ПРАКТИЧНО
Мнозина смятат, че е много трудно отглеждането на плодове в домашни условия. Почти всеки плод може да бъде гледан в саксия у дома на слънчев прозорец.
Портокал каламондин
(Calamondin, Citrofu-
tnella mitis variegate)
Мини портокалът каламондин е кръстоска между кумкват (kumquat) и портокал, който е любим на градинарите заради пъстрите си листа и малки декоративни плодчета. Цветовете му са изключително ароматни, а плодът - много кисел и от него се приготвя мармалад. Веднъж захванато в саксия, растението се гледа много лесно. Дръжте го на слънце и го наторявайте два пъти в месеца през сезона на активен растеж. То ще цъфти късна есен или рано напролет, след което ще даде плодове. Плодчетата ще представляват прекрасна украса за дома ви месеци наред.
Цитрус "Сънкват"
(Sunquat)
Сънкватът, един от най - плодородните цитруси, е кръстоска между сладък кумкват и лимон. За разлика от останалите цитруси плодовете му нямат точен размер. Той зависи от големината на самото дръвче и от количеството плодчета по него. Интересното за сънквата е, че се консумира заедно с кората. За да окуражите растежа още докато дръвчето е младо, го окастрете. В резултат то ще се разклони повече и ще образува по-здрави клони, върху които да растат плодовете.
Папая
(Carica papaya)
За да нямате проблеми с папаята, отглеждана у дома, трябва да подрязвате редовно големите й стебла. Плодове се образуват едва когато растението стане 30 до 60 см високо. Папаята дава плодове след 6 месеца, които узряват за 6 до 8 месеца. Растението се гледа на топло (поне 20 градуса) и светло. Изисква умерено наторяване и редовно поливане.
Кафе
(Coffea Arabica)
Плодовете на кафето могат да се берат веднага след като станат червени. След откъсването, те трябва да се отворят и двете зърна, които се намират вътре, да се изсушат, изпекат и смелят. На дървото има достатъчно зърна, за да се приготви цяла кана кафе.
Кафееното дърво, което има изключително ароматни цветове, цъфти обикновено два пъти в годината - през пролетта и есента. Растението се нуждае от много светлина, трябва да е на температура над 15 градуса и трябва да се полива и наторява всяка седмица през периода на активен растеж.
Канела
(Cinnamonum Zelanicum)
Много хора не знаят, че канелата се добива от кората на растението. През лятото растението образува спирала от бели цветове. Листата имат мирис, но най-ароматна е кората.
Канелата расте бавно, но се отглежда лесно и не се нуждае от кисела почва. За да имате винаги под ръка канела, поставете 3 - 4 канелени пръчици в бутилка с водка.
След 4 седмици, ароматът на канела ще бъде извлечен. Можете да използвате екстракта, точно както и канелата на прах.
Всеки път, когато правите това, просто допълнете шишето с водка. По този начин екстрактът трае 3 и повече години.
Изборът на подовата настилка за отделните помещения е едно от най-трудните решения за семействата и специалистите дизайнери. Причината е, че трябва да се комбинират едновременно личният вкус и усещане за естетика с практичността и удобството. Все пак това е повърхността, върху която всеки ден семейството ви стъпва, сяда, лежи т. н. Подът е и най-предпочитаното място за игра на децата ви като малки.
В повечето случаи видът на подовата настилка определя и цялостния дизайн на помещението. В зависимост от това дали е дърво, теракота, килим и др., в какъв цвят са, как са комбинирани, ако се използват няколко материи, се определя и видът на мебелите, аксесоарите и всичко останало в помещението.
Експертите дизайнери съветват семействата преди да вземат решение относно вида на подовата настилка, да си зададат няколко въпроса. В зависимост от отговорите им много по лесно ще направят избора си.
Като начало си отговорете на въпросите: Колко човека ще живеят в жилището ви и кои от тях ще използват най-често даденото помещение (особено внимание обърнете на децата). Дали дадената стая ще се използва ежедневно? Имате ли домашни любимци? Ще бъде ли изложен подът на постоянна влага? Колко често се налага да бъде почистван?
Каква атмосфера възнамерявате да създадете в помещението?
Изборът опира главно до личен вкус. Някои харесват плочки, други дърво, трети килими. Случва се да се комбинират в едно помещение и трите неща.
Теракотата предлага почти неизброими варианти като десени, дизайн, форми и т. н. Проблемът обаче е, че теракотеният под е много студен и затова едва ли е най-добрият избор, в случай че търсите ефекта на уюта.
Дървеният под пък има натурална красота и елегантност, допринася за създаване на атмосфера на уют, не е студен, дори ако стъпите боси по него.
Килимът и мокетът са друго решение. Обикновено се слагат в по-интимни помещения, понеже там по-често се ходи бос. Те са много добри и като изолатори - но пък се почистват трудно.
Зайчетата не издържат на голяма топлина. За целта през топлите месеци може да им мокрите ушите, тъй като те се охлаждат през тях, да им постеляте мокри постелки, да слагате лед във водата или направо замразени пластмасови шишета с вода, да ги държите на проветриво място и т. н.
Зайчетата сменят козината си на всеки три месеца в различна степен. При това те трябва да бъдат редовно сресвани и излишните косми отстранявани. Имат навика сами да се четкат и поглъщат космите си, поради което е и важно да ядат прясна трева, за да могат да ги изхвърлят. Зайчетата не се къпят цели, защото може да получат стрес, но може да се мият отделни части от тялото им.
Зъбите на зайчетата растат постоянно и могат да израснат твърде много или да се изкривят, което е по-типично за предните им зъби, при което трябва да се заведат на ветеринар да им ги подреже.
Инфекции - познават се по отделяните секрети през носа или очите на зайчето, или по звука на кашлица от дробовете им. Лекуват се чрез антибиотици от ветеринар. Желателно е зайчето да се имунизира всяка година, за което се консултирайте с лекар. При наличие на бълхи може да се използват успешно препаратите за котки.
Кастрация - желателно е в перида на половото им съзряване между 4 и 6 месеца зайчетата да бъдат кастрирани. По-късната кастрация на 6 месеца крие по-малък риск за операцията, като след навършаване на 6 години операцията не е желателна. Кастрацията помага на зайчетата да са по-здрави. По този начин може да отглеждате заедно и разнополови зайчета. Имайте предвид, че размножаването на зайчетата при домашни условия е трудно и нежелателно.
Предимствата на ароматерапията са очевидни, твърдят нейните привърженициАроматите са особено препоръчителни в края на зимата. Тогава имунната система е особено отслабена и човек е най-податлив на заболявания и стрес. Последният зимен месец е особено сложен период. През февруари организмът все още е настроен за повече сън, запасите от витамини са на изчерпване, навън е все така студено и ветровито и ние все по-често се чувстваме уморени, раздразнени и в по-голяма степен податливи на стрес или безсъние. За да се ободрим и заредим със сили и добро настроение ароматерапевтите ни препоръчват своята алтернатива - да напълним дома си с аромати. Те смятат, че зимата е именно този период, през който най-много се нуждаем от приятни аромати. Ако често изпадате в лошо настроение, заобиколете се с ароматите на портокал, лимон, бяла ела или мента. Тез помагат не само за повишаване на настроението, но и за общото състояние на организма. Стресът и разклатените нерви ще бъдат позабравени с помощта на аромата на лавандула, сандал, жасмин, кипарис. Всички ние, които страдаме от недостига на слънчева светлина през зимата, се нуждаем от техния благотворен ефект.
Отслабналият имунитет безспорно е един от главните проблеми през зимата. Ароматите от чаено дърво, бергамот, бадем, кедър според привържениците на алтернативната медицина ще помогнат за неговото укрепване. Еднакво добър ефект се постига както от вдишването на ароматите на тези растения, така и от отпускащият масаж с техните масла.
Ефирното масло от пачули (индо-малайско растение със силен мирис) ще ви избави от грип и настинка, а кипарисът помага при главоболие. Поне така твърдят специалистите в ароматерапията. Ефирните масла, които спомагат за укрепването на организма, са били използвани много отдавна (дълго преди появата на антибиотиците) в хирургичната и неврологична практика, и то не само в Азия - Хипократ е лекувал жълтеница и натравяне с лимон, а за вдишването на хвойна се е смятало, че предпазва от чума.
Предимствата на ароматерапията са очевидни, твърдят нейните привърженици - ефективност и безопасност. Но ароматите трябва да се използват без фанатизъм. Според схващанията на традиционната азиатска медицина ароматните масла притежават антивирусни, антибактериални, антитоксични, антигъбични и седативни свойства, защото съдържат много полезни елементи - антиоксиданти, провитамини и прохормони и способстват за синхрона в работата на имунната и ендокринната система. Те проникват през стените на клетките и доставят в тях кислород и питателни вещества.
Лекарите съветват да се консултирате с тях преди да приложите върху себе си някакво ефирно масло. След като изборът бъде направен, изпробвайте действието като нанесете капка от ефирното масло на вътрешната страна на ръката в областта около лакътя и наблюдавайте реакцията в продължение на 10 - 12 часа. Хората, които страдат от алергия, трябва да си направят още една проба - за миризмата.
Натурални ефирни масла могат да използват и бременните. Изключение правят кимионът, мащерката, розмаринът, хвойната, карамфилът, които са противопоказни през целия период от бременността.
Главният принцип на ароматерапията минава през задължителното харесван.
Продукти: 20 г прясна мая, 400 г типово брашно, 230 мл вода, 2 с. л. краве масло, 2 ч. л. мед (меласа, захар), 2 ч. л. сол, 2 с. л. прясно мляко, печен сусам.
Начин на приготвяне: Маята се размива в топлата вода заедно със захарта и се оставя на топло да втаса. Брашното се пресява в купа и се прибавя втасалата мая. Омесва се еластично тесто, като накрая се прибавя кравето масло и солта. Меси се 10 - 15 минути, след което се поставя в намаслена купа и се покрива. Оставя се да втаса на топло за 1 час. Втасалото тесто се измесва отново и от него се оформят 15 (45 г) малки кръгли питки. Покриват се и се оставят за 20 минути. Всяка питка се намазва с прясното мляко и се поръсва със запечен на сух тиган сусам. Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса за 15 минути до златист цвят. Охлаждат се върху метална скара.
Продукти: 2 кг свинска или телешка наденица, 1 кг кромид лук.
Марината: 50 мл червено вино, 125 г мед, 1/4 ч. л. люто чили на прах, 1 ч. л. горчица.
Начин на приготвяне: За маринатата: всички продукти се разбъркват добре. Наденицата се поставя в голяма тенджера и се залива със студена вода. На слаб огън се довежда до кипване и след това се вари 5 минути. Водата се излива. Скарата се намаслява с олио и се нагрява. В огнеупорна тава се изсипва маринатата и се оставя близо до скарата. Надениците се нареждат върху скарата и се намазват с маринатата. След минута се обръщат и се намазват отново с маринатата. Така се процедира в течение на 10 минути, докато надениците се изпекат напълно, а повърхността им стане блестяща. Отново се намазват с маринатата и се прехвърлят в чиния. Лукът се нарязва на тънки филийки и се запича в една тава върху скарата. Разбърква се непрекъснато, като при необходимост се долива олио. Наденицата се сервира с лука, зелената салата и чеснов хляб.
Продукти: 1 200 - 1 400 г заек, 1 стрък мащерка, 1 стрък розмарин, 5 скилидки чесън, 50 - 70 г краве масло, 50 г бекон.
Марина: 2 кофички кисело мляко, 1 с. л. накълцана прясна мащерка, 1 с. л. накълцан пресен розмарин, 1 скилидка чесън, 4 глави лук шалот, сол, смлян черен пипер.
Сос: 1 голяма глава кромид лук, 100 г хляб, 250 мл сухо бяло вино, 200 г вода, 1 кубче бульон, 1 с. л. меласа (мед, кленов сироп или кафява захар), смлян черен пипер, щипка мащерка.
Начин на приготвяне:
Марината: Лукът се нарязва на дребно, чесънът се пресова. В купа се смесват лукът, чесънът, ароматните треви, солта, смления черен пипер. Заекът се намазва с приготвената смес и се поставя в купа. Отгоре се залива с киселото мляко. Купата се похлупва и се поставя в хладилник за 8 часа или цяла нощ, като се обръща периодично. След това заекът се измива със студена вода, почиства се от подправките и се подсушава с кухненска хартия. Нарязва се на порционни парчета.
Тиган с дебело дъно се загрява и се поставя половината от нарязания на дребно бекон и половината от кравето масло. Прибавят се стръковете мащерка и розмарин и необелените скилидки чесън. Добавят се порционните парчета заек и се запържват до златисто от двете страни. Запържените парчета се изваждат и се оставят в чиния.
Приготвяне на соса: Тиганът се почиства от остатъците с кухненско руло.
Лукът се нарязва на филийки. В загрят тиган се разтопява останалото масло и се прибавя беконът. Добавя се лукът и огънят се намалява.
Задушава се 5 - 7 минути, като се разбърква периодично. Добавя се 1 с. л. меласа и се разбърква добре. След 2 минути се влива виното и огънят се увеличава. Оставя се на силен огън, докато виното не се изпари на половината. Подправя се със смлян черен пипер и се прибавя водата. Натрошава се 1 кубче бульон. Прибавят се и запържените предварително в краве масло кубчета хляб. Прибавят се и порционни парчета заек и тиганът се похлупва с капак. Огънът се намалява на слаб и ястието се задушава 30 - 40 минути. Готовите порционни парчета се разпределят по чинии. Сосът се прехвърля в блендeр и се смила на пюре. Ястието се сервира като се полее със сос и поръсено със ситно нарязана мащерка.