АРТСЕДМИЦА

Госпожа Стихийно бедствие за пореден път се развихри в плевенския театър

Вяра ЦЕНОВА

Стоянка Мутафова неведнъж е гостувала на плевенска сцена. Не за първи път изигра и емблематичната пиеса "Госпожа Стихийно бедствие" от Алдо Николай. Но няма случай, в който залата да не е препълнена и аплодисментите да не звучат дълго, след като завесата е спусната. Усмихната, позитивна и с неизчерпаема енергия, примата на българския театър любезно раздаде автографи на поне 50 свои почитатели върху книгата, написана от дъщеря й Муки "Госпожа Стихийно бедствие". След това не отказа и интервю - за читателите на "BG Север".

Сабята на Ботев и пистолетите на Панайот Хитов и Ильо войвода остават до 18 март

Ралица ПЕТРОВА

Уникални реликви от епохата на Възраждането бяха подредени в знаковата за Плевен къща-музей "Цар Освободител Александър II" в навечерието на националния празник на България 3 март. Това бе и мотото на гостуващата изложба на Националния военноисторически музей, която ще остане в Плевен до 18 март. До тогава всички плевенчани и гости на града могат да видят сабята на големия български поет и революционер Христо Ботев, кремъчните револвери на Панайот Хитов и Ильо войвода.

Пистолетът на Ильо Марков (Ильо войвода) е с кремъчно-ударно запалване, калибър 18 мм. Облечен е в сребърен лист с изобразени върху него растителни орнаменти. Ниските части на обкова са позлатени. предаден е на музея от потомците на знаменития българин.

Другият експонат, който за пръв път могат да видят плевенчани в родния си град, е къса сабя на Панайот Хитов. Тя е едностранно заточена, с кожена кания, която има приспособление за закрепване на носач за носене на колан. Предпазителят е двустранен, извит в различни посоки. Върху петата са нанесени щемпели на производителя. Единият представлява човешка глава с корона, отдолу се чете W.& C. Дължината на клина е 52 см, а тази на дръжката - 11 см.

Още една лична вещ на Панайот Хитов е показана в къща-музей "Цар Освободител Александър II". Това е негов пистолет - типичен балкански с кремъчно-ударно запалване. Калибърът му е 15 мм. Обковът е стоманен, върху него не личат декоративни елементи. Затилъкът на дръжката е месингов. Общата му дължина е 43 см.

Изложената уникална сабя на великия българин Христо Ботев представлява типична балканска шашка (без гард на ръкохватката). Носи се окачена с извита страна нагоре. Канията е кожена. На петата от лявата страна на клина в четири реда е щампован надпис GUSS-STALL /VON FRIED.GLISCH /IN WIT RENT. Върху улея на клина е изработен ръчно надпис 18/11/74, обграден с растителни мотиви. В два реда върху дясната страна на клина са нанесени HOHMANN & Co / SOLINGEN. Върху улея на клина в близост до петата са гравирани ръчно буквите Хр. Ботев, оградени с растителни мотиви. На металния обков на дръжката е набита цифрата 113. Общата дължина на шашката е 90 см, на клина - 75 см, на дръжката - 14,5 см.

Сабята е предадена в музея през 40-те години от българския офицер капитан Йордан Стоянов, който през 1900 г. я изземва в Делиормана от турчин, който някога е участвал в преследването на четата на христо Ботев.

Параклисът в село Гривица отваря врати след 15-годишно прекъсване

Поля ТОМОВА

Тази година, след 15-годишно прекъсване, отваря врати за посетители параклисът в с. Гривица. Официално открит през 1902 г., той става жертва на земетресението във Вранча през 1977 г., когато е частично разрушен. Оттогава до днес се работи по възстановяването му. Средствата са предимно от дирекция "Военноисторически музеи", малка част идват и от румънските власти. Параклисът в Гривица е един от паметниците, посветени на Руско-турската освободителна война и пръснати в района около селото. През септември 1877 г. Гривица става арена на едни от най-кръвопролитните битки за освобождението на Плевен. На 11 и 12 септември руски и румънски воини атакуват двата турски редута, останали в историята като "Кървав редут" и "Голям редут". Редутите са силно укрепени, а турската войска е твърдо решена да ги отстоява. Едва четвъртата атака е успешна за армиите на освободителите, но жертвите, дадени от тях, са близо 16 хиляди души. В битките за "Кървавия редут" намират смъртта си хиляди румънци. Тяхната армия, въпреки че няма голям опит, е отлично комплектована и въоръжена, твърдят историци. Пробивът на румънците и руснаците край Гривица е от голямо значение за битката за Плевен. След Освобождението, близо до лобното място на загиналите румънци, се изгражда параклис-мавзолей. Открит е официално от княз Фердинанд и румънския монарх Карол през 1902 г. Параклисът е изграден в ренесансов стил. Вътрешното помещение, стенописите и иконите са дело на румънски майстори. Мавзолеят в Гривица е първообраз на параклиса "Свети Георги Победоносец" в центъра на Плевен, който става символ на града. През 50-те години около параклиса в Гривица се оформя парк, където са издигнати паметник на румънските воини и братска могила за всички, загинали в сраженията около селото. През годините паркът е посещаван от многобройни румънски официални делегации, както и от обикновени граждани на съседната ни страна. Битката за Кървавия и Големия редути край Гривица е най-кръвопролитната за румънската армия извън пределите на държавата й. Хората от Гривица споделят, че през последните години почти не са виждали румънци да посещават парка и параклиса. Повечето от жителите на селото знаят за събитията отпреди 132 години. Като 76-годишната Росица Йорданова, която твърди, че "тук нещо е ставало, борили са се много за свободата, има кости на румънци, паметници на румънци и на руснаци". След земетресението през 1977 г. обаче параклисът е разрушен, пукнатини унищожават стенописите и иконите, има и поражения на сградата. Нужни са дълги години и много пари, за да се възстанови и през тази пролет отново да отвори врати.

 “Раци” - предизвикателство за мислещите киномани

Виктория АЛЕКСАНДРОВА

Оглушителен тътен от преминаващ влак. Двама мъже, които ловят раци. И единият не чува какво говори другият. При раците шумът не достига. Те усещат само аромата на примамката - мърша, около която се вкопчват, за да бъдат уловени и пуснати в легена, където да изиграят последното си хоро. Дико Илиевото. В което прелива шумът на преминаващия влак. И което като лайт мотив, заедно с истинските раци, ще пресича цялата лента от новия български филм "Раци".

"Независимо дали е турски или американски, доста различен от екшъна, с който ни заля съвременното световно кино, той изисква малко нагласа медитативна, съзерцателна, разчита на вашето търпение и спокойствие и се нуждае от доверието ви". Така режисьорът на филма Иван Черкелов го представи на плевенската публика. Премиерата беше в два дни едновременно в 22 български града. Хрумването е на продуцентката Росица Вълканова, а целта е да се разчупи познатият модел - премиерите на всички филми да бъдат само в столицата. "За да излезем от тази общо взето ненормална ситуация на разпространение на българските филми, тя се опита да направи нещо различно - да достигне филмът до максимално различни хора и места. Защото каквото и да приказвам аз как си правя филмите и как се отнасям към тях, тези филми се правят за зрителите, не се правят за мене. А иначе си се въртят в едно кино в София, все едно дали ще ги гледат 10 хиляди души или хиляда, но така или иначе това е капсулиране на филма, което ми се искаше да разчупя", обяснява режисьорът, който беше специалният гост на премиерата в Плевен.

Световната премиера на "Раци" се състоя в рамките на състезателната програма на Московския международен филмов фестивал през юни 2009 г. Впоследствие филмът бе селектиран за участие в редица престижни фестивали по света, сред тях Карлови Вари, Сеговия и Мадрас. Критиката беше крайна - от "Като няма риба и "Раци" са кино", до суперлативи и очаквания за "сериозен кандидат за фестивалните награди". Дали са отправени правилно посланията и защо реакцията е толкова противоречива?

"Не е моя работа да обяснявам какво искам да кажа с филмите си, категоричен е Черкелов. - Това е все едно да разкажеш един виц и после да обясняваш защо е смешен. Каквото имам да казвам, да обяснявам, то се намира във филмите ми". А как възприемат критиците "Раци"? "Моето намерение и желание е не да се харесам на всички, ни най-малко. Аз се опитвам да направя това, което ми се струва, че трябва да направя, това, което мога да направя, това, което искам да направя. И се изразявам по начин, който е моят начин. А как се отнасят хората към това, си е тяхна работа", категоричен е режисьорът.

Заглавието отговаря на една метафора във филма - героите са поставени в ситуация, подобна на ловенето на раци - някаква примамка им се предлага и те се вкопчват в нея, без да си задават много въпроси защо и как, обяснява Черкелов. И това има своите трагични последствия - на финала двамата най-добри приятели ще се изправят един срещу друг в смъртоносна схватка. Този филм е някакво отражение на времето и мястото, в което живеем, но съм далеч от мисълта, че дава пълна картина на живота в България, категоричен е режисьорът. Защото фокусът на внимание във филма е върху човешкото съществуване - животът на човека въобще. Все едно къде и кога се случва този живот.

Но за да престъпи към кинозалата и да гледа "Раци", човек трябва да има предварителна подготовка, твърди Иван Черкелов. Подобно на човек, който отива да слуша симфоничен концерт. Сериозното кино изисква да си чел повече, да си размишлявал повече, да имаш достатъчно житейски опит. Дори тренинг, който вече българинът е позагубил. Но пък от друга страна е изострил нуждата си от нормално, истинско кино. Различно от турски сериал, след който ти остава натрапчиво сладникав вкус в устата. След "Раци" ти горчи, но се чувстваш по различен начин удовлетворен. И размислен.