ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Поля ТОМОВА, Мая ПАСКОВА
Решението на Министерския съвет за приватизация на болниците, което бе последвано от промени в Закона за приватизация, приети на първо четене в парламента, предизвика диаметрално противоположни реакции в медицинските среди. Мненията се движат между пълното отрицание до бурното одобрение на решението. Приватизацията е замислена още през 2001 година, но едва сега правителството дава зелена светлина. На тезгяха ще се сложат обаче не всички лечебни завединия, а само общинските болници. Университетските се запазват като държавни лечебни заведения. Малките болници в България са около 300, което, според експерти е в пъти повече от необходимото. За пример - Швеция, която е с малко по-голямо население от нашата страна, има по-малко от 100 болници. Досега общинските болници се финансираха по същия начин, по който и по-големите университетски заведения - от националната здравно-осигурителна каса. Това обаче е все едно цената на апартамент в Търговище да е същата като в София. Досега университетските болници страдаха заради по-малките си събратя, които получаваха средствата по клинични пътеки от касата, а изпращаха по-тежките случаи в големите болници.
В 25 от бившите окръжни градове сега има многопрофилни болници, в по-малките общини са 94. Според експерти приватизацията им трябва да се извърши много предпазливо. Мненията за лекарски РМД-та също са диаметрално противоположни. Според някои - трябва да се разреши на медиците от съответното здравно заведение да участват в закупуването му. Според други - РМД-тата са доказали своята неефективност и не бива да се допуска такъв вариант, а приватизацията да бъде прозрачна и конкурентна, като купувачите са компании, които разполагат с финансиране и имат опит в здравната сфера. Всички обаче са категорични в едно - приватизацията на лечебниците трябва да се състои едновременно с разбиването на монопола на държавната здравна каса и допускането на частни здравноосигурителни фондове. По този начин болниците и здравните фондове ще сключват договор на пазарен принцип, а всеки човек ще има правото да избира къде да внася здравните си осигуровки. Приватизацията е необходима и заради друго - привличане на инвестиции, защото и сградният фонд, и оборудването и медицинската техника са остарели, а държавата не може да инвестира достатъчно средства във всички лечебни заведения. Болниците ще бъдат купувани след публичен конкурс, като условието е да не се променя предметът на дейност през следващите 15 години. Средствата от продажба на ненужни имоти да бъдат реинвестирани обратно в лечебното заведение, а не да отиват в бюджета на общината. Кметовете по места, където има общински болници, трябва да преценят кога и как ще извършат продажбата на лечебното заведение. Министърът на здравеопазването може да спре приватизацията, ако прецени, че в даден регион има опасност хората да останат без адекватна лекарска помощ. Световната тенденция е частните болници и частното здравеопазване да имат все по-голям процент. Явно тази тенденция набира скорост и в България. Това в никакъв случай не означава, че хората няма да имат достъп до здравеопазването, напротив. Разбира се, при условие, че имат здравни осигуровки. Проблем остават здравнонеосигурените, които всяка година се увеличават. Те няма да бъдат лишени от здравни грижи, но ще бъдат тежест за университетските болници.
В Плевенска област общинските болници, включени в списъка за приватизация, са тези в Кнежа, Искър, Червен бряг, Никопол, Белене и Левски. Военната и университетската многопрофилна болница за активно лечение са в забранителния списък. Факт е, че именно в Плевен се поемат по-тежките случаи от другите региони, като по досегашната схема на финансиране в здравеопазването по-малките болници, които нямат необходимия капацитет и апаратура, остават на печалба, но не са така ефективни при оказване на пълна лекарска помощ на пациентите.
"Приватизацията на общинските болници е мярка, която безспорно е необходима, и това се случва не само в сферата на здравеопазването. Въпросът е в начина, по който ще се направи", заяви д-р Венцислав Грозев, председател на лекарската колегия в Плевен, по повод решението на Министерския съвет от миналия петък. Според него най-важно в случая е цялата процедура да бъде извадена на светло и да се спазят всички норми на законодателството в България. Само тогава няма да има разграбване и сива икономика. "В този смисъл мен ме притеснява именно приватизацията на болниците в курортните селища, които са много апетитна хапка за инвеститори с цел печалба. Безспорно една приватизация на по-малките болници, но пак повтарям, направена според нормативните стандарти и по най-добрия начин, ще доведе до повече ефективност при работата на тези лечебни заведения и съответно ще бъде от полза на пациентите", категоричен е д-р Венцислав Грозев.
Тина ИЛОВА
Здравното министерство отдавна ни остави на произвола на съдбата, сега иска и приватизация, сподели заместник-управителката на общинската болница в Белоградчик д-р Румяна Цонева. "И досега ние не получаваме пари нито от МЗ, нито от общината. Годишно тя дава по 50 000 лв. за ремонт на покрива или друго нещо. Заработваме сами приходите си единствено от клинични пътеки. С тези пари плащаме заплати, медикаменти, храна, горива, ток и т. н. Средствата са недостатъчни, защото всички услуги поскъпват, а цените на клиничните пътеки остават непроменени. Те не са и остойностени правилно, подценени са, макар това да са правили експерти. Те нямат представа какво става в действиелност", смята д-р Цонева.
Според нея ако бъдат приватизирани, няма да е по-добре за тях. Като с частници здравната каса можела да откаже да сключва договори с тях. Касата и сега се държала доста диктаторски, като ги глобявала за щяло и нещяло.
"Всичко е въпрос на здравна политика. В нашата болница се лекуват пациенти от четири бедни общини. Повечето са възрастни хора, те едва смогват да дойдат при нас на 20 км. Какво ще правят, ако нас ни закрият. Ще идат на 80 км във Видин ли? Не.
Вярно е, че ние нямаме специалисти по всички клинични пътеки, но компенсираме това с договори с колеги от Видин. Липсват ни пулмолог, ендокринолог, гастроентеролог. Апаратурата ни е съвременна, имаме всичко до скенер. В момента сме 13 лекари и 50 медицински сестри.
Ако ни оставят сами, ще фалираме. Може би и това е целта на здравното министерство. Тогава лесно ще продадат болницата", опасява се лекарката.
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Все още няма законодателна яснота за евентуална приватизация на болници, затова в община Враца този въпрос засега не стои на дневен ред, заяви заместник-кметът по здравеопазването и социалните дейности д-р Спас Георгиев.
Той припомни, че преди години се е говорело, че така наречените Работническо-мениджърски дружества (РМД) могат да участват в раздържавяването на медицински заведения, но по-късно на това била наложена забрана. Според него трябва да се изясни законовата рамка и тогава да се премине към приватизация. Д-р Георгиев смята, че е важно да се изясни статутът на тези заведения, които няма да подлежат на продажба, включително на областната многопрофилна болница за активно лечение във Враца. Той не се нае да прогнозира кои медицински заведения биха влезли в списъка за приватизация, тъй като трябва да се изясни първо нормативната база.
Д-р Георгиев каза още, че по принцип е отворен към частната инициатива, но когато се преминава към такъв отговорен акт, какъвто е приватизацията на болници, трябва да се има пред вид да се запази структурата на общинското здравеопазване, за да не бъдат ощетени пациентите.
Мариана ДИМИТРОВА
Няма да продаваме дряновската болница, напротив - правим всичко възможно да я оздравим и запазим, заявява кметът на Дряново д-р Иван Николов. Той припомня, че собственик на болницата е дряновското кметство и без решение на местния парламент тя не може да бъде обявена за приватизация.
Според него държавата няма здравна стратегия, а иска да прехвърли топката на кметовете. Първо започнала чрез здравната каса, която отказваше да сключи договори с лекари на втори или трети трудов договор.
Заради това доскоро над дряновската болница тегнеше угрозата за закриване. Но сега тя е успяла да осигури най-необходимите специалисти - кардиолог, вътрешни болести и пулмолог, които да работят там на втори, дори на трети договор. Нещо, което касата не разрешаваше в началото на годината. Очаква се всеки момент да се сключи договор с касата по тези специалности. За да се облекчи дейността на стационара там, закриват акушеро-гинекологичното отделение поради липса на лекари, а също и на родилки. На негово място ще бъде разкрито отделение за физиотерапия и рехабилитация. Надеждата е болницата да се запази като стационар за активно лечение. Преди това бе закрито хирургично отделение.
Момчил ИВАНОВ
"При сегашните закони, когато има само една здравна каса и единствено тя има право да финансира болниците, то няма смисъл от приватизация. Няма смисъл и заради забраната здравните заведения да печелят от своята дейност", заяви за "BG Север" директорът на болницата в Берковица д-р Иван Флоресков. Той коментира, че вероятно някои лечебници ще бъдат приватизирани заради големите и хубави терени, които те притежават в големите градове на страната. Това е единственото логично обяснение, друго не може да се намери, смята д-р Флоресков. Той съобщи, че благодарение на продажбата на терени около болницата в Берковица (около 20 декара до момента) през последната година лечебното заведение е изчистило големите си дългове.
На следващата сесия на общинския съвет в Берковица се очаква да се гласува решение за продажба на още един терен от 4 декара. Така болницата ще се освободи от излишните земи и ще продължи да работи без задължения.
"Приватизацията би имала смисъл, ако новият собственик ще има правото да печели от дейността на болницата. Това ще може да стане, ако има няколко здравни каси и фондове, които да се конкурират помежду си в заплащането на здравните услуги. В противен случай новите собственици ще запазят предназначението на болницата само докато изтече указания в приватизационния договор срок, а след това ще започнат да развиват друга дейност (вероятно търговска) в сградите на лечебните заведения. На терените около болниците те ще си построят ресторанти, кафенета, хотели и т. н.", смята д-р Флоресков.
Към момента няма интерес за приватизация на болницата в Берковица. Не са правени РМД-та за покупката й, нито пък бизнесмени са се интересували, съобщи Иван Флоресков.
Кремена КРУМОВА
Пет общински болници и пет диспансера от Великотърновска област попадат в списъка за приватизация. Това са лечебниците в Горна Оряховица, Елена, Полски Тръмбеш, Павликени и Свищов. В забранителната графа влиза единствено най-голямата областна болница МОБАЛ “Ст. Черкезов” в старата столица. Това става ясно от приетите на първо четене в пaрламента промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Според него лицата, които ще купят лечебните заведения, са длъжни да не променят предмета им на дейност за срок от 15 години. А болниците ще се продават с разрешение на общинските съвети и здравния министър.
Определено няма да е добре, ако се наложи хората да пътуват до областната болница, след като общинските по места бъдат продадени и не функционират, коментира обезпокоена за по-възрастните болни д-р Цветанка Маринова от РЦЗ във Велико Търново. Тя посочи, че в Елена, където има доста малки махали и добре развит семеeн туризъм, ражданията са много и има необходимост от болница. Лечебницата е след ремонт, сменена е дограмата и отделенията се отопляват добре. Д-р Маринова смята, че малко вероятно е общините да продадат болниците си и по-скоро с този закон се иска да се уреди възможността да се продават пустеещите терени около самите здравни заведения.
Няма друг изход освен приватизацията, казва пък д-р Иван Иванов, шеф на еленската болница. Той твърди, че тя може да доведе до комбинацията стационар с хоспис или център за рехабилитация. А ако в неговата болница се инвестират повече пари, тя ще стане по-печеливша.
Според д-р Миролюб Кожухаров, директор на горнооряховската лечебница, също ще бъде по-добре, ако бъде приватизирана. Но той уточни, че при него работят 90 лекари, които трябва да участват преференциално в бъдещата приватизация. Иначе нямало да е честно да няма преференции, защото много от апаратурата е купена с пари на болницата.
Д-р Лъчезар Михайлов, шеф на свищовската болница, е песимист за приложението на новия закон, защото ако стационарът се приватизира нямало кой да обслужва болните с нередовни здравни вноски. Повече от 500 здравно неосигурени са преминали през здравното заведение край Дунава миналата година, за всеки от които са изхарчени средно по 400 лв.