АРТСЕДМИЦА
Даниела ДОЧЕВА
Ива Ябланска е единствената българка, която ще свири в световноизвестния младежки оркестър на името на Густав Малер, създаден от великия диригент Клаудио Абадо, научи "BG Север". На прослушването през миналия месец се явяват 1 500 амбициозни музиканти от цяла Европа, но избраните са малцина. Те имат право да останат в оркестъра до навършване на 26-годишна възраст. Талантливата плевенска цигуларка и колегите й започват турне на 1 март в Италия, Испания, Германия, Австрия, Люксембург. В концертите ще се включи и световноизвестният гръцки цигулар Леонидас Кавакос.
Ива Ябланска е доволна, че турнето съвпада отчасти с ваканция в Университета за музика и приложни изкуства във Виена, Австрия, където е студентка от скоро, и няма да загуби много занятия. Тя сподели, че това е едно от най-престижните учебни заведения в Европа, в което дисциплината и правилата са много строги. "Много съм доволна от решението си да замина там, защото ангажиментите и възможностите, които ми се предлагат, са на много високо ниво. Кандидатствах през юни. Цяло лято учих немски език и на 1 октомври положих успешно изпит по езика. Ще се обучавам при проф. Йела Шпиткова, която е възпитаничка на Давид Ойстрах", разказа развълнувано цигуларката. След 6 години Ива ще получи магистърска степен. Ако й се отдаде възможност, иска да се включи в програма "Еразмус" за чуждестранни студенти. Най-голямото й желание е да специализира камерна музика във Франция. "По време на образованието ми в България съм свирила в клавирно трио, в сонатно дуо и в струнен квартет, с който имахме интензивна концертна дейност. Виолончелистът на този квартет беше Йордан Стойчев, който също е плевенски възпитаник", разказа тя. Амбициозната плевенчанка пробва възможностите си на още един престижен музикален форум. Този месец тя се яви на прослушване за огромния фестивал в Сапоро, Япония. Кандидатите са от цял свят, а одобрените ще станат известни през март. Оценява, че шансовете й са много по-малки, но е убедена, че човек трябва да използва всяка възможност за изява.
Ива Ябланска е родена на 12 май 1988 г. в Плевен. От 5-годишна свири на цигулка при Благородна Танева. Винаги е била до мен, винаги сме били заедно, на много неща ме е научила и ще я уважавам до края на живота си, не пропуска да благодари тя. Младата цигуларка учи в НУИ" П. Пипков" до IX клас. След това следва преподавателката си в НУИ" Л. Пипков" в София, където завършва средното си образование.
Мира ГАНЧЕВА
Деветата си книга представи в Клуба на дейците на културата в Ловеч белетристът Анатолий Петров. "Погледи през мъглата" е поредният сборник с разкази, в които не един читател може да открие себе си в лицето на даден герой. На въпрос на "BG Север" защо носи това име новата книга, Анатолий Петров отговори: "В мъглата се крият много потайности, които можем да открием, ако се напрегнем. Мъглата е явление не само в атмосферата, но и в обществото. И ако надникнем, ще видим колко мъгли и места за надничания има по света".
"Маркиз Паздермахленски" бе разказът от новия сборник, който писателят беше избрал, за да представи книгата. Целият град се позна в персонажите, много хубаво си ни описал, изказа възхищението си Юмер Юмеров, секретар на читалището в крайдунавския град, след неповторимия литературен прочит на актрисата Слава Георгиева.
Четвъртчасов прелет през творчеството на Анатолий Петров направи и редакторът му Кольо Станчевски. По думите му белетристът умее да плете кошницата на сюжетите си кинематографично, така че спокойно разказите му могат да бъдат филмирани. Още повече че произведенията му имат постоянен музикален фон: от класическата, през модерната музика, до фолклорните ритми - като във филмите. Редактирането е иначе скучен труд, но на неговите творби ми доставяше естетическо удоволствие, призна Станчевски и пожела още девет по девет книги на Анатолий Петров. С две думи разказите му могат да бъдат определени като непринудено-завладяващи, но ако авторът не притежаваше светославминковските рентгенови очи, нямаше да изгради тези запомнящи се характери, каза още редакторът.
Георги СТОЙКОВ
Най-после се роди силна книга на плевенски автор! Тази книга е събрала в стотината си страници съдбите на хора обикновени. Необикновени бяха само делата им. Говоря в минало време, защото повечето от тези хора вече ги няма в живия живот. Угасват като след опустошителен пожар и последните пламъчета на техните дела. Добре, че талантливата ръка на Спаска Гацева добросъвестно ги е записвала в продължение на повече от четвърт век и ги прибавя днес към паметта на българското племе. Безукорно, честно, тя не е спестила нищо от истините за онова време.
В хрониките "Ловец на деня" Спаска Гацева общува със стотици хора. Те са различни по възраст, образование, манталитет, духовни дадености. Но в тях тя открива нещо общо. Това е стремежът у всеки да създава, да твори блага - материални и духовни, да оставя след себе си дела. Къде ще усетиш днес този благороден порив!
Аз съм свидетел на времето, когато се раждаха по вестници и списания тези чисти, лирично оцветени късове за строителите на онази, отишла вече в историята България. Спаска е чувала от приятели и колеги добри думи за тези творби. Събрани сега на едно място, съхранили мечтите и романтиката на онова съзидателно време, те, поне в моята душа, съживиха вярата, че нищо не е забравено, нищо не е загубено. Добротата ще пребъде. Истината за хората и за времето не умира!
С трепет прелиствах страниците на раздела "За Русия - с любов". Те събудиха в мен нежни, цветни спомени, но и покруса, тъга. Заедно сме били със Спаска на много места по приказната руска земя. Имаме общи приятели, които ще помним до гроб. С пресъхнали гърла и сълзи в очите всеки от нас е слагал цвете в Пискарьовското гробище в Ленинград върху гроба на малката Таня Савичева. Стоели сме онемели пред опожареното от немците беларуско селце Хатин. Прегърнати, вплели длани един в друг с нашите ростовски побратими, ние се кълняхме пред паметника на падналите във Великата отечествена война в градчето Матвеев курган и на Шипка, да бъдем заедно завинаги.
Чест прави на един български творец и гражданин, каквато е Спаска Гацева, в това развихрило се в България русофобство, високо, с пълен глас да афишира чувствата си на благодарност и любов към страната, която даде образование и професии на хиляди български млади хора.
Аз споделям тази признателност и любов към Русия.
Ние не сме сами. В навечерието на 130-годишнината от Освобождението на България от турско иго милиони българи ще склонят глава пред подвига на нашите славянски братя-освободители. И така ще бъде докато я има България.
С малко завист и с много обич, благодаря ти, моя приятелко от младите години, за силата и вярата, с която си заредила книгата си. Бъди здрава! България ще те помни!
Мариана ДИМИТРОВА
Карикатуристът Георги Чалъков е тазгодишният лауреат на наградата на Дома на хумора и сатирата от 33-ата Национална изложба на карикатурата. Тя бе открита в Националния изложбен център за съвременно изкуство на "Шипка" 6 в столицата. По традиция в началото на всяка година секция "Карикатура" на Съюза на българските художници (СБХ) организира преглед на най-доброто, сътворено от талантливи нашенски карикатуристи. Тазгодишната изложба включва 330 творби на 60 активно работещи автори от няколко творчески поколения. Според организаторите тази инициатива е най-мащабната и представителна извадка на българската карикатура в наши дни. Чрез творбите на карикатуристите на едно място са събрани всевъзможни злободневни теми - политика, секс, битови проблеми, царски и депутатски неволи. Най-често срещаните образи са на политици, спортисти и шоумени, а най-експлоатираните типажи са кметът на София Бойко Борисов и премиерът Сергей Станишев. Награда за цялостно творчество бе присъдена на Стоян Дуков, а дългогодишните приятели и сътрудници на Дома на хумора в Габрово - Алла и Чавдар Георгиеви, отнесоха наградата на СБХ.
Стана традиция и награда, която през тази година за осми пореден път присъжда габровската Весела къща. Става въпрос за атрактивен плакет "Светът е оцелял, защото се е смял", а същи диплом и покана към лауреата за гостуване със самостоятелна изложба в Дома на хумора и сатирата.
Лауреат на оригиналното отличие стана известния карикатурист Георги Чалъков, който е председател на секция "Карикатура" на СБХ и оглавяваше тазгодишното жури на конкурса.
В столицата националната изложба "Карикатура" ще остане до 6 март, а габровската публика ще има възможност да я види при гостуването й в залите на Дома на хумора по случай рождения му ден - 1 април.
Кремена КРУМОВА
Над 30 снимки и документи разказват за живота и делото на граф Николай Павлович Игнатиев - руски дипломат и държавник, в изложбата "Моят идеал - свободна България". Тя бе открита в музей “Възраждане и Учредително събрание” във В. Търново. Поводът беше 130-годишнината от подписването на Санстефанския договор. Граф Игнатиев, на чието име са кръстени села и улица в България, е имал значителна тежест при определянето на руската политика в Азия и на Балканите при управлението на император Александър II. На изложбата бе представена и книгата на журналистката Калина Канева, озаглавена “Н. П. Игнатиев - графът на българите”.
На 26 години графът е станал най-младият генерал в руската империя. Роден е в Санкт Петербург в семейство, близко до императорския двор. Дипломатическата му кариера започва на Парижкия конгрес след Кримската война, където участва активно като военен аташе в преговорите за корекциите на руската граница по река Дунав. Посланик в Константинопол е от 1864 до 1877 г. Там негова основна цел става да освободи от турска власт и да привлече под руско влияние християнските народи, най-вече българите. Неуморната му дейност в тази насока, предимно полуофициална и тайна, завършва с Руско-турската война от 1877 - 1878 г., в края на която той договаря с турските представители Санстефанския договор. След като войната, подкрепяна от него, не донася на Русия предимствата, които биха компенсирали направените жертви, той изпада в немилост и се оттегля от активна служба. Малко след идването на власт на Александър III през 1881 г. граф Игнатиев е назначен за министър на вътрешните работи с очакването, че ще провежда консервативна и националистическа политика.
След период на антиеврейски вълнения, според някои подбудени от него, през май 1882 г. той издава Майските закони. През юни 1882 г. граф Игнатиев се оттегля от поста си и до края на живота си не заема официални длъжности.
Плащаха на баща ми с ябълки и фъстъци
Тина ИЛОВА
Музиката звучеше у баща ми, той само записваше нотите. Това са думи на дъщерята на самобитния български композитор и музикант Дико Илиев - втората Александрия. За съжаление, родената през 1938 г. в Оряхово вече е покойница. В нейното семейство уникалният бай Дико прекара последните 11 години от живота си. Тя живееше в Монтана и той, остарял и болен, дойде при нея. Сега, в дните на 110-годишнината от неговото рождение, е оправдано да си спомним за тази жена, белязана от съдбата да бъде негова дъщеря. Приживе с Александрия (наричаха я Сашка) сме разговаряли много за баща й. Как едно дете възприема изключителния си родител? Как се е държал у дома, с децата си, какъв е бил като човек? Баща ми беше много кротък и разбран човек, никога не повиши тон на майка ми и на нас, децата, започваше дъщерята. Още малка, тя разбрала, че баща й е обладан от важна мисия и когато сядал да пише ноти, всички млъквали.
Дико Илиев не учил консерватория, не е бил дори в музикално училище. Учил до четвърто отделение, но нотите владеел до съвършенство. Щом чуеше някоя хубава мелодия по радиото, сядаше и я записваше в ноти, разказваше Сашка. Нямаше пиано, тактуваше само с ръката си по масата. Само Сашка знаеше как се е родило първото му хоро - Искърското. Написал го 18-годишен, на фронта. От мъка по родния край. После от мъка, след смъртта на първата си дъщеря Александрия пише и прочутото си хоро Александрийка. "И на мен ми написа хоро - казва се "Веселото Санче". Като малка много плачех и той се шегуваше, че ще напише хоро "Плачливото Санче", казваше Сашка.
Тя помнеше, че баща й е писал много песни по поръчка - на съседи и приятели. Те го молели да им напише нещо по конкретен повод - рожден ден, сватба. Така се появил "Валс за Любка", посветена на тяхно съседче. Не е пазел партитурите, казвал - музиката е за хората, защо да ги пазя за мен. За благодарност хората му донасяли касетка ябълки, веднъж дори му платили с фъстъци. Но той не искаше хонорари, казваше дъщеря му. Искал само хората да знаят кой е авторът на тази самобитна българска музика. Писал няколко писма до националното радио. То цели 15 години започвало програмата си сутрин с неговия марш "Сливенци при Драва". Всяка Нова година след националния химн пускало неговото Дунавско хоро. Но никога не казвали кой е авторът на музиката.
Баща ми живееше с музиката, тя звучеше у него и той само записваше нотите, казваше Сашка. Самата тя е впечатлена от въздействието на музиката върху него. На 85-годишния си юбилей, вече болен, дирижира с голямо вдъхновение изпълненията на монтанския духов оркестър. На валса "Край Букьовци" стана неузнаваем, казваше Сашка. Само аз знаех какво мислеше тогава - в Букьовци е погребана първата му дъщеря Александрия. На следната година той умира и по негово желание го спуснаха в гроба с Дунавското хоро.
Сашка имаше една утеха и удовлетворение, че малкият й син Румен пое пътя на дядо си. Той завърши музикалното училище в Плевен и стана музикант.
60 г. от рождението на забележителната художничка от Лом. От 1974 г. преподава в Художествената академия в София. Прави реставрация на икони, ръкописи, графики и маслени картини от фондовете на музеи и галерии в Казанлък, Берковица, София, Варна и др.
90 г. от рождението на изкусната майсторка-керамичка от Троян. През 1960 г. участва в програмата на Института по изобразителни изкуства при БАН за проучване и документиране на образци и майстори от Троянската керамична школа. Творби: "Камбана", "Фонтан", "Явор и Калина" и др.
150 г. от рождението на прославения за своето време майстор-образописец и строител. Работи в различни краища на България. Строи църквата в с. Бежаново, Ловешка област. Умира в Угърчин по времето, когато строи местното училище.
40 г. от смъртта на театралния историк и педагог, роден в с. Патреш, Великотърновска област. Един от създателите на Висшия институт за театрално изкуство - София, първият преподавател по история на българския театър, доцент (1948), професор (1951). Подбрал: Витан БАРАШКИ