ПРАКТИЧНО
Наблюдавайте растенията и ги третирайте при нужда срещу вредителиМарт е един от най-ангажираните месеци за градинаря. Навън е по-топло, а работата в градината - по-приятна. Веднага след като почвата се отпусне, прекопайте градината, почистете от евентуални, преживели зимата плевели и наторете. Най-добре използвайте органична тор.
Март е идеалният месец да бъдат засадени повечето видове за озеленяване. Колкото по-рано засадите растението, толкова по-бързо ще се развие то. Времето през март обаче често е много променливо. Внезапните студове могат да се окажат сериозен проблем за растенията, които сте засадили в началото на месеца и са чувствителни на студ - бегонии, домати и т. н.
Някои градинари понякога избързват с неща, които спокойно могат и даже е препоръчително да изчакат края на пролетта (април - май). Такава задача е например наторяването на тревата. В началото на растежа тя използва хранителните вещества, натрупани през есента (тогава торенето е задължително). Пришпорването й може да има за резултат образуването на слаба коренова система.
До средата на март можете да засадите луковични и нови широколистни дръвчета и храсти.
Луковиците на каладиума се развиват в по-топла почва. Изчакайте със засаждането им докато температурата навън стане поне 20 градуса, иначе те може да загният. Зимзеленът е цъфтящо през лятото и много подходящо за лехи растение, което също обича топлото време. Изчакайте до май - юни, иначе може да навлечете на растението гъбички.
Март е идеалното време да захванете едногодишни във висящи кощници и кашпи - петунии, бегонии, импатиенс (циганче). Започнете редовно да косите моравата, за да нямате сериозни проблеми с плевелите през лятото. Ако сте пропуснали да напръскате против плевели през февруари, направете го задължително сега.
Сега е моментът да окастрите вечнозелените видове и овошките и цъфтящите през лятото храсти. Форзицията, азалията, дюлята и хортензията цъфтят през пролетта и могат да бъдат окастряни, едва когато цъфтежът е свършил.
Когато прецъфтят жълтият и кичестият нарцис, не бързайте да отстранявате или да заривате листата им. Нека те пожълтеят от само себе си. Новите луковици, които се формират в този момент, се нуждаят от тях, за да образуват по-едри и красиви цветове следващата година.
След като прецъфтят камелиите и азалиите, е добре да ги наторите с подходящ тор. През този месец извадете и разделете луковиците на цъфтящите през лятото и есента многогодишни - астри, хризантеми, градински чай (Salvia) и т. н.
Ако имате тревисти видове (кореопсис (жълтички), флокс и т. н.) и туфите им са станали прекалено големи, изкопайте и тях и ги разделете, за да захванете нови растения. Огледайте почвата около храстите (азалия, камелия и др.). Може би е добре да добавите малко органична тор и слама.
Подрежете розовите храсти и започнете наторяването им - на всеки 4 - 6 седмици, от сега до септември, както и пръскането против черни петна по листата - пагубни за повечето видове хибриди чайна роза, грандифлора и флорибунда. Новите рози засадете по-добре през първата половина на месеца. Можете да засадите и редица зеленчуци - ранните картофи, броколито и зелето и да посеете семената на морковите, марулята, репичките, спанака и ряпата. Наторете зеленчуците с азотен тор, месец след като започне растежът.
С увеличаването на температурите насекомите стават по-активни. Наблюдавайте всички растения и ги третирайте при нужда срещу вредителите. Проверете решетките и стойките за увивните растения и при нужда ги поправете.
Ако не ви се удаде да идете на море това лято, но много ви се иска да усетите отново топлия южен уют, подходяща атмосфера можете да създадете и у дома или на вилата, като изберете средиземноморския интериорен стил. Той е ярък и свеж като цялото крайбрежие на Средиземно море.
Първа крачка
Море, дърво, топлина, съчетание на бяло и синьо... Колкото повече автентични за стила детайли пресъздадете, толкова по-добре. Домът ви трябва да изглежда като красива картичка, украсена с раковини и корали.
Цветовете
на Средиземноморието
Сблъсъкът на цветовете е неизменна черта на всички южни страни - лазурният цвят на морето, златисто-оранжевите цветове на цветята и плодовете. Сандъчетата с ярки мушкати, снежнобелите стени, боядисаните в синьо дървени мебели и грубоватата керамика създават свежа атмосфера във всеки дом.
Стилни детайли
Домът на хората от южните народи е немислимим без множество декоративни детайли. В средиземноморския дом на място ще бъдат леките завеси в пастелни тонове, бродираните възглавнички, елегантните фенери, които пръскат мека светлина вечер, вазичките и статуйките от розов мрамор. На мястото на обичайните мебели са плетените.
Вдъхновение
Идеи за реализацията на този проект можете да почерпите от гледките, видяни в пристанищните градове на Испания, кубическата архитектура на Гърция, рязко контрастираща на тъмносиньото море, източните силуети на турските минарета и класическата красота на Италия.
Необходими продукти: 1 голям картоф, 1 голяма глава лук, нарязана на дребно, 1 ч. чаша телешки бульон, сол на вкус, на върха на лъжичката кимион, черен пипер на вкус, 250 г телешко филе, нарязано на кубчета, скилидка чесън, счукан, 1 с. л. магданоз, 1 с. л. нишесте, 1 с. л. студена вода, готово тесто за пици и мекици.
Начин на приготвяне: Смесете всички продукти без нишестето и водата. Оставете сместа да заври, след което намалете огъня. Оставете на котлона, докато картофът омекне напълно. Охладете сместа.
Загрейте фурната до 200 градуса. Отцедете добре месната смес, след което я минете през кухненския робот. Разтворете нишестето във водата. Изрежете от разточеното (не много тънко) тесто кръгове с диаметър 10 - 15 см. Сложете в единия край по 1 с.л. от плънката и ги прегънете на две. Притиснете с пръсти краищата. Намокрете ръба с разтвореното нишесте, за да се залепи тестото. Печете върху намазнена кухненска хартия 10 минути, докато краищата на емпанадите станат златисти.
Необходими продукти: 2 ч. л. олио, 1 голяма глава лук, нарязана фино, 400 г обезкостени пилешки гърди, почистени от кожата и нарязани на хапки, 2 моркова, нарязани на ситно, 2 червени чушки, нарязани на дребно, 2/3 ч. чаша целина (главата), нарязана на дребно, 2 - 3 люти чушки, маринованни, 1 ч. л. риган, 1/2 ч. л. кимион, сол на вкус, черен пипер на вкус, 1 консерва бял боб, отцеден, 2 ч. чаши пилешки бульон, 3 с. л. песто.
Начин на приготвяне: В сгорещеното олио задушете лука и месото за около 5 минути. Добавете морковите, чушките и целината за още 5 минути. Прибавете лютите чушки и подправките, боба и бульона и оставете ястието да заври, след което намалете огъня и оставете да къкри 25 - 30 минути. Накрая добавете пестото и разбъркайте.
Необходими продукти: 25 г ликьор с вкус на кафе, 1 с. л. сметана от спрей, 2/3 ч. чаша еспресо, 1 бучка захар, 25 г гореща вода.
Начин на приготвяне: Разтворете захарта във водата, направо в чашата за кафе. Добавете кафето и ликьора и разбъркайте. Сложете и сметаната и разбъркайте внимателно.
Редовната консумация на кисело мляко и напитки с млечна киселина е полезна за венците. Д-р Йошихиро Шимазаки и колегите му от университета Кюшу във Фукуока доказаха, че тези храни осигуряват по-добро състояние на венците, за разлика от прясното мляко и сиренето.
Учените са оценили доколко засегнати от парадонтит били 942 доброволци - мъже и жени на възраст 40 до 79 години. Те събрали информация и колко мляко, сирене и продукти с млечна киселина те консумират.
Резултатите показват, че хората с по-тежък парадонтит приемат по-малко храни с млечна киселина от тези, чиито венци са в по-добро състояние. Приемащите 55 и повече грама кисело мляко или напитки с млечна киселина дневно имали значително по-малко признаци на заболяването. Тези резултати са отчетени, след като са взети предвид всички останали фактори като възраст, пол, тютюнопушене, пиене на алкохол, ниво на кръвната захар и холестерола, честота на миене на зъбите.
Полезният ефект на киселото мляко върху пародонта може да се дължи на пробиотичното действие на лактобацилус в храните са млечна киселина, според д-р Шимазаки.
Парадонтозата е заболяване, при което венците се отдръпват и се стига до загуба на зъби. Лечение почти няма. Стоматолозите препоръчват за профилактика добра зъбна хигиена, включително почистване на зъбния камък.
Правилното хранене е главният залог за успешното отглеждане на сладководни костенурки. Болшинството храни, които обичайно се предлагат на червенобузите костенурки (месо, малки пеперуди, калмари), са адекватни единствено по отношение на белтъчно съдържание. Някои фабрично приготвени гранулирани храни са балансирани по отношение на белтъчини, мазнини, витамини. Практически всички храни обаче не съдържат необходимото количество калций. Тези проблеми могат да бъдат решени по два начина.
Първият е да се нучат костенурките да получават храната на брега, започвайки първоначално на границата на водата при наклонен бряг. В последствие се поставя храната в малък съд с неголямо количество вода. Могат да бъдат хранени и извън аквариума (например като се поставят в съд с малко мека вода). В тези случаи храната може да бъде посипвана с праховидни форми на калциеви соли и витаминни добавки.
Вторият начин е да се хранят костенурките основно с дребна, нетлъста риба, заедно с костите; винаги да се изхранват и малки аквариумни охлювчета (Ampularia spp.) или наземните (Helix aspera). Малките аквариумни рибки от типа на гупите костенурките могат да поглъщат цели. Могат да бъдат хранени и с късчета размразена морска риба (по-добре от семейство костурови, отколкото сельодови или скумриеви). Ако рибата е доста едра, то може да се обрежат ребрените кости и след това да се направят "порционни" хапки заедно в прешленни кости. Ако рибата е много тлъста (цаца, херинга), най-добре е да се подържи в гореща вода (80 градуса) в продължение на 1 - 2 минути.
Месото е най-лошият вид храна от всички достъпни видове. Рахит и хиповитаминоза А се развиват в почти всички случаи, когато костенурките се изхранват единствено с месо. Месото може да се добавя към гранулираните храни за костенурки, тъй като не всички от тях съдържат необходимото количество белтъчини. За съжаление костенурки, привикнали към сурово говеждо месо, трудно приемат други видове храни.
Живата храна (земни червеи, малки пеперуди)е много подходяща за изхранване на млади животни. След продължително гладуване, свързано със заболяване или зимуване, костенурките обикновено започват да се хранят с жива храна. Месо от калмари, скариди, суров черен дроб е полезно като добавка. То не трябва да бъде основна храна. Ако се хранят костенурките веднъж седмично с черен дроб, то се избягва необходимостта от добавка на витамини към храната.
Изкуствени храни съществуват в най-различни разновидности. Те не винаги отговарят на реалните потребности на вида. В някои случаи вкусът им не се нрави, а в други храните се оказват недобре балансирани по отношение на белтъчини, калций, витамини. В повечето случаи това са модифицирани храни за риба.
За сладководните костенурки може самостоятелно да се приготви хранителна смес на основата на хранителен желатин или агар-агар.Това позволява да се разнообрази храната и лесно да се добавят към нея витамини и минерални компоненти. В състава на сместа могат да се включат: морков - 70 г, зеле - 50 г, ябълки - 50 г, рибно филе - 145 г, филе от калмари - 100 г, сурово яйце - 2 бр., мляко - 150 мл, тетравит - 20 капки, калциев глицерофосфат - 10 таблетки, желатин - 30 г. и вода - 150 мл. Първоначално се залива желатина с топла вода и след набъбването му се разтваря напълно на водна баня. Смляните с месомелачка тврърди хранителни компоненти се заливат с горещия разтвор и разбитите с мляко яйца и сместа се разбърква много добре. Витамините и натрошени таблетки глицерофосфат се добавят към сместа, когато температурата е паднала примерно до 30 градуса. След добавяне и на последните съставки сместа още веднъж се разбърква добре и се поставя в хладилник. Преди изхранване готовата смес се нарязва на кубчета и се затопля до стайна температура.Това количество е достатъчно за 10 хранения на една възрастна костенурка. Ако животното се разболее, към сместа се добавят лекарствени препарати.
С напредване на възрастта в храната на костенурките все по-голям дял заемат хранителните съставки от растителен произход. Ако в аквариума се посадят водорасли, то костенурките с удоволствие ще ги опасат. В качеството си на растителна храна са подходящи: листна салата, младо зеле, блатна леща, анахарис, спирогира, едогониум, Nasturtium fontanum и др. Млади костенурки (до 2 години) могат да се хранят ежедневно. Възрастни трябва да се хранят не по-често от 2 - 3 пъти седмично.