СОЦИАЛНО
Симеон НИКОЛОВ
Самоделна бомба, направена от 360 триъгълни пиратки, взривил на детска площадка в парк "Монтанезиум" в Монтана ученик от X "г" клас на Природоматематическата гимназия "Климент Охридски" в града. Да гледат "шоуто" с него дошли още 7 момчета и момичета от класа. Тийнейджърите използвали голямото междучасие, даже заснели взривяването на бомбата с видеокамера. Самоделното устройство направил и гръмнал Николай Л. (16 г.), който месец и половина вадил барута от пиратките и го поставял в метална тръба.
Гърмът от взрива се чул на километри в Монтана, парчета от бомбата след това били намерени на 30 - 40 метра от мястото на експлозията. По чудо в този момент в парка нямало хора и никой не пострадал. Полицията веднага отцепила района, извикани били експерти по взривовете от служба ДОТИ в София. Няколко часа по-късно Николай Л. бил задържан в местното РПУ, намерен бил и видеозаписът, който направил съученикът му Ангел П. Експертите установили, че Николай Л. е приготвил самоделната бомба от тръба на строително скеле с дължина 40 см. Той закупил три кутии с по 120 триъгълни пиратки, извадил старателно барута от всяка от тях и го поставил в тръбата. После я запушил от едната страна със строителен гипс, а от другата с маджун. Взривил я с огнепроводен шнур, който поставил в единия й край. При първия опит за взривяване огънят по шнура спрял на сантиметър от тръбата. Заради това Николай се върнал и драснал клечката втори път, а зяпачите от класа гледали и снимали с камерата. Преди да бъде взривена самоделната бомба била държана в класната стая на X "г" клас в училището и всички ученици я разгледали.
Директорът на гимназията Ксения Йотова заяви, че Николай Л. е добър ученик и до момента не е имал никакви отрицателни прояви. Тя смята, че станалото е борба за изява от страна на момчето, за да бъде забелязан от останалите. Самият Николай Л. обяснил на полицията, че искал да направи видеоклип "Героите от Мала Кутловица" (името на квартала, в който живеят част от учениците) и да го качи в интернет. Той знаел, че не бива да прави толкова мощна бомба (с близо 2 кг барут) и че не бивало да я носи в училището. След инцидента баща му бил готов да го пребие и само намесата на учителите го спасила от саморазправа. Срещу момчето е заведено дознание по член 334 от НК - за незаконно притежание и използване на взривни вещества, който предвижда затвор от 1 до 6 години.
Два дни след бомбата в парк "Монтанезиум" в Монтана гръмна друг взрив. Самоделно устройство експлодира в павилион за продажба на скара и закуски на улица "Климент Охридски" 36. Счупено беше оборудването на павилиона - хладилник, скара, микровълнова печка, стъкла. Полицията отново отцепи района със заградителни ленти, пак бяха викани специалисти от ДОТИ. И отново се оказа, че бомбата е взривена от тийнейджър за удоволствие. Оказа се, че докато се прибирал от дискотека в полунощ Зоран Т. (18 г.) от Монтана решил да се повесели като гръмне павилион на шосето. Той също имал самоделно приготвена бомба, която сложил на витрината на павилиона. Не познавал собственика му, но въпреки това го взривил за свой кеф.
По щастлива случайност двата бомбени инцидента в Монтана се разминаха без жертви. Какво би станало, ако мощната самоделна бомба бе гръмнала в училището (например, ако някой от учениците я бе изпуснал, докато я разглежда), то просто не може да се опише. Трагедия е можело да се разиграе и при взривяването на бомбата на детската площадка в парка. При такива инциденти човек се пита, не е ли по-добре полицията да има агенти в училище и при поява на такива заплахи да бъде известена. Странно е как обаче никой от учителите не разбрал, че Николай държи под чина си три часа мощна бомба, докато всичките ученици от класа знаели. В полицията има съмнения, че някои учители са знаели, но не са се обадили. Може би заради това след случая преподавателите реагираха толкова гневно, че с публикациите си журналистите петнели името на училището и търсели сензации. Най-хубавото в случая е щастливият му завършек. Но може ли винаги да се разчита на късмета?
Ралица ПЕТРОВА
За да се допуснат агресивните и убийствените действия при малолетни и непълнолетни да ескалират до такава степен, означава, че моделът, по който се развива една държава, е дълбоко сбъркан. Необходими са нови стратегии за преизграждане на ценности и законодателни мерки, тяхното спазване и прилагане от закона с цялата му строгост, за да се съхрани човешкият потенциал, който е бъдещето на нацията. Това са част от изводите в изследването на плевенския психиатър и психотерапевт доц. Радка Гайдарова - "Психологични и социално-икономически причини за увеличение на детската агресивност и престъпност". Провокирана от задълбочаващата се криза в обществото по отношение на детската агресия, доц. Гайдарова се опитва да я изясни чрез анализ на психологическото развитие на съвременното дете и социалната среда, в която то расте.
Семейството е първият фактор, който може да окаже неблагоприятно въздействие върху детето. Неговата основна функция е да задоволява потребностите му чрез обич, топлота и загриженост от страна на родителите. Когато те липсват, отрочето расте фрустрирано, а това пречи на правилното му развитие, посочва доц. Гайдарова. А не е тайна, че на този етап броят на разстроените семейства у нас е твърде висок.
Родителите, които се отделят от семейството си, за да търсят работа (предимно в чужбина), оставят децата си за отглеждане на своите родители, при близки или роднини. По-големите деца дори сами започват да се грижат за себе си. Подобна съдба имат и малчуганите на разделени или разведени родители, както и изоставените. По-голяма част от тях се настаняват в специализирани институции, най-често интернати. В много от тези социални заведения обаче те са подложени на физически, психически и сексуален тормоз от други деца или външни лица. Според доц. Гайдарова така се създават условия за всякакъв вид агресия и престъпления - от грубост в отношенията, наказания, физическо и психическо насилие до блудства, педофилия и изнасилване. Тези издевателства често са придружени с алкохолни запои, а тютюнопушенето е ежедневно явление, посочва изследването. Още в интернатите младежите носят в себе си престъпен заряд, който при излизане от дома и попадане в неблагоприятна и враждебна за тях среда - без работа, жилище и подкрепа, ги формират като престъпници, казва доц. Радка Гайдарова.
Психотерапевтката разглежда и въпроса, че освен че детето може да бъде лишено от грижи, към него би могло да се упражни агресия от страна на самия родител. Тя припомня, че още през 1986 г. е посочена връзката между ранното физическо насилие на родителите като типична за късното агресивно поведение на техните деца. От друга страна децата, израснали в семейства без родители, поради занижения контрол често попадат във вредна среда и създават взаимоотношения с личности с нисък морал и престъпни наклонности.
Поради дължащи се на прехода причини ролята на учителите в обучението и възпитанието на децата е снижена, посочва доц. Гайдарова. Затова и голяма част от малчуганите и тийнейджърите са ниско образовни, нямат интереси, не четат, речникът им е беден, говорят на жаргон, използват цинизми и обидни епитети без да се смущават. На обществени места са шумни, арогантни, употребяват алкохол и наркотици. А комбинацията между примитивна личност и употребата на алкохол представлява висок риск за извършване на престъпления, посочва психотерапевтката. Според нея в този дефицит от знания заема особено място и липсата на религиозно образование.
Подражанието е друг психологичен момент в израстването и формирането на детето като лчиност, казва още доц. Гайдарова. То се проявява още в ранното детство, когато малчуганът е изпълнен със страхове от заобикалящия го свят и търси обект, който да го закриля, идентифицира се с него, идеализира го. Този образ трябва да въплъщава сила, за да се пребори със злото. В много от случаите това е бащата, но може да бъде и персонаж от литературата, киното или телевизията. Днес за малчуганите най-интересни се оказват филмите с насилие. Те свикват със зловещите картини и постепенно ги приемат за нещо нормално, затова и искат да приличат на съответния герой, посочва психотерапевтката. Компютърните игри предлагат същите сюжети, допълва тя. По думите й макар че много автори говорят за личностова предпозиция на агресията, това не във всички случаи се потвърждава, а социалните условия имат много важна роля за формирането й.
Мариана ДИМИТРОВА
Семейство Колеви от Габрово наскоро се сдоби с още един член на семейството - 16-годишното нигерийче Полина Таймо. Тя е родена в София и изоставена в социален дом. Сега нейно приемно семейство станаха Калина и Къни Колеви. Самите те имат двама големи сина.
Откакто се помни, негърчето е живяло по домове. Още с раждането си Полина била изоставена от майка си, за която се знаело, че се казва Таймо и че е от Лагос. И всъщност за фамилия на Полина сложили първото име на майка й, тъй като баща й бил неизвестен. Най-дълго чернокожата Поли е живяла в дома за деца без родителски грижи в Стражица.
Щом я видели, семейство Колеви я харесали веднага. И синовете им нямали нищо против да се сдобият със сестричка афроамериканка. Накрая габровското семейство й предложило да живее при тях.
Любопитното е, че заедно с Поли в дома в Стражица живеели още две нигерийчета - Мериам и Брендо, които били нейни приятели. Американци пожелали да осиновят и тримата, но Поли нямала този шанс, тъй като й липсвали документи. И досега остава пълна загадка защо нигерийката, въпреки че е родена в България и цял живот е живяла тук, няма лична карта, няма и ЕГН, няма и гражданство. Правният абсурд я поставя в позицията на пребиваващ чужденец, независимо че е родена и е живяло само в страната ни. Налагало се да си вземе документ от нигерийско посолство, че тя не е гражданин на Нигерия. Такова обаче в България няма, най-близкото е в Румъния. Документ, че не е български гражданин, трябва да издаде правосъдното министерство. Едва тогава може да се уреди гражданството и ЕГН-то й. По тази причина момичето няма право и на личен лекар и ако се разболее, новите й родители трябва да плащат на ръка.
Макар и със статут на приемно семейство в момента, Колеви са решили да осиновят нигерийчето, след като се уредят всички документи. Новите й родители не смеят и да мислят какво би станало, ако биологичната майка на Полина, която е в неизвестност от раждането й, но официално не се е отказала от нея, изведнъж се появи. Въпреки тези опасения Поли с нетърпение очаква да се сдобие с новата си фамилия Колева. Още повече, че наскоро, когато навърши 16 години, бе кръстена в православен храм.
Поля ТОМОВА
Училищна лекарка раздава шамари в СОУ "Крум Попов" в гр. Левски. Досега при директора има две писмени жалби от родители, чиито деца са отнесли гнева на медицинското лице. Многобройни са и устните сигнали за агресивното поведение на д-р Надежда Теофанова. Жалба срещу нея подава и Светлин Любенов, чийто син - третокласник, е набит от лекарката. Инцидентът става по време на междучасие. Емил и неговите съученици от III "а" играят в коридора. Там излизат и децата от III "б", чиято стая е на метри от лекарския кабинет. В един момент дете от III "б" чупи саксия. Всички ученици си влизат в стаите. Чинът на Емил е най-близо до вратата, когато д-р Теофанова влиза. Тя влезе, дойде до мен, дръпна ми ухото и ме удари силно, разказва момчето. Неговите съученици потвърждават това. Децата дори споделиха, че лекарката крещяла: ще ви сложа инжекции в ушите и който оживее, оживее, който не - отива в ада. Лекарката обясни поведението си с това на децата. Призна, че е издърпала ухото на Емил, но не си спомняла да го е удряла. На очна ставка с децата и пред директора обаче става ясно, че е зашлевила плесница на детето. Вдигат училището на главата си, тряскат врати, аз не смятам, че е агресия да издърпаш ухото на дете, по някой път обаче човек се изкарва от нерви, обясни медицинското лице на училището. Дни след случая с Емил лекарката отново раздава шамари - този път на шестокласници в занималнята. Директорът на гимназията Александър Филипов обясни, че има и устни сигнали за неадекватно и невъздържано поведение от страна на д-р Теофанова. Той обаче няма как да реагира, тъй като работодател на лекарката е кметът. В кметството отдавна знаят за лекарката и нейните методи за работа с деца. Оказа се, че тя вече има наказание - последно предупреждение за уволнение, тъй като била пияна по време на работа в училището. Децата потвърдиха, че често е неадекватна в действията си и крещи. Не е ясно как точно изпълнява задълженията си и какво ще се случи, ако има спешен случай, а лекарката е употребила алкохол. Сега д-р Теофанова трябва да пише обяснения по случаите с побоите над деца. След това от общината ще решават как точно да я накажат. Най-вероятно тя ще бъде уволнена, прогнозират общинарите.
По повод писмо от наш читател в два предишни броя започнахме темата за непознатото все още заболяване нощна апнея. Сега д-р Андреев набляга на психологическите аспекти от нарушеното нощно дишане.
Д-р Валери АНДРЕЕВ, белодробен специалист, консултант в клиника "Св. Параскева"
Едни от основните психологически нарушения при пациентите с нощна апнея са депресията, постоянната умора и дневната сънливост. Тези симптоми са сложно преплетени и се проявяват в различна степен, но обикновено не се осъзнават като сериозен проблем, който произхожда от нарушеното дишане през нощта. От друга страна те се третират със съответното лечение, като например антидепресанти и стимулатори през деня и сънотворни през нощта, без особен ефект.
Нестабилното настроение на пациента, раздразнителност, слаба концентрация, неудовлетвореност, заядливост, небрежност, повърхностност, обикновено се отдават на характера му или на някакви вече известни болести , "които го мъчат". Още повече, че обикновено те се развиват бавно, което не позволява на близките да им обърнат достатъчно внимание.
Друг аспект, който може да бъде наблюдаван при пациентите с наднормено тегло, е порочният кръг, в който те обикновено са попаднали. Посочените по-горе симптоми ги водят до повишена консумация на храна с цел да получат удовлетворение, което все не идва. Оттам следва наднорменото тегло, което влошава нощната апнея, а тя влошава и дневните симптоми - и така до безкрай.
Може да се зададе въпроса кое е първичното - нощната апнея или депресията. Има различни и противоречиви отговори. Не винаги лечението води до значима промяна в този вид симптоми, но обикновената сънливост намалява и ежедневната активност се подобрява.
Що се отнася до нощните симптоми при това заболяване, то основният е безсънието. Понякога то е явно, но често е "скрито", маскирано зад кошмарни сънища и невъзможност да се осъществи достатъчно продължителен дълбок сън, без който организмът не може "да се зареди" през нощта. Сънливостта през деня може да достигне до степен пациентът да заспива в колата си, когато спре на червен светофар. Тези нарушения са и причина за много инциденти по време на шофиране.