Ст. н. с., д-р
Антоний ГЪЛЪБОВ, социологОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Ст. н. с., д-р
Антоний ГЪЛЪБОВ, социолог
Председателят на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев беше номиниран от Движението “Социалдемократи” за кандидат в предстоящите европейски избори. След това бе преизбран на поста си от висшия форум на синдиката. Единствените изразени колебания от страна на участниците във форума били свързани с това дали ще успее д-р Тренчев ефективно да съвместява двете позиции.
Синдикалният живот у нас никога не е заемал челно място в новинарските емисии, но мълчанието, съпроводило тези събития, наистина изглежда показателно. Проблемът не е в това, че един синдикалист се кандидатира за европейски депутат. През изминалите години и КНСБ, и “Подкрепа” имаха свои кандидати в изборните листи на левите, а понякога и на партиите вдясно от въображаемия политически център. Истинският проблем е в това, че ефективната защита на правата на наемния труд у нас се възприема само
като част от
политическата
игра.
Фалшивата политическа симетрия между “червения” КНСБ и “синия” “Подкрепа” вече не може да бъде възпроизведена. Надеждите на стотици хиляди хора, че ще открият ефективна защита на своите трудови права чрез новите синдикални структури, останаха напразни. Затова днес новините, свързани с развитието на българския синдикализъм, отекват глухо в сивото всекидневие на онези, от чието име преговарят и дори понякога протестират синдикалните централи.
Българският синдикализъм не успя да превъзмогне своето профсъюзно наследство. След повече от шестнадесет години двете най-големи синдикални организации у нас продължават да бъдат много по-добре представени в държавните и общински предприятия, отколкото в частния бизнес. За синдикалните централи се оказа много по-лесно и удобно да партнират или да противостоят на правителството и на общините, отколкото на собствениците и управителите на частните фирми. Парадоксът е в това, че истинският синдикализъм е възникнал именно в частния сектор, там, където рисковете пред трудовите права на гражданите са били най-големи.
Историята на политическите компромиси, които направиха българските синдикати, компрометират европейската им перспектива. Синдикатите предпочитаха
да се изживяват
като “групи за
натиск”,
с чието мнение трябва да се съобразяват управляващите. Тази амбиция бе много по-видима, когато страната беше управлявана от десни политически партии, отколкото през останалите години, в които на власт бяха БСП и нейните сателити. Те продължиха да бъдат много по-лоялни към протежираните от тях политически партии, отколкото към развитието на активния диалог между работодателите, държавата и представителите на наемния труд. Заради всичко това т. нар. Тристранен съвет се превърна в куха форма, чрез която правителството и неговите политически донори успяваха да реализират тактическото си превъзходство.
Многократно през изминалите години синдикалните лидери демонстрираха, че за тях политическата коректност и лоялност са много по-важни от защита на интересите на наемния труд. Тази зависимост определи цялостното поведение на българските синдикални организации. Те се превърнаха в част от политическия пейзаж; в една прекалено сговорчива и лоялна към всеки нов управляващ политически елит притурка към формалната и показна илюзия за българската пазарна икономика. Текстовете от действалия до средата на 90-те години на миналия век Кодекс на труда, които забраняваха уволнението на профсъюзни активисти, на свой ред деформираха кадровия подбор и мотивите за активно участие в синдикалната дейност. В резултат от всичко това днес у нас има твърде много синдикални организации и
твърде малко
синдикален дух;
твърде много политическа коректност и твърде малко отговорност пред проблемите на хората на наемния труд. Може би защото в изкривената българска политическа реалност винаги се е смятало, че синдикатите би трябвало да бъдат леви, а неотложните трансформации в българското общество бяха и продължават да бъдат десни по своя политически характер.
Най-тежкият проблем е в това, че фиктивният синдикализъм продължава да легитимира практическата подмяна на истинския дебат за качеството на индустриалните отношения у нас. Огромната част от съществуващите синдикални структури се намират в състоянието на онези малко повече от триста политически партии у нас, които съществуват само по документи. Сходството не е случайно. Кухите партийни фирми парадират с гръмките си наименования, но продължават юридически да съществуват точно както и синдикалните организации, които отдавна са изгубили доверието на работниците и служителите, които формално представляват. Резултатът и при партиите, и при синдикалните организации е един и същ - гражданите не се чувстват реално и коректно представлявани, нито чрез едните, нито чрез другите, макар и граждански по своята същност структури.
Това не е само български проблем. Кризата на легитимност в партийните и синдикалните структури е налице дори в страни като Белгия и Франция, където синдикатите и партиите в разстояние на десетилетия са успявали да мобилизират гражданска енергия. Това е и един от аргументите на д-р Тренчев - практиката на западноевропейските страни, в които синдикатите са тясно свързани с политическата практика на левите политически партии. Но ако само за момент забравим, че в тези страни ляво и синдикално са синоними, трябва да си отговорим на въпроса защо днес
българските
граждани нямат
доверие
нито на тези, които формално представляват техните политически интереси, нито на онези, които от тяхно име договарят с правителството и работодателите техните заплати, детски надбавки, здравни осигуровки и пенсии.
Именно като действителен член на Европейския съюз, като страна, която за първи път ще избира свои народни представители в Европейския парламент, България се нуждае от свое автентично политическо представителство, а нейните граждани имат правото на истинска синдикална защита. Отвратителните условия на труд, в които работят десетки и стотици хиляди хора у нас, както и несъразмерно ниските трудови възнаграждения, които получават три четвърти от българските граждани, не дават никакво основание за самочувствие на синдикалните лидери. Състоянието на индустриалните отношения у нас продължава да съответства много повече на страна от Третия свят, отколкото на пълноправен член на Европейския съюз. Отговорността за това се носи както от политиците и работодателските организации, така и от синдикалните лидери, които предпочетоха да не “кършат хатъра” на онези, които са на власт.
Все пак кандидатурата на д-р Тренчев трябва да бъде оценена и като край на маскарада, който отново се разиграва около местни избори у нас. Време е да стане ясно, че независимо от декларациите си, синдикалните централи у нас са заинтересувани много повече от защитата на своите политически амбиции, отколкото от отстояването на правата на хората на наемния труд. Това, разбира се, не е социалдемокрация, но поне ще сложи край на фалшивата представа за политическата неутралност и отговорността на българския синдикализъм.
Като евродепутат д-р Тренчев може да е полезен за страната
Веселина ВАСИЛЕВА
Участието на нашия лидер доктор Константин Тренчев в изборите за евродепутати не е случайно, поясни за "BG Север" Цветан Дангуров, председател на Синдикалния регионален съюз към КТ "Подкрепа". Както вече стана ясно, кандидатурата на Тренчев бе издигната от следните социалдемократически формации: Политическо движение "Социалдемократи", Български социалдемократи и Нова социалдемократическа партия. "Ние много подробно на няколко наши форума обсъдихме и дискутирахме плюсовете и минусите на тази кандидатура. Но в крайна сметка решихме, че това ще бъде в полза не само за нашата конфедерация, а за цяла България", заяви областният лидер, като се мотивира: "Първо, защото не е за пренебрегване фактът, че когато се водиха преговорите за присъединяването на страната ни към Европейския съюз, доктор Тренчев беше експерт към еврокомисията и много често посещаваше Брюксел. Второ, защото всеки евродепутат представлява една огромна мегаформация, подобна на нашата конфигурация. В ролята си на такъв нашият лидер може да помага за разрешаването на проблеми от всякакъв тип. Ако бъде избран, разбира се. А активността на избирателите зависи главно и от самата предизборна кампания. Макар че социолозите казват, че едва 20 - 28% от хората ще излязат да гласуват, в края на краищата аз мисля, че българинът едно мисли, друго говори и трето прави", заключи Дангуров.
Според него един от минусите на тази позиция е, че може би доктор Тренчев ще отсъства от страната между една седмица и десетина дни в месеца, когато има пленуми на Европарламента. А за синдиката било добре президентът им да е по-често на разположение, за да могат бързо и на момента да решават възникнали казуси. На въпрос дали симпатизантите и членовете на КТ "Подкрепа" одобряват намесата на синдиката в политиката, Дангуров отговори: "На Седмия ни национален конгрес, който се проведе от 8 до 10 февруари в София, беше приета декларация от всички делегати, в която те изразяват подкрепата си за издигането на доктор Тренчев за евродепутат. Той никога не е бил член и дори не е бил изкушен от мисълта да бъде член на политическа партия. В началото на прехода бе един от създателите на СДС, но още в първите месеци на 1990 година се отдръпна и създаде първо националните, после регионални структури на КТ "Подкрепа", категоричен бе Цветан Дангуров. Той поясни, че доктор Константин Тренчев е издигнат точно от социалдемократите, защото като дух, като идеи, като доктрина те били най-близо до синдикатите. Социалдемокрацията се използва като форма на управление в много от по-напредналите страни в Европа, припомни Дангуров.
Ще призовем гражданите да гласуват
Веси ИЛИЕВА
КНСБ още няма официална позиция дали и как ще участва в изборите за евродепутати, каза за "BG Север" лидерът на местните синдикати Янчо Андонов. Той заяви, че това не е техен приоритет за момента. Последната си дума ще кажем следващия месец, след като се проведе висшият форум на конфедерацията, заяви още той. "От началото на демокрацията досега не сме имали пряко участие в политиката или в каквито и да е избори, с изключение на някои наши представители, които участваха в кметската надпревара в Търговище и Пазарджик. Но това са единични случаи и най-вече по тяхно желание и воля, без наш ангажимент като цяло", припомни Андонов, като поясни, че според него синдикатите трябва да са структура, която да е гражданска опозиция. Затова задължително трябвало да стоят извън политиката. "От тук нататък каквото и да кажа, ще засегна с нещо колегите от КТ "Подкрепа", затова е по-добре да не го коментирам. Това е тяхно решение и те ще си понесат плюсовете и минусите, които следват от него. Може би вече с тях гоним различни ценности. Друг е въпросът как се стремим към тях и как ги постигаме", коментира синдикалистът.
Янчо Андонов отрече при евентуално участие в изборите за евродепутати кандидатът на КНСБ да е лидерът им Желязко Христов. Дори предполагам, че няма да е никой от хората, изпълняващи ръководни длъжности в синдиката ни, уточни още той. Причината за техните резерви била нежеланието им да са политически зависими, защото при всички положения следвала такава зависимост от подобно участие. Има много ангажименти и отговорности, чието бреме трябва да се носят и в крайна сметка това няма да е в интерес и на нашите членове, и на техните семейства, и на цялото общество, смята Андонов.
На въпрос дали евентуално участие би било одобрено от симпатизантите им, той сподели, че е хубаво преди да се вземе такова важно решение, да се чуе и тяхното мнение, но за момента приоритет на синдиката било официалното преброяване на членовете в края на март.
"Държа да подчертая, че дори и да не участваме в предстоящите избори, ще призовем гражданите да гласуват. Не за конкретна личност или партия, а просто, за да има висока избирателна активност. Защото от това наше участие ще зависи представянето ни пред Европа и пред света. Според мен трябва да гласуват хората, които са българи и живеят в България. А от живеещите в чужбина желателно е да упражнят вота си само тези, които са в страна членка на ЕС", е мнението на плевенския лидер на КНСБ Янчо Андонов.
Мира ГАНЧЕВА
Проектът "АЕЦ "Белене" дава самочувствие на България, че не е просто една от страните потребител на еленергия, а че е основен производител. Това заяви вътрешният министър и зам.-председател на висшия съвет на БСП Румен Петков пред съпартийците си в Ловеч, където направи отчет за политиката на коалиционното правителство. Изграждането на двата реакторни блока отключва редица процеси, които ще имат влияние върху цялостната ситуация в Плевенския и съседните региони - реална заетост на хората, натовареност на строителните мощности, изграждане на инфраструктура и т. н., смята още министърът.
Икономическата политика на правителството е правилната, дава чувство на стабилност, а 2006 година е една от най-успешните за икономиката на България, отчете управлението на властимащите от началото на мандата досега Румен Петков. Това потвърждавали и рекордните външни инвестиции от 3, 2 млрд. евро, постигнатият ръст на брутния вътрешен продукт от 6%, намаляването на инфлацията от 7, 3% до очаквано ниво 4, 3 на сто през 2007 г., бюджетният излишък от 1, 8 млрд. лв. Планът за бюджета е преизпълнен с 13 %. Отчетен е рекорден ръст на индустрията от 8%. Над 5, 2 млн. туристи са посетили България само през миналата година, а приходите в сферата са 2 млрд. евро. През тази година се очаква разкриване на близо 10 хил. работни места в туризма.
В социалната сфера през 2006-а е регистрирано най-ниското ниво на безработица от 1991 г. насам, което показвало, че младите виждат качеството на образованието и своята реализация в България. Колкото до най-болния напоследък въпрос - пенсиите, министър Петков се съгласи, че те наистина са ниски, но пък припомни, че за пръв път през миналата година те са били увеличени от 1 януари, а не от 1 юли, както в предишни години.
Червеният електорат, сред който преобладаваха посивели коси, обаче не се впечатли кой знае колко от цифрите, изнесени от министъра. Кметица на ловешко село предаде възмущението на хората от акциза на ракията и категоричната им декларация: "За избори вече не ни търсете!". Други пък попитаха кога законите ще защитават жертвите, а не престъпниците, визирайки забраната за саморазправа с нарушител в личния имот, и дали няма България да въведе смъртното наказание. Румен Петков не остави нито един въпрос или коментар без отговор. Той благодари за директността, която говорела, че между власт и електорат съществува диалог и доверие. Министърът "успокои", че което и правителство да дойде, няма да отмени акциза на ракията. Според него нормативната уредба на страната ни вече е много добра, така че не сме държава на престъпници, а колкото до смъртното наказание - МВР не било институцията, която ще се произнесе дали да го има.