работила със съвременна техника. Тази изложба е родена в България, тъй като Андреа е в страната ни, защото е последвала съпруга си, дошъл да работи тук. "В картините й има нещо игриво, има и любов. Те са конфронтация между старото италианско изкуство и съвременния мироглед", обобщи културният аташе за експозицията, която ловчалии могат да видят до края на февруари.
55 творби - графика и живопис, показва пък до 2 март плевенчанката Калина Стоянова, която се представя с рисунки, темпера и масло. Любимите й теми са любовта, отношенията между хората, човешкото лице. В работите си Калина се стреми да се върне към детската рисунка като фантазия, но вече с техниката на можещия творец. Това е петата самостоятелна изложба на художничката. Тя е показала свои графики и в Япония, а нейни творби са притежание на много колекционери от Германия, Швейцария, САЩ и Канада.
70 години от рождението на световноизвестния оперен певец (бас) от Видин. Завършва Минно-геоложкия институт в София през 1959 г. и пеене в Българската държавна консерватория през 1966 г. при Хр. Бръмбаров. Гастролира на сцената на много оперни театри: Милано, Торино, Брюксел и др. Роли: Кончак в "Княз Игор" от Бородин, Зарастро във "Вълшебната флейта от Моцарт и др.
205 г. от рождението на изтъкнатия просветен и църковен деец. Учи в Рилския манастир, където приема монашески сан, в Сяр, Мелник и Карловец (Австрия). Въвежда взаимоучителната методика в много училища в България. Години наред учителства във Видин. Поддържа връзка с Васил Левски. През последните години от живота си е игумен на Жабленския манастир. Подбрал: Витан Барашки