КОНФЛИКТИ
Емилия КАРАБУЛЕВА
Жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) са подали представители на ЕТ "Нептун - Донка Филчева". Те подробно са описали грубо нарушените им права на търговци, осъществяващи свободна стопанска дейност на територията на автогара "Плевен". Илияна и Николай Лазарови са наематели на търговски обект от 12 години. Досега коректно и навреме сме си плащали наемите, патентните данъци и изобщо сме изпълнявали договорните си задължения към наемодателя "Автобусни превози", разказаха те пред репортер на "BG Север".
Павилионът им е разположен на входа на автогарата. Площта му е малко повече от 7 кв. м. За това помещение те плащат 400 лв. месечен наем. Спечелили на търг помещението и договора с "Автобусни превози" подписали през 2005 г. "Тогава започнаха проблемите ни персонално с изпълнителния директор на общинското дружество Иван Стефанов. Той ни посещаваше и ни забраняваше да продаваме определени асортименти, а за другите търговци наоколо всичко бе позволено", разказва Илияна Лазарова. Тя смята, че шефът на автобусната фирма разделя наемателите на "свои" и "чужди" и в отношението му прозира личен мотив.
В жалбата си до КЗК
Илияна и Николай Лазарови посочват, че всички наематели в автогарата са
участвали в опорочена конкурсна процедура. В документацията отначало съществува
тотална забрана от Закона за храните за продажба на цели асортименти. В
последствие всички наематели имат подписани договори за наем, където отново
фигурира изрична забрана за продажбата на определени видове стоки. Така се
постига ограничаване на стопанската инициатива и конкуренцията между търговците,
е посочено в жалбата до КЗК. Освен това в договора има задължение за заверка на
подписите на страните като условие за неговата действителност, но потърпевшите
търговци казват, че и досега документът не е заверен въпреки настоятелните им
молби към Иван Стефанов.
От налаганите ограничения за продажба на определени стоки семейство Лазарови са натрупали загуби от 3 - 4 хил. лв. за повече от една година. До ангажиране на КЗК се стигнало след отсъствието на реакция от община Плевен, където наемателите са подали две жалби. Едната е заведена на 24 януари т. г. в деловодството на общината, но е върната с препис за Иван Стефанов. В нея Лазарови възразяват на издадената забрана в тридневен срок да прекратят продажбата на захарни изделия в павилиона, което те считат за дискриминационна мярка. Още повече, че в околните обекти се продава сладолед заедно с резервни части.
Втората жалба до община Плевен те изпращат с препоръчано писмо. В нея се оплакват от наложената им нелоялна конкуренция от другите обекти на територията на автогарата след ограничаването им да продават определени стоки. На жалбата била сложена резолюция от кмета Найден Зеленогорски, после препратена на неговия заместник Валентин Матеев, който пък я предоставил на юристите на общината. "Нищо, че "Автобусни превози" е самостоятелно юридическо лице, все пак дружеството е общинско. Има някакъв морален аргумент да се погледне сериозно на жалбите ни", коментират засегнатите. Лазарови се жалват и срещу това, че други търговци от автогарата имат допълнения към договорите си, за да търгуват с повече асортименти, а само на тях се налагат ограничения. Вече им били направени няколко проверки от РИОКОЗ, но нарушения не били констатирани. Илияна Лазарова сподели, че служители на инспекцията се чудели какво нередно намира изпълнителният директор в дейността им, та да иска спиране на най-харчените стоки.
"Още в началото, когато започва, конкурсната процедура за обектите на автогарата е опорочена, защото в самата документация изпълнителният директор на "Автобусни превози" въвежда ограничения. По-късно те се възпроизвеждат в договорите на търговците, а това е в разрез с изискванията на Закона за храните", заяви по повод на конфликта адвокатката на потърпевшите Мария Кънова. Тя поясни, че единствено РИОКОЗ е компетентната инстанция, която казва в определен тип търговски обект какво е допустимо и какво не да се продава. "Да забраниш на един павилион да предлага захарни изделия - вафли и кроасани, е кощунствено. Това противоречи на закона, на Конституцията, в България стопанската инициатива е свободна", категорична е адвокат Кънова.
По повод на обвиненията на търговците директорът на "Автобусни превози" Иван Стефанов заяви, че не влага никакви лични мотиви в отношенията си към наемателите на автогарата. Напротив, по всякакъв начин той се стремял да облекчи работата им, проявявал разбиране към проблемите им, дори в отделни случаи правил недопустими от закона отстъпки. Всички те са играли на търг, сключили са договори при определени условия, които трябва да се спазват, заяви той. После представи констативен протокол от 22 януари т. г., съставен от трима души, където е посочено, че засегнатите търговци от ЕТ "Нептун - Донка Филчева" продават плодове и зеленчуци, захарни изделия, безалкохолни напитки, минерална вода, цигари, ваучери, ядки, бира и кафе за консумация. За част от тези стоки Лазарови твърдят, че са ограничени в продажбите от Стефанов.
"Когато търговците са подписвали договорите си, те са приели условията на наемодателя. Не може после да се води спор, че този продавал това, а онзи онова. Всеки павилион си има регламентирани стоки, които предлага", обясни адвокат Цецка Цачева, която е ангажирана по случая от шефа на "Автобусни превози". Тя се закани, че ще съди семейство Лазарови за неизпълнение на някои от договорните условия.
Междувременно стана ясно, че експерти от КЗК са открили нередности в документацията, която касае наемните взаимоотношения, и са изискали допълнителна информация от потърпевшите търговци. Очаква се проверка в близките дни, при констатиране на нарушения ще бъдат наложени санкции.
Цветана АТАНАСОВА
Врачанската окръжна прокуратура (ВОП) започна проверка на районния прокурор на Оряхово Николай Николов. Целта е да се установи дали той в работно време на 22 февруари е празнувал в ресторант в крайдунавския град с пуснатия под гаранция от 5 000 лв. от Софийския апелативен съд (САС) бивш вече зам.-районен прокурор Димитър Викентиев, посочи окръжният прокурор Светлозар Лозанов.
Изясняването на обстоятелствата продължава, ще се вземат обяснения от работещите в заведението (включително кой е платил сметката), от другите присъстващи в компанията и от журналисти. Междувременно Николов подаде оставка пред Висшия съдебен съвет (ВСС).
"Подадох оставката си. Направих го като морален акт и след като главният прокурор ми я поиска по един не дотам цивилизован начин - от ефира на една национална телевизия. Не виждам в какво съм сгрешил. Заедно с колегите си бях на една маса в ресторант "Дунав", когато при нас дойде Викентиев. Не е имало прощален обяд, никакво тържество не е правено. Имаше алкохол на масата - две бутилки вино за осем човека. Не сме имали уговорка за среща с Викентиев. Просто стана случайно и бе поднесено сензационно от медиите", твърди в писменото си обяснение Николов.
Проверка на участвалите в компанията в ресторант "Дунав" е разпоредила и председателката на Врачанския окръжен съд Татяна Александрова, тъй като към прокурорския обяд са се присъединили и председателите на районните съдилища в Оряхово и Козлодуй Велислава Кипрова и Георги Боровански. Разпоредена е пълна ревизия на двете съдилища и са поискани писмени обяснения от шефовете им.
На 21 февруари Висшият съдебен съвет отстрани от длъжност зам.-районния прокурор на Оряхово Димитър Викентиев. Девет дни по-рано Софийска градска прокуратура образува наказателно производство срещу него и повдигна обвинения за извършени престъпления против правосъдието и за корупция по чл. 302 от НК. Според него длъжностно лице, поискало или приело подкуп, за да извърши или да не извърши действие по служба, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и глоба до 5 000 лв. Ако подкупът е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от 10 до 30 години, глоба до 30 000 лв., както и конфискуване на цялото имущество или на част от него. При ареста на Викентиев на 12 февруари служители на НСБОП откриха десетки папки с дела, 22 000 евро и 8 000 лв.
Наблюдаващият прокурор по делото Роман Василев съобщи, че повдигнатите обвинения срещу Димитър Викентиев са вече 12 - за злоупотреби със служебното положение, натиск над полицаи, кражби и по отношение на митническия режим.
За да не забоксува работата на оряховската прокуратура, Светлозар Лозанов командирова там обвинителката от районната прокуратура в Бяла Слатина Николина Кисьова. Той посочи, че ако се наложи, ще бъдат изпратени и други прокурори. Проблемът се усложнява от това, че Викентиев фактически не е уволнен, а само отстранен от работа, което означава, че неговото място се пази докато приключи разследването или докато бъде уволнен. Същото се отнася и за депутата Тома Томов, чието място се пази до изтичането на мандата му на народен представител. Така че на освободените прокурорски места не могат да бъдат назначени нови обвинители, тъй като щатните бройки за оряховската прокуратура са две, допълни Лозанов.
Цветана ЕВГЕНИЕВА
Осем дознания срещу длъжностни лица от общинските администрации във Врачанска област за престъпления по служба са взети на специален отчет от Софийска апелативна прокуратура (САП), съобщи Камелия Трифонова, говорител на Окръжна прокуратура - Враца. Престъпленията са свързани с нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), документни измами и безстопанственост. Дознанията са образувани в резултат на 8 проверки на икономическа полиция с мнение за наказателни производства, уточни Трифонова.
С най-голям обществен резонанс е аферата на длъжностни лица от община Враца, които са нарушили ЗОП с цел набавяне имотна облага на едноличен търговец, с което са нанесли щети за ДП "Строителство и възстановяване" - Враца, за 55 138 лв.
Досъдебното производство е под номер 65/2006 г. и се води от дознател Елена Луканова и наблюдаващ прокурор Силвия Миленкова. Срокът на разследването е удължаван няколко пъти, а в последния работен ден на миналата година е поискано ново продължение от главния прокурор Борис Велчев.
Обвинението е заради нарушения на ЗОП за ремонт на четвъртокласния път между селата Власатица и Бели извор, община Враца. По специална схема са източени пари от общинския бюджет, като на ЕТ "Гарант-90 - Стоян Цонев и сие" са платени близо 56 000 лв. за запълване на дупки по шосето между двете села. Според разследването парите били преведени още преди да е свършена работата, а според документите фирмата е трябвало да асфалтира по поръка на врачанското кметство към 5 км от цялото трасе. Експертна оценка показва, че извършената работа не е за повече от 1 000 лв., т. е. изпълнителят е получил 55 пъти повече. Неофициално се твърди, че Стоян Цонев, който е строителен предприемач и собственик на асфалтова база край Враца, е близък до кмета Войслав Бубев, а фирмата му се ползва с неговите протекции.
САП се занимава и с дознание срещу кмета на община Борован Петьо Гацински, който в съучастие със зам.-кмета и други длъжностни лица от общината и управители на фирми, според обвинението са присвоили 101 484 лв. общински средства. Парите са били отпуснати за отстраняване на щети от наводненията през 2005 и 2006 г. След сигнал, постъпил от общинския съветник Петър Цветковски, е извършен одитен доклад, който е установил начет от над 100 000 лв. Установено е също, че Гацински е изразходвал неправомерно 160 000 лв. за закупуване на лек автомобил "Мерцедес". Областната комисия за борба с корупцията разследва и друго провинение на борованския кмет. Според Иван Гарвански от с. Малорад Гацински му поискал подкуп от 5 000 лв., за да уреди спечелването на търг за асфалтиране на пътна отсечка в общината. Комисията проверява и сигнал, постъпил на "зеления телефон" от гражданин, че за три години откакто е кмет, Гацински си е купил апартамент за 70 000 лв. От комисията са поискали разрешение от съда за разкриване на банкови сметки на борованския кмет.
С мнение за образуване на досъдебно производство и дознание са и приключилите проверки срещу общинския кмет на с. Хайредин Кирил Тодоров за безстопанственост с щети за 7 146 лв.; кмета на с. Косталево за присвояване на 8 000 лв. и документно престъпление; кметовете на селата Камено поле и Алтимир и длъжностно лице от кметството на с. Добролево - за документни престъпления, казаха още от Окръжна прокуратура във Враца.
Симеон НИКОЛОВ
Бивш свещеник от Лом е обвиняем по дело за убийство, което гледа Окръжният съд в Монтана. На подсъдимата скамейка е Здравко Ангелов (57г.), който ще отговаря за убийството на 46-годишната Людмила Манойлова от Лом. Бившият поп не е задържан. Съдебното заседание в понеделник бе отложено за 15 март, след като адвокатът на подсъдимия представи болничен лист на своя клиент.
Според версията на прокуратурата в нощта на 15 срещу 16 ноември 2005 г. Ангелов е намушкал с нож в шията Манойлова, след което е захвърлил оръжието в храсти и се е прибрал в дома си. Обвиняемият не се признава за виновен и твърди, че по същото време гледал телевизия в компанията на свои роднини.
Установено е, че във въпросната нощ Здравко Ангелов поканил в дома си своите познати Димитър Дражев (49 г.) и Людмила Манойлова (46 г.), които живеели на семейни начала. По повод рождения му ден той ги помолил да му съдействат да се сдобри с бившата си приятелка Иванка Кръстева. Тримата отишли заедно с такси до близкото село Сталийска махала и взели от там Кръстева. По време на празненството бившият свещеник изпил много ракия, започнал да заплашва гостите си с нож и газов пистолет и скоро те си тръгнали. Около полунощ гостите на попа отишли в дома на Манойлова в Лом. Дражев слязъл да пазарува в денонощен магазин, през това време Здравко Ангелов пристигнал неочаквано, звъннал на вратата и щом му отворили, се нахвърлил с нож върху двете жени. Манойлова била прободена в шията, което се оказало смъртоносно за нея.
По време на следствието Иванка Кръстева свидетелствала срещу Здравко Ангелов и още в нощта след убийството посочила на полицията къде е захвърлил оръжието на престъплението и разказала подробно случая. По-късно дала същите показания и пред съдия. На последното дело жената обаче се отрече от показанията си и заяви, че в това време гледала телевизия в дома на Здравко Ангелов заедно с него. В подкрепа на Ангелов свидетелства и брат му. На следващо заседание бившият свещеник се зарече да доведе още трима свидетели, които щели да кажат, че гледал телевизия в дома си.
Освен че не се признава за виновен, Здравко Ангелов твърди, че е невменяем и не може да носи отговорност за постъпките си. Той размахва в съда експертиза от 1971 г., когато бил в казармата и пак бил съден за побой и хулиганство. Тогава наистина комисия от експерти го признала за луд и делото било прекратено. Преди да започне сегашното дело на Здравко била направено тройна съдебно-медицинска експертиза, която дала заключение, че е вменяем.
Здравко Ангелов е съден три пъти. Последната му присъда е за нанасяне на средна телесна повреда на архиерейския наместник на Лом. Тя е от времето, когато още бил свещеник. Тогава намушкал с нож своя колега, който оцелял след операция и дълъг престой в болницата. Ако сегашното обвинение срещу него по член 116 от НК се докаже, то той може да получи присъда от 15 - 20 години затвор или доживотен затвор, съобщи прокурорът по делото Олег Димитров.
В близкото минало Здравко Ангелов на няколко пъти бе кандидат за депутат и дори провеждаше предизборни събрания в Лом.