ПРАКТИЧНО
Възрастните екземпляри в саксия с диаметър 25 см надхвърлят метър височина
Стрелицията е най-ефектното цвете от всички цъфтящи видове. Уникалните цветове на това екзотично многогодишно растение напомнят птича глава. Комбинацията на яркооранжева и гълъбовосиня багра, в допълнение на оригиналната форма на цвета, приличат не просто на някой представител на летящото царство, а на истинска райска птица. Затова не е изненадващо, че на Запад наричат стрелицията "цвете - райска птица” и "цвете - жерав”. От друга страна това фантастично красиво цвете е много атрактивно листно-декоративно растение, което се цени заради големите, лопатовидни, твърди и кожести листа. Стрелицията образува гъста туфа, която впечатлява с масивния си обем и придава тропичен и романтичен характер на окръжаващата среда.
Както повечето очарователни и екстравагантни цветя, стрелицията произхожда от влажните тропични гори на Южна Африка. Пренесена е в Европа през XVIII век като част от корабна пратка с тропически образци, предназначени за кралската ботаническа градина на Джордж III. Кръстена е на кралица Шарлот от Мекленбург - Стрелиц. У нас стрелицията се култивира предимно за отрязан цвят, но запалени градинари я отглеждат в домашни условия в саксии и оранжерии.
За да украсите дома си с това великолепно цвете, ви трябва пространство. Възрастните растения в саксия с диаметър 25 см надхвърлят метър височина. Но за сметка на това, се гледат учудващо лесно. Стрелицията е светлолюбива. Нуждае се от голяма интензивност на осветлението, но е хубаво да засенчвате от горещото лятно слънце. Вирее на умерено топло място. Идеалната температура е 16 - 23 градуса, а през зимата не трябва да пада под 8 градуса. През лятото може да се изнесе на двора, но внимавайте с високите температури и прякото слънце.
Стрелицията се развива нормално само ако я отглеждате в питателна среда - богата на хранителни вещества почва с кисела реакция. Смесете чимовка, угнил оборски тор, листовка и пясък в съотношение 2:2:2:1 и ще осигурите оптимална почвена субстанция. Чрез чимовката и оборския тор се внася голямо количество органична материя, а листовката обезпечава киселинността. Този субстрат е много богат на хранителни вещества, но лесно се сбива и спича. Пясъкът се прибавя за подобряване на структурата и регулиране на водния режим. Ако не ви се занимава, почвената смес за азалии е добро решение.
Стрелицията е преселница от влажните тропици, където дъждовете са ежедневие. Осигурете й обилно количество вода през лятото, но внимавайте да не я удавите. В най-добрия случай полейте щедро, след което оставете почвата да просъхне. След прецъфтяване стрелицията се нуждае от 2 - 3 месеца период на покой. През това време поливането трябва да е оскъдно.
В условията на нашия климат специални грижи за повишаване влажността на въздуха не са необходими. Достатъчно е веднъж дневно да пулверизирате листата. През пролетта и лятото - в периода на интензивно развитие, торете веднъж на две седмици. Използвайте минерални и органични торове за подобряване на почвеното плодородие. През есента и зимата не добавяйте никакви подобрители. Пресаждането се извършва след прецъфтяването. Младите екземпляри се пресаждат ежегодно, всяка пролет, а възрастните - веднъж на две или три години. Съдовете трябва да имат добър дренаж. Стрелицията се изважда заедно с балата пръст около корените и се прехвърля в нова саксия с два пръста по-широка от старата. След пресаждане полейте обилно и оставете цветето на сянка за няколко дни да се окопити.
В домашни условия стрелицията се размножава вегетативно чрез разделяне на растението при пресаждане. Образува и семена, които се сеят през есента, но получените по този начин индивиди започват да цъфтят едва след 5 - 6 години. Преглеждайте за акари и щитоносни въшки, които са най-честите неприятели на растението. Веднага, щом ги забележите, вземете мерки. При по-леките случаи на нападения от щитоносни въшки избършете с влажно парцалче, намокрено в смес от сапунена вода и счукан чесън. След 15 часа изкъпете растението. При по-тежки случаи унищожете вредителите със системен инсектицид. Заразените с акари екземпляри пръскайте с акарициди.
Освен че предпазва дома ви, оградата е израз на вашия стил и индивидуалност. Можете да избирате между традиционни и нестандартни заграждения.
Оградата не само предпазва от любопитството на чужди очи и недоброжелатели, тя е и завършващ елемент на цялостния облик на дома. Чрез нея, дори и несъзнателно, изразяваме нашата индивидуалност и вкус.
При избора на материал трябва да се има предвид и факта, че оградата е изложена на влиянието на атмосферните условия.
Според специалистите е от особено значение да се прецени правилно височината й. Като пропорция тя трябва да съответства на големината на къщата и пространството пред нея. Добре е да се отчете и фактът дали парцелът е равен или наклонен. Повечето съвременни домове са оградени със зид.
Изборът между газобетон, керамична тухла, бетон, камък или друг материал зависи от вкуса и средствата, с които разполагате. Външната страна на зида може да бъде украсена и декорирана с разнообразни облицовки или орнаменти.
Другият вид е желязната ограда - разнообразието тук е огромно, като има възможност да разработите и собствен оригинален проект.
Предлагат се множество видове орнаменти, както и възможност за избор между по-голяма или по-малка плътност.
По-нетрадиционен вариант е да заградите дома си с жива ограда. Тя може да бъде свободно растяща, оформена или укрепена с различни конструкции.
Освен това да е на един, два или три реда - според предпочитанията. Много ефектно и красиво е, ако засадите растения с различен цвят на листата.
Една от основните грижи за зелената ограда е редовното подстригване. Подрязването обикновено се прави два пъти годишно - през пролетта и в средата на лятото.
Всеки, който живее в малък апартамент, несъмнено трябва много внимателно да подходи при обзавеждането и декорирането на дома, да организира много добре пространството. Ето и няколко съвета:
* Отървете се от хаоса и безпорядъка
Нищо не може да накара малкото пространство да изглежда още по-тясно както присъствието на твърде много вещи.
* Отворете пътя
С мебели, блокиращи пътя на погледа в стаята, тя изглежда малка и претъпкана. Като преместите мебелите встрани, ще се отвори повече пространство и стаята ще излежда по-голяма. Откажете се от огромни масивни мебели, заемащи много място.
* Изберете пастелни и светли нюанси
Те ще създадат илюзия за повече пространство.
* Използвайте монохромни цветни схеми
Избирайте цветове, които са близки един до друг или които се различават по наситеността си. Студените цветове, както и светлите и нежни топли придават повече обем и простор.
* Съобразете цвета на стените с този на мебелите
Нека те да са близки един до друг. Контрастиращите с фона на стаята мебели, изпълват пространството.
* Пуснете светлината в стаята
Всяка стая изглежда по-голяма и просторна, когато е осветена, независимо дали източника на светлина е естествен или изкуствен. Отървете се от тъмните и непропускащи светлина завеси и поставете повече лампи.
* Ефектът на огледалата
Огледалата отразяват светлината, правят стаята по-светла и широка и създават усещане за простор.
* Мебелите
Избягвайте малките мебели, струпани на едно място. По-добре един по-голям шкаф, отколкото няколко малки, които оптически ще заемат повече пространство. При избора на дамаски се спирайте на едноцветни, светли неутрални и пастелни тонове. Леките и ефирни материи пропускат светлината и стаята изглежда по-голяма.
Мащерката действа антисептично и помага срещу всякакви възпаления по кожата. Тя отваря порите и регулира дейността на мастните жлези. Бани с мащерка действат успокояващо на нервната система, лекуват заболявания на дихателните пътища. Мащерката има дезинфекционно и дезодориращо действие.
Подходящи за мазна кожа са компресите с мащерка. Една супена лъжица изсушени листа и цвят се залива с 400 г вряща вода и се оставя да кисне 10 - 15 минути. При изпотяване на дланите или краката се прави запарка с шепа мащерка и половин литър вряща вода. Билката престоява една нощ. След прецеждане се добавя стипца на върха на ножа. Ръцете или краката се топят многократно в отварата и се оставят да изсъхнат.
Може да се направи крем за лице с мащерка. При употребата му скоро отзвучават екземи, гнойни пъпки и сърбежи. Засегнатите участъци се мажат вечер след почистване. Кремът се приготвя от 1 чаена лъжичка мащерка, 1 чаена чаша вода, 50 грама безсолна свинска мас и 10 грама прясно масло. Мащерката се запарва във водата и се оставя да кисне покрита 30 минути. После се прецежда. Маста и маслото се топят заедно на водна баня при постоянно бъркане. Долива се отново затоплената отвара от мащерката. Сместа се държи добре затворена в порцеланов съд на хладно.
Трънката е силно разклонен бодлив храст с тъмносива кора. Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни, назъбени. Цветовете са бели, най-често единични. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са многобройни. Плодът е костилков, кълбовиден до елипсовиден, тъмносин със синкав восъчен налеп и стипчивокисел вкус. Цъфти преди разлистването през март - април. Използват се цветовете (Flores Pruni spinosae) и плодовете (Fructus Pruni spinosae).
Цветовете съдържат флавоноиди, главно кемпферол, кемпферол —3,7-дирам-нозид и кверцетин; малко цианогенни гликозиди, захари и др. Плодовете съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и др.
Расте из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна докъм 1 200 м надморска височина. Има запичащо и противовъзпалително действие.
Плодовете на трънката със стипчивия си вкус са привлекли вниманието на народните лечители. Те се прилагат като запичащо средство при стомашно-чревни разстройства. Цветовете се използват като успокояващо, пикочогонно, потогонно и очистително средство. Прилагат се при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при болезнени състояния (невралгии, болки в стомаха, ревматизъм, колики на жлъчния мехур и др.).
Начин на употреба: 6—- 8 изсушени плода се заливат с 250 мл вода и се варят, докато водата намалее с 1/3. Чаят се прецежда и се изпива на 2—- 3 пъти за 1 ден. Цветовете се прилагат в 2% запарка (2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 мл вряща вода и киснат 8 часа). Запарката се изпива за 1 ден.
Продукти: 250 г сварен фасул, 300 г сварен зелен фасул (от консерва), 1 стерилизирана червена чушка, 2 малки люти чушлета, 1 главичка лук, 2 скилидки чесън, 300 г сварена царевица, 2 супени лъжици олио, 2 л. зеленчуков бульон (от кубчета), магданоз.
Начин на приготвяне: Нарязват се на парченца зеленият фасул и лукът, смесват се с фасул (бял), зърна царевица, нарязани червена чушка и люти чушлета (без семената), сипват се в сварената вода кубчета бульон и олио, счукан чесън, сол. Супата се подправя с магданоз.
Продукти: 4 яйца, 1 чаена чаша захар, 1 чаени чаша брашно, 1 чаена лъжичка амонячна сода, 1 супена лъжица оцет, 2 пакетчета ванилия.
Пълнеж: сладко, конфитюр или някакъв гъст крем.
Начин на приготвяне: Яйцата се разбиват добре със захарта, постепенно се прибавят брашното със содата и накрая - оцетът. Рулото се пече в голяма правоъгълна тава, върху намаслена хартия. След като се изпече, се изважда върху мокра кърпа, намазва се със сладко, конфитюр или някакъв гъст крем. Навива се на руло и се посипва с пудра захар.
Продукти: 1кг кайма, 4 яйца, 3 супени лъжици настърган кашкавал, 3 супени лъжици стерилизиран грах, 4 кренвирша, 2 глави лук, 3 супени лъжици сметана, 4 супени лъжици галета, 3 скилидки чесън, зелен фасул от консерва, 6 лъжици майонеза, 1 лимон, черен пипер, сол.
Начин на приготвяне: Сварете 2 яйца и ги обелете. Нарежете лука. Разрежете на две скилидките чесън. Към смляното месо добавете 2 сурови яйца, граха, сметаната, галетата, черния пипер и сол на вкус. Всичко се омесва добре. Върху намокрена кърпа поставете сместа - разстелете я във вид на правоъгълник с дебелина около 2 см. В центъра поставете кренвирша и сварените яйца, нарязани на половинки. С помощта на кърпата оформете рулото, като обвиете яйцата и кренвиршите с разстланата смес. Кипнете вода и сол, поставете рулото в нея и варете на тих огън около 30 минути. Гарнира се със сварени моркови и зелен фасул.
* За да стане хубав бульон, месото се залива със студена вода, а зеленчуците - с гореща.
* Зеленчуците се прибавят последователно, в зависимост от необходимостта за сваряването им.
* Морковите, целината и корените магданоз се слагат в началото на готвенето.
* Солта се прибавя накрая на варенето, иначе извлича част от полезните съставки.
* Подправките се слагат 10 минути преди супата да е готова.
* Подправките са: бобена чорба - джоджен, леща - чубрица, агнешка супа - джоджен, черен пипер, рибена чорба - девесил.
* Могат да се правят студена и топла застройка - най-често се употребява топлата застройка, а именно към разбитите с мляко яйца се прибавя препечено брашно, докато се получи гладка каша, а след това се налива малко бульон. След това се прибавя на тънка струйка при непрекъснато бъркане.