СОЦИАЛНО
Поля ТОМОВА
В Плевенска област се забелязва оживление след подписването на предварителния договор за строителство на АЕЦ "Белене". Окончателният контракт с руската фирма "Атомстройекспорт" трябва да бъде сключен до май тази година. Плевен и областта очакват изключително икономическо развитие, тъй като регионът става център на ядрената енергетика, каза областният управител Цветко Цветков. Той добави, че в шестте години на изграждане на Втора атомна ще бъдат разкрити над 5 хиляди работни места, което пък е стимул за развитието на икономиката. Това е инвестция от 4 млрд. евро, която включва не само мощностите на централата, но и много сериозно социално-битово строителство, напомни Цветков. Надеждата е голяма част от строителството да бъде извършена от плевенски строителни фирми като подизпълнители на обекта. В тази връзка областният управител е поканил на среща-разговор президентът на "Атомекспортстрой" Сергей Шматко. От строителната камара в Плевен заявиха, че 22 фирми имат капацитета и възможностите да участват в изграждането на централата.
И в Белене вече има оживление. Строят се помощните сгради към централата - информационен и медицински център, сграда на специалиста, складова база и други. Прави се основен ремонт на хотела в града, който да приюти първите руски специалисти. За хората в региона централата означава преди всичко повече живот и икономическо развитие. Някои от тях, като 55-годишния Марин Шанкулов, са оптимисти: "Добре ще бъде за региона. Ще се развият доста отрасли и услугите. Най-вече самото строителство ще глътне доста работна ръка, транспорт, всичко ще отиде към подобрение". Други обаче все още са скептици: "Ние живеем с мисълта, че централа няма да има по простата причина, че 15 години, дойдат ли избори, АЕЦ-ът тръгва. Докато не дойдат камионите и машините, не вярвам", твърди 37-годишният Георги Печев. Най-доволни обаче са строителите. 300 от тях вече работят по обекти на централата. Повечето са млади момчета, но не липсват и изпечени майстори. "Тук работя вече два месеца, доволен съм от парите. Има малко повече работа, но това да се чува. Вярвам, че ще имаме още доста обекти, докато приключим", споделя 26-годишният Ивелин Валериев, който слага вътрешна изолация на хотела.
Хората в Плевен и региона са оптимисти и твърдят, че това правителство е първото, което изпълнява обещанията си. Казаха - и Румен Петков, и другите, че ще пуснат централата, и вече го правят, говорят местните.
АЕЦ "Белене" е надежда най-вече за младите хора, които до момента са бягали от региона. За учениците от професионалната гимназия по ядрена енергетика централата е една добра професионална възможност. "Очаквам градът да се развие - това е голяма надежда за нас. Ще има повече работни места, повече възможности да се развиваме", казва 18-годишният Михаил Свещников.
Според управителя на централата Васил Бандов отсега трябва да се мисли за специалистите, които ще експлоатират Втора атомна. Основното ядро ще бъде от експерти от Козлодуй - 200 - 250 човека. Вече сме започнали широка кампания, насочена към младите хора, които са завършили средно образование тук, да продължат висшето си образование в областта на ядрената енергетика, за да разчитаме на подготвени кадри, каза Бандов.
Атомната електроцентрала в Белене ще има два реактора от по 1 000 мегавата. Според предварителния договор пускането на първи блок е в края на 2013 г., а на втори - една година след това.
Веселина ВАСИЛЕВА
Три майки от областта са изявили желание да се включат в Националната програма в подкрепа на майчинството, приета миналата година от правителството, съобщи Незабравка Булянска - директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане в Плевен. Целта на програмата е да помогне на професионалното развитие на майките като осигури безработни лица, които да отглеждат децата им. За целта през тази година в програмата се предвиждат да бъдат включени 2 000 лица от цялата страна. Договорът, който се сключва между майката и детегледачката, е валиден докато детето навърши две години - това е и периодът, в рамките на който всички осигурени майки имат право на платен отпуск. Работодател по програмата е дирекцията Социално подпомагане. Задължително условие е кандидатът да е регистриран в Бюрото по труда. От там ще помагат на майката, изхождайки от своите критерии, да подбере най-подходящия за мястото. Трудовото възнаграждение, което ще получава наетият, е в размер на 180 лв. за 8-часов работен ден в 5-дневна седмица. Както при останалите трудови договори и тук се предвижда 6-месечен изпитателен срок в случай, че родителите и детегледачката не си паснат. Няма пречка, ако майката предпочита да наеме лице, с което има родствена връзка - било то бащата, ако е безработен, или други роднини, за които не важи изискването задължително да предоставят удостоверение от психодиспансера, че са психически здрави, както и здравна книжка.
Длъжностната характеристика на професията включва определени задължения, които са стандартни за отглеждането на дете. Към тях се прибавя и условието за опазване на имуществото в дома, който се посещава. Според директора на местното бюро по труда Свилен Янков проблем може да възникне само ако майката избере лице, което по един или друг начин е загубило правото си на регистрация като безработно.
Мариана ДИМИТРОВА
Табела за дарение е на път да скара габровските ротарианци с ръководството на най-голямата църква в града "Света Богородица". Ротарианците са обидени, а огорчението им не е със скорошна дата, но продължава да тормози членовете на елитната организация. Става дума за отказа на ръководството на храма "Света Богородица" да постави на подходящо място в църквата надпис, който да казва на габровци, че ротарианците са дали 12 хил. лева, за да бъде направено осветление на фасадата на храма.
"През 2005 г., когато бях председател на Ротари клуба в Габрово, лично говорих с Великотърновския митрополит и свещениците от "Света Богородица" и се разбрахме ние да финансираме архитектурното осветление на храма. Направихме го и ни струваше 12 хил. лева. Навръх Велики четвъртък срещу Великден осветлението беше открито. Нашата договореност бе, че след като го направим, ще поставим подобаваща плоча за дарителите. Направихме плочата от черен мрамор в подходящ шрифт "Осветлението е дарено от Ротари клуб - Габрово". Съобразихме се с изискването на църквата на плочата да няма свастики и емблеми - и затова не сме поставяли знака на Ротари. Плочата стоя година и половина в канцеларията на храма, никой не я постави и един ден ние я закачихме от северната страна на фасадата. Стоя само една нощ - на другия ден беше изчезнала и стана известно, че е махната от иконома на църквата. Защо бе направено това, нямаме отговор. Според църковната традиция името на всеки християнин, който е направил дарение за храма, трябва да бъде изписано. Дарихме доста пари, а през последните 20 години никой не е давал такава голяма сума на тази църква. В Ротари - Габрово членуват 35 човека. Как да обясним на всеки от тях, че парите от джобовете им са дадени на църквата, но никой не ги почита зради това? В християнството има канони, но и неписани закони и те трябва да се спазват. В цялата работа трябва да има почтеност и достойнство. Всички знаят колко е красива сградата на църквата нощем. Искаме нашите съграждани да разберат, че това е направено от нас", сподели габровският бизнесмен Хари Богданов, член на Ротари клуба в града на Рачо Ковача.
Ротарианците дори обсъждат варианта дали да не поискат от ръководството на храма да им определи ден, в който да демонтират осветлението от фасадата и да го монтират там, където биха уважили жеста им. Великотърновският митрополит Григорий е информиран за случая. Ротарианците от Габрово са го молили плочата да бъде поставена, но срещали "мълчалив отказ", въпреки че лично той дал съгласието си през 2005 г. Вероятно има някаква неприязън на Българската православна църква към ротарианството, но пък врачанският митрополит Калиник също бил ротарианец, имало и доста свещеници, които членуват в Ротари клубове. Оказа се, че попове са членове на 12 организации на Ротари в страната.
Доц. д-р Димитър СТОЙКОВ, ръководител катедра "Сестрински и акушерски грижи" при МУ - Плевен
Преди да започна отговора си държа дебело да подчертая, че той не е провокиран от желанието ми да се върна в директорския кабинет на плевенската университетска болница - заявявам категорично, че такова няма. Повод за този отговор е интервюто на изпълнителния директор на УМБАЛ "Д-р Г. Странски", публикувано във в. "BG Север" от 02.02.2007 г., в което дебело се подчертава, че болницата е поета в ситуация, когато дългът й е бил над 12,5 млн. лв. и само за една година той е намален над 10 пъти.
Сегашното ръководство на УМБАЛ - Плевен, започна работа на 20.12.2005 г. и само за три работни дни (между коледните и новогодишните празници) заявява, че е "успяло" да намали дълговете на болницата от над 12 500 хил. лв. до 5 047 хил. лв. на 01.01.2006 г., като забравя факта, че в края на 2005-а болницата е получила и регулярната извънредна субсидия от Министерството на здравеопазването (МЗ) в размер на 6,7 млн. лв. Пропуска се и това, че решението за размера на тази субсидия е взето от настоящия екип на МЗ преди оставката на стария и назначаването на настоящия директор. Смятам, че е коректно сегашното ръководство да отчита резултатите си от 01.01.2006 до 01.01.2007 г.
Кратък анализ на резултатите на УМБАЛ "Д-р Г. Странски":
I. Намаление на разходите през 2006 г. с 9 536 353 лв. (-26%) в сравнение с 2005 г. Отличен резултат, разгледан сам по себе си. Анализирайки данните по-долу, можем да видим откъде са реализирани тези "икономии".
1. Намаление на разходите за медикаменти с 5 149 184 лв. (-49%) в сравнение с 2005 г. Това доведе до 17 лв. лекарстводен, който е над 2 пъти по-нисък в сравнение със средния за останалите университетски болници. Това със сигурност не е в полза на пациентите, персонала, а най-малко за имиджа на болницата и крие много подводни камъни в бъдеще. Има заповед към консултантите на болницата (в противоречие с наредбата на МЗ за консултативната помощ), според която всеки от републиканските консултанти на УМБАЛ - Плевен, преди да преведе болен от болниците в региона, трябва да иска разрешение от ръководството на болницата. Вече неведнъж съм твърдял, че университетските болници са последната преграда между небитието и живота. Много често сме били свидетели на чудеса - абсолютно безперспективни пациенти да излизат на крака от болницата. Ето защо смятам, че всеки тежко болен има право да получи най-квалифицираната медицинска помощ, независимо на каква цена и какъв ще е изходът от лечението. Всички опити да се ограничи консултативната помощ на болницата са в противоречие не само с правата на болния, но и с интересите и авторитета на лечебното заведение.
2. Разходите за заплати и осигуровки на персонала в УМБАЛ - Плевен, са намалени с 2 712 766 лв. (-19.3%) в сравнение с 2005 г. Това постави персонала на болницата на пето място по заплати в сравнение с тези на болниците от Плевенска област и след медицинския персонал в градовете Никопол, Гулянци, Червен бряг и Левски, а за сравнение с областните и другите университетски болници не може да става и дума. Вече се отбелязва сериозно увеличение на текучеството сред сестрите в активна трудоспособна възраст. При лекарите се наблюдава нещо по-интересно. Без да напускат, те сключват по-изгодни втори трудови договори с болнични заведения от региона, частни здравни центрове или със заведения от доболничната помощ.
При увеличение на постъпилите в стационара пациенти с 661, при увеличение на броя на клиничните пътеки от 120 на 320 и при увеличение на средната стойност за един пациент, ние отчитаме "малък спад" на приходите и този "малък спад" е в размер на повече 8,1 млн. лв. Причините за този факт оставям без коментар, но те лесно могат да се открият при един безпристрастен анализ на данните.
Ако тази политика по отношение на болничния персонал продължи, в началото на 2008 г. ще се почувства глад за сестри, а много от високо квалифицираните лекари ще напуснат или най-малко "ще прехвърлят леките си пациенти" в болниците от региона.
3. Разходи за капитално строителство и медицинска апаратура - намалени с 568 175 (-31%) в сравнение с 2005 г. Това са инвестиции в бъдещето на болницата и резултатите от подобна рестриктивна политика ще се почувстват още през тази година.
4. Разходи за енергия и др. - намалени с 402 425 лв. (-17%). Този резултат стана възможен, благодарение на ремонта на топлопреносната мрежа на болницата, който се осъществи през лятото на 2005 г. Икономии бяха реализирани и от преминаването на отопление с природен газ на II-ра клинична база през есента на 2005 г. От значение е и топлата зима до момента.
II. Намаление на приходите през 2006 г. с 8 102 518 лв. (-22%) в сравнение с 2005 г.
Твърдението, че намалението на приходите се дължи на намалението на извънредните държавни субсидии, не е вярно. Финансирането за покриване на дългове през 2006 г. е по-ниско с 2 850 хил. лв. в сравнение с тези от 2005. Само за информация - намалението на извънредните субсидии през 2005 спрямо 2004 беше с 4 981 хил. лв. Следователно приходите от дейност на болницата са с над 5 млн. лв. по-ниски спрямо тези от 2005. Причините за този резултат вече бяха коментирани по-горе. Тук ще се спра само на едно от решенията на ръководството на болницата за закриването на "Ин витро" центъра към университетската болница, ръководен от доц. Емилияна Конова. Факт е, че това е един от първите и най-добре работещите центрове в България, помогнал да се осъществи най-съкровената мечта на десетки семейства - да имат собствена рожба. Безспорно е и изключителното му значение в сегашните условия на отрицателен прираст и рекордно ниска раждаемост. Налице е и положителният финансов резултат, отчетен от центъра за 2006 г. - чиста печалба от 30 хил. лв., постъпила в болничната каса. На фона на всичко това, най-малко буди недоумение решението за закриване на центъра.
В заключение искам да кажа следното: провежданата политика през 2006 г. не е в полза на пациентите, персонала и авторитета на университетската болница, нито пък е в полза на Плевен и региона, а даже не е в полза и на МЗ или пък страната като цяло. По мнението на доайени в нашия колектив с над 30-годишен стаж, подобно противопоставяне между колектив и ръководство в болницата досега не е имало. Ще си позволя да завърша с една прогноза - ако сегашното ръководство продължи с тази политика до края на мандата си (още две години), ще възникнат редица проблеми: с лечението на пациентите, с базата и апаратурата, загуба на високо-квалифицирани кадри и редица трудности, които ще върнат болницата години назад, а следващото ръководство ще бъде поставено в изключително неизгодна позиция.
Истински се надявам да не се окажа лош пророк.
Опасна ли е пластичната хирургия при реконструкции на носа и ушите и желателно ли е да се прави?
Дияна Иванова, 19 г., Велико Търново
Д-р Юрий НИКОЛОВ, специалист УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева"
Нашата клиника има повече от 15-годишен опит в пластичната хирургия на лицето. В България цената на една пластична операция на носа е около 3 000 лв., което е значително по-евтино от петте хиляди евро в европейски мащаб, а в "Св. Параскева" цените са още по-ниски. Ринопластиката (на носа) е хит напоследък заедно с аурикулопластиката (на ушите). Това не е функционална хирургия, при която операцията да е задължителна. В повечето случай тя се прави, за да се подобри самочувствието на индивида. Когато се превръща в самоцел, пластичната хирургия определено е опасна. Предварително в разговор с пациента се уточнява план и програма на операцията, включително и с представа за крайния резултат. Поредицата от изследвания са задължителни.
Проблемът с клепналите уши често води до тежки психологични деформации от най-ранна възраст, тъй като децата са невероятно жестоки в отношенията си. Според някои школи пластика на ушите може да се прави след навършване на 3 г., но по-консервативното мнение е, че възрастта на пубертета е най-подходяща. Съвсем пресен случай в нашата практика беше на 15-годишно момче с клепнали уши, което след непрекъснати подигравки от връстниците си се беше затворило в себе си и стигнало до фаза тежка депресия и отказ да ходи на училище. Според родителите това не бил съществен проблем, защото не е болест. Детето обаче залепя ушите си с каникулит, в резултат на което получава тежка инфекция и възпаление на хрущяла.
Самата операция е много бавна, прави се с обща анестезия, продължава около 3 часа. Като оперативна травма и усложнения не е опасна. Следоперативният период е 15 дни. През това време се носи превръзка. В зависимост от деформациите се определя и техниката. При големи уши се редуцира размерът като се изрязва от хрущяла заедно с кожата. Ако са клепнали, се изправят, както и ако са изкривени в долната или горната част или двете уши са различни по големина.
Проблемът с формата на носа най-тежко се преживява от жените, които го обвиняват за професионалните и личностните си неуспехи. Има интересна класификация на хората в зависимост от тяхната оценка на красотата. Първата група засилват значението на дефекта, който може да е минимален и го преувеличават. В другата крайност са хората, които неглежират максимално външния си вид до такава степен, че си нанасят вреда. Третата група, която за наше съжаление е най-минимална, има сравнително припокриване на обективно и субективно усещане.
При носа деформациите са свързани с хрущялната (предната) или задната (костната) част. При първите деформациите са повдигнат носен връх - много чип нос, или обратно - орелски нос с паднал връх. Честа деформация е и широката основа на носа - така нареченият негроиден нос. В задната част най-честите деформации са свързани с т. нар. гърбици. Антиподът на гърбавия нос е седловидният, вдлъбнат нос. Деформациите могат да засягат костта или хрущяла или и двете. По време на интервенцията хрущялите и костите биват смалявани и отстранявани със специални инструменти. Понякога се налага и добавяне на структури, като най-добрият вариант е автогенната пластика - с тъкан от самия пациент.