ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА
Емилия КАРАБУЛЕВА
И през тази година проектът за бюджет за 2008 г. на община Плевен не ни изненада с някакви по-съществени промени във визията за развитие, в стила за планиране и разходване на средства. Един безоблачен проект за бюджет, както го нарекоха някои от общинските съветници по време на приемането на отчета за изпълнение за миналата година.
По своята същност общинският бюджет е основен финансов инструмент и документ на политиката на общината за разрешаване на текущи потребности и създаване на база за реализиране на дългосрочни цели. Чрез бюджета и управлението на извънбюджетните фондове се реализират инициативи, водещи до постигане на стратегически цели и визията на общината. Ролята на общинските бюджети става все по-първостепенна и важна за финансовото обезпечаване на всички дейности, за стратегията, защото се преминава към финансова децентрализация. А това означава, че когато в определен проект за общински бюджет се залагат конкретни цифри, то те трябва да бъдат обосновани, да се вижда точно как този приход или разход се проектира във времето, какво отражение ще има върху цялостното развитие. Или, с други думи, налагането на финансовата децентрализация ще ни принуди да скъсаме с популярната практика да се планират и приемат просто цифри, да се работи "на парче".
Прави впечатление, че през тази година проектът за бюджет 2008 е доста строг, заложени са по-малко средства отколкото са нужни за отделните сфери или дейности. За сметка на това обаче са предвидени излишъци, дълбоко замаскирани сред цифрите, които в подходящия момент при изчерпване на предвидените суми ще влязат в действие.Общият размер на общинския бюджет за 2008 г. е 56 410 490 лева, в това число от държавни дейности са предвидени 27 128 173 лева, а от местни дейности - 29 282 317 лева. Увеличението спрямо отчета за 2007 г. е с 4 177 015 лева, ако не се смята заложеният миналата година, но не изтеглен кредит от 15 млн. лв. От общинската администрация смятат, че това ще даде възможности за по-пълното задоволяване на потребностите на всички звена и дейности на бюджетна издръжка и подобряване на техническата и социална инфраструктура на общината.
Но доколкото най-простичко казано сумите в бюджета са предназначени за хората, те като че ли най-малко участват или са ангажирани с подготовката на бюджета. Защото преди да се изработи оптималният вариант на проект, нормалната практика включва изслушване на мнения, идеи, предложения от гражданите. Така може да се види къде има празноти, къде е най-необходимо и неотложно да се вложат средства. Подобно нещо в Плевен обаче не се случва, общественото обсъждане на проекта за бюджет всяка година преминава формално, вяло, като че ли гражданите са изправени пред свършен факт. Нещо повече, през тази година дори общинските съветници получиха материалите едва на 19 февруари, а 2 дни по-късно трябваше да се състои заседание на Комисията по бюджет и финанси. За обсъждането на един толкова важен и съществен финансов документ би била нужна активност, поне няколко заседания са необходими, за да се прецизират потребностите за отделните браншове и да се облекат в цифри. Така постъпват в някои други общини, далеч по-малки от Плевен.
Ако в града все пак има някакви пародии на обсъждания, то в селата дори не са очертани рамките на потребностите, а точно там има най-много, и то неотложни за решаване социални, здравни, образователни, инфраструктурни и други проблеми.
Да се съставя бюджет, да се планират приходи е истинско предизвикателство пред общинската администрация, особено в условията на предоставената за първи път възможност от законодателя на общините да определят и събират местни данъци и такси, да разработят един по-широк кръг от услуги, изобщо да дадат ново качество, да проектират своите потребности по пътя към финансова децентрализация. Тук възниква резонният въпрос: готови ли сме за това предизвикателство? Или отново ще тръгнем просто да продаваме собственост, вместо общинската администрация да помисли за други начини да набави средства, които могат да осигурят постоянен, стабилен доход. Практиката показва, че това е една пагубна политика - вместо да се отдават обекти на дългосрочен наем, на концесия, което си е чист доход, се прилага очистване от реална собственост на общината. Това е добро тактическо решение, спасява нещата на момента, но в стратегически план се оказва пагубно за финансовата независимост на общината. Защото в близките години ще се изправим пред проблеми от рода на: каква собственост и съсобственост имаме, как да я управляваме, как да управляваме собствените си финанси, с какво ще балансираме бюджета.
В проекта за бюджет 2008 г. няма заложена конкретна сума по отношение на приходи от помощи и дарения, същото е и с приходите от реклама. Не се казва ясно кой и как ще събира парите от реклама. Абсурдни са и цифрите за сумите от данъци върху недвижимите имоти - само със 120 -130 хил. лева повече от миналата година, от данъците върху превозните средства, както и от дарения по безвъзмезден начин. Прецизиране не е направено по отношение на имуществените данъци, а те осигуряват чисти приходи. Почти същата е сумата и за неданъчните приходи, за цяла година няма ли някакъв ръст на приходите, се питат запознати с финансите на общината. Вноските от общинските предприятия пък са намалели с 80 хил. лева, което е абсурдно. Означава ли това, че тези фирми се управляват лошо и какво може да бъде направено?
Болезнена тема за всеки гражданин на Плевен е събирането на такса битови отпадъци. За съжаление обаче и досега никой не е дал конкретен отговор на хората - къде и как са изразходвани сумите от собствените им пари? Само 50 хил. лева повече са заложени за административни услуги, като се вземе предвид, че бяха увеличени някои такси. Възниква въпросът - реалистични ли са цифрите в проекта?
За всеки ученик в образованието са заложени по 980 лева годишно, но тези пари са крайно недостатъчни, те едва ли ще стигнат до есента, опасяват се хора от бранша. Тогава общината ще трябва да дофинансира, ако не го направи, ще е нужно училищата да свият разходите си. А единствената възможност това да стане е да се намалят заплатите на учителите. Попадането в този порочен кръг е още едно доказателство как може недалновидната политика, лишена от стратегия, да повлияе директно върху хората. Особено чувствителни в този смисъл са социалната сфера, здравеопазването и образованието.
Изобщо и настоящият бюджет на община Плевен е в услуга на практиката да се хвърлят пари някъде, без ясна визия как и по какъв начин ще бъдат изразходвани. Затова са заделени солидни суми за резерви, които ще запълват дупките в подходящ момент. А това е доказателство за отсъствие на финансова политика, за работа "на парче", както споменахме в началото. Един безоблачен бюджет, както каза някой, който обаче отваря много въпроси за бъдещето.
Мира ГАНЧЕВА
Проектобюджет 2008 е поредната стъпка към децентрализация, към участие на гражданите в управлението на бюджетните средства, каза кметът на Ловеч Минчо Казанджиев по време на общественото обсъждане на новата финансова рамка на общината. Първите стъпки в децентрализацията бе въвеждането на делегираните бюджети в училищата, посочи той.
Нова е формулата за разпределение на средствата в селата. Парите за капиталови разходи, които са в рамките на 826 хил. лв., се предоставят на селата и с решения на кметските или обществените съвети се определя начинът на разходването им - за ремонти, асфалтиране или други дейности. На осемте най-големи села в общината, които са на самостоятелен бюджет, се предоставят по 28 хил. лв. На 14-те кметства се дават по 20 хил. лв., а на 12-те кметски наместничества - по 8 хил. лв. Освен това населените места ще получават и средства в рамките на 30% от реализирани продажби и разпоредителни сделки с имоти. Според броя на населението селата ще получават и определена сума. Резерв за повече средства за селата има и в увеличаването на събираемостта на данъците и таксите.
Между регистрираните пет квартални съвета в Ловеч ще се разпредели сума от 80 хил. лв., които ще се изразходват съобразно преценката на съветите.
Проектобюджетът за 2008 г. предвижда приходи от над 29 млн. лв., а за капиталови разходи - близо 9 млн. лв. Тазгодишният бюджет ще бъде приет на сесия на общинския съвет на 4 март.
Симеон НИКОЛОВ
Бюджетът на Монтана за тази година стартира от 27 109 000 лева. Това е с 5 милиона лева повече от 2007-а, съобщиха от местната община. Кметът Златко Живков определи бюджета като най-добрия през последните 20 години и констатира, че той е трикратно по-голям от времето, когато за пръв път станал градоначалник през 1999 година. Според него може да се говори за бюджет на развитието, а не за бюджет на статуквото. Заложени са средства за основен ремонт на западния и източния вход на Монтана, предвидено е две от най-натоварените улици в града да станат с трилентови платна за движение и с широки тротоари. През годината ще продължи строителството на православния храм "Свети Дух", който ще бъде най-големият в Северозападна България и ще побира над 500 вярващи. Общината в Монтана ще продължи да отделя средства за издръжка на драматичния театър. Значителни суми са заделени за клубовете на пенсионерите, за местния съюз на слепите, за организацията на глухите, за дружествата на диабетиците и инвалидите. Заложени са 10 000 лв за подкрепа на деца с изявени дарби и средства за осигуряване на безплатно пътуване в градския транспорт на жители над 70-годишна възраст. Бюджетът бе представен публично пред граждани, а обсъждането му предизвика голям интерес.
За пръв път през тази година община Монтана залага средства в бюджета си за публично-частно партньорство с гражданите - 50 000 лв. Гражданите, местните общности и фирмите ще могат да кандидатстват с проекти за благоустрояване на междублокови пространства, поддържане на детски площадки, поставяне на огради, изграждане на тротоари и т. н. на стойност от 1 000 до 5 000 лв. Общината ще плаща 75 на сто от стойността на проекта, останалата част от финансирането ще бъде за сметка на авторите му. Ако те нямат възможност за финансово участие, ще могат да поемат своя дял с труд по реализацията на проекта.
Теменужка ИЛИЕВА
С 29,6 млн. лв. ще разполага Видинската община тази година, съобщи кметът Румен Видов. Това е с 10 процента повече от миналата година. Повече от половината - 15,7 млн. лв., са от собствени приходи, а останалите - от субсидия. Близо един милион лева ще бъдат дадени за дофинансиране на държавни дейности.
През тази година се отделя голямо внимание на капиталовите разходи. Размерът им е рекорден - 4 077 000 лв. Само 696 000 лв. са от републиканския бюджет, останалите - от собствени приходи. С парите ще бъдат ремонтирани улици в комплексите "Химик" и "Бонония", пет отсечки от общинската пътна мрежа. 300 000 лв. ще отидат за подготовка на технически проекти. От сегашния бюджет има да се плащат и стари задължения, но въпреки това го наричам бюджет на относителното развитие, заяви кметът.
Според общинския съветник от БСП Пламен Трифонов това е един беден бюджет, в който не е много ясно как ще се осигури приходната част. Той и членовете на неговата група са против драстични увеличения на такси и цени за услуги, които могат да задушат бизнеса. Социалистите настояват да се отделят пари за екипите, които ще разработват проекти.
Емилия КАРАБУЛЕВА
Върховният административен съд (ВАС) върна делото, с което се оспорва решението на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Плевен, за резултата от избора за общински съветници. Обявеното на 21 февруари т. г. решение на ВАС е по жалбата на независимия кандидат за общински съветник Валентин Генов срещу постановеното решение на Административен съд (АС) - Плевен, с което магистратите потвърдиха констатацията на ОИК.
В решението на ВАС е посочено, че е налице нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и че има доводи за необоснованост на решението на първоинстанционния съд. Върховните магистрати са преценили, че не е извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, че не са били допуснати за разглеждане искани от Валентин Генов доказателства, свързани с незаконосъобразно отчитане на изборния резултат. Според решението на ВАС неоснователно е отказано броенето на недействителните бюлетини, които променят изборния резултат. Така жалбоподателят е лишен от възможността на бъде избран за общински съветник, предвид малкия брой недостигнали действителни гласове в негова полза. ВАС излага и довода, че са допуснати неправомерни поправки на протоколи на СИК, като при оспорването им Генов е лишен от възможността да докаже нарушенията. Като неправилен се определя и отказът на съда за откриване на производство по оспорване на протоколи на секционните избирателни комисии (СИК) и ОИК заради констатирани поправки и за преброяване на недействителните бюлетини. В решението на ВАС е посочено, че от приложените протоколи на СИК е видно, че са извършени поправки в значителна част от тях, подписани са само от трима членове на съответната комисия в разрез със закона. Първоинстанционният съд е трябвало да установи извършването на тези поправки, да съобрази дали те се дължат на технически грешки или на неправилно отчитане на изборния резултат. По какъв начин това влияе на действителността на избора, е било нужно да установят магистратите в Плевен.
ВАС е приел, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, липсват доказателства по спорни въпроси от значение за преценка на действителността на проведения избор за общински съветници в Плевен. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени по характер и съставляват отменително основание по смисъла на текстове от Административно-процесуалния кодекс (АПК), посочват висшите магистрати.
Обжалваното решение е неправилно, затова ВАС го връща отново за разглеждане от друг състав на Административен съд - Плевен. Указанията са АС да проведе точно преброяване и определяне на недействителните бюлетини. С оглед на установения резултат да се прецени влиянието на получените действителни гласове към обявения резултат от избора и разпределението на мандатите между отделните кандидати в общинския съвет при определената общинска избирателна квота по реда на Закона за местните избори.
За второ гледане ВАС е върнал и делото за избор на общински съветници в Берковица, друг състав на АС в Монтана трябва да се произнесе по законността на вота, съобщи нашият кореспондент Момчил Иванов. Мотивите на висшите магистрати са, че били допуснати процесуални нарушения и не били приети всички доказателства на жалбоподателя Даниел Каменов. Той твърди, че имало действителни бюлетини, които били отчетени за недействителни, че имало бюлетини без пликове, че било допуснато двойно гласуване и гласуване от името на вече починали хора и т. н.