ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА

Новият консерватизъм преминава

през моралното разграничаване

Съществен проблем за десните е качеството на политическия мениджмънт

Ст. н. с. д-р Антоний ГЪЛЪБОВ, социолог

Предстоящият парламентарен дебат по поискания от опозицията вот на недоверие срещу правителството ще открои политическите измерения на възможното взаимодействие в дясното политическо пространство. От аргументацията, която ще формулира и представи дясната политика срещу управлението на БСП, НДСВ и ДПС ще може да се прецени постигнатото качество в процесите на обособяване и консолидиране в дясното пространство. СДС е изправен пред предизвикателството да заеме своя позиция и да инвестира политически усилия в процеса на преструктуриране на демократичната партийна политическа система.

В отговор на това предизвикателство през изминалите седмици СДС лансира в публичното пространство две на пръв поглед противоречиви послания. Първото бе свързано с призива за

завръщане в

сините редици

на "прокудените" политически фигури. Политическата куртоазия на този жест би изгубила смисъла си, ако тази покана бъде възприета като нещо повече от стремеж за изграждане на политическа култура на диалог и приемственост. Ако наистина някой в СДС вярва, че събирането на едно място на фигури, които в различен период от време са били свързани с управлението или развитието на съюза, ще доведе до автоматично нарастване на подкрепата за синята партия, то той дълбоко и непоправимо се заблуждава. Нещо повече, все по-трудно изглежда да си представим онзи тип избирател, който би гласувал за политическата формация, в която би могъл да се превърне СДС, ако в него се завърнат всички онези политически фигури, които са представлявали антикомунистическата коалиция от началото и средата на 90-те години. Всъщност, голяма част от тях отдавна са в редовете на Коалиция за България, НДСВ, ДПС или ГЕРБ.

Другото политическо послание, чрез което СДС се опитва да обозначи мястото и значението си в актуалната политическа ситуация, е идеята за новия консерватизъм. Макар и изглеждаща повече като тема на идеологически и теоретичен спор, перспективата за изграждане на българска консервативна политическа култура има съществено значение. Първите опити в това отношение срещнаха колеблива подкрепа и

разнопосочна

съпротива.

Една от причините за това може би е свързана с представата за актуалната политическа ситуация. За мнозина тя налага в много по-голяма степен мобилизиране на обществена подкрепа и конкретни политически действия, отколкото все още изглеждащите подозрителни у нас ценностни и идеологически спорове за политическия профил на това действие. И все пак дебатът за новия консерватизъм или поне за постижимата българска мяра на консерватизъм тепърва предстои да се изпълни с конкретен политически смисъл. Поне засега изглежда очевидно, че по недоверието си към чисто идеологическите спорове десните политици у нас продължават да не се различават съществено от своите опоненти.

Семейството на европейската десница в България нарасна с още един член. Приемането на ГЕРБ за пълноправен член на ЕНП и критично нарастващата потребност от изграждането на модел за доминирано от десни политически партии управление на страната през следващите години увеличават отговорността на СДС. Именно от избора на стратегия, към която ще се ориентират сините, ще зависи дали между ГЕРБ и ДСБ ще бъде постигнато ефективно равнище на политическа координация, или противопоставянето ще се задълбочи. Извън всекидневната представа за лидерски сблъсък в дебата между двете политически формации се съдържа важен политически смисъл, който СДС има възможност да трансформира в позитивна енергия за

изграждането

на устойчив и

ефективен модел

на координация като основа на бъдещото дясно управление. Но, за да заеме своята позиция на модератор по отношение на дясното политическо пространство, СДС трябва да преосмисли собствения си символен капитал. Това означава нещо много повече от призив за завръщане на отделилите се от него политически фигури. Необходимо е последователно политическо усилие за консолидиране и реинтеграция на политическите идеи, които бяха в основата на управлението на ОДС от 1997 до 2001 г. и преди всичко - за преоценка на причините, довели до разделението от 2004 г. Без подобно политическо усилие нито идеите за автентичен български консерватизъм, нито стремежът за консолидация на електорална подкрепа за дясната политика имат реален шанс за успех.

Другият съществен проблем, пред който все повече ще се изправя дясното пространство, е свързан с качеството на политическия мениджмънт. В организационно отношение, както и по отношение на политическа комуникация, десните партии остават в рамките на опита си от 90-те години. Критично важно е да се разбере, че енергията и ентусиазмът на първите пориви към свобода и демокрация вече не могат да мобилизират избирателите така, както това се случваше преди десет години. Отклоняването на отговорността за всекидневен политически труд, както и липсата на енергия и политическа воля за поддържане на непрекъснато разширяване на

пространството

за диалог

с избирателите,

повече от всякога отслабват позициите на дясната политика и ограничават ефективността на политическата критика. Десните политици винаги са носели много по-голяма отговорност за избора на рационални и последователни, изградени върху ценности и морал политически решения. Но дори и там, където подобна воля съществува, тя се сблъсква с ограниченията на неефективното управление на партийната организация и липсата на целенасочена и последователна кадрова политика. Много отдавна вече не е достатъчно, (ако изобщо някога е имало определящо значение) към избирателите да бъдат отправяни само призиви за активност. Съвременният политически процес изисква много по-системни и последователни усилия за изграждането и реализацията на цялостна политическа стратегия. А именно това е пространството, в което предстои да се конструира автентичната управленска алтернатива на днешното управление от олигархичен тип.

Предизвикателството на следващото управление не може да бъде посрещнато самостоятелно от нито една партия от днешното пространство на европейската десница в България. Политическият залог не би могъл да бъде спечелен и чрез механичното обединение на вътрешно

противоречиви

тенденции

във формиращата се дясна политика. Необходима е не само смяна на политическия елит, а и много по-съществена промяна в модела на функциониране на политическата власт в българското общество. Ако тази възможност бъде пропусната, дори и да е доминирано от десни политически партии, следващото управление може да разшири обхвата на влияние на посттоталитарната олигархия. А това ще бъде не само риск пред бъдещото на десните политически идеи и ценности, а преди всичко - провал, който може трайно да компрометира усилията на българското общество за свобода и просперитет, основани на равенството пред закона. Защото онова, което на повърхността изглежда като криза на дясното политическо пространство, всъщност изгражда основния залог, чрез който се реализира критично необходимият процес на консолидация на демократичните ценности в българското общество.

СДС трябва да обозначи своето място в него и да изработи своите политически средства за управлението на критично необходимата промяна в националната политика. Това няма да се случи нито чрез лансирането на отделни инициативи, нито чрез демонстрирането на готовност за откритост и сътрудничество. Десният път към властта преминава през изграждането на публични пространства за диалог с избирателите и последователно отстояване на десни политически ценности. Ако десните партии не издържат изпитанието на популизма, те биха могли да достигнат до властта, но не и да я реализират пълноценно. Защото популизмът, пък бил той и десен, генерира стихийна подкрепа, която има висока цена. Достигайки чрез него до властта, десните партии могат много лесно да се превърнат в негови заложници. А това би отложило за дълъг период от време всяко следващо усилие за изграждане на демократична политическа култура.

Любомир Паскулов, Демократическа партия - Плевен

Доверието на избирателите определя коя партия е голяма

Мая ПАСКОВА

Идеята за обединението на политическото пространство в център-дясно определено има своя смисъл, но трябва да се конкретизира дали става дума за общо партийно формирование, или за обединение в коалиция в предстоящите парламентарни избори, коментира лидерът на Демократическата партия в Плевен Любомир Паскулов. Според него по принцип е хубаво да се обединят всички, но не можело да се говори за малки и големи партии. Това си проличава на избори и е въпрос на доверие на избирателите - то бързо се печели, но и лесно се губи, смята Паскулов. Пример за това било НДСВ, което според социологическите проучвания нямало да може да премине 4-процентната бариера в следващи избори.

"Създаването на едно политическо формирование звучи малко утопично. Трябва всички партии да се разпуснат, да се насрочи учредително събрание, да се конкретизира ясно идеята, наименованието, да се изберат лица, които не са се изчерпали от гледна точка на доверието на гласоподавателите. По-скоро трябва да се проведат разговори и да се търсят опити за допирни точки. Защото една политическа партия съществува в името на просперитета на България", убеден е Любомир Паскулов.

В Монтана преговарят, но без нищо конкретно

Момчил ИВАНОВ

Интензивни преговори за обединение на излезлите от СДС десни партии текат в Монтана, научи "BG Север". До момента все още няма конкретни резултати и обединението не е факт, обяви лидерът на СДС в общината Иво Иванов. Той смята, че преговорите трябва да продължат, и заяви, че Съюзът на демократичните сили е отворен за обединението. Синият лидер припомни, че в Монтана подобни преговори са водени с ДСБ, радикалите на Бакърджиев и ССД преди местните избори. С ДСБ и радикалите било постигнато споразумение за участие в обща листа (листата "Заедно за Монтана", в която влязоха представители на 15 парти и организации и тя спечели най-много мандати в общинския съвет - б. а.). Радикалите имали само един представител в листата на 25-то място. Със ССД не се стигнало до споразумение и партията на Софиянски излязла със своя листа. Тя спечелила едва 200 гласа (при необходими 560 за вкарване на съветник).

Цецо Иванов, Видин:

СДС и Радикали имат общи цели

Тина ИЛОВА

В момента между СДС и партия "Радикали" се водят много топли и конструктивни разговори, сподели лидерът на БНС "Радикали" във Видин адвокат Цецо Иванов. Според него двете формации имат много общи цели, които са достатъчно основание за тяхната консолидация. На 23 февруари т. г. на национално събрание в София се очаквало официално да бъде обявено вливането на хората на Евгений Бакърджиев в Съюза на демократичните сили. "Радикали" са първите, които ще се обединят със СДС, подчерта Иванов.

Той подчерта, че що се отнася до Видин, то обединението ще става след разговори и изясняване на позициите. "Малките десни партии във Видин бяхме заедно на току-що отминалите избори за местна власт. Ние, ДСБ, ССД и други малки десни партии подкрепихме кандидата на СДС д-р Иван Ценов и заедно работихме в предизборната кампания. Тогава се разбра, че нашите членове и симпатизанти искат и горещо подкрепят това обединение. Ако то бъде успешно, то СДС може да върне позициите си на първа дясна партия в страната. Това би било един силен момент в политическия живот на България през тази година", убеден е Цецо Иванов.

Богдан Ковачев, общински съветник и член на политическия съвет на ССД

Във Велико Търново сме за пример

Кремена КРУМОВА

"Във Велико Търново сформирахме в общинския съвет група "Десен алианс", която включва мен като представител на ССД, един представител от ДСБ и тримата съветници от СДС. Така ние на практика показваме, че е възможно дясно обединение, идеята тук работи чудесно", заяви Богдан Ковачев, член на политическия съвет на ССД. Той следи процесите в София и убеждението му е, че това са личностни противоречия на централно ниво, които биха могли да се преодолеят. За мен това е бъдещето на дясната идея - чрез обединение на разцепените до този момент точно такива малки десни партии, които имат възможност като съпридружни организации да се присъединят отново към СДС и печелившият модел на дясното обединение от първите дни на демокрацията отново да бъде осъществен, смята човекът на Софиянски. За търновските свободни демократи това бил правилният път и на партийната конференция през март те щели да подкрепят такова решение. "Като член на политическия съвет на ССД ще отстоявам точно тази моя теза и на организацията за дясно обединение. Премахнат ли се междуличностните противоречия, идеята ще работи и на национално ниво", категоричен е Ковачев. Според него има две основни тенденции в ССД. Едната е тази, зад която застава и Милан Миланов - че най-добре е за бъдещето не само на партията, а и за дясното в България, обединение с ГЕРБ. Другата е път към СДС. "Лично моето мнение е противоположно на това на Миланов. За мен това, което смята той, ще бъде грешка. Не само аз, но и цялата ни организация във Велико Търново счита, че правилното решение е да продължат разговорите с Пламен Юрюков и да се стигне до едно такова дясно обединение. Зависи и от колегите от ДСБ, в старата столица те са на същото мнение като нас. За съжаление в София Иван Костов има все още претенции. В края на краищата и без него може да се постигне едно дясно обединенние", убеден е Богдан Ковачев.

ЛовеЧ

СДС предлага сътрудничество на ГЕРБ в общинския съвет

Мира ГАНЧЕВА

Сътрудничество в ловешкия общински съвет ще предложи СДС на ГЕРБ, научи "BG Север". Герберите са втора политическа сила със седем съветници, докато сините имат само двама. Според тях съвместната работа с хората на Бойко Борисов в люляковия град е възможна, а и проблемите могат да намерят вярното решение, ако са поставени по-ясно.

От дни СДС има ново областно ръководство. За председател бе избран д-р Георги Митев, който преди две години бе свален от поста от тогавашния лидер Петър Стоянов, тъй като премина към фракцията на Надежда Михайлова "Дясна алтернатива".

По думите на д-р Митев управляващите страната вървят към ситуацията с Жан-Виденовата зима и положението в България изобщо не е такова, каквото трябва да бъде в страна членка на ЕС. Характерна черта на тройната коалиция била наглостта: искали да оберат всичко, а след тях - потоп. Зъболекарят настоява общинските съветници, посочени от Комисията по досиетата, да напуснат, а ако не го сторят, партиите им да ги изгонят. Не е нормално в една зала да стоят и да вземат решения за нашия живот вербовчик и вербуван, мотивира се д-р Митев.

ПозициЯ

Най-тъжният вот

Теменужка ИЛИЕВА

През последните години се нагледахме на много вотове - за доверие и за недоверие. По важни теми, от едната емоция, банални... И понеже след тях рядко нещо се случва, българинът ги възприема като шоу. Малко по-силно говорене от трибуната, малко по-яко плюене на опонента, малко по-високо пъчене пред камерите на телевизиите. Накрая всичко приключва с хепиенд. Правителството остава, опозицията отчита поредния си успех. И от следващия ден всички дружно се подреждат на опашка в парламентарния бюфет.

Сегашният вот обаче не е като никой от досегашните. Той е по-особен, той е върхът в жанра, черешката на парламентарната торта. Защото е за корупцията, която еднакво добре познават и управляващите, и опозицията. Не че за това грозно явление не трябва да се говори, напротив - трябва и още как. Но когато едни корумпирани търсят сметка на други - става грозно, смешно и тъжно. Как, драги читатели, ви подейства телевизионният кадър, в който опозицията се събира да умува как да си формулира вота за корупцията и на масата пръв сяда не някой друг, а самият... Стефан Софиянски? Човекът, който в друга страна отдавна би търкал нарове точно за корупция. Липсваше само Мистър 10 процента, но босът му също седна на масата. Хора, продали легендарния ни аерофлот за 150 000 долара, "Кремиковци" и видинските химически заводи - за 1 долар, БТК - за жълти стотинки, сега търсят сметка на управляващите за корупция. Присмял се хърбел на щърбел, казва фолклорът за този случай. На нагледалия се на всичко в годините на демокрацията българин му става ясно за какво иде реч. Ако питат народа, то лидерите на опозицията щяха да разберат как да си формулират вота. На него отдавна му е ясно, че проблемът не е в това, че едните крадат, проблемът е в това, че другите не могат. Не може само вие, и ние искаме, е най-точната формулировка, която опозицията уж толкова усърдно търси.