АЛТЕРНАТИВНО
Мариана ДИМИТРОВА
Построено през 1993 година по австрийски модел, детското SOS-селище в Трявна е първото по рода си в България. Разположено на 25 декара земя, в него са изградени 12 къщи, във всяка от които приемна майка отглежда по 5 - 6 деца. Моделът за такъв тип семейство е създаден през 1949 г. в Австрия от Херман Гмайнер. След Втората световна война много деца остават без родители, а доста жени овдовяват. Дошла му простата идея да обедини всички страдащи хора, останали без близки. Така осиротелите деца намерили дом и семейство, а овдовелите жени - деца, за които да се грижат. По-късно идеята за детските SOS-селища се разпространява в цяла Западна Европа, а по-късно и на петте континента. В момента по света в 132 държави са изградени такива селища. В България са две - първото е в Трявна, а две години по-късно, през 1995-а - и в Дрен.
Детското селище в Трявна сега прилича на приказка. Първото впечатление е за подреденост и уют.
Иван Христофоров е директор на SOS-градчето от 1999 г. Иначе е от Добрич, но в момента живее в детското селище. Обяснява, че политиката е целият персонал да живее там.
"През последните години доста се разшири дейността на "SOS" и ние се съобразяваме с тенденциите на световната организация. А те са такива, че детето
да не загубва
биологичното си
семейство.
Затова от две години организираме програми, които са насочени към подкрепа на семейството. Преценяваме и ако има риск детето да бъде изоставено, подпомагаме семейството с цел то да се запази", обяснява директорът на селището.
За да бъде настанено едно дете в SOS-градчето, трябва да бъдат спазени Законът за закрила на детето (ЗЗД), правилникът за неговото прилагане, Семейният кодекс. Според ЗЗД малкият човек трябва да бъде защитен първо в семейството си, ако няма такава възможност социалните служби и отделите за закрила на детето предприемат мерки в случаите, когато то е жертва на насилие, малтретиране, тормоз. Крайната мярка е извеждане на детето от семейството с цел неговата безопасност. "Следващата стъпка вече е да се намери най-добрата възможност за него. Става въпрос за осиновяване, ако родителите се откажат от него, настаняване в приемно семейство и най-крайната мярка е да бъде изпратено в институция. Ако отделът за закрила на детето прецени, че SOS-селището може да бъде в помощ на едно дете, го насочва към нас", разказва Иван Христофоров. И уточнява, че всъщност SOS-селището е някъде по средата между приемната и институционалната грижа. В политиката на градчето най-важното е детето да има семейно пространство.
От 12-те къщи в селището в момента има 11 SOS-майки с общо 65 деца. Обикновено в семейството имало по 5-6 малчугани. 12-ата SOS-майка е решила да напусне и в момента доотглежда последните си две деца. Останалите й вече са пораснали и са отишли в младежкия дом във Велико Търново. В SOS-селището децата остават до 14-15 години. В последствие ги изпращат в старата столица, където "SOS" има младежки домове - 7 апартамента. "Обикновено приемаме деца до 7-годишна възраст, но понякога правим изключение, когато става въпрос за биологични братя и сестри с цел да не ги разделяме", казва домакинът. Обяснява, че
не правят разде-
ление на децата
по етноси.
Стремят се горе-долу да спазят баланса на съотношението между етносите в обществото. Освен от българския, около 35 - 40% са от останалите етноси - ромски, турски. Имало дори дете от виетнамски и няколко от африкански произход. До момента в детските SOS-селища са приети общо 145 деца.
В кабинета на директора има закачени две големи табла със снимки на децата, които са преминали и в момента живеят в тревненското селище. Най-малкото от тях било прието на 9 дни направо от родилния дом.
Изискванията за една SOS-майка са тя да има социален опит и да е поне на 30 години, да има желание да работи като такава. Преди са приемани жени до 45 г. Сега горната граница е вдигната. "В последните години успешно се оказа това, че имаме жени, които са в по-напреднала възраст. Например те са овдовели, станали са около 50-годишни, но до пенсионирането си имат още 10 г. Това са жени, които са имали семейство, с много добър опит в отглеждането на собствените си деца, които в последствие са успели в живота. Гледаме и това - дали са успели да отгледат, възпитат и развият и собствените си деца, което е сигурен показател, че човек има потенциал да положи качествена грижа за детето, което е приел да гледа като приемен родител", обяснява директорът.
Издръжката на едно SOS-семейство се сформира според броя на децата в него и според годините им. Например има минимален трудов доход, умножен по коефициент - за най-малките деца е 3, за по-големите 3,5, а за най-големите 4. Всяко семейство в селището разполага реално с бюджета и така
SOS-майката
сама управлява
домакинството
и къщата - тя пазарува храна, купува дрехи на детето, консумативи за домакинството. Т. нар. "офис" - къща, в която се помещава кабинетът на директора и други подпомагащи дейността помещения, има единствено контролни функции. Става въпрос за храненето, планирането на детското развитие, социалните услуги, спазване правата на детето и т. н.
Децата помагат в домакинството, големите се прибират на обед от училище, хапват, почиват, започват да учат, след това едни гледат телевизия, други DVD, трети сядат зад компютъра или просто си играят. Всичко е като в едно нормално семейство. Ако се наложи по-специализирана помощ за някое дете - например, ако то заеква, грижа на т. нар. "офис" е той да осигури специалист логопед. Ако някое дете има затруднения с учебния материал, се търси ресурсен учител, който да му помогне. Тези социални услуги се поемат от "офиса". Ако детето се нуждае от личен учител, майката заплаща хонорара му от семейния бюджет.
За годините откакто е създадено SOS-селището е имало доста интересни случаи. До момента 29 деца, отгледани там, вече са излезли от системата на "SOS" и изцяло са преминали на самостоятелен живот. Шестима от тях са студенти, други пък са си намерили хубава работа и са се реализирали в професията си. Отделно "SOS" има и подкрепяща програма за започване на самостоятелния живот - средства за квартира, за намиране на работа. Имало и случаи, когато възпитаници на селището, които са се реализирали в областта на строителството, търговията, в известни компании, се обаждат с молба да им бъде спряна издръжката, тъй като вече получавали добри възнаграждения. Част от порасналите SOS-деца вече били и семейни и самите те имали бебета. Но брак между бивши възпитаници на селището няма. Случвало се е в тийнейджърска възраст да е имало
любов
между
момче и момиче,
но не се е стигало до брак. "И ние ги съветваме да гледат навън, защото е много лесно все навътре да гледаш. Хубаво е да погледнеш и навън", обяснява Иван Христофоров. Същевременно децата от селището били доста милозливи. Преди време се случило така, че две деца от училище, които живеели при биологичните си семейства, припаднали. Оказало се, че е от глад. Тогава от SOS-селището решили да осигурят закуска и топло мляко за 40 социално слаби деца от училището. Любопитното е, че всъщност от тази постъпка година по-късно социалното министерство копира идеята за програмата си "Чаша топло мляко".
Интересни са и случаите как децата са попаднали в SOS-селището. Оказва се, че голяма част от тях преди да станат част от детското градче, са живели на ръба на оцеляването. В същото време за ръководството на "SOS" най-сложна е работата с биологичните родители на децата. Според новите изисквания трябвало да се работи така, че детето да пожелае да се върне при биологичните си родители. Имало случаи от едната до другата крайност. "Има и такива, които издигат в култ биологичния родител. Ние го гледаме тук, но при най-малкото противоречие, когато го накараш да учи, да си прибере нещата, то казва "Искам да си отида при мама и тати". А мама и тати въобще не са го поглеждали. Имаме дете например, което като сме го прибирали тук, сме го заварвали да суче от вимето на коза. Такъв бе случаят с две момиченца от Килифарево. Децата бяха толкова гладни, че
сучеха направо
от козата,
а като ги взех в косата им имаше по две въшки на косъм и се наложи да ги избръснем, че да може да ги очистим. Сега вече пораснаха, баща им беше в затвора и излезе от там, те като почнаха да го издигат в култ, а той го поддържа. Звънеше им и ги лъжеше като им приказваше: "Аз ще дойда, ще ви направя принцеси, ще ви купя всичко". Първата работа, която направи след като заработи като шофьор в една фирма, бе да им купи два джиесема. И постоянно им звънеше по тях, за да ги настройва срещу жената, която им беше приемна майка. Но взе, че катастрофира миналата година и почина. Бог да го прости, но беше голям грешник", разказва шефът на селището.
В много от случаите обаче децата не искали и да чуят за биологичните си родители.
С дете, преживяло сексуално насилие, психотерапевт работел година и половина. Само при появяването на някой от биологичните родители ужасът от преживяното се връщал и работата на психотерапевта отивала по дяволите. "Това ни даде основание да искаме друга мярка за взаимоотношенията баща - дете. Чудехме се в един момент как след негово посещение това дете се срива. Започваше да прави невероятни щуротии и глупости", обяснява Иван Христофоров.
По закон директорът на SOS-селището има право да прекрати срещите на детето с биологичния родител, ако види, че детето се травмира. Оттам нататък той е длъжен да уведоми отдела за закрила на детето, който от своя страна може да ограничи или да регулира при специален режим посещенията на биологичния родител.
Директорът на селището продължава разказа си с конкретния случай: "Става въпрос за момиченце. При посещението си през лятото баща й я взема с кола, а детето беше леко облечено с рокличка. Той я полага в скута си да курмува. И детето описва какво усеща - възбудата на баща си. Когато се обадих в отдела за закрила на детето се оказа, че те знаели за този случай. Понякога, за да си спестят личните неприятности, някои
социални
работници
скриват истината.
И изкарват на преден план социалните индикации - че детето няма какво да яде, че бащата няма пари и т. н., а не казват, че то е било обект на сексуално насилие. Нещо, което ние откриваме в последствие и това затруднява нашата работа с детето. Имахме пак един такъв случай. Момиченцето заекваше много силно. Работим с него, но то не се оправя. Ходих на няколко срещи да разбера какво става и чак тогава ми казаха, че имало някакво дело. Оказва се, че делото било срещу приятеля на майката. Когато тя отивала на работа, той извършвал с детето блудствени действия. Карал го да прави някои неща, които детето крие, понеже осъзнало, че това не е редно, и подтиска това в себе си. Освен че преживява стрес, детето живее с тази тайна и не я изказва. А това е много важно. От това сдържане детето направо каканижеше и едва обелваше някоя дума. В крайна сметка психолозите го предразположиха и то разказа какво е било принуждавано да прави".
Един от последните случаи също е жесток. От 1993 до 2000 г. децата в SOS-селището са настанявани по силата на договор между селището и биологичния родител за приемането на детето в градчето, но той има право на свиждане и да го взема през ваканцията. След като е приет Законът за закрила на детето през 2000 г., от селището решили да пренастанят децата съгласно изискванията на закона. Което ставало първо с решение на социалната служба и с потвърждение на Районния съд в Габрово. Всички деца в момента са пренастанени според закона. За едно от децата обаче след проучване от социалните служби се оказало, че след разговор с майката тя поискала да си го прибере. "Явно заедно с бащата са почнали да правят сметки за социални помощи. Дойде едно писмо от директора на социалната служба, че това дете е за реинтеграция, тоест да се върне в семейството си. Длъжен съм да изпълня това решение и извиках детето, за да му обясня какво го очаква. То отговори че иска да види родителите си, но
не иска да се
връща при тях,
защото много го биели, в следствие на което му е правена операция. Когато се зарових в досието му се оказа, че толкова силно са го били и ритали, че са спукали далака му. Детето е запомнило това нещо. Предизвиках нова проверка и габровските съдии уважиха нашето становище. Така детето си остана при нас", обяснява Иван Христофоров. Той допълва, че не на всяка цена трябва да се извършва реинтеграцията на дадено дете, тъй като досега имало няколко неуспешни опита. Последният път било нещо средно между реинтеграция и приемно семейство, тъй като детето било настанено при леля си. "В един момент майката и лелята живеели заедно. Вземат детето от дома и го връщат при себе си. Минали няколко дни и съседите чули, че нещо скимти в мазата. Успели да разбият вратата й и намерили детето, вързано като куче с една верига за крака в мазата, а пред него един буркан с вода и половин хляб. Имало и един скрин да спи в него. А тези двете за три дни заминали някъде. Взе се решение да се развали реинтеграцията и да се върне детето в социалния дом, а ние го прибрахме от там", разказва още един ужасяващ случай директорът.
Финансирането на селището се извършва единствено от дарения и благотворителни акции. Най-благосклонни в това отношение били представителствата на чуждите компании у нас. Имало и дарители-пенсионери, които всеки месец пращали по 2, по 5 лева. Директорът обяснява, че строго се изпълнява волята на всеки дарител. Примерно, ако някой пенсионер прати два лева и каже, че това са пари за чорапи на определено дете, тогава се купуват чорапи. Ако дарителят пожелае средствата да бъдат изразходвани по усмотрение на ръководството на селището, тогава те се използват за някое от належащите пера. Но за всяко едно дарение се прави опис и
има строга
отчетност,
категоричен е Иван Христофоров. Сега усилията са насочени SOS-селището да премине на държавна издръжка.
В момента в селището има 5 - 6 габровчета. Предстои приемането на едно дете от Трявна.
Оказва се, че някои от децата се обръщат към приемната си майка с обръщението "мамо", други с "лельо". Такъв е случаят с "леля Валя".
Гостуваме в нейното семейство. То е най-многодетното - тя се грижи за седем деца. Последно е приела малкия Руменчо. Той е от Габрово, а биологичните му родители са клошари. Именно Руменчо ни посреща на вратата на къщата и кани ухилен: "Заповядайте". Освен него и "леля Валя" сварваме в къщата още две от децата й, които тъкмо приключват с обяда си. Валя е приемна майка от две години. Има голяма дъщеря в Благоевград, на която гостувала през лятото заедно с поверените й деца. "Децата ми ме наричат лельо, защото като дойдох тук те вече си бяха в това семейство. Не ме притеснява това, че ме наричат лельо, напротив, децата се чувстват добре и това е най-важното", обяснява SOS-майката. Най-малкият е Руменчо. Сега той е на пет години, но дошъл в селището тригодишен. Приели го от дома за медико-социални грижи в Габрово - бившият "Дом майка и дете". Другите две дечица, които заварихме в къщата, са Снежка и Даниел. Те са брат и сестра и са от Плевен. Снежа е на 7 години, а Даниел на 9. "Другите деца са по-големи, но в момента са на училище. В мойта къща има такова съвпадение, че всички деца са по двойки. Има две сестрички, две братчета, брат и сестра. Само Руменчо е сам, но той не е притеснен. Обърна се и ми каза "Аз съм двойка с тебе", усмихва се Валя.
Всяка сутрин тя става в 6 часа, за да приготви топла закуска и чай за децата преди да заминат на училище. Изпраща ги всеки ден с
джобни пари
от 50 стотинки,
за
да си купят закуска през голямото междучасие. Ако на някое от децата му се
прияде някоя глезотия от сорта на близалка или вафла, Валя е заредила къщата с
тях и пъха по нещичко в чантата му. Ако някое от децата не се е разболяло и не
се налага да не ходи на училище, Валя остава сама в къщата. Започва да приготвя
храната за обед, да чисти, преглежда стаите на децата дали са оправили леглата
си. "Създаваме си такива навици, че сутрин всеки като стане, трябва да си оправи
леглото и да си нагласи дрехите за училище. Децата много ми помагат", не спира
да ги хвали Валя. "Снежка е на мама глезлата", обръща се към момиченцето тя,
което през цялото време не спира да прегръща приемната си майка. Като се
приберат децата от училище, сядат да обядват, прибират масата и започва голямото
учене. Докато Валя разказва, малкият Руменчо не спира да говори. Приемната му
майка го погалва и споделя: "Като дойде тук, той не можеше въобще да говори. Не
знаеше кое как се нарича. А сега не се спира. Големите деца го закачат като му
казват как като пристигна тук само казваше "омат" на домата и "краставица".
Руменчо най-обича да играе шах и редовно биел братята си.
Следобеда преминавал в ученето на уроци. Когато не разбирали нещо, питали Валя. "Горе-долу се справям и с физика, математика, химия. Нямам проблеми, децата ми добре се учат. Вечер гледаме телевизия, имаме DVD, видео, компютър, още един телевизор, но всичко това сме си го купили от спестяванията на семейния ни бюджет тук. Не се карат кой с кое от тези неща да се занимава. Имаме си неписан закон - който първи си научи уроците, той първи ще си избира какво иска".
Майката влиза в ролята на любезна домакиня и показва къщата. В една от витрините на шкафа във всекидневната се вижда картичка с автограф на водещия на предаването по Нова телевизия "Сделка или не". Валя обяснява, че тази Коледа заедно с децата са участвали благотворително в предаването и оттам е картичката с автографа. В приземния етаж са стаите на децата -
спят по две
в стая.
Снежка избързва пред нас и отваря всяко гардеробче поотделно, за да се види какъв ред цари там и как всички дрешки са подредени като по конец. Има две бани и две тоалетни за децата. Създали са такъв ред, че едните баня и тоалетна се ползват от момичетата в къщата, а другите от момчетата. Валя си има собствена баня и тоалетна на горния етаж. В нея има и вана. Обяснява, че понякога поглезва за награда някое от децата и го пуска да се плацика във ваната.
Отделно има сервизно помещение, където се намират пералнята и машината за сушене на пране. Там има и огромен бойлер, по всяко време имало топла вода и вечер задължително децата се къпели. Отделно има помещение, в което се намира котелът за парното. Всяка сутрин огняр идвал и го палел и това се правело във всяка една от SOS-къщите.
Валя разказва, че в нейното семейство дори си правели зимнина - буркани с компоти, печени чушки, сладка. Децата много й помагали в тази дейност и с радост се включвали. В SOS-селището има и овощна градина, от която се снабдяват с плодовете. За целта градчето разполага и с градинар.
След обиколката в къщата Снежка почерпва гостите с бонбони. Заедно с "леля Валя" изпращат до входната врата и дълго махат за довиждане.