ПРАКТИЧНО
Подходящи са висящи растения, комбинирани с изправени видове и тревисти лиани
Хората, които обичат цветя, но нямат двор, градина или балкон, където да отглеждат своите любимци, често се ограничават в подреждането на растения в помещенията на жилището си. Само през лятото си позволяват да изнесат някое сандъче на перваза на прозореца. Към тези хора отправяме апел да излязат от рамките на обичайното, да развихрят въображението си, като озеленят по оригинален начин отворите и фасадите на сградата, която обитават. На първо място е необходимо прозорците да имат поне 15 - сантиметров корниз, където да поставят сандъчетата. Те трябва да се стабилизират с лек ажурен парапет от една шина или с летвички, които се закрепват посредством винтове към рамката на дограмата. При по-широки прозорци е наложително да се поставят и допълнителни вертикални укрепители на известно разстояние един от друг. При положение, че корнизът е твърде тесен (под 15 см), си купете специални телени поставки за сандъчета, които се монтират към стената. С тяхна помощ може да украсите с цветя не само пространството, непосредствено под прозореца, но и други места по фасадата. Не забравяйте, обаче, че трябва безпроблемно да достигате до тях, за да ги поливате и полагате необходимите грижи. След като сте установили местоположението на съдовете, предстои истинската творческа работа. Помислете какви растения да изберете, какви обеми и драпировки желаете да получите от тях.
За озеленяването на прозорци са подходящи ампелни (висящи) растения, комбинирани с изправени едно- или двугодишни видове и тревисти лиани. Стремете се цветята да са засадени по такъв начин, че тези, които са от външната страна (на лицето на фасадата), да падат свободно и да закриват съдовете. Близо до страничните рамки на прозорците опънете тънки въженца, поцинкована тел или изолиран кабел, тръбички или дървени летви, поставени във вертикални редове или в мрежа, по които да пуснете увивни и катерливи лиани. Възможностите са много - лианите могат да обрамчват прозореца само отстрани, да формират правоъгълна рамка или красива цъфтяща арка. А ако над прозореца прикрепите ажурна метална конструкция, около която да се обвие растителност, ще получите зелена козирка. Важно е правилно да изберете материала и вида на опората.
В зависимост от начина на прикрепване лианите биват увивни, катерливи и пълзящи и от това трябва да се ръководят предпочитанията ви. Увивните лиани се усукват под формата на спирала около подпората. За закрепването им ползвайте алуминиеви тръбички, опъната тел или шнур с дебелина около 3 - 4 мм, ако са тревисти; и вертикални елементи с дебелина 1 - 1,5 см, ако са храстовидни. При по-дебели (от диаметъра на увиването на стъблото) опори растението се свлича. Някои от лианите, като грамофончето (Ipomea) и грахът (Pisum), не се задържат на метални конструкции. Затова е хубаво предварително да се консултирате относно вида и материала на опората, която ви е необходима.
За озеленяване на прозорци използвайте тревисти лиани: грамофонче (Ipomea), поветица (Convolvulus), тунбергия (Thunbergia), цветен боб (Phaseolus), калистегия (Calistegia). Катерливите лиани се придържат посредством специални приспособления - мустачки, адвентивни коренчета или завиване на листната дръжка. За тях са нужни гъсти метални опори, мрежи или дървени решетки. Тези конструкции се стабилизират към стената на фасадата с помощта на стоманени скоби, които най-често се бетонират. Така ще имат относителна устойчивост и срещу силен вятър. Между опората и стената се оставя разстояние около 10 - 15 см, за да може растението да се "покатери”. Катерливи лиани, подходящи за украсяване на прозорци, са латинка (Tropaeolum), грамофонче (Ipomea), ароматен грах (Lathyrus), кобея (Kobaea), момордика (Momordica), бриония (Bryonia).
Пълзящите лиани се прилепват с помощта на вендузки (прикрепителни дискове по краищата на мустачките или адвентивните коренчета). Те не се нуждаят от опори, а сами се прикрепват към малките грапавини и пукнатини. Такива са партеноцисус (Parthenocissus), бръшлян (Hedera), текома (Tecoma). Използват се предимно за драпиране на калкани, като дават гъсто и равномерно покритие от листа. Не е уместно да се прилагат при озеленяване на прозорци - разрастват се силно и обхващат цялата стена.
* Съвети за отглеждане на тревисти лиани и ампелни цветя
Полива се, когато повърхността на почвата започне леко да просъхва, най-добре сутрин или вечер. Периодично се разрохква почвата, за да се осигури достъп на въздух до корените, особено при непорьозни съдове. Нужно е и подхранване на растенията веднъж на две седмици. Увивните лиани растат бързо и само за седмица могат да увеличат обема и теглото си двойно - осигурете им здрава и стабилна опора.
Прецъфтелите цветове се изрязват своевременно, за да се удължи цъфтежният период и подпомогне образуването на по-едри цветове. Семена се събират от първите прецъфтели цветове, специално оставени да узреят. При плод кутийка се взимат, когато кутийката започне да се разпуква, при съцветие кошничка - когато при допир семената се отронват.
Най-трудното в една баня е прокарването на тръбопроводите за студена и топла вода, както и за отпадъчните води. Нещата допълнително се усложняват поради необходимостта инсталацията да се скрие под облицовката на стените, което означава изкопаване на канали. При прокарване на повече тръби, включително и на отходни с по-голям диаметър, вкопаването им в стените вече не е възможно и около тях се изгражда стена. Най-лесният начин е всички тръбопроводи да се прекарат покрай стените, след което да се скрият с влагоустойчив гипсфазер.
* Преди да започнете работа, помислете какво точно ще правите, какви тръби и фитинги са необходими и дали те са в наличност.
* Носещите елементи на цялата система са два П-образни ламаринени профила, монтирани здраво към стената и пода на помещението. След като горният метален профил е здраво закрепен към стената, към него лесно се монтира стойката за казанчето на тоалетната чиния.
* Планката за монтиране на носача на казанчето се монтира, като се напасва с нивелир.
* Казанчето се монтира в носача си така, че да бъде във вертикално положение.
* След като носачът се монтира с винтове към хоризонталния профил, той се укрепва допълнително с два ламаринени профила към подовия хоризонтален П-образен профил.
* Стабилни ламаринени винкели се закрепват със самопробивни или самонарезни винтове към ламаринения носач на казанчето и служат за опора на тоалетната.
* Пробиването на отворите за тръбите на обшивката от гипсофазер става лесно и точно, ако разполагате с хартиен шаблон - изготвен от производителя на казанчето или от вас.
* Обшивката от плочи гипсофазер се монтира един по един, като всеки се захваща със самопробиващи винтове, които се навиват през гипсфазера и ламаринения профил. Оставяйте фуга от 4 - 6 мм между панелите. Успоредно на горния кант на панела се монтира П-образен ламаринен профил, който служи за монтирането на хоризонталния затваращ в кухината панел от гипсофазер.
Следите от лепило, останало от отлепения етикет, не можете да махнете, без да остане следа върху предмета. Олиото ще ви реши проблема: капнете върху следите от лепило, оставете го известно време и го изтрийте със спирт или водка.
Черните памучни дрехи ще се освежат след прането, ако в последната вода, с която ги плакнете, прибавите малко бира.
Те ще станат като нови, ако за една нощ се накиснат във вода, в която има два сурови настъргани картофа.
Сварен и намачкан на пюре картоф може да ви послужи като отлично средство за почистване на плюшени играчки. Намазвате играчката с пюрето, оставяте я да изсъхне през цялата нощ, енергично изчетквате и... тя ще стане почти като нова.
Намокрени, те най-добре изчистват космите и конците от дрехите и мебелите.
Продукти: 500 г телешко месо, 25 г брашно, 2 яйца, 75 г галета, 100 г олио или масло,
Приготвяне: Месото (от шол, ябълка) се нарязва на порционни парчета, които се начукват. Шницелите се поръсват със сол и смлян черен пипер. Панират се в брашно, в леко разбитите яйца и галета. Набраздяват се леко с тъпата част на ножа от лицевата страна. Поставят се в сгорещено масло (олио) най-напред с набраздената страна отдолу и се изпържват. При поднасянето шницелите се поставят в чинии върху изпържени картофи, освежени с клончета от магданоз.
Зелен
фасул с яйцаПродукти: 400 г консервиран фасул, 1 яйце, 2 с. л. масло, 2 - 3 клончета магданоз, 1/2 ч. л. сол.
Приготвяне: Фасулът се отцежда. Яйцето се сварява, обелва се и се нарязва на дребни кубчета. Прибавя се към фасула. Сместа се полива със запърженото масло. Поръсва се с дребно нарязания магданоз. Поднася се като топло предястие с гарнитура от хлебни крутончета, запържени или запечени в масло.
Пaлачинки
с пилешкоПродукти за тестото: 500 мл мляко, 3 яйца, около 10 с. л. брашно, щипка сол, щипка захар.
Пълнеж за 8 палачинки: 3 парчета пилешки гърди, без кожа, нарязани на кубчета, 3 с. л. олио, 3 стръка праз, нарязан, 3 стръка целина, нарязани, 25 г брашно, 150 мл пилешки бульон, 300 мл прясно мляко, смлян черен пипер, 75 г настърган кашкавал.
Приготвяне на палачинките: Всичко се обърква и се оставя да си почине в хладилника поне 30 минути. Дебелина и форма по желание.
Пълнежът: Загрейте фурната на 220 С. Изпържете пилешкото в горещо олио за 5 минути. Отцедете и оставете настрана. Изпържете праза и целината за 3 минути, да омекнат, но да не покафеняват. Добавете брашното, бульона и млякото. Кипнете, като бъркате непрекъснато, докато се сгъсти. Сложете пилешкото, захлупете и варете на тих огън 20 минути или докато месото се свари и омекне. Подправете с черен пипер. Разпределете пилешкия пълнеж равномерно между палачинките и увийте на руло. Поставете ги една до друга в огнеупорна тавичка. Поръсете отгоре настърганото сирене и загрейте във фурната за 20 минути или докато станат златистокафяви.
Ако нямате прясна целина, използвайте 1 ч. л. суха. Палачинките може да бъдат изпечени и после оставени или във фризера, или в хладилника в зависимост от това, колко време трябва да стоят там. Също така и пълнежът може да бъде приготвен предната вечер.
Още в древните времена хората са търсели да се спасят от тежки болести - "зли духове”, в каквито вярвали по това време. Още тогава започнали да говорят за разковничета, целебни билки и др. И до днес нашият народ обича и тачи цветята и растенията на България, които са неразривно свързани с неговите вярвания и обичаи. Невероятно е как тези скромни билки по полята и горите още дълго ще пазят здравето на човека.
Жълтият кантарион (Hiperikum perforatum L) е разпространен из храсталаците и редките гори, по сухите и тревисти места в цялата страна, докъм 2000 м надморска височина. Билката носи народните наименования Христова кръв, Христова чудотворка, звъника, порезниче. От тези разпространени сред народа имена се вижда голямото значение на това лечебно растение. То достига от 25 до 60 см височина и е силно разклонено, като цъфти в златножълти сенникови съцветия. За да сме сигурни в него, взимаме едно напълно разцъфнало цветче и го смачкваме - трябва да потече червен сок. Цъфналата билка се събира за направата на чай и бани, а за приготвянето на масло се вземат и цветовете.
Чаят от билката се използва за нервни смущения и нервни болести от всякакъв вид, при увреждания на опашката, също и изсипвания, причинени от вдигане на тежести. Той е и отлично средство против диария. С жълт кантарион може да се пребори и тригеминусна невралгия, когато ежедневно се пият 2 - 3 чаши от него, а пък външно съответните места се разтриват продължително време с масло от растението. В жълтия кантарион намират цяр и смущения в говора, неспокоен сън, истерични пристъпи, нощно сомнанбулство, както и нощно напикаване и депресия. При всичките тези заболявания, наред с вътрешната употреба на чая, ефективна помощ оказват и баните на половината тяло с жълт кантарион. Те се правят всяка седмица с шест последователни бани на ходилата. Това лечение се препоръчва при нервно обусловени състояния от всякакъв род. Младите момичета трябва да пият всеки ден в годините си на развитие, известно време по 2 чаши отвара от жълт кантарион, той подпомага развитието на женските полови органи. Прилага се и при заболяване на храносмилателните органи (повишена киселинност в стомаха, стомашни язви, гастрит), при камъни в бъбреците и жлъчката. Българската народна медицина препоръчва стръковете на жълтия кантарион още при кръвохрачене, ревматизъм, бяло течение, туберколоза и др.
Цветовете или стръковете под формата на маслен извлек (киснати в зехтин 1:10 в продължение на 40 дни) се прилагат при рани от изгорено, язва в стомаха, циреи, за разтривка при натъртено, навехнато, ревматизъм и др. Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.