АРТСЕДМИЦА


 

И Стефан Данаилов отряза плевенския кмет за операта

 

Средствата за читалищата се разпределяли по политически симпатии

 

Мая ПАСКОВА

Много е хубаво, че кметът ви се е сетил да прави опера. Но 500 хил. лв. са за никъде. Това, което дава държавата за Русенската опера - оркестър, хор, солисти, балет, е 1,5 млн. лв. При положение, че имаме 18 оперни дружества, въпросът със субсидирането е много труден. Общинското ръководство ще предостави ли сграда, в която да работи операта? Или може би се надява, че ще влезе в театъра? Това не може да стане, защото сградата му е държавна собственост и докато аз съм министър, няма да го позволя. Неловка е тази ситуация, да ме извинява господин кметът, но това повече ми стои популистки, отколкото сериозно". Това заяви на среща с граждани в Плевен министърът на културата проф. Стефан Данаилов. Провокиран от поредица въпроси, касаещи доста дискутираната напоследък идея на кмета Найден Зеленогорски да възстанови закритата през 1994 г. Плевенска опера, Ламбо обоснова становището си с факта, че на първо място няма подходяща зала за тази цел. Абсурд е държавата да започне да строи нова, при положение, че в цялата страна сградният фонд на културните институти е в плачевно състояние. Проф. Данаилов не отхвърли възможността за методическа помощ, но подчерта, че съвременната тенденция е общините да поемат отговорността за местните културни институти, а държавата да поема разноските за националните. Когато една общност в Германия, Полша, Чехия иска да има например театър, тя отделя и съответните средства, заяви известният актьор. Но в същото време пазарът на творците ставал все по-голям, а свободните артисти все повече. "Плевен е град на културата. Безспорен е фактът, че тук има чудесна публика, че големи таланти са се раждали във вашия град, че има прекрасни млади певци, които търсят работа. Видяхме ги и тук, на сцената на зала "Емил Димитров" по време на оперния конкурс "Гена Димитрова" есента. Не мога да кажа и че общината не дава достатъчно добра субсидия на театъра", не скри положителното си отношение проф. Данаилов. И подчерта, че проблеми в културата има много и министерството се опитва да ги решава, но всичко е свързано с много желание и с нуждата от много пари.

Друга наболяла тема от културния живот в Плевен е въпросът с читалищата. Естествено е всички да имат нужда от всичко. Стефан Данаилов отдаде проблемите на несъвършенството на Закона за народните читалища, който за съжаление няма да бъде коригиран и тази година. Когато е създаван този закон и по него са работили читалищни работници, юристи, комисия от министерството, очакванията са били големи. За две години броят на читалищните дейци е нараснал с 212 човека. "Има читалища, които се нуждаят не от двама души или от една женица, която е управител, домакин, библиотекар и всичко. Но на доста места в страната кметовете насочват бройките към така наречените алтернативи по симпатии, включително и политически", подчерта културният министър. Затова министерството е направило така, че субсидиите за читалищата да се превеждат по отделен ред, за да не могат кметовете да спират заплатите. Проф. Данаилов изтъкна, че не бива да цари пълна безотговорност от страна на общинските ръководства, които могат да възлагат задачи, но и да помагат най-малкото за сградния фонд.

В момента се работи закон за паметниците на културата, но се оказва, че такъв нормативен акт се пише трудно, заяви министърът в отговор на гражданско питане за незаконното изнасяне на исторически ценности извън страната, улеснено от отварянето на границите след 1 януари. Идеята е до декември законопроектът да бъде написан и да влезе в парламента за обсъждане и гласуване.

"Културата на една нация е най-важното нещо. Тя е първата крачка към Европа, защото там вече се говори за българските паметници на културата и за живото изкуство. За две години ние направихме много голяма инвазия на запад. България има висока култура, създавана с векове. В същото време се оказва, че всичко друго е по-важно и пари за култура няма. Кротките интелектуалци също могат да направят такъв бунт като пенсионерския, и то много по-красив и по-пикантен за журналистите, но ние се опитваме разумно да решаваме проблемите. Радостното е, че за първи път българската култура има приходи, надхвърлящи заложените в бюджета - 3 млн. лв. И то не от такси и от глоби, а от посещението на гражданите в културните институти", коментира Стефан Данаилов.

(Голямо интервю с известния актьор четете в следващия брой)

 

 

Адвокатката Илияна Димитрова подреди първата си изложба

 

Христина КОМАРЕВСКА

Наскоро в общинската галерия "Иван Вазов" бе открита първата самостоятелна изложба на Илияна Димитрова - Рабчева. 30-те картини на хужожничката доказаха твърдението, че творението прилича на създателя си. Не е случайно, че тя е избрала за своя визитна картичка картината с еднорога. В християнската иконография той символизира Богородица, осенена от Светия Дух. Приема се и като олицетворение на власт, разкош и красота. Еднорогът на Илияна Димитрова не е този, който е изтощен от яростните страсти на безкрайните юридически битки, а е еднорогът на красотата и съвършенството. Изложени са още картини с цветя, натюрморти, Чинара в парк "Кайлъка", площадът в Плевен. Не на последно място и пейзаж от Бяла черква, където е родена художничката. Там тя се запознала с проф. Марко Семов, който и дал кураж да продължи да рисува.

Преклонението на Илияна Димитрова пред българското и историческите корени не е словесно кокетничене или фалш. Още като ученичка в родната Бяла черква тя показва първите си картини в съвместна изложба със своя баща - също юрист. После съдбата я отвежда на много екзотични места по света, където продължава да прави свои изложби с пейзажи и натюрморти. Преди четири години в седмицата на японското изкуство у нас тя е помолена от читалищното ръководство в родния си град да изработи сувенири за японските гости. Прави специални, рисувани с пръсти, миниатюри на символа на града - камбанарията. "Стигнах до тази техника съвсем случайно, тъй като не разполагах с достатъчно време, а групата беше от 25 човека. Но се получи и всички останаха изключително доволни. Подариха ми ръчно изработено сватбено кимоно и други ценни предмети, които сега са в художествената сбирка на читалището", разказа Илияна.

В настоящата изложба на юристката има и картина с пръсти, не по-малко въздействаща от останалите, лице на арабка на фона на пустинята Сахара, композиции с керамични вази. Художничката сподели, че е привлечена от танците на народите по света, които е опознала. Може би еднорогът е добро начало за тази мечта. Неговата дълга и лека крачка ни кара да й вярваме, че ще продължи да го следва, а нас да ни радва. Сега и на следващата изложба.

 

 

Габрово

 

И животните се смеят във Веселата къща

 

Мариана ДИМИТРОВА

Оригинална и весела изложба под наслов "И животните се смеят" е подредена до 15 март в зала 6 на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Тя е втората поред от цикъла представителни изложби из художествения фонд "Хумор на народите", които Веселата къща посвещава на своя 35-и рожден ден.

Експозицията представя една тематична колекция от 67 черно-бели и цветни хумористични фотографии на автори от 20 страни - Русия, Германия, Великобритания, Украйна, Финландия, Италия, Австрия, Унгария, Люксембург, Аржентина, Индия, Монголия, Иран и др. Обективите на фотографите са "запечатали" интересни ситуации, в които главни герои са различни животни - домашни любимци, животни от селския двор, диви и екзотични зверове от всички краища на света. Фотографиите носят много настроение и със сигурност ще предизвикат искрения смях на всички малки и големи любители на шегата.

Представените творби са участвали през годините в конкурса "Фотосмях", който още от 1975 г. се провежда в рамките на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата - Габрово. Почти всички автори даряват на музея своите смешни снимки, които са изпратили за участие в конкурса. Благодарение на щедрия им жест за 30 години във фонда "Хумор на народите" са събрани 10 160 весели фотографии на автори от 58 страни. През последните години в него постъпват и творбите на редица български фотографи, които се състезават в ежегодния Национален конкурс за фотография "Моето смешно лято" - една съвместна инициатива на Дома на хумора и сатирата и "Стемо" ООД.

Утвърдените имена с дългогодишен опит и стаж във фотографията все по-често се конкурират от млади таланти, които участват в раздела "Фотография" на международното биенале. От 1975 г. досега журито е присъдило на най-добрите фотографи участници цели 125 награди, отличия и почетни дипломи.

 

Творец пише като за рекордите на Гинес

 

Мина ДАНЧЕВА

379 разказа е написал за една година Стефан Кръстев. За този свой рекорд разказа самият той на среща с ловчалии, организирана от Клуба на дейците на културата в града. Простите сметки показват, че това прави повече от един разказ на ден. "При това нямах възможност да пиша всеки ден. Ако можех да докажа, че за 365 дни съм написал 379 разказа, щях да се кандидатирам за "Гинес", допълни творецът. Повод за срещата бе представянето на първата му самостоятелна книга "Бяс и рози". Стефан Кръстев е познат предимно от интернет пространството, където е широко популярен сред читателите на сайтовете Хулите, Буквите, Бунтарите и Щъркел като cefules. Персонажите в разказите му напомнят за възлови фигури в българската литература - Серафим и Люцкан на Йовков, Доротея на Павел Вежинов и др. Те са представени като свободни от бита хора, чиято цел е да "опитомяват" дивото у себе си и в света, като разкодират по нов начин някои от житейските дилеми. Авторът предпочита не герои светци, а съзнания, способни в критична ситуация да изригват добро и зло в некоординирана с универсалните изисквания степен, казва редакторката му Христина Петрова. Авторът сам се определя като "авантюрист, странстващ медиум, абсурдна личност". По думите му той не обмисля предварително сюжетите, те сами му "идват отвътре". Експериментира с литературната форма така, както и с живота си. Пиша така, както би трябвало да живея, и живея така, както би трябвало да пиша, обича да казва Стефан, който се квалифицира като аутсайдер в живота, сменящ често професия и адрес. В момента живее и работи в родния си Асеновград.

 

Ена Цветанова:

 

Поетът е посредник между Бог и хората

 

Мая ГЕОРГИЕВА

Моят път е в тия тръни.

Виждам го като светица.

Може някой да ме спъне.

Аз ще полетя във птица.

Ще се хвана за лъчите.

И ще падна изгоряла.

А душата ми ще скита -

будна, слънчева и бяла.

В калищаците - сребриста.

Истинска и след завоя.

И останала пак чиста.

И останала пак моя.

Не размътена, а бистра.

Даже твоя, ако искаш...

Това е един от 100-те сонета, включени в новата стихосбирка на Ена Цветанова. Едно от многото други стихотворения, които още чакат да бъдат издадени. Защото нейният живот е отдаден на поезията - изцяло и безкомпромисно. Пише откакто се помни. В "Сонети" има стихове още отпреди 40 години. Те са спомен, придобил форма. Отдавнашна мечта - да събере всичко в едно. Рядко поетите пишат сонети. А и хората все по-рядко посягат към стиховете. Макар че всяка болна, дисхармонирана, плачеща душа може да намери своето равновесие в тихата, ритмична и успокояваща поезия.

Шеста поред е тази стихосбирка на Ена Цветанова. След "Ден", "Първият живот", "Дует" и "Трио" (съдържащи съответно дву- и тристишия) и "Спомен на мечтата", която е № 34 от поредицата Библиотека "Послания". Но в никакъв случай не и последна, вярва поетесата.

Ена Цветанова е родена на 16 април 1940 г. в Плевен. Завършва Педагогическо училище през 1958 г. Работила е като детска учителка в родопско село, в края на кариерата си пак се връща към тази професия. Но все пак за нея най-важното е било да пише стихове. И го прави цял живот. Този път не иска да прави представяне. Всичко вече е олекнало, твърди Ена. Събират се малко хора, някой известен автор чете рецензия и всичко свършва. Десетина от присъстващите си купуват книгата - от куртоазия или задължение, други биха дали 2 лв. за нея и без да са били на премиерата. Еднообразие, от което няма никакъв смисъл. По-съм съгласна тази книга да отиде в някоя книжарница, да стои там, докато някой я забележи и изпита нужда да си я купи, разсъждава поетесата.

Идеите идват в тишината, насаме. Когато си сам и е тихо, чуваш онзи глас, диктуващ стиха. Казват, че поетът е посредникът между Господ и хората - трябва Той да ти подшушне нещо, ти да го чуеш и да го запишеш с човешка реч. Това може да стане само в пълно уединение. Така както композиторът чува музиката преди да я закодира в ноти, така поетът чува мелодията на своя стих и с думи я запечатва върху хартията. Защото поезията е музика. Самият живот е извор на идеи. Всяко ново нещо, което ти се случва, може да стане повод за вълнуващ стих. Стига да не си престанал да се впечатляваш и да откриваш, да чуваш и да се оставиш да бъдеш предизвикан. А истината е, че на белия лист откриваш по частица от душата си. Трябва да изживееш и преживееш всяко чувство, да отразиш съвършенството на онзи глас от тишината, за да може твоя стих да развълнува теб и другия, и всеки следващ, който ще го прочете. Измисленото, изкуствено направеното, сглобеното по правилата, но без емоция стихотворение, е неразбираемо и няма да бъде харесано от никого, знае Ена. И продължава да пише. В своята хармонична и плодотворна тишина.

 

Дати и личности

 

Дулинко Дулев

(23.02.1947)

60 г. от рождението на известния журналист и сатирик от с. Дебнево, Ловешко. Бил е литературен сътрудник във в. "Ново Лудогорие", редактор. От 1985 до 1988 г. е драматург в Разградския драматичен театър. Автор е на "Образцови хора" - сатирични стихове.

Добрина Йовчева

(27.02.1957)

50 г. от рождението на поетесата от Угърчин. Била е редактор на в. "Борба" във В. Търново, в плевенските вестници "Септемврийска победа" и "Полемика". Съчинения: "Преглътнат живот" - стихове, "Само пет процента свобода" - сатирична стихопроза, "Любов без подслушване" и др.

Емилиян Станев

(28.02.1907 - 15.03.1979)

100 г. от рождението на известния у нас и в чужбина писател, роден във Велико Търново. От 1922 г. живее в град Елена. Учи живопис в художествената академия в София в класа на проф. Цено Тодоров. Академик е от 1974 г. Съчинения: "В тиха вечер", "Крадецът на праскови", "Повест за една гора" и др. Повести: "Иван Кондарев", "Антихрист" и мн. др. Превеждан е на повече от 20 езика.

Стойно Добрев

(26.02.1942)

65 г. от рождението на актьорът, започнал своята професионална кариера на сцената на Габровския драматичен театър (1966 - 1970). Роли: Борис във "Всяка есенна вечер" от Иван Пейчев, Егей в "Сън в лятна нощ" на Шекспир, Гал в "Сватба" на Канети и др.

Георги Попов

(01.03.1892 - 06.10.1964)

115 г. от рождението на големия български артист. Започва като учител в с. Добролево, Врачанско. По-късно играе в много драматични театри: Лом, Видин и др. Заслужил артист. Роли: Валтер в "Коварство и любов" от Шилер, Големанов в "Големанов" по Ст. Л. Костов и др.

Стефан Попов

(26.02.1947)

60 г. от рождението на забележителния актьор. Първите му професионални години преминават на сцената на драматичния театър в Монтана. По-късно играе в театрите в Кърджали и Ямбол. Роли: Рогожин в "Идиот" по Достоевски, Арган в "Мнимият болен" по Молиер и др. Подбрал Витан БАРАШКИ