КОНФЛИКТИ

Шизофреничка тормози дъщеря си,

прави опит да я отвлече от училище

Трябва да се отнемат родителските права на майката, твърдят специалисти

Емилия КАРАБУЛЕВА

Тъжната история на малката Лияна започва още от двегодишна възраст. Тогава родителите й Мариела и Антон живеят в Горна Митрополия като нормално семейство. Бащата и майката на Антон помагат в отглеждането на детето. Годината е 2001-ва, Лияна уж расте заобиколена от грижите на околните, но странното поведение на майка й Мариела понякога смущава семейната идилия.

Хайде да идем на разходка, слънчице, с усмивка подканя невръстното майката. После я води по строежи, в изоставени, полусрутени къщи, където се среща с различни мъже, докато съпругът й и цялото семейство ги издирват, притеснени до смърт. Неадекватното поведение на Мариела се дължи на психическо заболяване - шизофрения, от което тя страда още от 1992 г. По-късно свидетел, който е открил майката и детето след поредното отвличане от дома, ще разкаже покъртителна история. "Намерих ги в малка, опушена стая, миришеше на мухъл и цигарен дим, навред се въргаляха празни бутилки, върху масата беше пълно с фасове. Мариела разговаряше с някакъв мъж, не го познавам. Лияна беше пребледняла, като я повдигнах, видях, че памперсът й е пълен", е записано в показанията.

Постепенно семейството на Лияна се разпада. Антон заминава на работа в Гърция, след известно време Мариела го последвала. За детето остават да се грижат бабата и дядото, двамата имат къща в Горна Митрополия, условията за отглеждане са добри, но мъката за разбитото семейство на младите и нерадостната съдба на Лияна постоянно ги подтиска. В един момент те решават да узаконят престоя на момиченцето при тях, обръщат се към дирекция "Закрила на детето". Така на 26 юли 2004 г. Лияна официално е настанена за отглеждане при родителите на баща си Антон. Социалният работник прави доклад по случая, където е записано, че се касае за дете в риск без родители. Освен това, през май 2005 г. е издадена съдебна заповед, с която детето е поверено на бабата и дядото до промяна на обстоятелствата.

След двегодишен престой в Гърция обаче майката Мариела се връща и иска да вземе и отглежда Лияна при себе си. Дядото и бабата на детето отказват, от свои близки са разбрали, че в Гърция майката е преживяла няколко тежки психически кризи. "Тя нито веднъж не се обади поне да попита за Лияна, търсихме я по телефона, но отказа да говори с нас. Имала силно главоболие, сигурно е била в криза", пишат възрастните хора в жалбата си до прокуратурата.

Междувременно Мариела пуска молба до отдел "Закрила на детето", настоява да вземе Лияна при себе си. Наема си адвокат, тръгва по инстанции, в случая постоянно манипулирана от роднините си, че "не бива да оставя нещата така", "при жива майка детето да стои при баба и дядо". Не е ясно как обстоятелствата, че майката е сериозно болна и няма постоянен адрес, че вече има съдебно решение и детето е поверено на родителите на бащата, са убягнали от вниманието на дирекцията за "Закрила на детето". Така на 18 декември м. г. дирекцията отменя настаняването на Лияна в дома на бабата и дядото. Последните пък обжалват това решение.

Най-вероятно горните подробности са убягнали от вниманието и на районния съд, защото адвокатката на Мариела - Йонка Христова, успява да вземе съдебна заповед за връщане на малолетната Лияна на майка й. Там също така е записано, че при отказ да се изпълни заповедта това става по административен ред със съдействието на органите на МВР.

В същото време близки на попечителите на Лияна споделят, че майката Мариела и роднините й замислят отвличане на детето в Испания и затова толкова бързат да го вземат.

Най-вероятно има истина във версията за отвличане, защото Мариела и нейната защита, придружени от две яки момчета, тръгват към Горна Митрополия да дирят Лияна. Установяват, че детето е на училище, но това не ги спира да нахълтат по време на учебните часове в школото и въоръжени със съдебната заповед да раздадат собствено правосъдие. Така на фаталната дата 23 януари т. г. около 10,30 ч. в училището на Лияна се разиграва драма, която крие риск да се превърне в кървав екшън. Адвокатката Йонка Христова връхлита в стаята по време на час, грабва детето, без да се смущава от протестите на учителката, и хуква навън. Мариела стои в коридора и трепери, Лияна плаче и се дърпа. Искам да уча тук, оставете ме, стене детето. Дочула виковете, да наложи ред идва и директорката на школото. Вече известени за ситуацията пристигат бабата и дядото на Лияна, заедно с дежурния полицай и кмета на селото. Всички са в шок от разиграващата се пред очите им драма. Десетина дечица са заобиколили Лияна, не я пускат да си тръгне. Моля ви, нека да остане тук, ние толкова я обичаме, плачат децата в коридора. Най-накрая полицията прогонва натрапниците, но дълго време след това децата още не могат да се успокоят и да изтрият мрачния спомен от съзнанието си.

Аз се отстраних и извиках майката Мариела малко по-встрани, поговорихме си и тя самата реши, че сега няма да вземе детето и подкани придружаващите я да си тръгнат, пише в обяснението си за случая Атанаска Василева, директор на отдел "Закрила на детето" в Долна Митрополия.

Още в деня на фаталната драма, вече известен за случая, се намесва председателят на окръжния съд в Плевен Румен Лазаров, който веднага спира изпълнението на заповедта за връщане на детето на майката. Но затишието е само временно, не се знае дали след фаталната случка в училището на Лияна майка й, отново манипулирана от обкръжението си, няма да тръгне да дири правата си. "Когато идвам за няколко дни да я виждам, на раздяла пред вратата Лияна се хвърля на врата ми, плаче. Толкова ми се иска да бъдем заедно", пише в обясненията си майката Мариела.

Ситуацията е изключително сложна и поради това, че единственият начин да бъде опазена психиката на детето, да му се даде шанс за нормален живот, е да бъдат отнети родителските права на майката. Лияна вече е 8-годишна, учи се много добре, има различни интереси, талантлива е, рисува и ходи на танци. Но едва ли някой ще запълни празнотата в душата й от похитената родителска любов.

Бел. ред.: Имената на детето, майката, бащата, бабата и дядото са променени, тъй като съдебната сага не е приключила.

Мечка нападна момче в ловешкия зоопарк

Само два дни преди това елен лопатар бе застрелян в клетката си

Поля ТОМОВА
Мира ГАНЧЕВА

Мечка нападна дете в ловешкия зоопарк. За щастие 11-годишният Влади се отърва само с разкъсано яке. Инцидентът стана заради пролука в клетката на животните. Влади и негов връстник решили да посетят зоопарка сами, без родители. Влезли необезпокоявани, тъй като през зимния сезон билети за вход не се продават. Няма и кой да пропуска децата без придружител. Влади и приятелят му първо се спрели пред клетката на мечките. Докато им пускали семки, забелязали пролука в бетонната стена - около 60 см. Решили да подават лакомства оттам. Докато пъхали семките през пролуката, едната мечка си подала лапата и сграбчила якето на Влади, което било завързано около кръстта му. "Хвана якето, дойде и другата мечка и започнаха да го дърпат, ние също дърпахме, но те надделяха и го изтеглиха. После отидохме горе и видяхме как го разкъсват", разказва преживяното Влади.

Мечките сами са издълбали дупката. Тя е достатъчно голяма, за да извадят лапа и да докопат каквото могат. Родителите на Влади недоволстват от факта, че зоопаркът е без надзор и никой не контролира малките посетители. От своя страна шефът на зоопарка Феодор Вацов пък попита дали родителите на Влади са знаели къде е синът им. В момента в парка касата не работи, тъй като повечето животни били затворени в клетките си заради студа, обясни директорът. Той добави, че се чувства отговорен за инцидента, но нищо не може да направи до пролетта, когато времето ще позволи ремонт на бетонната стена. Самият Влади заяви, че не се страхува от мечките. Неговите родители обаче обявиха, че са му ляли куршум заради стреса.

Само два дни преди този инцидент женски елен лопатар бе застрелян в клетката си, като бе установено, че куршум е заседнал в левия му хълбок. Охраната не е чула изстрелите, а от полицията предполагат, че е стреляно с малокалибрено оръжие със заглушител.

След двата инцидента се засилват мерките за охрана на зоопарка в Ловеч. В него има денонощна невъоръжена охрана, каза директорът д-р Феодор Вацов. Тя непрекъснато обикаля градината, която е на площ от 110 дка. Според него обаче трябва да се помисли и за сигурността на животните. Понякога желанието да се нахрани или пипне животното може да доведе до неприятни инциденти. Навсякъде са поставени двойни огради и мрежи, които осигуряват безопасността на посетителите. Има и предупредителни табели да не се пипат животните.

След влизането на България в ЕС към зоопарковете у нас са въведени редица изисквания към размера на клетките, броя на животните в тях, както и общите условия в парковете. Най-големи са изискванията към клетките на хищниците. Освен абсолютно безопасни, те трябва да осигуряват на животните достъп до храна и вода, повече пространство за движение. Например двойка лъвове с малки могат да живеят в клетка с размери - площ 25 кв. м и височина 3 метра. Лицензиите на парковете ще се дават след като комисия от МОСВ направи оглед и проверка на място. Лицензът е за срок до пет години. Ако зоологическите градини не отговорят на условията, ще бъдат изцяло или частично затворени за посетители.

В момента плевенският зоопарк е в ремонт именно заради предстояща проверка за лиценз. Отпуснати са 250 хиляди лева, с които ще се изградят нови клетки за лъва и маймуните.

Финансирането на зоопарка в Ловеч се прави от общината. През последните 3 години са дадени около 120 хил. лв. само за ремонти, каза кметът на Ловеч Минчо Казанджиев, който пък, от своя страна, е частен осиновител на леопардчето Алонсо. Ремонтирани са всички клетки, реконструиран е водопроводът, който свързва ловешката зоологическа градина с язовира в местността Липака. Годишната издръжка на зоопарка е близо 168 хил. лв., които се отделят от общинския бюджет.

Ловешкият зоопарк е втори по големина в страната. В него се отглеждат 420 животни и птици от 78 вида. През миналата година 36 хиляди души от цялата страна и чужбина са посетили зоологическата градина.

Божествена комедиЯ

Скандалният Евсевий превърнал Чипровския манастир в зверилник

Игуменът хранел котките с пъстърва,

послушникът гладувал и студувал

Момчил ИВАНОВ

Преди да бъде уволнен игуменът на Чипровския манастир "Свети Иван Рилски" Евсевий е развъждал котки и кучета в божията обител и всеки ден ги е хранел с пъстърва, хляб и гранулирани храни за животни. В същото време послушникът в манастира инок Кирил гладувал с дни, тъй като игуменът му забранил да яде. Това съобщи игуменът на Клисурския манастир отец Антим, който бе председател на комисия, назначена от видинския митрополит Дометиан да проучи дейността на Евсевий. В изявление на митрополията, прочетено от Антим, се казва, че храната на котките и кучетата в Чипровския манастир била много по-добра, отколкото менюто на сираците в социалните домове. Животните били настанени в стаите за гости на манастира и дори вратите били прорязани, за да могат да влизат и излизат по всяко време. Стигнало се до там, че котките и кучетата влезли в костницата в манастира, където се съхраняват останките от участниците в Чипровското въстание от 1688 г. Възможно е животните да са разнесли човешки черепи и кости, заяви Антим. Той обясни, че противно на църковните вярвания и канона Евсевий обожествявал котките и кучетата, тъй като смятал, че те лекуват различни телесни болести. Евсевий бил уверен, че изцерява вярващи като им чете молитви и сложи котки и кучета около тях. Богослуженията на игумена на Чипровския манастир били в повечето случаи тълкуване на личните му сънища и видения и завършвали с хули към местното свещеничество и църковната управа. Евсевий наричал видинският митрополит Дометиан "неверник" и "родопски турчин", подобни епитети употребявал и за други свещеници от епархията.

По собствена воля Евсевий ограничил достъпа до манастира като не допускал в него поклонници, които той смята за неверници. Връщани били цели групи, дошли от близо и далеч да разгледат Чипровската обител, която има хилядолетна история. Повод за отказа на игумена ставали дълги коси, къси поли, голи рамене, грим и т. н. Евсевий смятал, че е измолил от Господ освобождението на българските медици, тъй като малко преди това да стане, той пътувал до Йерусалим и се молил там за спасението им.

Още в началото на своето служение в Чипровския манастир преди 12 години Евсевий се обявил за безсребърник - не го интересуват парите. Той многократно заявявал, че дарява заплатата си за манастира. Въпреки това при проверката се оказало, че по негово нареждане в манастира не се води счетоводство - няма отчетност как са харчени отпуснатите на светата обител пари от общината в Чипровци, от комисията за бедствия и аварии (за подмяна на покрива), от дарители, от аренда на манастирски земи, от продажба на свещи и сувенири и дори за какво е отишла заплатата на Евсевий.

Евсевий бе отстранен от длъжността игумен на 14 януари, след като три дни преди това се стигна до саморазправа между него и послушника Кирил и се наложи намесата на полицията за спирането на скандала. Комисията от духовници установила, че по внушение от небесата Евсевий забранил на Кирил да посещава богослуженията, спрял му храната и дървата за отопление и дори не му дал пари за лекарства. След случая двамата духовници се обвиниха взаимно в хулиганство, а Евсевий подаде жалба до полицията. Наскоро преписката срещу Кирил беше прекратена, тъй като било установено, че няма данни за извършено от него престъпление.

Отец Антим заяви, че за да има мир в църквата, то Евсевий няма да бъде предаден на прокуратурата. Той ще може да продължи да служи като свещеник, но в друга епархия. Самият Евсевий обясни, че е харчил парите на манастира само за подобрения в него и че отглеждал котките и кучетата, защото те отнемали от лошата енергия на хората. Той не разбирал от счетоводство и заради това не водил такова.

Волна птиЧка

Луд вилнее в село Славотин, троши, пали и налита на хора

Симеон НИКОЛОВ

Луд апаш вилнее от месец в монтанското село Славотин. Почти всеки ден и нощ Стефко Първанов (52 г.) чупи и пали имущество, заканва се и налита на хора. Първанов има жълта книжка и не носи отговорност за постъпките си, съобщиха жители на Славотин.

От полицията в Монтана информираха, че в малките часове на нощта през миналата седмица неизвестен е счупил стъклата на прозорците на читалището и пощата в Славотин. На парченца станали 60 квадратни метра стъкла - 30 прозореца на читалището и 10 на пощата. Неизвестният млатил с тояга и хвърлял с камъни по стъклата. Успял да потроши всички, до които стигал с тоягата от земята и част от тези на вторите етажи. Полицията завела дознание по случая, предполага се, че извършител е Първанов. Пред наш репортер той призна за вандалската проява и заплаши, че пак ще чупи, ако сложат нови стъкла.

До преди два месеца Стефко Първанов е лежал в психиатрия в с. Карлуково. Бил изписан с подобрение. През първия месец след идването си от лудницата бил добре и не буйствал много - все още му действали лекарствата, които му давали там. После обаче брат му починал, той останал сам в къщата си и отново превъртял. Отворил всички врати и прозорци на дома си, пуснал машинката за мелене на царевица на пълни обороти, сложил нещо твърдо в нея за да издава силен звук и я оставил да вдига шум. Съседи му направили забележка, а той счупил стъклата на прозорците им през нощта и сипел закани по техен адрес. Наскоро изнесъл всичкото си имущество на двора и го запалил. Сега Първанов гладува като куче, проси за коричка хляб и псува всеки, попаднал пред очите му. Дори налита на бой, ако му се откаже комат. Секретарят на читалището в Славотин Катинка Станоева обясни, че подала жалба срещу него в полицията, но от там обяснили, че за да приберат Стефко в лудницата, то трябва да има няколко жалби от граждани до прокуратурата, тя да заведе дело и съдът да го настани принудително в психиатрията. Местните хора са започнали с жалбите, но процедурата е дълга и може да трае месеци и години. Какво ли ще прави до тогава Стефко Първанов - колко ли прозорци ще счупи и клади ще спретне, тепърва ще се разбере.

"BG Север" е писал, че по днешните български закони на лудите им е широко около врата - могат да буйстват доста преди да ги приберат. Вярно е, че и в други европейски страни има подобни закони - не психиатърът, а съдията да решава кой е луд и кой не. В тези страни обаче процедурите вървят много по-бързо и още след първите прояви на лудост следва дело и настаняване на принудително лечение, ако това се налага. У нас минава доста време и лудият не остава само с едно буйстване. Сякаш народната поговорка "Докато умните се наумуват, лудите се налудуват", се отнася точно за сега и в частност за Стефко Първанов от с. Славотин.