АРТСЕДМИЦА
Даниела ДОЧЕВА
Втора забележителна книга издаде плевенчанинът архитект Иван Стефанов. "Ескизи с въглен" включва 39 разказа и 10 силно въздействащи рисунки, подчинени на стилистиката на сборника. Скоро предстои представянето му в столицата от редактора Марин Кадиев, който е председател на Съюза на независимите български писатели.
Както в първата си творба "Песента на авлигата", и в тази авторът сгъстява смисъла, словото сякаш дълбае в душата, а казаното - шокира, разплаква, вдъхновява, провокира... "Разказите ми са като черно-бяла рисунка, нахвърляна с въглен. Черни, контрастни, категорични. Езикът е пределно кратък. Много от изреченията са от по една дума", сам анализира Стефанов. Всички истории са създадени по действителни случаи. На голямата част от тях той е бил свидетел, в някои - участник, а други са му разказвани от доверени хора. Героите са от различни страници на историята ни - от хайдушките времена до демократичния преход през 1990 г. Тук са властници, редови изпълнители на кървави поръчки, хора на честта, обикновените необикновени малки хора, известни личности... Иван Стефанов разказва за силата на човешкия дух, за низостта на човешката природа, за впечатляващото въздействие на големи личности, за съвместяването на най-черни и най-светли краски в едно човешко същество...
Третата книга на
архитекта вече е в печатницата и скоро също ще стигне до читателя, информира
той. Тя е по-различна от предишните, тъй като в нея текстът е малко, а рисунките
са много повече. Така че е един своеобразен албум. В нея е застъпена българската
история в периода 1990 г. - 2007 г. Авторът смята, че нещата в държавата след т.
нар. демократичен преход са още по-зловещи и че силата на словото не стига, за
да ги предаде. Затова избира рисунката като по-внушително средство. По идея на
известния български композитор и негов приятел Иван Вълев книгата ще се казва
"Рапсодия в черно".
Четвъртата творба на Стефанов също е завършена. Тя ще обхваща обширен период от време и ще представлява галерия от образи. По оригинална идея на създателя си в нея ще се редуват 40 истории за властници от "онова" време и от сегашното. Оказало се, че е трудно да се съпостави кои са били по-зловещи. "Мръсникът си остава мръсник. Българската нация е генетично изпортена. Ръководи се от примитивни екземпляри. С една стръв крадат, лъжат, убиват. За съжаление българинът мирува, навежда главичка, да не я отсекат. Вместо да ликвидира тая смрад, той ликвидира интелекта, личностите си. Предаде, осъди, обеси Левски. Отказа дори и вода да даде на Ботев. Изгори Сергей Румянцев, уби Яворов, Пеньо Пенев, Парцалев... Тази нация никога, никога не е лансирала и подкрепяла интелекта. Чужденци предложиха Йовков и Славейков за Нобелова награда, а българите не подкрепиха това", припомня Стефанов.
По идея на Марин Кадиев сборникът ще се казва "Страшни разкази". Той ще е на книжния пазар до края на февруари.
Мариана ДИМИТРОВА
Водещо начало във фотографията е идеята, а най-важното качество в това изкуство е неговата документалност. Такова впечатление създава първата самостоятелна изложба в Габрово на плевенския фотограф Антоан Божинов. Експозицията му от снимки е представена в дома на хумора и сатирата.
Машинен инженер по образование, авторът изповядва убеждението, че истината е в основата на нещата, което важи и за изкуството. Като председател на фондация "Фодар" и организатор на Международното фото биенале в Плевен, Антоан Божинов е приятна габровска конкуренция, оценява директорката на Веселата къща Татяна Цанкова. По думите на самия автор, експонираната му колекция от 56 черно-бели фотографии е правена "за тараба", непосредствено преди и в началото на промените - време, когато много от работите не могат да се показват. С естетиката на фотоизкуството изложбата привлича още на пръв поглед. Тя акцентира на маргинални картини и някои нелицеприятни неща от задния двор на живота.
Колекцията включва единични фотографии, снимани в България, Русия и Полша, и обединява сериите "Маските на сина ми" и "Смолянски портрети", фотографии от циклите "Щастливците" и "Домът". Темите са разнообразни и са заимствани от ежедневието ни, в което са преплетени радостни и тъжни моменти. В обектива на твореца са попаднали интересни човешки образи, а също и места, станали сцена на житейски празници и несгоди - пивница, влак, пазар, цирк, болница и т. н. Впечатляват добре композираните черно-бели актови фотографии и портрети с ретро излъчване, а също и покъртителните документални кадри, "извадени" от калта на живота.
За спомен фотографът Антоан Божинов подари на Дома на хумора своята творба "Мечката на мечкаря", която с доза усмивки визуално асоциира със скулптурата на жената на северния вход за Габрово.
Дани БОЖИДАРОВА
Днес, 15 февруари, от 17 ч. художникът Стилян Атанасов открива изложба в Общинската галерия в Плевен. Под мотото "Фрагменти" той ще покаже над 30 свои маслени работи, които са рисувани през последните две години и изобразяват духа на любими за него места. Платната са пейзажни, в тях не присъстват фигури. Има храсти, мъхове, стълби, както и любимите животни на художника - кучетата. За "BG Север" той сподели, че идеята за тези пейзажни фрагменти се родила по време на разходките с любимата белгийска овчарка Чоча. Обхождал значещи за него места, свързани със спомени от детството, които после нарисувал. Тук е дворът, в който е отраснал, околностите на Спортната гимназия и ЛВТ.
Освен от Плевен, върху платната му са запечатани и гледки от други български градове. Въпреки че картините са вдъхновени от конкретни кътчета на страната, публиката едва ли ще ги разпознае, призна той. Неговата цел не е била такава - искал е да улови и сподели атмосферата, настроението, състоянието. Смята, че те са останали непроменени през годините. Движейки се в тази посока, той създал доста неща, които решава да покаже. Последната му самостоятелна изява беше преди две години в София. Тази изложба е краят на един цикъл, който след време Стилян Атанасов възнамерява да продължи. Има и много други идеи - по думите му те са най-хубавото, но предварително не ги споделя, защото е много суеверен.
Над 30 са самостоятелните му експозиции до момента. Не знае колко са точно, защото вече предпочита да не ги брои. Много са и груповите му участия в страната и чужбина. Догодина художникът става на 50 години и от сега готви юбилейна изложба. Тя ще бъде показана първо в София, а после и в Плевен. Вероятно ще е ретроспективна, както предполага тази кръгла годишнина. Въпреки че творецът споделя идеята за относителността на времето, не може да не се съобрази с неговата неизбежност. То престава да съществува, когато се кача в ателието, признава той. Когато излезе на улицата обаче, времето е факт - със своята линейна еднопосочност. А това го заставя да се съобразява с доста неща.
Симеон НИКОЛОВ
Карикатури на български политици от последните 10 години показва на поредната си изложба в Монтана художникът Тодор Деков. Главни герои в изложбата са лидерите на тройната коалиция и на днешната опозиция, последните двама президенти, премиерите, управлявали страната от 1997 година насам, министри, депутати. Народът е показан като селяк със съдрана кожа, парчета от която висят по дрехите на политиците.
Деков е озаглавил изложбата "Преоблякъл се Илия за нова килия", тъй като смята, че голяма част от днешния политически елит е за затвора. Той е изложил 50 карикатури, някои от които са откупени от Дома на хумора и сатирата в Габрово и след приключването на изложбата ще станат част от неговия фонд. Политиците са изобразени с лека, а на моменти и доста горчива ирония. Комичен елемент в карикатурите придава членството на България в ЕС и многото приказки, изречени по този повод от политиците.
Ралица ПЕТРОВА
Певческата формация "Дунавски вълни" към пенсионерския клуб в с. Ковачица, Монтанско, вече има своя история. Само преди дни хорът с диригент Иван Канчелов навърши три години. Време, изпълнено с много участия, награди и приятни емоции, не скриват над 20-те участника в трупата.
Идеята да се съберат мъже и жени, които пеят добре, хрумнала на група ентусиасти от селото. Не трябвало много време формацията да стане факт, защото готовността била пълна. От дума на дума, съвсем естествено, се родило и името - "Дунавски вълни". Постепенно се избистрил и репертоарът. Хористите решили, че най-ще им приляга да пеят народни, стари градски и патриотични песни. Така стартът на "състезателната" дейност бил даден. Формацията започнала да се включва с участия във всички по-големи изяви - било то конкурси за стари градски песни, или срещи на пенсионерските клубове от региона.
Само за миналата година във витрината на "Дунавски вълни" са наредени не една и две грамоти. Като особено успешно от хора определят участието си на събора на клубовете на пенсионера в град Добри дол, от където формацията си тръгва с грамота. Специална награда получава и една от солистките - Наташа Василева. Следва друг успех - отново отличие, но този път от националния фолклорен фестивал "От Тимок до Искър", традиционно провеждащ се в Белоградчик. И тази година формацията гласи участие в конкурса, надеждите са за още по-големи успехи.
Не минават и празниците на Лом без участието на "Дунавски вълни". Хористите със задоволство си спомнят и големия концерт в салона на кметството на с. Ковачица, който изнесли по случай влизането на България в Европейския съюз. "Тогава ни уважи и кметът на Лом Пенка Пенкова, която страшно много ни помага. Благодарение на нея реализираме част от участията си", не скриват благодарността си от формацията.
Сега са щастливи, че ще могат да поразсеят със своите песни старите хора, които посещават Дневния център за самотни пенсионери в Лом (идеята на "Дунавски вълни" е да посещават домове за възрастни хора, през миналата година хорът е бил в Берковица).
Това е една от изявите им през тази година. Формацията се готви усилено и за участие в големния конкурс за стара градска песен, който ще се проведе във Враца през тази година.
Кремена КРУМОВА
Изложба, посветена на 125-ата годишнина от рождението на художника Борис Денев, бе открита в сградата на община Велико Търново. Той е представител на българската пейзажна живопис. Негови са картините "Река Янтра под Царевец", "Зима в Пловдив" и др. Денев е автор и на портрети и фигурални композиции. Изявява се като самоук художник през 1909 г. с първата си самостоятелна изложба. Специализира живопис в Мюнхен при проф. Лео фон Льофтц, Карл фон Маар и Анджело Янк. От 1914 до 1935 г. е военен художник в София. През 20-те години работи известно време в Италия. Баща е на художничката Славка Денева. И двамата не се вписват в канона на соцреализма. Борис Денев е изключен от СБХ, който едва през 80-те г. прави негова изложба. През 1993 г. е създаден фонд "Поддържане на изкуството в България", който реставрира над 300 творби и показва постоянна експозиция на Славка и Борис Деневи на ул. "Шипка" 18.
В много живописни табла и рисунки Борис Денев заклеймява войните - "Затишие пред буря", "Атаката на Тутракан" и др. Автор е и на две книги "Перспективата в живописта и архитектурата".
“Намирам, че Търново е най-живописният град в България, който със своята странна природа ми е правил дълбоко впечатление още от детинство. От родния си град съм направил може би около 2 000 пейзажа, но всякога го виждам пак нов и всяко ново посещение е свързано с дълбоки преживявания от природата около тоя град”, казва приживе художникът.
В навечерието на празника на старата столица - 22 март, ще бъде открита изложба с картини на Борис Денев в художествената галерия, която носи неговото име.
In memoriam
Внезапно си отиде плевенската актриса Гергана Бърдарова
На 11 февруари плевенският драматичен театър загуби още един от най-талантливите си и обичани актьори. Без да се сбогува, след 34-годишно осезателно присъствие на сцената, си тръгна завинаги Гергана Бърдарова.
В драматичния театър в Плевен Гергана Бърдарова е назначена като актриса веднага след като завършва класа по актьорско майсторство на проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1974 г. През годините се завъртат запомнящите й се роли на Джени от "Всичко в градината", Барбара от "Били лъжеца", Елисавета Драгоданооглу от "В полите на Витоша", Дафинка от "Свекърва", Антония от "Няма да платим, няма да платим", Мария от "Книга на царете", Кичка от "Мата Хари", Мисис Макгий от "Труп", Регина от "Крал Лир" (за която получава награда на Съюза на артистите в България (САБ), през 1981 г.)... Зрителите я познават още и от главните роли в пиесите "А утрините тук са тихи", "Осем жени", "Ревизор", "Клеопатра", "Фатални връзки", "Тайният живот на Джордж Вашингтон", "Чайката", "Маркиза дьо Сад", "Без вина виновни", "Госпожа министершата". Снимала се е и в киното.
Била е председател на съюзната организация на ДТ "Иван Радоев" - Плевен при САБ.
И ако един актьор е живял толкова живота, в колкото образа се е превъплатил, то Гергана Бърдарова ще остави в спомените на колегите си и на зрителите безброй разноцветни следи. "BG Север"
55 г. от рождението на известния троянски актьор. Играе във Видин, Перник, Националния драматичен театър "Сълза и смях". Снима се в киното и телевизията. Роли: Пешо в "Писмата" от Н. Русев, Тартюф в "Тартюф" от Ж. Б. Молиер, Кралят в "Напразните усилия на любовта" от У. Шекспир и др. Носител на награди от национални прегледи на българската драма и театър.
160 г. от рождението на изкусния тревненски майстор - зограф, взел участие във въстанието от 1876 г. Рисува икони в Преображенския манастир, в църквите в тревненските селища Плачковци и Енчовци. Негови икони има в много други български църкви.
180 г. от рождението на самобитния габровски майстор образописец. Рисува икони на много места из страната: в църквите "Св. Параскева" в Троян, "Св. Богородица" в с. Къкрина, в Дряновския манастир "Св. Архангел", "Св. Илия" в Боженци и мн. др.
155 г. от рождението на видния славяновед, фолклорист, публицист, редовен член на БАН от град Елена. Издава и редактира в. "Стара планина", сп. "Българска сбирка" и др. Превежда много научни съчинения, повести, разкази и пътеписи. Подбрал: Витан БАРАШКИ