СИЛАТА НА ПОДОБИЕТО

Д-р Михайлова лекува упорити заболявания с хомеопатия

"Нежната медицина" е предпочитана от английския кралски двор и от спортистите

"По-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен."

Хипократ

Даниела ДОЧЕВА

От три години към катедрата по фармакология в Медицинския университет в Плевен се провежда факултативен курс по хомеопатия за студенти медици. Лектори са д-р Милка Михайлова, нейни колеги от катедрата по фармакология в МУ и преподаватели от София. Това уводно ниво дава базовите понятия на дисциплината. А ако студентите са заинтересовани, в следдипломна квалификация във Варна, София и в Пловдив могат да завършат курсове, които са стандартизирани по типа на специалност.

Д-р Милка Махайлова е дипломиран лекар. Тя работи като главен асистент по биохимия в Медицинския университет - Плевен, от 1988 г. Специализирала е в Германия в катедрата по Клинична фармакология през 1991 г. Първият курс по хомеопатия приключва през 1999 г., след това завършва френски курс по хомеопатия, има приравнена диплома към европейския стандарт по клинична хомеопатична терапия. В частния си кабинет работи от 2002 г. Д-р Михайлова притежава най-много дипломи и квалификации от специалистите в града, но не изтъква това. Доволна е, че има много колеги, с които работи съвместно, защото всеки е много добър в някаква област. Радва се, че има все повече лекари - и общопрактикуващи, и тесни специалисти, които се занимават с хомеопатия.

Псевдохомеопатите

Във всяка една област може да има злоупотреби - това зависи както от квалификацията и уменията, така и от етиката на практикуващия лекар, обяснява д-р Михайлова. За съжаление в България европейските стандарти все още не са навлезли в този мащаб, в който според нея би трябвало. Затова има и недоразумения. Те тръгнали от ангийската хомеопатична школа, която влиза в страната ни през 1993 - 94 г. чрез първите лектори англичани. В Англия медицинското образование и медицинската помощ са стандартизирани по различен начин от тези в България. Това дало повод на хора, които искат да преиначават нещата, да обявят, че и не лекари могат да практикуват хомеопатия. Но това в никакъв случай не може да дисквалифицира самата хомеопатия, нито хомеопатичните лекарства, убедена е тя. Разказва, че в Хайделберг наскоро се събират практикуващи лекари хомеопати от цял свят. Англичаните, които имат самочувствието да са много класически в хомеопатията, били изумени от цифрата 15 години хомеопатия в България. "Това очевидно е прохождане на една нова специалност, но големият ентусиазъм и големият потенциал, който има българската нация, ни дават големи предимства. За това кратко време колегите, които работим професионално, успяваме да наваксваме липсата на учебници. Д-р Несторов от София направи много за институционализирането на нещата с Лекарския съюз", информира д-р Михайлова. Като университетски преподавател тя има щастието да общува с младите лекари, които са много отворени за широк спектър от терапевтични възможности. Още повече като се убеждават, че хомеопатията в редица случаи може да окаже помощ там, където с другите средства за лечение не са успели.

Какво

представлява

хомеопатията?

Произходът на думата “Хомеопатия” е гръцки: Homoios – подобен, pathos – страдание, и отразява основния й принцип: ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО (Similia similibus curantur). А не както широко използваните химични лекарства, наречени алопатични, където принципът е на противопоставянето. С тях се подтиска някаква проява на заболяването - аналгетиците подтискат болката, антибиотиците - бактериите и т. н. Няма нищо лошо в използването им на етап, в който се налага това, смята лекарката. Но припомня, че още Хипократ е лекувал както по принципа на алопатичната, така и по принципа на хомеопатичната медицина - в зависимост от пациента и от целите на самото лечение.

В нашето общество хомеопатията много често се бърка с плацебо (лечебния ефект на внушението) и с фитотерапията. Тези грешки са в резултат на лоша информираност и на невежество, смята лекарката. Тя обясянва, че една част от хомеопатичнита лекарства са направени от изходна субстанция билки, но само тя е растителна. Ефектът, който се цели, особено в класическата хомеопатия, е холистичен, т. е. върху човека като цяло. И като всяко предписване на лекарства си има показания, умения, техники, за да се стигне до вярното за пациента лекарство. Например при двама болни от синузит тя изписва различни препарати, защото хомеопатията лекува човека, а не само заболяването. Тук се спазва основният принцип в медицината: "АКО НЕ ПОМАГАМ, НЕ ВРЕДЯ." Тъй като това са многократно разредени разтвори, ако няма резонанс, ако няма подобие между лекарството и пациента, нито се помага, нито се вреди. Има различни изключения с биотерапевтиците (като туберкулин), но те не са пуснати в широката мрежа.

История

и съвременност

Хомеопатията има дълга история и вероятно голямо бъдеще. Съвременната хомеопатична медицина води началото си от Германия. Немският лекар, химик и фармацевт Самуел Ханеман (1755 - 1843) по време на холерната епидемия експерементира с хининови разредки и открива кои от тях са най-ефективни при лечението на неговите пациенти. Оказва се, че именно едни от най-разредените, но динамизирани разтвори, водят до абсолютно излекуване. Често хомеопатията е наричана “нежната медицина”, защото тя действа изключително меко, неинвазивно, по посока на реакцията на самия организъм и без да нанася вреда по токсичен път. Най-широка хомеопатична практика като медицинска дисциплина в момента има във Франция, като тя е включена както в студентското образование, така и в следдипломните квалификации. Там хомеопатичните лекарства са реимбурсирани от Здравната каса и над 60% от населението се лекува хомеопатично. Англия е другата страна, в която много широко се практикува хомеопатия. Английският кралски двор си има личен лекар хомеопат, лекува се изцяло с хомеопатични лекарства. Между другото всички елитни спортисти в Европа се лекуват хомеопатично, а не химиотерапевтично, споделя интересни факти лекарката.

В момента имало съперничество между френската и английската школи. "Аз съм немски възпитаник и работя по немскатка школа, защото тя интегрира най-доброто от двете. Но всеки си има свой подход. Не бива да има залитания нито в едната, нито в другата област. И тоя сепаратизъм въобще в нашия живот - колко сме малки, а продължаваме постоянно да се разделяме по някакви показатели. Може би професионализъм и добронамереност са най-добрите критерии, а не някакви други, смята д-р Михайлова.

Какво

представляват

хомеопатичните

лекарства?

"В началото на моята практика леко се дразнех от подмятания от рода на това, че една таблетка, разтворена в един литър вода, не може да има истински ефект - това било внушение. Такъв тип описание на хомеопатичен разтвор е не само лаически, той просто е непрофесионален. Хомеопатичните лекарства и разтвори се изготвят по много специфичен начин. През октомври 2007 г. аз бях в гр. Карлсруе, Германия, в завода на "Дойче хомеопатише юнион". Цялата българска група от 11 члена, макар и да сме вътре в професията, бяхме изумени от мащабите на хомеопатичната фармацевтична индустрия", разказа лекарката. Фармацевтичните разтвори и лекарства се произвеждали по много специфичен начин. Матерната, изходната тинктура действително се прави от някакъв вид субстанция - растителна, животинска, болестотворна тъкан, минерал. От тук нататък самите хомеопатични разтвори се подготвяли чрез многократни разреждания и динамизирания на всяка следваща разредка. Като механизмите, по които се осъществява разреждането, се родеят не с химията, а с физико-химията и с квантовата химия. Тоест големите усилия на научните изследвания в хомеопатията били насочени натам да разберат защо и как по-разредените хомеопатични разтвори имат по-комплексен ефект върху човека, отколкото по-концентрираните. Занимаващите се с физика разбирали много добре за какво става въпрос. Това са квантови механизми, които проникват на субмолекулно ниво. Физиците знаели, че в момента се изследват едни АI-кристали - специални кристални структури на водните разтвори на хомеопатичните разтвори. Неотдавна професор по физико-химия публикува в "Nature" изследвания, които силно озадачили неверующите. "Аз като фундаментален преподавател по биохимия съм дълбоко заинтересована от механизмите на въздействие на хомеопатичните лекарства. Техният метод и принцип на действие е много комплексен - действат на човек като цяло. И в този смисъл отговарят на съвременните тенденции на медицината за холистичния подход - да не лекуваме отделната болест, а да лекуваме човека като цяло. Дори в учебниците по вътрешни болести се говори вече за холистична медицина, а в Германия има и обща практика хомеопатия, където колегите, разглеждайки човека в неговата цялост на психично, емоционално и психо-емоционално ниво, избират най-удачния за пациента подход - хирургичен, алопатичен (с химичните лекарства) или хомеопатичен", разказа лекарката.

Наблюденията й са, че в обществото ни има голямо неразбиране по отношение на самите хомеопатични лекарства. В България е влязла за сега само френската фирма "Боарон", а когато има само едно предлагане, се монополизирал пазарът и се създавало впечатление, че това са всички хомеопатичните лекарства. Всъщност те били една малка брънка от набора хомеопатични възможности, които съществуват. Но поради малкия брой подготвени лекари фармацевтичните хомеопатични компании не били много заинтересовани да влязат на нашия пазар.

Пациентите

Младите хора в България са много по-отворени не само към хомеопатията, а към всички перспективни неща, убедила се е д-р Михайлова. Младите семейства с малки дечица, които се обръщат за помощ към нея, са прочели за хомеопатията в Интернет. Тя пояснява, че в никакъв случай не търси противопоставяне с педиатрите, още певече, че съпругът й е такъв. А в последно време и те се обръщат за съдействие към нея, особено при деца с рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища, при които честите антибиотични курсове вече на никого не харесват - нито на родители, нито на лекари. "На всеки вече е ясно, че когато става дума за вирусна инфекция, антибиотиците са излишни. И тогава хомеопатичната терапия се явява чудотворна, ако лекарят хомеопат е намерил индивидуалните симптоми на пациента и изписва индивидуалното лекарство. Не става дума за тези общи лекарства, които се рекламират по телевизията като осцилококцинум. Трябва да има един холистичен подход, цялостно снемане на случая и намиране на индивидуалното подобие с хомеопатичното лекарство, което действа по принципа на повишаване на съпротивителните сили, имунитета, реактивността", пояснява тя. Децата били много по-реактивни на хомеопатично лечение, защото жизнената им енергия (за разлика от на възрастните) не е подтискана дълго време с продължителен стрес, вредни фактори на околната среда, дълго вземане на алопатични лекарства, емоционални преживявания. "В хомеопатията ако ще лекуваме нещо в дълбочина, с първопричините и цялата му история се върви по пътя отвътре навън. Има и връщане на лентата назад - трябва да се мине през стари симптоми и заболявания, но само като хомеопатична криза, а не като връщане към самото заболяване. В това водене обаче практикуващият лекар трябва да е много вещ, за да знае новопроявилият се симптом хомеопатична криза ли е, или става въпрос за ново заболяване", пояснява тя.

Заболявания

Конкретните заболявания, при които е постигнала успех д-р Михайлова, са най-разнообразни. За нощното напикаване при децата например в т. нар. класическа медицина почти няма подходи. Тъй като то е едно комплексно състояние, с хомеопатичната терапия има много голям процент на успеваемост при лечението. Гастроентеритите, диарийният синдром, ентероколитите са много подходящи за хомеопатична терапия не само в детската възраст. В хомеопатията има специфични лекарства за повтарящи се фибрилни състояния, понякога без ясен причинител. Или при деца, които са склонни към фибрилни гърчове.

Пациентите с жлъчно-каменна болест с кризи много успешно и бързо се повлияват. Лекарката имала възрастна пациентка на 66 г., която миналата година при остра криза е била насочена за хирургично лечение. Тя обаче отказала. С хомеопатичната терапия, която й приложила - останала няколко часа до леглото й, камъните били изхвърлени с фекалиите. Някои проблеми изискват по-продължително лечение - синузитите например. "Имах едно дете пациент с ветилиго, хванато в началото. При него открих причината и ликвидирахме проблема. Това е много ценно в хомеопатията, че се търси центърът на случая, провокиращият фактор. Понякога това са психо-соматични състояния. Имала съм редица случаи с псориазис, някои са били много успешни като лечение. Лекувах дете с много диагнози - тежки алергични реакции, малабсорбция, псориазис. Беше лекувано и в катедрата по детски болести, след това в домашни условия. Майката, детето и аз успяхме упорито да вървим към елиминиране на последиците от тези заболявания, докато стигнем до първопричината. Установихме, че от гледна точка на психоанализата всичко се беше провокирало като взрив след смяна на местоживеенето. Това дете в момента е абсолютно здраво."

Д-р Михайлова работи заедно с д-р Занкова, която е хирург в ДКЦ 3 и е завършила също хомеопатия, след като се убедили, че много от нейните пациенти имат голямо подобрение при разширените вени след хомеопатично лечение. Тромбофлебитът също се повлиява добре - зависи в каква фаза е. Д-р Махайлова разказва за пациентка от Павликени, която отказва операция на разширени вени и започва хомеопатично лечение. Въпреки че при тази диагноза резултатите идват след месец - два, при нея имало ефект още от първото предписание.

Различни неврологични състояния са показани за хомеопатия, ставни също - дископатии, ишиаси. Възможно е и подобряване на зрението, зависи от проблема. "Хомеопатията има много голямо приложение при онкологичните заболявания. Тук обаче опираме до лекарската етика. Във всички видове лечения тук започват големи спекулации. Онкологичните заболявания е редно да се лекуват съвместно от онколог и хомеопат", категорична е лекарката. Тя уточнява, че при фиброзната мастопатия е възможна и само хомеопатична терапия.

Алергиите се повлияват много добре от "нежната медицина". Всяка година в курорта "Албена" практикуващите лекари хомеопатия в България имат конгрес. Тази година темата е "Дерматология и алергология", информира лекарката.

"Имах пациент с бронхиална астма, който се излекува напълно. Но по време на лечението, връщайки лентата назад, ние минахме на етап, в който като дете е бил с тежко дерматологично заболяване и е лекуван с кортикостероиди. В хомеопатията се смята, че кортикостероидната терапия подтиска нещата на по-дълбоките нива. С пациента минахме през няколко лечебни кризи, при които се върнаха стари симптоми", разказва тя.

Малко известен факт е, че хомеопатията се оказва лечение без алтернатива за бременната жена, тъй като и най-безобидното алопатично лекарство би довело до непредсказуеми последици. За разлика от него хомеопатичното лекарство възстановява равновесието само там, където има нужда от такова възстановяване. При здрав организъм даването му не би имало никакъв ефект, защото състоянието на равновесие (на здраве) не е нарушено. Така, ако майката е болна, хомеопатичното лекарство би й помогнало, без да оказва никакво въздействие (положително или отрицателно) на здравия й плод, информира д-р Михайлова.

Задължително изискване за добрия хомеопат е да бъде психолог. "Аз трябва да разгадая човека, неговата същност, за да мога да намеря индивидуалното му лекарство. В моите курсове съм имала специални лекции по психология, психоанализ, където анализираш индиректно, ненатрапливо, и ако имаш тази възможност, с емпатия усещаш човека.

Всеки лекар си има един натюрел. Моят никога не е бил към инвазивната медицина. Хомеопатията е един мек подход, който стимулира човека като психика, емоции и физика да може да се пребори с проблема", изтъква в заключение лекарката.