ОТ МРЕЖАТА
Учените безсилни да обяснят целувките и бъркането в носа

Учените са хора, за които се смята, че притежават неограничен интелект. Който от своя страна би трябвало да им отваря вратите към всички загадки, чудеса и неразгадани въпроси.
Оказва се обаче, че не е точно така. Колкото и напреднала да е науката в 21 век, съществуват неща, за които до ден-днешен най-умните мъже и жени в света нямат отговор.
Списание “Ню Сайънтист” селектира някои от все още неразгаданите неща в света.
СМЕХЪТ
Десетки години са посветени на изследването на смеха. Установено е, че най-често се появява при банални коментари и шеги. Точно това обаче го прави още по-загадъчен и мистериозен за учените.
Те предполагат, че смехът е тръгнал като реакция на организма още при нашите предци при гъделичкане. Има логика! Когато гъделичкат маймуните, те издават звуци, подобни на нашето “ха-ха”. При смеха се увеличава отделянето на ендорфини. Това са веществата, които се свързват със социалните функции като щастие, любов и др.
ЦЕЛУВКАТА
На хората не е заложено в гените да се целуват. До този извод учените стигнали, тъй като в някои култури целувката въобще не е позната.
Една от теориите за целуването е, че нашето първо усещане за удобство, сигурност и любов идва от устата, която суче от майчината гръд. Други пък мислят, че предците ни са хранили децата си уста в уста, за да могат да сдъвчат предварително храната.
БЪРКАНЕТО В НОСА
Този навик засега не намира научно обяснение. Учените не могат да си обяснят защо някои хора даже имат навика да похапват съдържанието на носовете си.
Изследванията са доказала, че сополите въобще не са хранителни.
СЪНИЩАТА
Теорията на Зигмунд Фройд, че сънищата са израз на нашите подсъзнателни желания, се отхвърля от повечето днешни учени. Всички са единодушни обаче, че те не са безсмислени, нито пък безполезни за нашия организъм.
Една от теориите е, че сънищата позволяват да съживим отново силни спомени, без да се повишава нивото на хормоните на стреса, които съпътстват истинското преживяване.
ИЗКУСТВОТО
Дори пещерните хора са рисували по каменните си стени. Но защо?
Някои учени смятат, че изкуството е израз на стремежа ни да разберем нещата от света около нас, на които разумът не може да ни даде отговор.
Други мислят, че изкуството е интелектуална игра, позволяваща ни да разширим хоризонтите си. Трети пък го определят като социална адаптация.
СУЕВЕРИЯ
Суеверия на този свят, колкото искате. Четирилистна детелина, черна котка, коминочистач... Но какви ги поражда?
Според учените повечето хора са скрити детерминисти и смятат, че всичко, което се случва в живота им, е следствие от определено събитие в тяхното минало. Това е доста благодатна почва за подклаждане на суеверия.
ОКОСМЯВАНЕТО
ПО ГЕНИТАЛИИТЕ
Учените и досега не са на едно мнение защо хората имат толкова много косми около половите си органи, докато маймуните са най-слабо окосмени точно там.
Според една от версиите на хората им растат най-много косми на местата, където тялото има много “ароматизирани” потни жлези и в този случай космите там служат за тяхното задържане и разпространение, с цел намиране на сексуален партньор.
Британец се прослави с истории в обятията на Морфей

Британски спец по рекламата се прочу в цял свят, след като съпругата му публикува в блог негови разкази, записвани по време на съня му.
36-годишният Адам Ленърд учудил съпругата си Карън още преди брака, като по време на сън разказвал странни истории, които много я разсмивали.
Когато се оженили, тя тайно решила да прослави мъжа си. Карън скрила под леглото диктофон, който записвал часове наред всичко, което говорил съпругът й насън. След което започнала да ги вкарва в блога, който се казва “Говорещият насън”.
В момента сънищата на Адам имат над 240 000 почитатели от цял свят. Той обаче изобщо не се радва на тази своя популярност. Дори изпитва ужас, че някой път насън може да разкаже на жена си нещо, което не е за нейните уши.
Историите на Адам са наистина невероятни. Докато сънувал, той надълго и нашироко разказвал за морски свинчета, които са зомбита, и пингвини, които са прикрити вампири.
Сред любимите на Карън разкази са тези за мечки, които тренират скачане с бънджи. Една от фразите на Адам се радва на голяма популярност в блога му.
“Тъщата е на вратата! Бързо, погребете ме жив!”, са думите, които най-много са се харесали на посетителите на блога на говорещия насън.
Според психолозите е съвсем нормално човек да каже няколко думи насън. Много рядко се срещат обаче случаи, в които се стига до дълги непрекъснати монолози, които в същото време са и смислени.
6 уникални факти за сънищата

Сънищата тормозят великите умове от стотици хиляди години. Сънищата са нещо, което все още не може да бъде напълно обяснено от науката.
Много хора вярват, че сънищата могат да предсказват нашето бъдеще. Учените се опитват да намерят отговорите именно на това.
Вярно ли е, че слепите хора виждат сънищата си?
Това е така, но само за тези, които са изгубили зрението си поради някакви причини. Хората, родени слепи нямат тази привилегия. Иначе хората с придобита слепота виждат сънищата си както и всички останали - и цветни, и черно-бели.
Сънищата предотвратяват нервни сривове
Сънищата се явяват отражения на нашите желания - както съзнателните, така и подсъзнателните. Именно сънищата помагат за порядъка в нервната ни система. Неотдавна учени провели следния експеримент: подложили на осемчасов сън доброволци, точно когато те сънували, ги разбудили. След няколко часа те станали раздразнителни и започнали да нервничат.
В съня си ние виждаме само тези хора, които сме виждали
Мозъкът не “измисля” нови персонажи. Хората, които се появяват в сънищата ни, сме виждали някога някъде. Например, след 40 години можем да сънуваме човек, който ни се е притекъл на помощ в някаква опасна ситуация. През целия си живот ние виждаме хиляди хора, които след това под някаква форма присъстват в съня ни.
Някои хора сънуват черно-бели сънища
Около 12% от хората сънуват черно-бели сънища. Досега учените не могат да разберат защо това се случва.
Никотинът влияе на сънищата
Ето ви един много любопитен факт - хората, които се отказват от пушенето, сънуват много по-ярки сънища, отколкото пушачите или тези, които никога не са използвали никотин.
По време на сън тялото на човек е парализирано
Това в действителност е така. Нашият мозък се опитва да изключи центровете на движението и физическата активност, така че ако в съня има някакво нараняване или движение, то да не се пренесе в действителност.
Хората виждат... с мозъка си

Всяка секунда съзнанието на човек се оказва под натиск от истинска лавина от сензорна инфомация. Това може да е тракането на компютъра на колега от офиса, гласове на минувачи от улицата, аромат на кафе...
Външният свят ни държи в плътен сензорен обръч. И за да се ориентираме в този водовъртеж от звуци, миризми, образи, вкусове, мозъкът ние, като постоянно филтрира информацията, създава потоци от нея.
На това дължим, че заобикалящият ни свят не ни ужасява с хаотичност и безконтролност, а го виждаме като стройна организирана система. Това се обяснява с перцептивни стратегии, с които се разпорежда мозъкът ни.
Ако ни попитат с кой орган виждаме, всеки от нас ще отговори едно и също – с очите. Но очите са само оптичният инструмент на мозъка.
За най-интересното отговаря той. Неговата задача е да подбере от сензорния поток усещанията, на които трябва да обърнем най-много внимание.
След това ги организира в разпознаваеми форми и ги интепретира. Това отнема понякога части от секундата. Всичко минава толкова бързо и гладко, че изобщо не разбираме колко е сложна всъщност тази задача.
Когато наблюдава нещо, човек се затруднява понякога да разбере какво точно вижда с очите си и какво възприема благодарение на другите си сензорни органи. Според Аристотел освен конкретните усещания, получавани от петте органи на чувствата, човекът има способността да възприема света по принцип.
Това е известно като sensus communis, което може да бъде преведено като общо възприятие. Тази способност дава възможност за формиране на зрителен образ дори в мозъка на сляп по рождение.
Една от най-важните перцептивни стратегии на мозъка е фигура-фон, т.е. фокусирането на изображението на определен предмет. Тя ни помага да отделим от околния свят предметите, които са ни най-интересни.
Така се разпознава познатият човек в тълпата. Константността на възприемане се основава на знанието ни за това, че характеристиките на предмета не се променят, дори да се променят нашите усещания за тях.
Все още не е ясно обаче дали перцептивните ни способности са вродени или всъщност са придобити в резултат на собствения ни жизнен опит.
Тъмнината ни прави зли

Изследване на учени от Торонто доказва, че тъмнината и най-вече лошото осветление в помощенията са причина за отприщването на най-лошото поведение у хората.
Три експеримента доказали, че хората се държат много по-егоистично и лошо, когато работят в слабо осветени помещения или носят тъмни очила. Според учените тъмнината, дори такава от слънчеви очила, води до пагубни последствия.
Те са на мнение, че популярният американски израз, че лампите са най-добрата полиция може да се окаже напълно верен. В първия от трите експеримента, хората, които работели в лошо осветено помощение, лъжели по-често. Това било провокирано най-вече от желанието им да изкарат повече пари. За разлика от тях хората, които работели в добре осветени помещения, не прибягвали често към лъжи с користна цел.
Два допълнителни експеримента помогнали на учените да разберат, че хората, които играят компютърни игри със слънчеви очила, се държат по-егоистично от играчите без очила.
Това проличало най-вече в компютърните игри, в които хората играели по двойки, като единият от двойката трябвало да носи тъмни очила, а другият - не. Тези с очилата се държали като абсолютни егоисти.
В трите експеримента все пак било достатъчно светло, че участниците да могат да виждат останалите и да ги разпознават. Но хората с тъмни очила споделили, че се усещали сякаш на скрито място. Заради това тъмнината повишавала шанса им да се държат арогантно и егоистично, убедени са учените. Според тях тъмнината създава някаква илюзия за анонимност и безнаказаност. Използвани са материали и снимки от www.sanovnik.bg.
През погледа на подрастващите
Баба Марта бързала...
Завърши конкурсът на “BG Север - Малки репортери” на тема “Баба Марта и мартениците”, обявен в електронното издание на адрес: www.bgsever.info.
Редакцията на “BG Север” благодари на всички участници и им пожелава здраве, много радост и творческо вдъхновение.
Сред десетките изпратени рисунки се класираха ето тези:


Уважаеми читатели,
ако ви интересува какво и как мислят децата, искате да сте в час със събитията в училище или пък сте дете, за което да открие новина е удоволствие; ако обичате да се забавлявате, просто четете рубриката, списвана от 13-годишния Симеон Илиев “BG Север - Малки репортери” в интернет на адрес: www.bgsever.info