ХОБИ
Мая ПАСКОВА
В пенсионерския клуб в
плевенския квартал "Мара Денчева", точно срещу ВиК, всяка неделя сутрин настъпва
оживление. След 9 часа тук започват да се събират нумизмати, филателисти,
колекционери с най-различни интереси, професии, образование. Тук е цветът на
Плевен, всички сме уникати - директор на училище, учители, инженери, икономисти,
разказва Цоцо Танов, който е рибар, пчелар, иманяр, дистрибутор на овошки, има
колекция от над 300 стари фотоапарати, колекция от монети, банкноти, класьор с
евромонети от всички страни на съюза (чака румънските и българските, за да го
допълни), стари часовници, марки от началото на века... И какво ли още не.
"Случайно" 30 години е работил и в авиацията като авиотехник. Правил е пет
изложби с фотоапаратите си - в Регионалния исторически музей, където след това е
дарил 20 от експонатите, в няколко плевенски гимназии. Банкноти има от
по-миналия век, а 20 златни лева са гордостта му. Започва да показва различни
банкноти - евро, унгарски франк - обяснява нишката, емисията, водния знак.
Притежава уникална серия с марки от Балканските игри през 1931 година, която е
много ценна. Всичко е придружено с подробно обяснение за историята и произхода.
Междувременно колекцията му от фотографии се увеличава с още една - на ген.
Владимир Вазов, макар и копие, но много рядко срещано, както твърди Цоцо Танов.
Тук всеки е добре дошъл с оригинално предложение за размяна или изгодна сделка.
На съседната маса колекционер показва медал на Фердинанд, кутийки от аспирин и
бутилки-бомбички, стари монети, класьори с фонокарти, които се оказва, че също
могат да бъдат подреждани тематично. Събирачи на антики, които освен че пазят
духа на миналото, са успели да съхранят и своята идентичност. Тук разговорите са
предимно от историята, контактите са със себеподобни, добронамереност не липсва.
Колекционерите на пощенски марки идват към 10 и остават до към 12 часа. Контактуват, обменят марки и пощенски материали. Около 10 - 15 човека, обединени от любовта към филателията. Имат си и дружество с председател Богомил Михайлов, което в Плевен наброява около 50 човека. Всеки член има право да посещава тези сбирки, да ползва каталози и списания на дружеството, да кореспондира със свои съмишленици от други градове на България и от чужбина, да излага свои експонати на изложби. В момента такава експозиция има в паричния салон на пощата и всяка година се обновява и актуализира.
Веселин Цанков събира фауна, предимно птици. Митко Димитров е дългогодишен учител по музика. Това е и неговата любима тема - колекционира марки с тема музика и фолклор от Балканите. Притежава и първите класически марки на България от 1881 - 1882 г., цар Борис, цар Симеон, различни теми, както и картички с изгледи от Плевен. Бил е на 7 години, когато се е запалил по филателията, сега е на 62. Колко е голяма колекцията му? Ще я преброи и систематизира, но все още няма толкова много време. Защото тя е събрана в няколко шкафа, няколко кашона, куфари... Все пак става въпрос за половинвековен труд, гордее се колекционерът. Предположенията, че тази страст на запалените филателисти вероятно струва много скъпо, се оказва, че не са верни, а в повечето случаи става въпрос за приятелски услуги, договаряне, размени. По-скъпи са марките куриози - с печатна грешка например и в много малък тираж. Но има и други, които са безценни за този, който ги колекционира. На Димитров такива са тези с тема Моцарт. Притежава ценна колекция за великия композитор с марки от цял свят - от където и каквото му попадне. Има няколко медала от наши и международни изложби на тема европейска музикална култура, българска музикална култура, балкански фолклор, български фолклор. Богатство за Димитров са и кореспонденциите с видни български композитори, диригенти - проф. Кирил Стефанов, маестро Иван Вълев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Борис Христов, Николай Гяуров... Писмата, изпращани от тях, притежават филателна стойност, разбира се, но много по-ценна е стойността на емоцията, на сантименталния заряд, който излъчват. Това са големи български изпълнители, оставили трайна следа в националната ни култура. Кореспонденцията с тях е богатство. Ликът на Борис Христов, който притежава Димитров, е изпратен до Елена Стоева, дъщеря на големия събирач на фолклорни песни Васил Стоев. Тя също се занимава с фолклор. Това доказва, че народното творчество и класическата музика не се изключват взаимно. Между тях има връзка, убеден е колекционерът и си обещава, че като се пенсионира след още годинка-две ще ги подреди в изложбени листи. Трябва да се вложат всички чувства и знания при подготвянето на един изложбен лист, твърди Димитров. Първо е замисълът, после подготовката с литература - да се открие и прочете всичко, а най-важното и ценното да се синтезира. Това отнема много време. Колекционира и картички - предимно от Плевен и на тема музика, естествено. В момента един от филателистите е получил кореспонденция от чужбина с предложение за обмен на приятелски начала. Истинските филателисти си помагат, а търговците филателисти - да не попада човек на тях, коментират съмишлениците. "Бяхме много, но останахме малко. Изместиха се ценностите в държавата. Дълги години бях ръководител на кръжок в училище. Имах 40 деца от ОУ "Д-р Петър Берон". През 1993 година направихме първата окръжна ученическа изложба от 19 табла вътре в самото училище. Конкурси, изложби, децата се срещат, обменят марки, кореспондират. Сега почти няма желаещи. Замря младежта. Дискотеки, компютри, телевизията ги проми, родителите нямат време за децата си. Кръжоци вече няма", е тъжната констатация на учителя филателист. Ходят при него по едно - две деца, случайно попаднали или заведени от някой близък. Но все пак се оказва, че надежда има. В часовете по музика единственият начин да привлече към себе си разсеяните блуждаещи погледи и да предизвика някаква дискусия с образователен характер и съответен резултат, се оказва неговото хоби. Ето на това му се вика да съчетаваш хобито с професията, макар че при Димитров е станало наслагване на приятни емоции. Така грабва вниманието на децата с образите върху марките, увлича ги с любопитни истории, а интересът, който е предизвикал, е най-голямата награда за един учител. Включването на филателията в обучението по музика дори е регламентирано. Митко Димитров преди години защитава първа професионална квалификационна степен на тема "Филателията - нестандартно средство в обучението по музика".
Сред преплитането на разговори от историята на Плевен, съдбата на Фердинанд, Египетските пирамиди и колко струва един часовник "Ориент", сред шума от прелистването на класьори и звънтенето на монети, сред специфичния мирис на книжен прах и стара кожа, няма как да не се прокрадне и тъжната мисъл, че може би тези чешити са на изчезване. Днес никой не си пази писмата от електронната поща, а обикновени май вече никой не пише. Даже картички не си изпращат хората, а си ги пускат по имейла. И спомените отлитат ей така, по електронен път. Закодирани в глобалната мрежа и анонимни за всеки нерегистриран посетител.
Момчил ИВАНОВ
"От 30 години насам събирам звънчета, чанове, тюмбелаци и всякакви звънтящи амулети. Запалих се по време на една асамблея на мира през 1976 година, когато видях Людмила Живкова да прави колекция "Камбанария на света". Вече съм най-големият колекционер на Земята. Събрах над 1 600 камбанки и звънтящи предмети от 16 000 години насам". Така започна разговорът ни с 54-годишния художник Мариян Марков от Вършец.
Сред уникатите в колекцията му са златни, сребърни и бронзови камбанки на прабългарите (предполага се, че златната е била на българския хан Аспарух и е произведена в Кубратова България преди преселението), звънтящ амулет от дрехата на Аарон - брата на Моисей, бронзова камбанка във формата на макова главичка с плодник от преди 16 000 години, звънтящ железен остен за слонове със сребърни инкрустации от ХII век в духа на будистката религия и т. н.
Мариян Марков успял да изкупи много камбанки от различни епохи благодарение на това, че в миналото нямало интерес към тях. Стотици търсачи на ценности от древността (Марков не обича да ги нарича иманяри) му носели от близо и далеч звънтящи предмети, които изкупувал за не много големи суми. Постепенно станал известен в тези среди и натрупал голяма колекция. През цялото време съм лишавал семейството си от средства, но съм щастлив, че съм съхранил толкова ценно историческо наследство, от което дълго време никой не се интересуваше, заявява Марков.
За съжаление в България
и досега няма интерес към звънтящите амулети. Хората обичат показността - златни
съкровища, монети, саби, копия, ризници и друго бойно снаряжение. Камбанката е
част от сакралността - тя се е подарявала в моменти на щастие и скръб.
Звънтящите амулети са се наследявали от поколение на поколение, често са били
култови предмети и са се раздавали в храмовете на боговете. Имало е времена, в
които парите са били във формата на камбанки и всяка е звъняла със свой тон.
До преди десетина години към тях нямаше интерес и в световен мащаб, но вече нещата са променени. В някои от водещите университети в Европа се изнасят лекции за историята на камбанките, уникати на камбанки от различни епохи търсят музикалните общества - Моцартовото, Баховото и т. н. Марков има покана да изнесе серия лекции по история на камбанката в университета в Оксфорд и в момента уточнява кога ще замине.
500 от така ценните си звънчета той е подарил на Националния исторически музей в София. През 2002 година там е била експонирана негова изложба. Второто му самостоятелно представяне е било в Монтана под мотото "Камбанката - магия, ритуал, музика". Най-ценните си експонати съхранява в банков трезор. Пред дома си е наредил така наречените кинетични холдъри - редици от чанове, тюмбелаци (чановете са медни звънци, а тюмбелаците - железни) и други звънци от различни епохи, на които свири за удоволствие чрез почукване с палка.
За годините, в които събира камбанки, Марков е изучил подробно историята им. Първите звънтящи форми датират още от праисторически времена. Те били кости на животни, които издавали някакъв звук. Такива има и в колекцията на Марков. Най-старите камбанки от нашите земи са от 16 000 години - макова главичка с плодник. Те били част от култа към малоазийската богиня-майка Кибела, позната на траките в нашите земи като Бендида, а някъде и като Диана.
Към 9 век преди Христа
камбанката се превърнала в монетна форма и траките я използвали като средство в
търговията. По това време имало два вида - шумящи, които нямат определен тон, и
звънящи - с тон. Последните служили като музикален инструмент.
Към IV - II век преди Христа се появява соларната камбанка, която е във формата на пирамида или полусфера. Тя е с изображение на слънце и има готивни (пиедестални) крачета. По това време е част от култовете на Орфей и Дионис.
По-късно, по времето на римската империя, излизат шлемовидните и фалическите камбанки. Тогава започва серийно отливане на бронзови звънкулки в цехове. Те стават масов предмет, а не само подарък в средите на аристокрацията. По това време вече не са част от култа в храма на някой от боговете. Среща се в Европа и Африка.
По времето на християнството избягва характерния за преди това фалическии геоквадратен вид, става пресечен конус и постепенно се доближава до сегашния си вид. Първите такива камбани са произведени в Индия още в Х век преди Христа. В Европа обаче се налагат много по-късно.
Прабългарите идват от Кубратова България и донасят със себе си много звънтящи амулети - златни, сребърни и бронзови камбанки, които по обичая са се носели на шапката, в сплетените три плитки и на колана. Били част от облеклото на жреците, аристокрацията и на семейството на Кан Ювиги (хана). По строг ред златните камбанки се носят от Кан Ювиги, сребърните от военачалниците му, а бронзовите от жреческото съсловие. А тези на старите българи били двойно съставни талисмани с изображения на лъв и на слънце. Те са се унаследявали и са били част от семейните реликви.
"Докато съм жив ще събирам камбанки и ще ги изучавам. Радвам се, че моята дъщеря също е много запалена и ги изучава с интерес. Спокоен съм, че натрупаното богатство няма да бъде разпиляно", споделя Мариян Марков.