БИЗНЕС

Строителният бранш е в колапс, парите от държавата още ги няма

Повечето фирми в Плевенско в момента не работят, задават се банкрути

Емилия КАРАБУЛЕВА

Държавата ще започне разплащането със строителните фирми само по споразумение, което беше подписано през декември м. г. с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С останалите министерства все още няма договореност за издължаване на сумите към строителния бранш. Не са тръгнали процедурите за търговете, а общините не са намерили пари за погасяване на дълговете по изпълнени поръчки. Така инж. Розета Маринова, председател на Строителната камара в Плевен, обобщи състоянието на строителния бранш в региона в началото на март. Повечето фирми в Плевенско не работят, предприемачите са освободили хората или са ги пуснали в неплатен отпуск с надеждата да получат поне част от дължимото и да започнат работа през пролетта. В Плевенско има десетки средни фирми, а дълговете на държавата към тях варират в границите от стотици хиляди до милион левове.

Около половин милиард лева е задължението на държавата към строителните фирми в страната, от тях над 5,5 млн. лева трябва да получат предприемачите от Плевенска област, показват данните. Тези разчети са за изпълнено строителство. Ако плащанията не започнат спешно и колапсът в бранша не бъде овладян, се задават фалити, предупреждават от Строителната камара.

Рекордьор по дългове към предприемачите е Министерството на околната среда и водите, оттам се чакат около 2 млн. лв. За изграждането на детски градини, училища и социални домове фирмите не са получили 1,1 млн. лева от социалното министерство. До края на март местните предприемачи се надяват поне да получат яснота за схемите на разплащане от страна на държавата, както им беше обещано на среща между представители на правителството и на Камарата на строителите преди два месеца. Още повече, че строителните фирми от региона са предали обектите си в срок, подписали са нужните документи. Продължаващото забавяне на парите както от държавата, така и от общините, повишава нивата на междуфирмена задлъжнялост, прави невъзможно обслужването на банковите заеми, а изплащането на работни заплати е спряло почти навсякъде, коментират от бранша. Оттам припомнят, че през 2009 г. две от големите строителни фирми фалираха, а пари получиха само тези, които се занимават със зимно почистване и поддържане на пътищата.

В период на криза все по-трудно се извършват разплащания за готови обекти, затова държавата и общините трябва да разработят схеми за поетапно финансиране на строителството. Бъдеще за бранша има чрез участието в социални проекти и в програми от европейските фондове, коментират от камарата на строителите. Оттам са категорични, че осигуряването на нормални условия за работа в строителството чрез издължаването на министерствата, чрез гарантирането на постоянна работа за фирмите по обекти, ще доведе след себе си раздвижване в свързаните със строителството браншове и на икономиката ни като цяло.

Поне с около 30% ще се вдигнат цените на цветята за 8-и март

Веселина ИЛИЕВА

Поне с около 30% ще се вдигнат цените на цветята в навечерието на осми март, прогнозират специалистите. Плевенските търговци трескаво се подготвят за женския празник и дават заявки за почти двойно повече количества от уханните растения. Повечето от тях признават, че март и май са месеците, когато реализират най-големи печалби, които потвърждават народната поговорка, че ден година храни. Както останалите сектори обаче и те не остават незасегнати от кризата. Оплакват се, че вече все по-рядко плевенчанинът посяга към цветето без повод, просто ей така - заради хубаво настроение, или за да покаже уважение и обич.

Пенка Йорданова се занимава с отглеждане и продажба на цветя вече 25 години. Четвърт век павилионът й не е мърдал от уличката на цветята. Закон за нея е да не работи през декември, януари и февруари - това бил мъртъв за цветния бизнес сезон. После бил урожаят.

От този бизнес се изхранва цялата й фамилия - като почнеш от нея и съпруга й, минеш през децата, та стигнеш и до внуците, общо осем души. "Вече са много зле нещата, хората не купуват. Нямат пари", отсича тъжно тя. Връща се назад в първите години, когато е започнала да се занимава с тази търговия и констатира, че най-доходоносното време е било времето преди 10 ноември. Животът бил по-спокоен и хората умеели да се радват и на най-малкото, по-често посягали към малките жестове като цветето.

Оранжериите на Пенка и на семейството й се намират в околностите на Плевен. По думите й съвсем малка е възвръщаемостта на средствата, които се влагат, за да закупиш семената, да ги засееш, да ги отгледаш и да ги продадеш. Главният проблем според нея, а и според повечето цветари, е вносът, който убива българското производство. "Примерно карамфилът. Той се внася предимно от Анталия. Там има по-благоприятен климат за отглеждането му. Нашите условия в Северна България не могат да се сравнят с турските. Няма как нашата себестойност да излезе по-малка от тяхната. Турските карамфили идват на по-ниски цени и подбиват нашия пазар", споделя Пенка. Точно по тази причина тя вече от няколко години не отглежда гербери. Хубаво и търсено цвете е, ама я вкарвало в загуба. Тази била и причината много от колегите й в този бизнес отдавна да са пуснали кепенците. "По-изгодно и по-печелившо е да купиш и да препродадеш, отколкото да ги садиш, береш и продаваш. Затова и повечето предпочитат да работят така. Но ние, старите производители, сме свикнали и не можем да се откажем, за нас то не е само бизнес, а и вече е тръпка", обяснява Пенка Йорданова.

По думите на цветарката няма цвете, което да се предпочита най-много в сравнение с останалите. Има всякакви вкусове, едни предпочитат рози, други фрезии. Разни хора, разни идеали, мъдро заключава тя.

Нов заем на “Тибор” без обосновка разрешиха общинските съветници

Еми СТАЛЕВА

Искането на общинската фирма "Тибор" да получи разрешение за сключване на договор за инвестиционен кредит в размер на 90 хил. лева развихри страстите на последната сесия на местния парламент. От фирмата обясниха, че парите ще отидат за преустройство и ремонт на първия етаж на РУМ "Мизия", който бил в окаяно състояние.

В период на криза ли искаме да правим салон за красота, попита общинският съветник от левицата Пламен Дилов. Според него досега не е ясно доколко правилно се водят и се управляват финансите на общинската фирма "Тибор". Липсвали точни сметки - къде отиват парите.

Против издаването на разрешение за кредит се обявиха старейшини от ГЕРБ. Владислав Николов заяви в залата, че дружеството е в това състояние заради взетите решения от местния парламент. "За банков заем така не се кандидатства. Трябва да се представи икономическа обосновка, да е ясно как точно ще се изразходват парите", коментира Николов. Поради факта, че никакви документи от общинската фирма досега не са представени на ОбС, той поиска прекратяване на дебатите, а разглеждането на точката да се отложи за следващата сесия.

"За" поискания инвестиционен кредит се обявиха Илка Илиева от мнозинството и Чавдар Велинов от БСП. Илиева заяви, че е наложително преустройство на търговската площ, за да придобие европейски вид. Според нея заемът би помогнал на общинската фирма да се развива в период на криза.

Шефката на "Тибор" Лидия Железарова защити искането за кредит заради временните затруднения на фирмата в месеците януари и февруари. Студеното време принудило търговците от пазара да си седят у дома, от което се натрупали загуби за фирмата. Според нея инвестицията в ремонта на РУМ "Мизия" може да се възвърне и по-рано от крайния срок, при 100% възвръщаемост парите можело да се изплатят за година. Нашата цел е да си запазим наемателите, в момента разполагаме с 35 търговски обекта и 2 щанда, които ще отдадем чрез търг, обяви Железарова. Според нея обновяването ще доведе до увеличаване на приходите от РУМ-а, без да има чувствително покачване на наемите.

В крайна сметка след бурните спорове искането за инвестиционен заем от фирма "Тибор" бе прието. Така общинското дружество ще получи кредит от 90 хил. лева с гратисен период 3 месеца, който ще обезпечи с ипотека върху имота.

Търговци от пазара на "Тибор" обаче твърдят, че техните наеми са едни от най-високите в страната. За миниатюрните клетки те плащали над 200 лева месечно. Преди време търговци от открития пазар излязоха на протест срещу високите наеми и липсата на добри санитарно-хигиенни условия. Наскоро обект от пазара е бил закупен на търг за умопомрачителната сума от 7 хил. лева, жалват се хората. Те се притесняват, че вдигането на наемите в период на криза ще принуди една част от тях да се откажат от ползването на площите.

Расте броят на фалитите

Над 80% от сделките се плащат със закъснение

Мила СТАНЕВА

22 новообразувани производства за несъстоятелност на фирми са постъпили в Търговското отделение на Окръжен съд - Плевен, за 2009 г. В края на 2008 г. те са били 10 броя, показват данните.

Дали ще има верижна вълна от фалити, още е рано да се каже. Но данните са по-скоро обезпокояващи, най-трагично в момента е положението в селското стопанство, строителството, шивашката промишленост и търговията в Плевен. В национален мащаб до края на 2009 г. са обявени в несъстоятелност близо 300 фирми, което е 1,5 пъти повече от предходната 2008 г.

Сред главните причини за фалитите на дружествата предприемачите посочват влошената бизнес среда - загубата на пазари, на клиенти, огромната междуфирмена задлъжнялост, невъзможността да погасяват дълговете си към банки, както и голямата корупция сред администрацията на национално и на общинско ниво. Последната лишава българския бизнес от възможности да участва и да печели търгове, а такива се дават на съмнителни задгранични дружества. Предприемачите смятат, че от кризата печели най-вече "черната" и "сивата" икономика, а легалният бизнес е осъден на фалити.

Данните показват, че с 54% се е увеличил обемът на забавените плащания между фирмите през 2009 г. спрямо 2008 г. В момента повече от 80% от сделките между дружествата се плащат със закъснение. Докато през 2008 г. издължаванията са забавяни средно между 60 и 90 дни, то през миналата 2009 г. този срок е почти двойно по-дълъг - между 120 и 150 дни. Анализатори посочват, че основните причини за това са намалената ликвидност на компаниите, недостигът или липсата на оборотни средства, както и недоброто управление на риска от страна на фирмите. В 85% от случаите просрочените плащания се дължат на неплатежоспособност на длъжника, показват данните. Според тях през първата половина на 2010 г. просрочията ще се увеличат с повече от 10% спрямо края на 2009 г. Експерти изразиха мнение, че България по-бавно ще се измъкне от кризата заради липсата на свободни пари, както и заради намаляващия обем на собствеността, която може да залага пред финансовите институции. Очакванията са в края на 2010 г. брутният вътрешен продукт на страната да остане без промяна в сравнение с 2009 г. А това, в период на криза, се явява движение в положителна посока, коментират експерти.

И безалкохолните удариха дъното

Веселина ВАСИЛЕВА

Финансовата криза удари и производителите на безаколхолни напитки в региона, установи проверка на "BG Север". От десетки предприятия, които се занимаваха с тази дейност, вече останаха само пет, сподели Недялко Стефанов - шеф на една от оцелелите фирми. По мнението на повечето плевенчани произвежданите от него напитки са най-вкусните в областта. Може би и затова те все още се предлагат по щандовете на местните магазини.

"Но разликата с началото, когато започнахме да работим, и сега е огромна, започна Стефанов. - Тогава работехме за 40 - 50% печалба, а в момента щом установим, че сме си покрили разходите за деня, си казваме - а, добре е. До преди две - три години е имал 32 - 33 души работници и е правил по 6 - 7 хил. лева оборот на ден. Сега е съкратил петима и едва навъртал по 2 000 лв. Ето това са цифрите и фактите, всичко останало е празни приказки, твърди производителят и казва, че за да оцелява, започнал да сваля цените. Сравнява, че сега по празниците печели колкото един нормален работен ден преди няколко години, макар че споделя, че тук нещата не зависят от делници и празници - който си обича да си пие безалкохолно, трапезата му не остава без него.

Пак в онези години най-силните им месеци били зимните. От юни месец намалявала консумацията, защото тогава излизат много плодове и зеленчуци. Но сега било обратно - слабите месеци били януари и февруари. През март малко се посъживявали нещата.

Основният пазар на фирмата в момента е по селата. Освен в нашата, продуктите на фирмата се разпространяват и в областите Враца и Ловеч.

Няма да се подобрят нещата, няма как да стане - в момента в Плевен нищо не работи почти в цялата индустриална зона, която преди даваше поминък на 20 - 30 хиляди човека, твърди бизнесменът.

Прави сравнение със ситуацията на запад и твърди, че там работят за по 10 евро на час, а неговите служители получават 10 евро на ден. "Проблемът е не че не искам да им дам повече, а че не мога. Въпреки това обаче и в тази криза и безработица си мисля, че и това не е малка заплата за Плевен", заключава той.

Недялко Стефанов твърди, че има да взема, има и да дава, най-вече защото няма свежи пари. "Банките стопираха нещата и вдигнаха лихвите. Криза е, ама сега точно трябва да ги свалят - не може за година да имат милиард и половина печалба и да не направят компромис. Навсякъде по света за бизнеса лихвата е 3 - 4%", недоволен е от политиката на банките Недялко.

Той се оплаква и от големите вериги хипермаркети. Те си произвеждат собствена марка газирани напитки, които продават на изключително ниски цени, лишени са от качество и само подбиват пазара. В повечето случаи те били или с изтекъл срок на годност, или такъв, който изтича същия ден. Не може да правиш нещо без пари и да искаш да е хубаво, коментира качеството на този тип напитки бизнесменът.

Крайни срокове

07.03.2010 г.

* Краен срок, в който лицата, които са задължени да отчитат продажбите от търговските си обекти чрез фискално устройство, трябва да отпечатат съкратен отчет на фискалната памет на всяко фискално устройство за целия месец февруари 2010 г. и да съхранят отчета в книгата за дневните финансови отчети на страницата за датата на последния ден за месеца.

10.03.2010 г.

* Краен срок за внасяне от работодателите, наели лица по трудов договор, на авансовия данък върху доходите от трудови правоотношения, окончателно изплатени през февруари 2010 г.

* Краен срок за внасяне от самоосигуряващите се лица на осигурителните вноски за месец фвруари 2010 г. за еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, земеделски производители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност.